РЕШЕНИЕ № 337
гр. Монтана, 15 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 26.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 230
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от А.П.Л., чрез процесуалния му
представител адв. Р.Б. против Решение № 82/27.04.2020 г. по НАХД № 259/2019 г. на
Районен съд – Лом, с което е потвърдено Наказателно Постановление № 19-0294-000954/06.06.2019
г., издадено от Началник сектор РУ Лом към ОДМВР Монтана затова, че като предприема
маневра изпреварване, не осигурява достатъчно странично разстояние между своето
и изпреварваното от него МПС.
В жалбата
процесуалният представител на касатора твърди разминаване между описаното в
АУАН и НП, което нарушава правото на защита на наказаното лице и е съществено
процесуално нарушение, понеже няма как водачът едновременно да управлява 2 бр.
МПС-та и да блъсне странично едното от тях.
Твърди липсата на мотиви и обсъждане на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а липсата на мотиви води до нищожност на обжалваното
решение. Счита, че съдът не разполага със специални знания, поради което е било
необходимо да се назначи автотехническа ескпертиза за установяване механизма на
ПТП-то, понеже водачът на Ф*** е заинтересован свидетел, а разпитаните полицаи
- актосъставител и свидетел по акта - не са очевидци. Не е разпитан свидетел
очевидец, возещ се във Ф*** , както са посочили свидетеля С*** И*** (разпитан в
с.з. от 10.10.2020 г.), в АУАН-а не са описани данните на свидетеля очевидец,
свидетеля очевидец не е посочен като свидетел в АУАН-а, не са обсъдени от съда показанията
на свидетеля-очевидец В*** К*** . Няма данни по административнонаказателната
преписка да са настъпили общественоопасни последици и административнонаказващия
орган в нарушение разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН не е обсъждал тежестта
на нарушението. Няма данни, също така, да са извършвани други нарушения на ЗДвП
или административнонаказващия орган, в нарушение разпоредбата на чл. 21, ал. 3
от ЗАНН, не е обсъдил смегчаващите вината обстоятелства. Счита, че нарушението
е малозначително и не е следвало да се налага глоба и лишаване от право да
управлява МПС, а да се предупреди устно или писмено нарушителят, понеже
тежестта на нарушението не отговаря на целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, а
наказаното лице си изкарва прехраната, като превозва пътници.
Ответникът по
касационната жалба, РУ Лом, ОД
на МВР – Монтана, чрез юрк Д*** моли касационната
жалба да се остави без уважение,
като съдът приеме същата за неоснователна. Въззивния съд е събрал всички
относими по делото доказателства и е стигнал до правилния извод, че има
извършено нарушение, че същото е извършено виновно от административно
наказаното лице. При съставянето на акта и издаването на НП няма допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. При предявяване на АУАН, нарушителят
не е направил никакво възражение, относно факта на извършеното нарушение. Няма
такова и в тридневния срок. Всичко това РС е обсъдил в своето решение, поради
което моли същото, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Участващият
в касационното производство прокурор от ОП Монтана дава заключение, че
решението на районния съд е правилно, обосновано и мотивирано, поради което
моли същото да бъде потвърдено. Счита, че издаденото наказателно постановление
отговаря на всички изисквания на закона. Не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Установена е изцяло фактическата
обстановка, която не указва маловажност на извършеното деяние, съгласно
разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, а
извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин.
В настоящото производство от страните не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от
надлежна страна, подписана от адвокат срещу подлежащ на касационна проверка
валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.
За да потвърди
издаденото Наказателно Постановление въззивният съд приема на 17.05.2019г.
свидетелите В*** С*** и В*** К*** , двамата полицейски служители в РУ гр.Лом,
били на смяна, когато получили сигнал от дежурния ОДЧ при РУ гр.Лом за станало
ПТП в Община Лом, на път Втори клас № 11. На място установили, че около 17.20 ч.
между намиращите се там автобус и лек автомобил е станало ПТП. В момента на
пристигане на органите на МВР автобусът бил изместен встрани, тъй като пречел
на движението. На двамата водачи, които участвали в ПТП-то били предоставени за
попълване двустранни протоколи, но последните отказали да ги попълнят, тъй като
всеки един от тях твърдял, че вината е на другия.
