Решение по дело №40159/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13731
Дата: 9 август 2023 г. (в сила от 30 януари 2024 г.)
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20221110140159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13731
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110140159 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по реда на чл.422, ал.1 ГПК по иск с правно основание чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът „Г...“ АД,
дължи на „В...“ ЕООД, сума в размер на 2 275 лева, представляваща неизплатена част от
възнаграждение по Договор за изработка и монтаж на огледала от 07.01.2021 г., съгласно
фактура № **********/09.04.2021 г., ведно със законна лихва от 10.09.2021 г. до
окончателното погасяване, за която е издадена заповед за изпълнение от 13.10.2021 г. по
ч.гр.д. № 53 008/2021 г. на СРС, 141 състав.
В исковата молба ищецът „В...“ ЕООД твърди, че с ответника са страни по сключен
на 07.01.2021 г. неформален договор за изработка и монтаж на 4 броя огледала с рамки –
бутикови профили/дървен профил, масивен, двоен, със златен варак – широка барокова
рамка и тегло около и над 100 кг. за всяко огледало, както и рамкиране на картини с
идентични характеристики, които да бъдат доставени и монтирани на адрес: гр.София,
кв.Бояна, ул. ..., в едноседмичен срок от поръчката. Поръчката била направена от
представляващия ответното дружество – Х Г от магазина на ищеца. Уговорената цена за
изработка и монтаж била 4 550 лв., платими при доставката на готовите огледала и
рамкирането на картината. На 08.01.2021 г. служител на ищеца посетил посочения адрес, за
да снеме размерите и да огледа мястото за монтаж, с оглед спецификите на монтажа, след
което се преминало към изработване на поръчаното. На 14.01.2021 г. в уговорения срок на
посочения адрес бил извършен монтаж на поръчаните огледала с рамки и рамкиране на
картина. Въпреки уговорката, цената да бъде заплатена при извършване на монтажа,
представителят на ответника поискал отлагане на плащането. Ищецът се съгласил поради
наличието на трайни търговски отношения между страните. На 09.04.2021 г. издали две
фактури №№ ********** и **********, тъй като ответникът искал да плати на две вноски,
всяка от които на стойност 2275 лв. На 16.04.2021 г. била заплатена сумата от 2275 лв., но
плащане по втората фактура не последвало. При тези твърдения ищецът е предявил
установителен иск, за сумата от 2275 лева, представляваща неизплатена част от
възнаграждение по договор, съгласно фактура № **********/09.04.2021 г., ведно със
1
законна лихва от 10.09.2021г. до окончателното погасяване, за която е издадена заповед за
изпълнение от 13.10.2021 г. по ч.гр.д. № 53008/2021 г. на СРС, 141 състав. Претендира
разноски.
Ответникът „Г...“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва да са налице облигационни правоотношения между
страните. Възразява, че не са налице доказателства за изпълнение на договора от ищеца, а
именно за изработка и монтаж. Оспорва наличието на точно изпълнение от ищеца. Оспорва
фактурата, на която ищецът основава вземането си. Моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
За вземанията ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2021 г. по ч. гр. д. № 15032 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 141 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, поради което е предявен настоящия иск.
По иска с пр. осн. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже сключването на договор за изработка с ответника с твърдяното съдържание и
договорената цена, че е изпълнил задължението точно и е предал извършената работата -
предмет на договора, на ответника, като последният я е приел.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже, че е
погасил задължението си за заплащане на цената.
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати
възнаграждение. Договорът е консенсуален и неформален и писмената форма не е условие
за неговата действителност. След като по силата на действащото законодателство отсъства
законово основание да се изисква писмена форма на договора за изработка, той може да
бъде сключен и устно, като изпълнението му подлежи на установяване с всички допустими
от ГПК доказателства и доказателствени средства.
В тази насока по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
В Д и Б М. Съдът кредитира показанията на свидетелите при условията на чл.172 ГПК, като
отчита възможната им заинтересованост в полза на ищцовото дружество. Наличието на
трудово, респ. гражданско правоотношение със страната, посочила ги като свидетел, не е
основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.
