Определение по дело №35971/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 37998
Дата: 12 септември 2025 г. (в сила от 12 септември 2025 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20251110135971
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37998
гр. София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110135971 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Б. М. К. срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД.
Ищцата твърди, че е страна по договор за кредит МАХ_300898153 от 28.11.2024 г.,
сключен с „Б. Е. Д. К.“ ООД. Сочи, че е поела задължение да върне сумата по кредита в общ
размер на 3483,20 лв., при получена главница в размер на 1300 лв., при ГПР 64,04 %, ГЛП
48,63 %, като сумата следвало да бъде върната с 16 погасителни вноски. Освен това поела
задължение да заплати допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на искането
за кредит“ в размер на 676,48 лв. и „Динамично плащане“ в размер на 1014,72 лв. Твърди, че
договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК и
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в
договора липсват условия за прилагане на лихвения процент, както и посочване дали
същият е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нито в договора, нито в
погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. На следващо
място счита, че е нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е ясно какво
включва уговореният ГПР в размер на 64,04 %, поради което ищцата е в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов ресурс.
Счита, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 1600 лв. се
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита, известни са на кредитора и следва да са включени в ГПР, като с
включването им ГПР надхвърля законоустановения праг от пет пъти размера на законната
лихва. Счита, че с тези разходи се стига до неоснователно обогатяване на кредитора, чрез
калкулиране на допълнителна печалба наред с възнаградителната лихва. Твърди, че
посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият между страните,
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.
На следващо място ищцата счита, че клаузите, регламентиращи допълнителни услуги
„Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“ – чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
договора, са нищожни поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие с чл.
10а ЗПК, чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Обосновава накърняването
на добрите нрави с нееквивалентност на престациите, въвеждане в заблуждение на
потребителя относно дължимите разходи, предвид невключването на разходите за
посочените услуги в ГПР и нарушаване на принципа за добросъвестност и справедливост
със заплащането на допълнителни услуги предварително от потребителя, без значение дали
1
тези услуги ще се използват. Счита, че тези разходи представляват скрит добавък към
възнаградителната лихва, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че възможността за
събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като законът не допуска заплащането на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал.
2 ЗПК, каквито в случая са разходите за допълнителни услуги. Предвид изложеното, моли за
прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит поради противоречие на
закона, евентуално за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора
поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Счита, че оспорваните клаузи от договора отговарят на изискванията на
закона и не водят до накърняване на добрите нрави. Твърди, че ищцата сама е избрала да се
ползва от допълнителните услуги, като същите не са задължително условие за сключването
на договора за потребителски кредит. Счита, че доколкото сумите са посочени в СЕФ, то
клаузите са индивидуално уговорени и не са неравноправни. Оспорва двете услуги – „Бързо
разглеждане“ и „Динамично плащане“ да са свързани с усвояването и управлението на
процесния кредит. Счита, че не са налице и останалите сочени от ищцата пороци на
договора, като твърди, че ГПР е правилно определен и в съответствие със ЗПК. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за кредит МАХ_300898153 от 28.11.2024 г., сключен между страните, поради
противоречие на закона, и евентуални установителни искове с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, и чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора,
регламентиращи допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Динамично плащане“, поради противоречие на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието на
посочените клаузи, които противоречат на императивни норми на закона, накърняват
добрите нрави и имат неравноправен характер.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи
или индивидуалното им договаряне, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит МАХ_300898153 от 28.11.2024 г., със соченото в
исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи на чл. 9, ал. 1 и ал. 2,
регламентиращи допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Динамично плащане“.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи в
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищцата писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът


2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. от
10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3