РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Ловеч, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310100707 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. ИВ. СТ., с адрес:
****, чрез адв. Б.Г., съд.адрес: **** против Т. Г. Т. и Г. Т. Г., и двамата с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 34/2015 г. по
описа на ОС – Ловеч ответникът Т. Г. Т. е осъден да заплати на ищеца сумата от 6500.00лв,
представляваща разноски по делото. С втори изпълнителен лист, издаден по същото дело, Т.
Г. Т. е осъден да заплати допълнително 1827.00 лв. Със съдебно решение по гр.д.№
4903/2019 г. по описа на ВКС Т. Г. Т. е осъден да заплати сумата от 6080.10 лв. Така, към
25.01.2021 г. общият размер на ликвидните и изискуеми задължения на първия ответник към
ищеца възлизат на 14407.10 лв.
Ищецът посочва, че за събиране на първото от горепосочените вземания е
образувано изп.дело №360/2018 г. по описа на ЧСИ И. Л.. От извършените справки не е
установено, длъжникът Т. Г. Т. да притежава движимо и недвижимо имущество, както и да
получава трудово възнаграждение в размер над минималната работна заплата, върху което
може да се насочи принудително изпълнение.
Сочи, че впоследствие, в началото на м.февруари 2021 г. съдебният изпълнител е
установил, че Т. Г. Т. е регистриран в служба „КОС“ към МВР Ловеч като собственик на
следните огнестрелни оръжия: ловна карабина „Рюгер“, 7.62х39мм, № ***; едноцевка ИЖ,
12 кл, № ***; ловна карабина „Маузер“, 308 win, №***; ловна карабина ЧЗ, 22LR, №***;
1
ловна карабина „Арсенал“, 7.62х39мм, №***; ловна карабина „Мазалат“, 7.62х54мм, № ***.
Отбелязва, че съгласно приложеното уведомление, посоченият от Т. Г. Т. адрес за
съхранение на оръжията е ***.
Наведени са твърдения, че по и.д.№360/2018 г. по описа на ЧСИ И. Л. за 19.02.2021
г. е насрочен опис на движимите вещи, притежавани от Т. Г. Т. на регистрирания му адрес в
***. На 17.02.2021 г. ЧСИ И. Л. е входирала в служба „КОС“ съобщение за налагане на
запор върху горепосочените оръжия. По повод депозираното запорно съобщение съдебният
изпълнител е получил информация, че на 03.02.2021 г. правото на собственост върху
посочените оръжия е прехвърлено от Т. Г. Т. на Г. Т. Г..
Във връзка с горното е отбелязяно, че Г. Т. Г. е баща на Т. Г. Т.. Наред с това, до
08.02.2021 г. двамата имат еднаква адресна регистрация на адрес: ***. Отделно от това, се
сочи, че между семейството на ответниците и родителите на ищеца от 7 години се водят
съдебни производства. Едно от тези производства е по иск с правно основание чл.135 от
ЗЗД, предмет на който е договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който майката
на Т. Г. Т., въпреки че е длъжник на родителите на ищеца, продава на „Плеяда Т.и“ООД
(съдружници в което към онзи момент са били Т. Г. Т. и Г. Т. Г.) единствения притежаван от
нея имот и по този начин осуетява възможностите за удовлетворяване на вземанията.
Твърди се, че производството е приключило с влязло в сила съдебно решение, постановено
по гр.д.№41/2017 г. по описа на РС – Ловеч, с което предявеният иск е уважен и
разпоредителната сделка е обявена за относително недействителна спрямо ищците. Ищецът
изтъква, че по повод съдебните производства и по време на оглед на апартамент в бл.
„Осъм“Г. Т. Г. е заявявал, че той и семейството му ще направят всичко възможно, за да не
може родителите на ищеца да получат плащане на която и да е сума, дължима от Т. Г. Т. и Г.
Г. Д. (майка на Т.Т.).