Полицейските служители
установили, че водачът на лекият автомобил в момента на ПТП-то заобикалял
дупка, която се намирала в неговото платно на движение, когато бил странично
ударен от водача на автобуса, който бил предприел маневра изпреварване, но
преди приключване на същата последвал сблъсък, тъй като жалбоподателят бързал
да се прибере в своето платно, поради отсрещно идващи МПС. На място
св.Савеклиева в присъствието на св.Иванов съставила АУАН на двамата водачи,
като на жалбоподателят бил съставен АУАН № 273538 от 17.05.2019г. за нарушение
на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същият бил връчен и подписан от Л. без възражения.
Впоследствие въз основа на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП. При тази
фактическа обстановка и позовавайки се на чл. 6 от ЗАНН и чл.42, ал.2, т.1 и
чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 и ал. 2 от ЗДвП прави извод за законосъобразност
на издаденото Наказателно постановление.
Настоящият състав
при Административен съд Монтана приема, че при постановяване на съдебния си акт
въззивният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, довели до
постановяване на неправилно решение. Съдът е събрал всички относими към спора
доказателства и въз основа на тях е извел правилни правни изводи.
Неоснователно е
възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателнотопроизвоство. Следва да се има предвид, че
касационната инстанция е инстанция по същество и предмет на касационната
проверка е решението на първоинстанционния съд и неговото съответствие с
материалния закон, поради което нови възражения, които не са правени пред
първоинстанционния съд са недопустими и не подлежат на обсъждане. В първата
инстанция касаторът е разполагал с всички процесуални средства за защита,
включително да иска назначаването на експертиза, тъй като съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП – редовно съставените актове се ползват с доказателствена сила до
доказване на противното. В тази връзка, въпреки че на едно място в
обстоятелствената част в НП погрешно е посочен рег. номер и марката на автобуса
/същият правилно е изписан по-надолу в тази част на НП/, то това обстоятелство
не се отразява върху цялостното съдържание на описаното нарушение, нито създава
неяснота кой е водач на автобуса и кой на лекият автомобил.
Неоснователно е
възражението за липса на мотиви на постановеното съдебно решение, тъй като
макар и лаконични, същото не е лишено от такива. Съдът е посочил, че кредитира
свидетелските показания на свидетелите В*** С*** , С*** И*** и Г*** М*** ,
които потвърждават описаната и възприета от този съд фактическа обстановка. Въз
основа на установената от този съд фактическа обстановка и цитираните от него правни
норми, същият прави извод за безспорност на извършеното нарушение. Изложени са
и съображения за размера на наложената глоба. Кредитирайки показанията на свидетелите
В*** С*** , С*** И*** и Г*** М*** , този съд, въпреки че не е изложил съображения
очевидно не е кредитирал показанията на св. Каменов. Липсата на съображения в
тази част, не се отразяват върху целостта на постановеното решение.
В допълнение към
мотивите на този съд, касационният състав счита, че от показанията на
свидетелите безпротиворечиво се установява, че участъкът от пътя, където е
реализирано ПТП, не е равен, бил е с дупки, а това от своя страна изисква
засилено внимание при изпреварване. Същевременно св. Каменов, разпитан по молба
на касатора, пояснява, че автобусът е бил в крайна дясна позиция на лявата
лента, което само по себе си предполага и обосновава извод за недостатъчната
дистанция, която водачът на автобуса е следвало да осигури, когато е започнал
маневра „изпреварване” на л.а. Тези показания са в съответствие и с показанията
на св. Савеклиева, която на място е получила преки впечатления от двамата
водачи, включително и от водача на автобуса, който е заявил, че насреща е идвал
ТИР и е побързал да се прибере в дясното платно. Цялостната фактическа
обстановка и поведението на водача на автобуса – настоящ касатор, обосновават
неговото виновно поведение по време и място, както са описани в АУАН и НП,
поради което и обосновано въззивния съд е потвърдил издаденото Наказателно
постановление.
Неоснователно е
възражението за малозначителност на деянието, тъй като самият факт на
реализиране на ПТП, не може да обоснове такава малозначителност.
За пълнота
съдът следва да отбележи, че районният съд погрешно на л. 2 от решението е
посочил името на полицейския служител, но това не се отразява върху постановеният
правен резултат.
При служебна
проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън
посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на
отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 82/27.04.2020 г. по НАХД № 259/2019 г. на Районен съд – Лом.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: