Решение по дело №9618/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 9 618 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД да заплати следните суми:

1. на С.С.Ф. 78 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг П.Ф. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 04.03.2016 г., плюс законната лихва от 05.01.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на И.П.Ф. - 75 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща П.Ф. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 04.03.2016 г., плюс законната лихва от 05.01.2017 г. до окончателното изплащане;

3. на Ж.П.Ф. - 75 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща П.Ф. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 04.03.2016 г., плюс законната лихва от 05.01.2017 г. до окончателното изплащане;

4. на И.П.Ф. - 75 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща П.Ф. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 04.03.2016 г., плюс законната лихва от 05.01.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат П.К. – 7 950,42 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл.  78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

3. на СГС – 12 120,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Ищците са със съдебен адрес – адвокат К.,***, офис 10. „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е с адрес в гр. ******.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на П.Ф.:

1. иска на С.Ф. за разликата над 78 000,00 лева до пълния предявен размер от 220 000,00 лева;

2. исковете на И., Ж. и И. Ф.за разликата над 75 000,00 лева за всеки до пълните предявени размери от по 200 000,00 лева за всеки.

 

[3] ОСЪЖДА С., И., Ж. и И. Ф.да заплатят на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД 126,10 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 6 060,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците са освободени от внасянето на държавна такса.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] В искова молба от 28.07.2017 г. С., И., Ж. и И. Ф.са заявили, че са наследници по закон на П.Ф. (първата е негова съпруга, а останалите ищци са негови синове). На 04.03.2016 г. той е починал вследствие  на ПТП, което е било предизвикано от Г.А.. От смъртта на П.Ф. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на 220 000,00 лева за ищцата и по 200 000,00 лева за всеки от ищците.

 

[7] Гражданската отговорност на Г.А. е била застрахована при ответника „ДЗИ-О.З.“ АД (ДЗИ). ДЗИ не е изплатил обезщетение на ищците. Затова те молят съда да осъди ДЗИ да им заплати посочените суми. Те търсят и законната лихва от 05.01.2017 г. (исковата молба, л. 2-3; уточнението, л. 59-гръб; определението на съда за допускане на изменение на иска, л. 61).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Ответникът ДЗИ е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. Г.А. не е причинил ПТП, от което П.Ф. да е починал;

2. ищците не са претърпели вредите, които твърдят;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

2. П.Ф. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е пресичал пътното платно на място, необозначено за това, без да се съобрази с отстоянието до автомобила и въпреки лошата видимост. Затова ДЗИ моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 26-28).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] П.Ф. е бил роден на *** г., неговата съпруга С.Ф. е била родена на *** г., а синовете им И., Ж. и И. Ф.са били родени съответно на *** г., *** г. и *** г. (удостоверението за наследници, л. 10). П.Ф. е бил добър, общителен, жилав, жив и деен човек. По-рано той е работил като продавач в смесен магазин, но впоследствие се е занимавал с животновъдство и земеделие.

 

[10] Той е живеел със съпруга си С.Ф. и двамата им синове И. и Ж. Ф.в с. *****. И.Ф. е живеел в гр. *****, който е бил на 25 км от с. *****. Той е посещавал родителите си почти всяка седмица. Семейството е било много задружно, всички много са си помагали, разбирали са се, уважавали са се и са се слушали. С.Ф. е била болна и П.Ф. се е грижил за нея (показанията на свидетелите П. и П., л. 60-61).

 

[11] На 04.03.2016 г. около 18:55 часа Г.А. е управлявал лек автомобил Фолксваген по път III-198, 77км+5 с посока от ГКПП-Златарево за гр. Петрич. Времето е било дъждовно, вече се е било стъмнило. Пътната настилка е била влажна, без неравности. Г.А. е навлязъл в с. *****, като се е движил с 55 км/ч.

 

[12] Когато Г.А. е бил на 44,16 м от мястото на удара, той е забелязал, че П.Ф. е пресичал пътното платно на място необозначено за това. Г.А. се е опитал да избегне удара, като заобиколи П.Ф. и спре автомобила, но не е успял, въпреки че опасната му зона за спиране е била 43,97 м. Така автомобилът е ударил П.Ф., който е починал (присъдата и мотивите към нея, л. 33-40). Не се спори, че към този момент ГО на Г.А. е била застрахована при ответника ДЗИ.

 

[13] С.Ф. е приела много тежко смъртта на съпруга си и се е затворила в себе си. Тя и синовете ѝ тъжат за П.Ф., усещат липсата му и всяка седмица посещават гроба му (показанията на свидетелите П. и П., л. 60-61).

 

[14] Не се спори, че на 05.01.2017 г. ищците са поискали от ДЗИ да им изплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на П.Ф.. На 04.04.2017 г. ДЗИ им е отказал (писмото и обратната разписка, л. 12-13). Не се спори, че ДЗИ не е заплащал обезщетение на ищците.