От показанията на свидетеля В Д се установява, че предметът на ищцовото дружество
е изработването на рамки за картини и огледала. Посочва, че от години имат търговски
правоотношения с „Г...“ АД, като са изработвали доста рамки назад във времето, без да имат
проблеми с плащането им до този момент. Последната поръчка била от месец януари 2021
г., когато Х Г се свързал със свидетеля Д и направил поръчка за изработване на огледала за
новото му жилище, като уговорили ден за среща. Свидетелят Д отишъл на място, взел
мерките, а клиентът казал какви са му изискванията. Той искал винаги един и същ модел
профил за рамка, бароков със златен варак 24-каратов. В рамките на една седмица
направили поръчката и отишли на обекта да ги монтират. Било много студено и по една
заледена улица сваляли огледалата. Били четири огромни огледала, някои над 100
килограма. Наложило се да ги прехвърлят през ограда, защото нямало достъп през вратата.
Прехвърляли ги 5-6 човека и ги монтирали до през нощта. Не помни точна адреса на
доставка, но бил до старата къща, където монтирали по-рано други поръчки за Х. В нова
кооперация на партера близо до старата къща правили монтажа. Х направил клипче, докато
те монтирали огледалата, тъй като много харесал как станали. Присъствал почти до края на
2
монтажа. До този момент работили на приятелско доверие, но нямали проблем с
плащанията до този момент. В процеса на монтажа се видяло, че се получават много добре.
Притесненията при монтажа били дали стената ще издържи тежките огледала, ходили за
подменят дюбелите с по-големи. Клиентът нямал забележки към монтажа и доставката.
Цената му казал още по време на монтажа, а той отговорил, че няма проблеми. След
доставката и монтажа се чували по телефона месеци наред за извършване на плащането, но
тъй като работил по негови поръчки отдавна, преценили, че е само временен проблем и ще
плати поръчката. Попитал го, ако има проблем с огледалата да ги демонтира, защото можел
да ги продаде на друг клиент. След дълги уговорки го помолил да раздели сумата на две.
Платил по едната фактура, а по другата не. Фактурите били с поредни номера.
От показанията на свидетеля Б М се установява, че е работил по поръчката за четири
големи огледала с масивни рамки на г-н Г през януари 2021 г. На 14.01.2023 г. правили
монтаж в дома на клиента. Тъй като огледалата били огромни имали проблем с внасянето
им, тъй като не можели да минат през вратата и се наложило прехвърлянето им през
оградата. Г-н Г присъствал по време на монтажа почти до края, видял огледалата, казал, че
му харесват и си тръгнал.
Сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на
закон, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД и изисква от всяка от тях да изпълнява поетите
задължения по начина, указан в чл. 63, ал. 1 от ЗЗД - точно и добросъвестно, без да пречи на
другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин. Виновното
неизпълнение на произтичащите от договора задължения съставлява основание за носене на
договорна отговорност, а развалянето е предвидено като крайно средство за ликвидиране на
възникналото между страните правоотношение.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на
определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща
такава. Като договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на
възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.
Спорно по делото е дали страните са обвързани от договор за изработка на Договор за
изработка и монтаж на огледала от 07.01.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, от които се установява
възникването на неформална облигационна връзка по договор за изработка от 07.01.2021 г.,
поради което съдът приема, че ответникът „Г...“ АД е възложил, а ищецът „В...“ ЕООД чрез
своя представляваща Х Г, приел да изработи и достави четири броя огледала с профил за
рамка, бароков със златен варак 24-каратов. Видно от показанията на свидетелите,
ответникът е бил запознат с цените за изработка, доставка и монтаж на огледала по време на
монтажа, без да възрази срещу изпълнението и неговата цена. Събраните свидетелски
показания се подкрепят от приетите писмени доказателства - Фактура №
**********/09.04.2021 г. и Фактура № **********/09.04.2021 г., от които се установява, че
уговорената цена по договора е разделена две плащания.
В този смисъл, съдът намира, че възражението на ответника за липса на възлагане
спрямо ищеца на тези дейности е недоказано. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
тъй като наличието на трудово правоотношение и други правоотношения между
свидетелите и ищеца по делото, не може да изключи изначално възможността те да
свидетелстват и да дават достоверни показания. Именно това обстоятелство им е дало
възможност да придобият преки впечатления както от дейността на ищцовото дружество,
така и от търговските му отношения с ответника по повод конкретния договор за изработка
и монтаж на четири броя огледала. Това обстоятелство е само индиция, за съда при преценка
на свидетелските показания да подходи с по-завишена критичност.
За извършените услуги ищецът издал фактура № **********/09.04.2021 г. на
стойност 2275 лв. и Фактура № **********/09.04.2021 г. на стойност 2275 лв.
3
Ищецът отправил устни покани до ответника за плащане на сумите по договора, но
плащане не последвало.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на
10.09.2021 г.
В чл.264 от ЗЗД е уреден начинът, съобразно който следва да се приеме извършената
съгласно договора работа, като законодателят не е установил задължителна писмена форма
за доказване на приемането, поради което същото може да бъде извършено и с
конклудентни действия. В този смисъл разпоредбата на чл.264, ал.3 от ДДС презюмира, че
ако не са направени възражения, относно приемането на работата, същата се счита приета.
Установи се поделото, че огледалата са монтирани на посочения адрес, респ. са във
владение на ответника. Свидетелят Д изрично посочи, че е предложил демонтаж на
огледалата с цел продажбата им на друг клиент, но г-н Г не приел. По делото не се доказа
наличие на някакви недостатъци във връзка с изпълнението на Договор за изработка и
монтаж на огледала от 07.01.2021 г., но дори да беше така недостатъците на престирания
резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане
на уговореното възнаграждение, а пораждат право да иска намаляване на неговия размер,
както и разваляне на договора когато недостатъците са толкова съществени, че работата е
негодна за договореното или обикновеното й предназначение.
Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни
правото си по да развали договора. Упражняването на правото следва да се осъществи с
изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните
недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора,
възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци. В
този случай съгласно, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител,
заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от
трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението.
Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на
поръчката му – ако е налице забавено изпълнение и липса на интерес от приемането му за
възложителя; ако е изработена вещ, различна от поръчаната; ако е налице несъответствие на
изработеното с предназначението на поръчаното от възложителя. Приемане на извършената
работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице както когато възложителят е направил
изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова
одобрение е изразено с конклудентни действия. В настоящия случай от събраните и
обсъдени по-горе доказателства не се установи некачествено изпълнение, налице е приемане
на работата, т.к. огледалата са владение на ответника, поради което се дължи уговорената
възнаграждение за извършването и.
С оглед гореизложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че всички материални предпоставки са налице, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Процесуалният
представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените съдебни разноски,
като е представил списък по чл. 80 ГПК. От представения списък по чл.80 ГПК се
установява, че разноските на ищцовата страна за държавна такса са в размер на 45,50 лв. и
300 лв. адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и направените в заповедното
производство разноски в размер на 45,50 лв. държавна такса и 310 лв. адвокатско
4
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 266 ЗЗД, че „Г...“ АД ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, УЛ.Г...,
дължи на „В... ЕООД“ ЕИК: ... с. Долен, общ. Сатовча, обл. Благоевград, сумата от 2 275
лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по Договор за изработка и монтаж
на огледала от 07.01.2021 г., съгласно фактура № **********/09.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 10.09.2021 г. до окончателното погасяване, за която е издадена заповед за
изпълнение от 13.10.2021 г. по ч.гр.д. № 53008/2021 г. на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА „Г...“ АД ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, УЛ.Г...,
ДА ЗАПЛАТИ на „В... ЕООД“ ЕИК: ... с. Долен, общ. Сатовча, обл. Благоевград сумата от
45,50 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение представляваща направени по делото
разноски в исковото производство и 45,50 лв. държавна такса и 310 лв. адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5