Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Перник, 12.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.**,
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Е. В. и с участието
на прокурор К Т.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа докладваното от
съдия Гоцова КАНД № 200 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
В.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Т.В. ***, негов
пълномощник, срещу решение № 374 от 12.10.2023 г., постановено по АНД № 1253 по
описа на Районен съд – П.** за 2023 г.
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7024342, издаден от Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – П.**, на основание чл. 189, ал. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на В.С.Д., в качеството му
на законен представител на „**“ ООД, ЕИК: **, за извършено административно нарушение
по чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева.
Недоволен от решението на
районния съд, касационният жалбоподател излага
оплаквания, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон. Искането към касационния съд е
да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени
електронния фиш.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОДМВР – П.**. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Т.В.,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане
на съдебни разноски, сторени пред двете съдебни инстанции, за които прилага списък
по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не се представлява.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – П.** дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението
на Районен съд – П.** като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
02.02.2023 г., в 12:36 часа, в гр. П.**, в с. Д.**, на път ПП1-I. км 286+300,
паркинг „**“, с автоматизирано техническо средство № 11743d0 е регистрирано управление
на моторно превозно средство (МПС), лек автомобил „**“ с рег. № **, със скорост
от 68 км/ч. при разрешена стойност на скоростта в населено място 50 км/ч. Въз
основа на заснемането е издаден процесния електронен фиш, в който е отразено,
че описаното МПС е управлявано със скорост 68 км/ч при разрешена такава за
населено място 50 км/ч. Описано е в обстоятелствената част, че превишението на
скоростта е 18 км/ч, че автоматизираното техническо средство е било насочено
към гр. Радомир, че е отчетен толеранс в полза на водача 3 км/час, както и че
контролът се е осъществявал в двете посоки на движение. Цифрово е посочено в ЕФ,
че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При извършена проверка за
валидност и процесуална законосъобразност на производството, районният съд, въз
основа на приобщените по делото доказателства не намерил основания за отмяна на
ЕФ – нарушението е установено с АТС от одобрен тип и годна за установяване на нарушение
от вида на описаното в ЕФ; спазени са всички изисквания, залегнали в Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.), включително съставеният протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредбата отговаря на изискванията за неговата форма и съдържание,
а доводите на наказаното лице в тази посока са неоснователни; по делото са
представени доказателства за обучението на състава на ОДМВР – П.**, съгласно
разписаното в чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.; по делото е
приложен снимков материал, изготвен с АТС, представляващ веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП; посочено в ЕФ е мястото на
нарушението, противно на доводите в защитата на наказаното лице, посочена е и
посоката на контрол на движещите се МПС и позиционирането на АТС.
По съществото на спора в
решението е прието, че вмененото с процесния електронен фиш нарушение е
доказано по несъмнен, категоричен и безспорен начин от приложените по
административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства, включително чрез приложения снимков материал от клип, заснет
с посочената АТС, а доказателства, които да опровергават факта на извършеното
нарушение по делото не са събрани.
Решението е правилно.
При извършената касационна
проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и
по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилното
приложение на материалния закон, не се установи наличие на основание за отмяна
на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите
на касатора:
Настоящият състав споделя изцяло
възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за
кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.
По доводите в жалбата:
Без основание са доводите на
касатора, че при произнасянето си районният съд не е взел предвид направеното
оплакване, свързано със съдържанието на приложения по делото протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В решението са изложени мотиви в
тази посока, като изводите на районния съд за съобразяване при изготвяне на
сочения протокол с изискванията, залегнали в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. се споделят от касационния състав. Доводите на защитата на касатора, свързани
с неизпълнение на изискването на чл. 10, ал. 2 от Наредбата са ирелевантни към
вида на осъществявания контрол на скоростния режим в процесния случай. Видно е
от данните, съдържащи се в процесния ЕФ и изготвения протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредбата, използвана за установяване на нарушението е мобилна АТС -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 (удостоверение на л. 13 от АНД),
разположена временно на участък от пътя, съответно измерването със същата е
извършвано в стационарен режим (С) (арг. от § 6, т. 65 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП, чл. 12 от Наредбата и образец на протокола съгласно
приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата). Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата в частта ѝ, съдържаща
изискване за отбелязване в протокола на данни за началото и края на контролирания
участък се отнася за хипотези на осъществяван контрол по време на движение с
мобилна АТС (чл. 11 от Наредбата). Този извод се кореспондира включително със
съдържанието на образеца на протокола по чл. 10 от Наредбата, в който
изискването за попълване на графи „начало...“ и „край...“ на участъка, е
относимо към извършван контрол с АТС в режим на измерване „Д“ – в движение.