Ищецът твърди, че с разпоредителната сделка, с която Т. Г. Т. е прехвърлил на баща
си гореописаните огнестрелни оръжия, същият е отчуждил единственото движимо
имущество, което може да послужи за удовлетворяване на вземанията на ищеца, присъдени
с влязло в сила съдебно решение. Счита, че това води до неговото директно увреждане, тъй
като длъжникът вече не разполага с имущество, от продажбата на което да се получат
средства за удовлетворяване на вземанията му. От това за него се поражда правният интерес
от предявяването на иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителност
спрямо ищеца на действието на разпореждане с огнестрелните оръжия.
В петитумната част на ИМ е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за недействително спрямо ищеца С.И. С. разпоредителното действие, с което Т. Г.
Т. е прехвърлил на своя баща Г. Т. Г. правото на собственост върху следните огнестрелни
оръжия: ловна карабина „Рюгер“, 7.62х39мм, № ***; едноцевка ИЖ, 12 кл, № ***; ловна
карабина „Ма,зер“, 308 win, №***; ловна карабина ЧЗ, 22LR, №***; ловна карабина
„Арсенал“, 7.62х39мм, №***; ловна карабина „Мазалат“, 7.62х54мм, № ***.
Претендира присъждане на всички разноски, сторени по делото.
2
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответниците е изпратен препис от ИМ
заедно с приложенията,като им е указана възможността да подадат писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването
на такъв или неупражняването на права.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея ответниците са депозирали писмен отговор, в който са изразили
становище по предявения иск. Считат, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй
като ищецът не е представил доказателства за разпоредително действие, а се позовава на
информация, за която твърди да е била получена от ЧСИ Л. от служба КОС. В случай, че
съдът приеме, че ще се произнесе с крайния си акт по възражението за недопустимост,
изразява становище по основателността на иска, като счита, че същият е изцяло
неоснователен. Заявяват, че не оспорват, че ищецът е кредитор на Т. Г. Т. с представените
изпълнителни листи. Не оспорват, че ищецът през 2018 г. е образувал изп.дело № 360/2018
г. по описа на ЧСИ Ив. Л. срещу Т. Г. Т.. Не оспорват, че Т. Г. Т. е бил регистриран в
служба „КОС“ към МВР Ловеч като собственик на описаните в исковата молба огнестрелни
оръжия. Не оспорват, че Т. Г. Т. е син на Г. Т. Г.. Заявяват, че оспорват изцяло твърдението
на ищеца, че с разпоредителна сделка Т. Г. Т. е прехвърлил на баща си описаните
огнестрелни оръжия, както и оспорват твърдението, че Т. Г. Т. е отчуждил единственото
движимо имущество, за което се твърди да можело да послужи за удовлетворяване на
вземанията на ищеца, което водело до неговото директно увреждане, с довод, че длъжникът
вече не разполагал с имущество, от продажбата на което да се получат средства за
удовлетворяване на вземанията му. Ответниците твърдят, че претендираното оръжие е било
негодно за употреба, като Т. Г. Т. е оправомощил баща си Г. Т. Г. да извърши всички
необходими правни, технически и фактически действия пред компетентните органи и
институции в РБългария за деактивирането му, като за целта Г. Т. Г. е следвало първо да го
регистрира на свое име, след което да го деактивира. Твърдят, че оръжието е деактивирано
по предвидения в закона ред преди завеждане на иска. Възразяват и оспорват твърдението
на ищеца, че бил увреден, с довод, че от продажбата на оръжието можел да получи средства
за удовлетворяване на вземанията си. Поддържат, че описаното от ищеца оръжие е било
негодно за употреба преди завеждането на иска, деактивирано е по предвидения в закона
ред, т.е. няма обект/и, който ищеца, респ. съдебен изпълнител да насочи принудително
изпълнение, за да удовлетворява взискателя. Претендират присъждане на разноски.
Ищецът С. ИВ. СТ. взема лично участие. Моли, съдът да постанови решение, с което
да уважи предявените искове като основателни и доказан Подробни фактически и правни
доводи са изложени в представена писмена защита на упълномощения по делото адвокат
Б.Г..
Ответниците Т. Г. Т. и Г. Т. Г. също вземат лично участие в процеса, като се
представляват и от представител по пълномощие - адв. А. Т.. Оспорват иска като
неоснователен и недоказан и молят като такъв да бъде отхвърлен. Фактически и правни
доводи са аргументирани в писмени бележки.
3
Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ответникът Т. Г. Т. е син на втория ответник Г. Т. Г., което
се установява от приложения по делото препис от удостоверение за раждане Сер. Р № *** на
Община - Ловеч
Страните не спорят, че ищецът С.С. е кредитор на ответника Т. Г. Т.. По делото е
установено, че въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№34/2015г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч ищецът се е снабдил с изпълнителен лист от 17.08.2018 г., с който Т.
Г. Т. е осъден да заплати на адв. С.С. сумата от 6 500.00 лв., представляваща разноски по
в.гр.д.№ 115/2017 г. на Апелативен съд – В.Търново и по гр.д.№ 4988/2017 г. на ВКС. По
същото дело е издаден втори изпълнителен лист с дата 22.04.2019 г, с който ответника Т.Т. е
осъден да заплати на С.С. сумата 1 527.00 лв., представляваща оказаната безплатна
адвокатска помощ в производството по чл.307, ал.1 от ГПК по гр.д.№ 3777/2018 г. на ВКС.
Въз основа на Решение № 115/25.01.2021 г. по гр.д.№ 4903/2019 г. на ВКС е издаден
изпълнителен лист с дата 18.02.2021 г., по силата на който Т. Г. Т. е осъден да заплати на
адвокат С.С. сумата 6080.10 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по делото.
Не е спорно, че въз основа на молба от ищеца С. ИВ. СТ. и представения
изпълнителен лист от17.08.2018 г. за сумата от 6 500.00лв. е образувано изп.дело №
20189030400360 по описа на ЧСИ И. Л., рег. № 903. По настоящото дело са ангажирани
доказателства, че хода на изпълнителното производство е постъпила информация
от ОДМВР – Ловеч, РУ – Ловеч, обективирана в писмо изх.№ **********/03.02.2021 г, че
лицето Т. Г. Т. се води на отчет и контрол в служба КОС на РЕ – Ловеч, като е регистриран
като собственик на следните огнестрелни оръжия: ловна карабина „Рюгер“, 7.62х39мм, №
***; едноцевка ИЖ, 12 кл, № ***; ловна карабина „Маузер“, 308 win, №***; ловна карабина
ЧЗ, 22LR, №***; ловна карабина „Арсенал“, 7.62х39мм, №***; ловна карабина „Мазалат“,
7.62х54мм, № ***. В писмото е посочено, че адресът за съхранение на гореописаните
оръжия, заявен от Т.Т. е ***.
По изп.дело №360/2018 г. по описа на ЧСИ И. Л. е изпратена призовка за
принудително изпълнение, с която длъжникът Т. Г. Т. е уведомен, че на 10.02.2021 г. от 9,30
часа ще се пристъпи към изпълнение, като ще бъде извършен опис на движими вещи,
негова собственост, находящи се на адрес: ***
Във връзка с наложения запор върху процесните огнестрелни оръжия на съдебния
изпълнител е предоставена информация, че на 03.02.2021 г. Т. Г. Т. е прехвърлил
собствеността върху оръжията на своя баща – втория ответник Г. Т. Г.. Приложено е
уведомление до Началника на РУ – Ловеч, с което Т. Г. Т. е уведомил, че е продал
притежаваното от него огнестрелно оръжие, както и че същото е придобито от лицето Г. Т.
Г.. Видно от докладна записка от Мл.Инсп.Кос М. П., на 03.02.2021 г. при него се е явило
4
лицето Т.Т., който подал уведомление за продажба на 5 бр. ловни нарезни карабини,
описани по-горе, на Г. Т. Г.. По делото е налична и втора докладна записка на Мл.Инсп.КОС
М.П., с която същият е докладвал на Началника на РУ – Ловеч, че на същата дата
/03.02.2021 г./ при него се явило лицето Г. Т. Г., който подал заявление за придобиване на 5
бр. ловни нарезни карабини и 1 бр. гладкоцевна пушка. Издадено е Разрешение
№20210733151/04.02.2021 г. от РУ Ловеч – ОДМВР Ловеч относно придобиване от страна
на Г. Т. Г. на огнестрелни оръжия съгласно ЗОБВВПИ: 1 бр. дългоцевни огнестрелни
оръжия с гладкостенна цев над 51см, за ловни цели и 5 бр. дългоцевни огнестрелни оръжия с
нарезна цев, за ловни цели.
С отговора ответниците са възразили, че в в случая няма обект/и, към който/които
ищеца, респ.съдебен изпълнител да насочи принудително изпълнение, за да удовлетвори
взискателя. Твърди, че претендираното от ищеца оръжие е негодно за употреба, като е
деактивирано по предвидения в закона ред преди завеждане на иска. Към отговора е
приложено пълномощно, по силата на което Т. Г. Т., в качеството си на лице с водещи се на
отчет и контрол в Служба КОС на РУ МВР – Ловеч огнестрелни оръжия, които са негодни
за употреба е упълномощил баща си Г. Т. Г. да извърши необходимите правни, технически и
фактически действия пред компетентните органи и институции в РБългария, необходими за
деактивирането на процесните оръжия, тъй като същите са негодни за употреба, като за
целта първо ги регистрира на свое име, след което ги деактивира.
От представените по делото 6 броя Констативни протоколи - № 21-004/08.02.2021 г,
№21-009/09.02.2021 г., №21-008/09.02.2021 г., №21-007/09.02.2021 г., №21-006/09.02.2021 г.,
№21-005/08.02.2021 г, съставени в обект на оръжейна работилница ЕТ „МЕЛ – М.С.“ – гр.
Плевен, се установява, че съгласно Част I – Технологичен ред е съставен технологичен ред
за деактивация на огнестрелните оръжия, които не са идентифицирани като културна
ценност по смисъла на Закона за културното наследство. С Част II – констативна на
гореизброените протоколи тричленна комисия е констатирала, че са извършени
технологичните операции по дезактивиране на огнестрелните оръжия, при което всички
части са в състояние на постоянна нефункционалност и не е възможно да бъдат отстранени,
подменени и модифицирани по начин, които би позволил оръжието да бъде въведено в
употреба. Констатирано е, че оръжията са приведени в състояние на необратима
нефункционалност. Издадени са удостоверения за техническа годност № 1964 и 1965/
19.02.2021 г. от оръжеен техни в уверение на това, че притежаваните от Г. Т. Г. оръжия:
ловна карабина „Рюгер“, 7.62х39мм, № ***; едноцевка ИЖ, 12 кл, № ***; ловна карабина
„Маузер“, 308 win, №***; ловна карабина ЧЗ, 22LR, №***; ловна карабина „Арсенал“,
7.62х39мм, №***; ловна карабина „Мазалат“, 7.62х54мм, № *** са негодни/ деактивирани.
В отговор на служебно запитване Началникът на РУ – Ловеч е предоставил
информация, че лицето Т. Г. Т. е подал заявление № 1408/18.02.2021 г. за деактивиране на 2
броя пистолети ЧЗ 9х19 млм. С № 6635 и пистолет „Байкал“442, 9х18 млм, с № ХАН0212,
като е предоставил 2 бр. констативни протоколи с рег.№ 1323 и № 1324 от 17.02.2021 г. от
оръжейна работилница ЕТ „Мел – М.С.“ – гр. Плевен, ул.“Борис Шивачев“№15. Наред с
5
това, Г. Т. Г. е подал също и заявление за деактивиране на 5 бр. ловни карабини и 1 бр.
гладкоцевна ловна пушка с вх.№ 1479/22.02.2021 г. Оръжията са деактивирани с
Констативни протоколи с № 21 – 005 до 0 21 – 009 от оръжейна работилница ЕТ „Мел –
М.С.“ – гр. Плевен.
В дадените пред съда показанията св.М. В. Св. не отрича, че именно той е
обезопасявал оръжията на ответниците - - два пистолета и няколко пушки. Не си спомня
дали всички оръжия са били донесени едновременно, но заявява, че ги сдал едновременно.
Посочва, че в оръжейната работилница се води регистър, в който се вписва датата на
приемане и датата на предаване на оръжието, както и номера на разрешителното и
собственика. Подчертава, че единствено собственикът може да предаде оръжията, като е
недопустимо друг човек, дори и с тяхното разрешително, да стори това. В конкретния
случай, видно от представения препис от официалния регистър, който се води, датата на
вписване на оръжията е 08.02.2021 г., а датата на която са върната – 19.02.2021 г., като св.С.
уточнява, че това означава, че оръжията са предадени лично от ответника на посочените
дати. Според свидетеля както оръжията имат стойност както преди обезопасяването, така и
след обезопасяването. Отбелязва, че при редовно действащо оръжие то има определена цена,
като след обезопасяването оръжието се сваля от регистрите на полицията и служба КОС и
всяко лице може да го притежава с придружаващия протокол, който е съставен от него и
утвърден от съответния началник на РУ – ОДМВР. Изтъква, че след обезопасяването му
оръжието се води като сувенир, като дори и обезопасени оръжията имат стойност, но тя е
по-малка, отколкото за редовно действащо оръжие.
От обясненията на ответника Г. Т. Г., дадени във връзка с поставени въпроси по
реда на чл.176 от ГПК, се установява, че е в известност относно съдебните дела, които вече
10 години синът му води срещу семейството на ищеца, както и водените от последното
срещу сина му такива. Заявява, че оръжията не са били придобити от него, за да ги ползва.
Изтъква, че синът му /отв. Т.Т./ по това време бил ангажиран, поради което го помолил да
извърши нужното, като ги занесе в гр. Плевен за деактивиране. Спомня се, че отишъл при
косаджията и му обяснил, че иска да вземе оръжията, за да ги занесе за деактивиране. Това
налагало да бъдат прехвърлени, тъй като не било възможно да представи в гр. Плевен
оръжие, което не е на негово име. Фактически прехвърлили оръжието на следващия ден и
тогава го занесъл в гр. Плевен. Твърди, че преди това синът му вече бил занесъл
пистолетите за деактивиране., но не успял да стори това и с пушките, тъй като в полицията
му казали, че оръжието е много и не е възможно да се деактивира наведнъж, като за пушките
ще му се обадят по-късно. С един от личните си автомобили занесъл пушките в гр. Плевен
за деактивиране. Твърди, че след деактивирането им пушките са прибрани от сина му Т.Т..
Отв. Т. Г. Т. дава обяснения по делото, като твърди, че през м.февруари 2021 г.
променили регистрацията си за живеене, като именно това наложило да се премести и
оръжието. Твърди, че процесното оръжие е негодно от години. Заявява, че когато ЧКИ Л.
отишла на адреса не била казала, че търси оръжие. Споделя, че пистолетите е деактивирал
сам, но пушките не е имал възможност, затова помолил баща си, тъй като няма как
6
оръжейният майстор да ги деактивира, ако не е на негово име.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение,
че средните пазарни цена за процесните оръжия са следните: за Ловна карабина „Рюгер“,
7.62 х39 ммл№*** има информация за цени от 700.00 лв, 1085,00 лв. и 1690.00лв. или
средна цена – 1 160.00 лв; за едноцевка ИЖ, 12 кл, №*** са предложени цени от 270.00 лв.
