№ 4142
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503540 по описа за 2020 година
за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.413 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на АЙ ТРЪСТ ЕООД,
ЕИК *********, София, чрез ю.к.В.Генов, срещу разпореждане
№31417/15.10.2020г., постановено по ЧГД №10485/2020г. на ВРС, 49 състав,
в частта, в която съдът е отхвърлил заявление на дружеството по чл.410 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на
длъжника Р. Т. Г., ЕГН **********, Варна, за следните суми: 77.43 лева,
представляващи адм.разноски по кредита; 723.31 лева, представляващи
наказателна лихва в размер на законната лихва, начислена за периода от
21.09.2017г. до 03.08.2020г., които суми са заплатени от АЙ ТРЪСТ ЕООД на
КРЕДИСИМО ЕАД както и сумата от 327.84 лева, възнаграждение по
договор за поръчителство, а така също и за разликата над 96.83 лева до
претендираните 158.19 лева – разноски за производството.
В жалбата се излага, че разпореждането на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част. Оспорва се изводът на съда, че
претендираните адм.разноски противоречат на чл.33 ЗПК както и на чл.10а от
същия закон. Твърди се, че тези разноски са сторени от кредитодателя
Кредисимо ЕАД за изпращане съобщения до длъжника, покани, телефонни
разговори, с оглед изпълнение на задълженията по договора за кредит.
Поддържа се, че сумата представлява разход за събиране на вземането, в
който случай не попада в обхвата на чл.33 от ЗПК и не противоречи на чл.10а
от същия закон. Оспорва, че на кредитополучателя не е предоставена
информация и право на избор, че не е проведено индивидуално договаряне на
клаузите. Поддържа, че при договарянето по кредита Кредисимо ЕАД е
предоставило възможност на длъжника да избере дали да сключи договора с
1
или без поръчителство. Твърди се, че избора дали да бъде сключен обезпечен
договор за кредит или не, не е санкционирано от договора и ОУ към него.
Прави се довод, че наличието на обезпечение чрез поръчителство дава
преднина единствено в срока за разглеждане на заявлението за отпускане на
кредит. Същевременно представлява форма именно на индивидуално
договаряне условията по кредита, при това не съществените по сумата и срока
за връщането . Поддържа се освен това, че договорът за поръчителство е
отделен акт, различен от кредитния договор, макар и свързан с последния.
Дружеството заявител извършва по занятие гаранционни сделки срещу
заплащане не само по отношение на Кредисимо ЕАД, но и спрямо други
търговски субекти. Оспорва се като неправилен изводът на съда, че
наличието на обезпечение сочи неизпълнение разпоредбата на чл.16 ЗПК да
се оцени кредитоспособността на клиента на Кредисимо ЕАД. Твърд се, че
неоснователно съдът е отхвърлил и претенцията за мораторна лихва върху
задълженията по договора за кредит и договора за поръчителство.
Претендира се отмяна на разпореждането в обжалваната част и вместо това
уважаване на заявлението изцяло ведно с присъждане на сторените за
производството разноски.
При преценка редовността на частната жалба, въззивният съд
констатира, че същата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез
редовно упълномощен проц.представител, при интерес от обжалването и в
преклузивния срок, считано от връчване на препис от разпореждането на
съда. На 28.10.2020г. – изпратена по пощата на 04.11.2020г. Жалбата е
правилно администрирана. Производството по жалбата е допустимо.
За да се произнесе по същество на частната жалба, съдът взе предвид
следното: Производството пред ВРС е образувано по заявление на АЙ ТРЪСТ
ЕООД срещу Р. Т. Г., ЕГН **********, Варна, за осъждането и по реда на
чл.410 ГПК, да заплати на заявителя следните суми въз основа на договор за
кредит и договор за поръчителство: главница по договор за поръчителство в
размер на 1 425.14 лева; 77.43 лева адм.разноски; 327.84 лева възнаграждение
по договора за поръчителство; 355.81 лева договорна лихва за периода от
21.08.2017г. до 20.11.2018г.; 723.31 лева наказателна лихва за периода от
21.09.2017г. до 03.08.2020г. ведно със законна лихва от подаване на
заявлението на 27.08.2020г. до изплащане на дълга. В т.12 от заявлението е
конкретизирано основанието и формиране размера на отделните суми.
Съгласно изложеното, между Кредисимо ЕАД и длъжника Р. Т. е налице
подписан договор за кредит от 10.07.2017г. за сумата от 1 500 лева със срок
на кредита от 16 месеца, считано от 20.08.2017г. т.е. до края на 2018г.
Съгласно приложение №1 към договора са уговорени 16 погасителни вноски
в размер на по 118.73 лева. Уговорен е лихвен процент от 35.09% и ГПР в
размер на 50%. Посочен е общ размер на дължимите плащания от 1 899.68
лева. Твърди се в т.12 от заявлението, че след сключване на договора,
кредитодателят е сключил с жалбоподателя Ай Тръст ЕООД договор за
поръчителство, по който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички задължения по договора за кредит, срещу
2
възнаграждение. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията от Р. Т.,
след падежирането на договора, на 05.08.2020г. кредитодателят е изпратил
искане до поръчителя за плащане на задълженията, за което е изпратено
уведомление до длъжника съгласно чл.3, ал.2 от договора за поръчителство.
Твърди се, че на 10.08.2020г. поръчителят е заплатил всички дължими суми
към Кредисимо ЕАД, а именно главница от 1425.14 лева, договорна лихва от
355.81 лева, 723.31 лева наказателна лихва и 77.43 лева – адм.разноски за
извънсъдебно събиране на сумите като длъжникът е уведомен за плащането
на същата дата, съответно за дължимите плащания по отношение на
кредитора Ай Тръст ЕООД.
Съдът е уважил заявлението за претендираната главница и договорна
възнаградителна лихва, заплатени от заявителя Ай Тръст ЕООД на
Кредисимо ЕАД по договора за кредит и договора за поръчителство като
отхвърлил за останалите претендирани суми. За да откаже издаване на
заповед за изпълнение, заповедният съд е посочил, че както
възнаграждението, така и адм.разноски противоречат на чл.33 от ЗПК, тъй
като преследват забранена от закона цел и не пораждат права и задължения за
страните. Приел, че вземането за адм.разноски противоречи пряко на чл.10а,
ал.1 и ал.2 ЗПК както и на чл.21 ЗПК. Приел също, че по отношение на
претендираното възнаграждение по договора за поръчителство е налице
противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП тъй като е отнето правото на
информиран избор на потребителя да обезпечи или не договора с
поръчителство, при това с посочен от кредитодателя поръчител, свързано с
него лице. Съдът е приел, че с горното се прехвърля риска от неизпълнение
задължението на кредитодателя да провери кредитната способност на клиента
изцяло в негова тежест. Съдът е формирал мотиви за нищожност на договора
за поръчителство като противен на ЗПК и ЗЗП.
Въззивният съд, въз основа на оплакванията в жалбата и изложеното в
заявлението по чл.410 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на заявлението са заплатените от поръчителя АЙ ТРЪСТ
ЕООД на кредитодателя КРЕДИСИМО ЕАД /въз основа на договор за
поръчителство от 10.07.2017г./ суми, част от които представляват платеното
по договор за кредит от 10.07.2017г., сключен между Кредисимо ЕАД и
кредитополучателя Р. Т. Г., а останалата част – дължимото по договор за
поръчителство, сключен между Р. Т. и АЙ ТРЪСТ ЕООД, също от
10.07.2017г. Всички договори, вкл. Общите условия на кредитодателя са
представени със заявлението. Предмет на въззивна ревизия са сумите,
представляващи сторени от кредитодателя адм.разноски, наказателна лихва за
забава по договора за кредит и възнаграждението по договора за
поръчителство, всички претендирани от встъпилия в правата на кредитора,
поръчител, изплатил дълга на длъжника съгл.чл.74 и чл.143 ЗЗД.
По претенцията за наказателна лихва: Съдът намира постановеното от
ВРС разпореждане за отхвърляне на заявлението, в частта за претендираната
3
наказателна лихва в размер на законната лихва по договора за кредит, за
периода от първоначалната забава до извършеното от поръчителя плащане, за
неправилно. Същото очевидно не противоречи на нито една от разпоредбите
на ЗПК /арг.чл.33 ЗПК/ и е съобразено с общата норма на чл.86 ЗЗД, че при
изискуемо задължение в пари, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Това следва и от института на
поръчителството съгласно чл.140 ЗЗД. В случая е налице и изрична клауза от
ОУ към договора за кредит в гл.X, т.2. Тъй като в молба от 15.09.2020г., по
повод разпореждане за без движение на заявлението, заявителят е уведомил
съда, че по договора е извършено изцяло плащане на първа вноска
доброволно и частично на втора вноска /с падеж 20.09.2017г./, то съдът
намира, че и наказателната лихва основателно е начислена и претендирана за
периода на забава, т.е. от 21.09.2017г. до плащане на задължението на
03.08.20г. Не е предмет на заявлението периодът на забава след извършеното
от поръчителя плащане. Същевременно са налице твърдения, че тази сума е
била заплатена на кредитодателя Кредисимо ЕАД /в т.12 от заявлението/.
Поради това, съдът намира, че в тази част разпореждането като неправилно
следва да бъде отменено и заявлението уважено за сумата от 723.31 лева,
представляващи наказателна лихва за забавено изпълнение по договора за
кредит, изчислена в размер на законната лихва.
По отношение на адм.разноски по кредита: Действително, в договора за
кредит, договорите за поръчителство Общите условия към ДПКр, се
съдържат клаузи, от които следва, че извършените от кредитодателя разноски
за извънсъдебно събиране на вземането, са в тежест на длъжника. Същите
представляват част от общия дълг и се начисляват помесечно към дължимата
вноска. При изплащането им от поръчителя на 10.08.2020г., същите подлежат
на възстановяване нему съгласно чл.140 ЗЗД. Не е налице противоречие с
разпоредбата на чл.10а от ЗПК, тъй като се твърди, че разноските са за
извънсъдебно събиране, поради което не представляват такива за управление
на кредита. Независимо от това, доколкото липсва конкретизация на размера
от 77.43 лева, съдът намира искането за издаване на заповед за изпълнение, за
неоснователно. Посоченото в ОУ към договора за кредит условие за
обезщетяване за всички направени от кредитодателя разноски за съдебно и
извънсъдебно събиране на просрочено вземане, е общо и макар да
представлява основание, не конкретизира начина на формиране на
претенцията. /липсват посочени както разходооправдателни документи на
кредитодателя, така и тарифа за разноските, по която са изчислени същите/.
Вземането се явява неиндивидуализирано по размер, поради което подлежи
на отхвърляне. Без значение е представения с частната жалба протокол
№656/08.12.2019г. за извършени услуги по извънсъдебно събиране на
просрочено вземане, издаден от Кредисимо ЕАД, в който се дублират общите
клаузи за разноски от договора за кредит. В тази част разпореждането на
заповедния съд следва да бъде потвърдено.
По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство: С
изпълнение задълженията на длъжника, поръчителят встъпва в правата на
4
кредитора и може да претендира платеното както и изрично уговореното по
договора възнаграждение. Наличието на договор за поръчителство от
процесния тип не винаги е свързан с нарушаване разпоредбите на ЗПК и
увреждане правата на потребителя. Преценката за действителността му е
винаги конкретна, въз основа на постигнатите уговорки между страните –
както по кредитния договор, така и по договора за поръчка/поръчителство/.
Принципно съдът съобразява автономността на договора за поръчителство
спрямо договора за кредит както и възможността съгл.чл.9 ЗЗД, страните по
него свободно да уговорят възнаграждение по него. Това не означава, че
съдът не следва да съобрази общите критерии за спазване на добрите нрави и
морала, нещо повече, е длъжен да го направи съгласно чл.411, т.2 ГПК. Видно
от договора за поръчителство, сключен едновременно с договора за кредит,
със свързано с кредитодателя лице, възнаграждението не е уговорено ясно и
точно, а е посочено в приложение №1 като изчислено месечно за периода на
действие на договора, в размер на по 93.63 лева. Същото не зависи от
конкретната неплатена част по кредита и от платеното накрая от поръчителя.
Съотнесено е с погасителния план по договора за кредит и уговорено като
месечен размер и брой вноски, които съвпадат с тези по кредита - 16 вноски
по 93.63 лева, които съставляват приблизително 80% от кредитния дълг, в
месечен размер от 118.73 лева. Основанието за това вземане е обективирано в
чл.4 и чл.8 от договора за поръчителство, но относно претендирания размер
от 327.84 лева, не е внесена яснота дори с уточняващата молба на заявителя.
Тъй като в Приложение №1 към договора за поръчителство /л.25/
възнаграждението е посочено единствено като 16 вноски по 93.63 лева,
платими през времето на действие на кредита, а се претендира различна сума,
претенцията е неконкретизирана както по размер, така и по падеж, поради
което заявлението в тази част подлежи на отхвърляне изцяло. Страната не е
заявила, че претендира частично възнаграждението. Поради изложеното, с
оглед характера на заповедното производство, заявлението в тази част
подлежи на отхвърляне съгласно чл.411, ал.2, т.1 вр.чл.410 и чл.127 ГПК.
Поради различни правни изводи по заявлението, част от
разпореждането на заповедния съд подлежи на отмяна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №31417/15.10.2020г., постановено по ЧГД
№10485/2020г. на ВРС, 49 състав, в обжалваната част, в която съдът е
отхвърлил заявление на дружеството АЙ ТРЪСТ ЕООД по чл.410 ГПК, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по отношение на
длъжника Р. Т. Г., ЕГН **********, Варна, за сумата от 723.31 лева,
представляващи наказателна лихва в размер на законната лихва, начислена
за периода от 21.09.2017г. до 03.08.2020г., които суми са заплатени от АЙ
5
ТРЪСТ ЕООД на КРЕДИСИМО ЕАД, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление на АЙ ТРЪСТ
ЕООД, ЕИК *********, София, по чл.410 ГПК, срещу длъжника Р. Т. Г., ЕГН
**********, Варна, за сумата от 723.31 лева, представляващи наказателна
лихва в размер на законната лихва, начислена за периода от 21.09.2017г. до
03.08.2020г., които суми са заплатени от АЙ ТРЪСТ ЕООД на КРЕДИСИМО
ЕАД, на основание чл.410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №31417/15.10.2020г., постановено по
ЧГД №10485/2020г. на ВРС, 49 състав, в останалата обжалвана част, в която
съдът е отхвърлил заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД срещу Р. Т. Г., ЕГН
**********, за сумите: 77.43 лева, представляващи адм.разноски по договор
за кредит от 10.07.2017г. между Кредисимо ЕАД и Р. Т., заплатени от Ай
Тръст ЕООД на Кредисимо ЕАД както и за сумата от 327.84 лева,
представляващи възнаграждение по договора за поръчителство от
10.07.2017г., сключен между Р. Т. и Ай Тръст ЕООД.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6