Във връзка с горното без основание са и изложените от касатора
оплаквания отнасящи се до направено възражение за непосочване в ЕФ на посоката
на движение на процесното МПС, съответно за наличие на два автомобила в
приложения по делото снимков материал. Действително, доводите не са предмет на
изрично обсъждане в мотивите на обжалваното решение. Пропускът обаче
касационният състав не счита за така съществен, в степен да обоснове
самостоятелно основание за отмяна на решението на първата съдебна инстанция. Атакуваното
решение съдържа достатъчно съображения, основани в приобщените по делото
доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорвания ЕФ, позволяващи
да се проследи вътрешното убеждение на районния съд за установеност по делото на
всички елементи на процесното нарушение, включително касателно МПС, с което
деянието е извършено. Тези изводи на първоинстанционния съд са основани
включително в приложения по делото снимков материал – разпечатка от АТС, от
която е видно, че са генерирани данни за регистрирана скорост на движение със 71
км/ч (впоследствие намалена на 68 км/ч – толеранс в полза на водача с оглед
допустимата грешка при измерване на скоростта (л. 17 от АНД), в 12:36 часа, на
отдалечаващото се МПС, заснето от камерата – МПС с рег. № **, т.е. процесният
лек автомобил.
С оглед горното се приема, че съвкупният
анализ на относимите доказателства е довел районния съд до правилен извод, че
по делото е доказано по несъмнен и категоричен начин извършването и от касатора
на вмененото с процесния ЕФ административно нарушение.
Доказано е по делото управление
на МПС, собствено на управляваното от касатора дружество, в населено място със
скорост от 68 км/ч, изчислена след приспаднат толеранс в полза на водача от
минус 3 км/ч, при валидно за населено място общо ограничение за движение със
скорост до 50 км/ч, т.е. с превишаване от 18 км/ч. Деянието покрива обективния
и субективен административнонаказателен състав (чл. 6 от ЗАНН) на чл. 21, ал. 1
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – управление на МПС в населено място със
скорост, превишаваща разрешената в границите от 11 до 20 км/ч.
Съгласно чл. 189з от ЗДвП, за
нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Предвид това не се дължи
проверка за наличие на предпоставки за преквалифициране на процесното нарушение
като маловажно по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, респективно за неналагане
на наказание и отправяне на предупреждение. Т.е. наказание се налага във всички
случаи на установено извършено нарушение на ЗДвП.
За извършването на
административно нарушение с процесния фактически състав санкционната норма на
чл. 182, ал, 1, т. 2 от ЗДвП предвижда налагането на административно наказание
„глоба“ с фиксиран размер – 50 лв., т.е. наложеното с процесния фиш наказание е
законосъобразно определено по вид и размер, съобразено с правилото, установено
в чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, без възможност за неговото изменение по реда на чл.
27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.
Доказаното по делото извършване
на процесното административно нарушение с МПС с рег. № **, собственост на
юридическо лице, правилно, основано в чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и при липса на
доказателства за управление на това МПС към момента на извършване на
нарушението от друго лице, е обосновало и ангажирането на
административнонаказателната отговорност на настоящия касатор в качеството му
на законен представител на „**“ ООД, ЕИК: **.
Предвид горното, като е потвърдил
ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Съдебното решение следва да се остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото
претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на касатора е без
основание.
Ответната страна не претендира
съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – П.**.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374 от
12.10.2023 г., постановено по АНД № 1253 по описа на Районен съд – П.** за 2023
г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/