до 400.00 лв. или средна цена – 335.00лв; за ловна карабина „Маузер“, кал. 308 като втора
употреба средната цена е 1 700.00лв. / от 1 400.00 лв. до 2000.00лв./, а като нова ловната
карабина се предлага по 3000.00 лв; за ловна карабина ЧЗ, 22 LR, №*** е установена цена от
875.00 лв; за ловна карабина „Арсенал“, 7,62 х 39 мм, № *** предложените в интернет цени
са от 450.00 лв. до 650.00 лв. или средно 550.00 лв. и за ловна карабина „Мазалат“, 7,62 х 54
мм, № *** - ловното оръжие като ново се предлага на цена от 850.00лв., а като втора
употреба за 400.00 лв. Вещото лице изрично е посочило в заключението си, че цените на
ловните оръжия не зависят само от калибъра им, а и от други технически характеристика, за
които липсват данни в приложените документи по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с конститутивен иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД, с който се прави искане да се обяви за недействително спрямо
ищеца С. ИВ. СТ. разпоредителното действие, с което Т. Г. Т. е прехвърлил на своя баща Г.
Т. Г. правото на собственост върху следните огнестрелни оръжия: ловна карабина „Рюгер“,
7.62х39мм, № ***; едноцевка ИЖ, 12 кл, № ***; ловна карабина „Ма,зер“, 308 win, №***;
ловна карабина ЧЗ, 22LR, №***; ловна карабина „Арсенал“, 7.62х39мм, №***; ловна
карабина „Мазалат“, 7.62х54мм, № ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени
за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. За да бъде уважен искът по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно:
ищецът да има качеството на кредитор; увреждане на кредитора, поради което у същия е
налице правен интерес от предявяване на иска, когато с действията си длъжникът намалява
имуществото си; вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на
правното действие от длъжника, което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД ; длъжникът –
ответник да е извършил някакво правно, а не фактическо действие и да е знаел за
увреждането на кредитора при осъществяване на разпореждането в полза на третото лице .
По своята правна същност предявеният Павлов иск е конститутивен и с него кредиторът
упражнява едно свое потестативно право, като е предназначен да предизвика правна
промяна, имаща за последица обявяване на определено правно действие за относително
недействително спрямо него.
От възприетата по-горе фактическа обстановка съдът приема, че ищецът безспорно е
доказал качеството си кредитор. Последното не се оспорва и от ответниците, като
7
категорично се установява от представените и подробно описани писмени доказателства по
делото. Въз основа на влезлите в сила решения по гр.д.№ 34/2015 г. по описа на ОС – Ловеч
и по гр.д.№ 4903/2019 г. по описа на ВКС в полза на ищеца С.С. са издадени изпълнителни
листи с дати 17.08.2018 г, 22.04.2019 г. и 18.02.2021 г, с които ответникът Т. Г. Т. е осъден
да му заплати суми в общ размер на 14407.10 лв. За събиране на горните суми е образувано
изп.дело № 360/2018 г. по описа на ЧСИ И. Л., рег.№ 903, с район на действие ОС – Ловеч.
Съгласно издаденото удостоверение от ЧСИ Л. с изх.№ 006255/11.10.2021 г., към 11.10.2021
г., респ. и към момента на предявяване на иска, независимо от предприетите принудителни
действия( запори на трудово възнаграждение и на наличности по банкови сметки, опис на
движими вещи) по изпълнителното дело не е установено секвестируемо имущество на
длъжника Т. Г. Т., спрямо което да се насочи ефективно принудително изпълнение.
Следователно, налице е първата предпоставка от фактическия състав на отменителния иск, а
именно ликвидно и изискуемо вземане на ищеца спрямо първия ответник, което не е
прекратено или погасено. Същото продължава да съществува и към момента на
приключване на устните състезания по делото.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че в процесния казус е
налице и другата кумулативна предпоставка, обосноваваща уважаването на предявения
Павлов иск, а именно - вземането на кредитора е възникнало преди датата на извършването
на разпоредителното действие от длъжника. От приложената по делото документация от РУ
– Ловеч / докладни записки, разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия/ е видно, че
правото на собственост върху процесните огнестрелни оръжия е преминало върху втория
ответник в началото на м.февруари 2021 г./ и с оглед посоченото по-горе относно момента
на възникване на вземането, е видно, че атакуваното разпоредително действия следва
същото по време .
Съдът намира, че в случая е налице увреждане на кредитора, което също се явява
елемент от фактическия състав на отменителния иск от категорията на обективните
предпоставки. Чрез извършване на разпоредителната сделка и прехвърляйки собствеността
върху регистрираните на негово име огнестрелни оръжия, ответникът Т. Г. Т. е намалил
актива на имуществото си, което съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, в частност и на ищеца. Поради това в практиката
трайно е непротиворечиво се приема, че увреждане на кредитора е налице винаги, когато
длъжникът предприема действия, с които намалява имуществото си или затруднява
удовлетворяването на кредитора. Приема се, че увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които има осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника като увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора. В случай, че релевира твърдения за обратното,
ответникът следва да го докаже чрез ангажирането на доказателства по надлежния ред. В
процесния случай обаче от страна на ответната страна не са представени убедителни
доказателства в тази насока.
8
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не подкрепя тезата на
ответниците, че в конкретния случай пушките не били прехвърлени, а единствено предадени
на Г. Т. Г. с оглед деактивирането им. Тези твърдения на ответниците категорично се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства:уведомленията, заявленията и
докладните записки до Началника на РУ – Ловеч, в които са направени искания относно
разрешение за прехвърляне и придобиване на огнестрелни оръжия. Въз основа на тези
доказателства е издадено и приложеното по делото Разрешение № 20210733151/ 04.02.2021
г. на Г. Т. Г. да придобие пушките. Впоследствие именно в качеството си на техен
собственик, същият ги е представил за деактивиране в оръжейната работилница на ЕТ „
МЕЛ – М.С.“ - гр. Плевен и като такъв е вписан в съставените за целта документи –
Констативни протоколи и воденият регистър за обезопасяване или съхранение. Съдът
съобразява и дадените от св. С. показания, който при разпита си подчерта, че лице, което не
е собственик, не може да пренася и оставя за деактивиране огнестрелни оръжия и е
категоричен, че към момента на предаването и на получаването им като собственик на
пушките се е легитимирал Г. Т. Г..
Неоснователно е и релевираното от ответната страна възражение, че
претендираното от ищеца оръжие е негодно за употреба, тъй като е деактивирано по
предвидения в закона ред. Според ответниците, този факт от своя страна налага извод, че
няма годен обект, към който ищеца, респ. съдебен изпълнител да насочи принудително
изпълнение. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. С. се
установява, че процесните оръжия имат стойност както преди, така и след тяхното
обезопасяването. При редовно действащо оръжие то има определена цена, която е по-висока
от тази след обезопасяването му. Във втория случай оръжието се сваля от регистрите на
полицията и всяко лице може да го притежава като сувенир, за декорация или с
колекционерска цел, заедно с придружаващия протокол. В тази насока са и ангажираните от
ищеца доказателства – обяви за продажба на деактивирани оръжия, приобщени към
доказателствената съвкупност по делото.
Доказано по делото е наличието и на субективния елемент, обуславящ уважаване на
отменителния иск- знание на длъжника за увреждането на кредитора. По делото не е спорно,
че първият ответник Т. Г. Т. е син на втория ответник Г. Т. Г.. С оглед на този факт
приложение следва да намери презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД за наличието на знание за
увреждане на кредитора. По делото от страна на ответната страна не са ангажирани
доказателства, които да оборват законоустановената презумпция за знание за увреждането
от третото лице, което в случая се намира в предвидената от закона родствена връзка с
длъжника в качеството си на негов низходящ. Нещо повече, в отговор на поставения от
ищеца въпрос „Знае ли, че синът му води съдебни дела срещу семейството на ищеца и
последното да води съдебни дела срещу сина му?“, ответникът Г. Т. Г. е заявил – „Те от 10
години водят съдебни дела – целия град знае“. При така направеното изявление за знание
относно водените дела съдът приема, че този ответник е в известност и относно изхода на
водените дела, в т.ч. и че въз основа на добилите законна сила решения по същите в полза на
9
ищеца е възникнало вземане срещу сина му – първия ответник Т. Г. Т.. С оглед на това
съдът приема, че и последната предпоставка от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД е
налице.
Съобразявайки всичко изложено по-горе съдът намира, че е установен фактическия
състав на чл.135 от ЗЗД както от обективна, така и от субективна страна, доколкото
оборимата презумция за знание не е била надлежно оборена. При така формирания извод,
съдът счита, че предявеният от С. ИВ. СТ., с адрес: **** срещу Т. Г. Т. и Г. Т. Г., двамата с
адрес: *** иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД - за признаване за недействително
спрямо ищеца разпоредителното действие, с което Т. Г. Т. е прехвърлил на своя баща Г. Т.
Г. правото на собственост върху следните огнестрелни оръжия: ловна карабина „Рюгер“,
7.62х39мм, № ***; едноцевка ИЖ, 12 кл, № ***; ловна карабина „Ма,зер“, 308 win, №***;
ловна карабина ЧЗ, 22LR, №***; ловна карабина „Арсенал“, 7.62х39мм, №***; ловна
карабина „Мазалат“, 7.62х54мм, № ***, като основателен и доказан ще следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представен е списък по чл.80 от
ГПК и представените доказателства в този смисъл. Ищецът претендира разноски в общ
размер на 314.00 лв, като по делото са представени доказателства, които удостоверяват, че
тези разноски действително са сторени, както следва: държавна такса – 50.00 лв., 180.00 лв.
– депозит за вещо лице, държавна такса за 2 бр. удостоверения – 10.00 лв., държавна такса за
8 бр. удостоверения от Община – Ловеч – 44.00лв и депозит за свидетел – 30.00лв.Искането
за присъждане на горните разноски е изцяло основателно и следва да се уважи.
Преди заседанието по същество адв. Б.Г., упълномощен от ищеца С. ИВ. СТ.,
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, тъй като
ищецът е представляван безплатно. Съгласно чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист и
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В
настоящия случай, при направено искане от пълномощника на ищеца за присъждане на
разноски поради оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение на осъществено процесуално
представителства на ищеца, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 589.50 лв, определено съобразно чл.7,
ал.2, т.3 от Наредбата при интерес от 5190.00 лв, съобразен със заключението на приетата и
неоспорена съдебно –оценителна експертиза относно средната пазарната стойност на
процесното оръжие, предлагано като втора употреба.
С оглед изхода на процеса и действителната цена на иска, на основание чл.70, ал.3
от ГПК, ответникът ще следва да заплати в полза на съда допълнителна държавна такса в
10
размер на 157.60 лв.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл.135 от ЗЗД, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на С.
ИВ. СТ., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: **** / чрез адв. Б.Г./
разпоредителното действие, с което Т. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** е прехвърлил на
своя баща Г. Т. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** правото на собственост върху следните
огнестрелни оръжия: ловна карабина „Рюгер“, 7.62х39мм, № ***; едноцевка ИЖ, 12 кл, №
***; ловна карабина „Ма,зер“, 308 win, №***; ловна карабина ЧЗ, 22LR, №***; ловна
карабина „Арсенал“, 7.62х39мм, №***; ловна карабина „Мазалат“, 7.62х54мм, № ***
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес:
*** и Г. Т. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. ИВ. СТ., с ЕГН
**********, с адрес: *** направените по делото разноски в общ размер на 314.00 лв / триста
и четиринадесет лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, Т. Г. Т., с ЕГН
**********, с адрес: *** и Г. Т. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
адвокат Б.Г. Г., вписан в Софийски адвокатска колегия,съд.адрес: **** сумата от 589.50 лв
/петстотин осемдесет и девет лева и 50ст/, представляваща адвокатски хонорар, определен
съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** и Г. Т. Г., с ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Ловешки РС допълнителна държавна такса върху
уважения иск в размер на 157.60 лв./сто петдесет и седем лева и 60ст/
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11