 

[15] Съдът е освободил ищците от заплащане на държавна такса (определението, л. 15). Те са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 54 и л. 57). Други разноски ищците не са направили. ДЗИ не е направил разноски по делото, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

         

[16] Ищците са предявили искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

 

[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ). Съпругът и възходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищците да са съпруг и възходящи на починал вследствие на застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на смъртта на своя наследодател ищците да са претърпели неимуществени вреди/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. С.Ф. е съпруга, а И., Ж. и И. Ф.са синове на П.Ф., който е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. П.Ф. е починал вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от Г.А., чиято ГО е била застрахована при ДЗИ;

4. ищците са претърпели болки, страдания и неудобства от смъртта на П.Ф.;

5. ДЗИ не е изплатил на ищците обезщетение за неимуществени вреди.

 

[20] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[21] Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 25.12.2016 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 04.03.2016 г. П.Ф. е бил на 84 години, съпругата му С.Ф. е била на 80 години, а синовете им И., Ж. и И. Ф.са били съответно на 60 години, 56 години и 54 години. П.Ф. е бил добър, общителен, жилав, жив и деен човек. По-рано той е работил като продавач в смесен магазин, но впоследствие се е занимавал с животновъдство и земеделие.

 

[27] Той е живеел със съпруга си С.Ф. и двамата им синове И. и Ж. Ф.в с. *****. И.Ф. е живеел в гр. *****, който е бил на 25 км от с. *****. Той е посещавал родителите си почти всяка седмица. Семейството е било много задружно, всички много са си помагали, разбирали са се, уважавали са се и са се слушали. С.Ф. е била болна и П.Ф. се е грижил за нея. С.Ф. е приела много тежко смъртта на съпруга си и се е затворила в себе си. Тя и синовете ѝ тъжат за П.Ф., усещат липсата му и всяка седмица посещават гроба му.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ), която е била 380,00 лева към 23.10.2015 г.^[4] и 420,00 лева към 04.03.2016 г.^[5].Увеличението от октомври 2015 г. до 04.03.2016 г. е 10,53% (420,00-380,00/380,00).

 

[30] В правно-информационната програма „Сиела“, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри едно решение на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от смърт на съпруг и родител вследствие на ПТП през 2015 г. Случаят макар и близък, не е идентичен с настоящия, защото възрастта на починалата и преживелите я съпруг и четири деца е била по-ниска от тази по процесния случай. С това решение САС е определил обезщетения за неимуществени вреди от: 120 000,00 лева за голямата дъщеря на починалата, живееща в Гърция; 125 000,00 лева за нейните двама сина и малка дъщеря; 130 000,00 лева за съпруга и[6];

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и всички фактори за определянето на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че процесният случай макар и близък не е идентичен със случая, предмет на делото на САС. По случая, предмет на делото на САС, възрастта на починалия и преживелите го съпруг и деца е по-ниска, когато децата все още имат по-голяма нужда от родителя. Същевременно случаят, предмет на делото на САС, е от октомври 2015 г., когато МРЗ е била с 10,54% по-ниска от тази към 04.03.2016 г. Затова съдът приема, че 130 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите на С.Ф., а по 125 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите на И., Ж. и И. Ф..

 

[32] ДЗИ е възразил, че П.Ф. е допринесъл за настъпването е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е пресичал пътното платно на място, необозначено за това, без да се съобрази с отстоянието до автомобила и въпреки лошата видимост. Възражението е основателно.

 

[33] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[34] Съдът установи, че П.Ф. е пресичал пътното платно на необозначено за това място. Същевременно движението е било интензивно (от ГКПП-Златарево към Петрич), видимостта не добра (в тъмната част на денонощието и дъждовно време), а отстоянието до приближаващия автомобил е било близко до опасната зона за спиране на автомобила. Така П.Ф. е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът определя съпричиняването на 40%.

 

[35] При този процент на съпричиняване обезщетенията, които се дължат на ищците, са: 78 000,00 лева на С.Ф.; по 75 000,00 лева на всеки един от И., Ж. и И. Ф.. Ето защо съдът уважава исковете до тези размери, като отхвърля иска на С.Ф. за разликата над 78 000,00 лева до пълния предявен размер от 220 000,00 лева, а на И., Ж. и И.Ф. за над 75 000,00 лева на всеки до предявените размери от 200 000,00 лева за всеки.

 

2.              По разноските

 

[36] Ищците търсят разноски. Те не са направили такива, но са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за 303 000,00 лева при предявен размер от 820 000,00 лева. Затова съдът осъжда ДЗИ да заплати на адвокат П.К. 7 950,42 лева (820 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х303 000,00/820 000,00х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ДЗИ да заплати по сметка на СГС 12 120,00 лева държавна такса (303 000,00Х0,04).

         

[38] ДЗИ също търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 517 000,00 лева при предявен размер от 820 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на ДЗИ 126,10 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х517 000,00/820 000,00).

 

Съдия: