№ 3206
гр. Варна, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110115686 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Е.С.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, срещу Р. С.
А., ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от наследниците
си А. Д. А., ЕГН **********, Р. Р. С., ЕГН **********, Ю. Р. С., ЕГН
**********, К. Р. С., ЕГН ********** и Ч. Р. С., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че:
А. Д. А., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 759.10 лв.,
представляваща 6/10 части от дължимата главница за незаплатена ел.
енергия в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за
обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: *********, за което е издадена фактура №
**********/09.10.2019 г., цялата на стойност 1265.17 лв., за периода
11.07.2019 г. – 08.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
25.73 лв., представляваща 6/10 части от обезщетението за забава върху
главницата за периода 21.10.2019 г. – 20.02.2020 г., цялото в размер на
42.88 лв.,
както и че всеки един от остА.лите ответници Р. Р. С., ЕГН **********,
Ю. Р. С., ЕГН **********, К. Р. С., ЕГН ********** и Ч. Р. С., ЕГН
**********, дължи на ищеца следните суми: сумата 126.51 лв.,
1
представляваща 1/10 част от дължимата главница за незаплатена ел.
енергия в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за
обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: *********, за което е издадена фактура №
**********/09.10.2019 г., цялата на стойност 1265.17 лв., за периода
11.07.2019 г. – 08.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4.28
лв., представляваща 1/10 част от обезщетението за забава върху
главницата за периода 21.10.2019 г. – 20.02.2020 г., цялото в размер на
42.88 лв.
за които суми е издадена заповед № 725/11.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3389/2020 г. по описа на
ВРС, ХVI състав.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът „Е.С.” АД,
гр. Варна, чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б., излага, че в полза
на дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите,
предмет на установителните искове. Същата е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания е депозирал настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Твърди, че праводателят на
новоконституираните ответници – Р. С. А. и дружеството-ищец са страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел. енергия
през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД. На 08.10.2019 г. в
изпълнение на чл. 45 ПИКЕЕ е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на абоната от служители на ищеца, в
присъствието на независим свидетел, за което е съставен и съответен
констативен протокол. Установено е наличието на извършено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез
2
меден проводник със сечение 10 мм, ползващ се за фаза. Присъединяването е
2
извършено към втора фаза на захранващия ЕМТ кабел УИП 4х50 мм зад
ЕМТ и оттам въздушно влиза в имота, където захранва ел. инсталацията. По
този начин консумирА.та ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва
от СТИ и съответно не се заплаща от абоната. Поддържа, че неправомерно
присъединения проводник е отстранен, като е възстановена правилната схема
на свързване. На 09.10.2019 г. е съставена справка за корекция за периода
11.07.2019 г. – 08.10.2019 г. – 6336 кВтч, която конкретизира размера на
оспореното вземане. На същата дата е издадена фактура № ********** за
сумата 1265.17 лв., на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. Счита, че процесното
вземане се дължи от ответника на основание чл. 50, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ.
Поддържа, че Р. С. А. е починал на 24.04.2021 г., като е оставил за свои
наследници по закон преживялата си съпруга А. Д. А. и децата си Р. Р. С., Ю.
Р. С., К. Р. С. и Ч. Р. С., при наследствени квоти, както следва: 6/10 ид. ч. от
наследството на Р. С. А. за съпругата му и по 1/10 ид. част – за всяко едно от
децата му. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото
производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
новоконституираните ответници А. Д. А., Р. Р. С., Ю. Р. С., К. Р. С. и Ч. Р. С.,
2
чрез назначения им от съда особен представител – адв. А. Х.. Поддържа
становище за недопустимост на предявените искове, доколкото счита, че за
ищеца липсва правен интерес от воденето на тези искове, тъй като не доставя
електроенергия, а осигурява единствено мрежата, по която същата да бъде
доставена. По същество оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
изцяло изложените в исковата молба факти и обстоятелства, включително
описаните в съставения на 08.10.2019 г. констативен протокол. Поддържа, че
няма доказателства, че този конкретен електромер захранва обекта на
ответниците, както и дали между тях и ищцовото дружество действително са
налице договорни отношения. Оспорва метрологичната годност на
електромера. Твърди, че дружеството не е изпълнило задължението си да
поддържа СТИ в технически изправно състояние, поради което крайният
абонат не следва да търпи негативни правни последици от това. Излага, че в
случая не е доказано какво действително количество електроенергия е
преминала, но не е отчетена. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото на 20.09.2023 г. открито съдебно заседание
ищецът се представлява от процесуалния си представител адв. Н. Б., който
поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите
да бъдат уважени.
Ответниците се представляват от назначения им особен представител
адв. А. Х., който поддържа становище за неоснователност на исковите
претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна стрА. следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 3389/2020 г. по описа на
ВРС, ХVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника
Р. С. А., ЕГН ********** /в заповедта е допусната очевидна фактическа
грешка при изписване на малкото име на длъжника – същият е Р., а не Р./.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и във
връзка с дадени нарочни указания ищецът е предявил иск за установяване на
вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
С оглед извършената справка от НБД „Население“, въззивната
инстанция при разглеждане на образуваното пред нея в. гр. д. № 1083/2022 г.
по описа на ВОС, е установила, че ответникът Р. С. А. е починал на
24.04.2021 г. в Германия. Във връзка с дадени на ищеца указания и внесени от
същия уточнения, като страни в производството с определение №
3844/14.10.2022 г. са конституирани наследниците на починалия въззиваем Р.
С. А., а именно: А. Д. А., Р. Р. С., Ю. Р. С., К. Р. С. и Ч. Р. С..
С решение № 1428/15.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1083/2022 г.
по описа на ВОС, е обезсилено решение № 260167/17.02.2022 г., постановено
по гр. д. № 16789/2020 г. по описа на ВРС, ХVI състав, и делото е върнато на
Районен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав.
В настоящото производство са повторени всички процесуални
действия, извършени след смъртта на първоначалния ответник – 24.04.2021 г.,
3
с участието на процесуалните му правоприемници – неговите наследници,
чрез надлежно назначения за тях особен представител.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът
при условията на пълно и главно доказване в процеса да установи наличието
на твърдяното облигационно отношение с праводателя на ответниците Р. С.
А. по договор за пренос и достъп на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на дружеството за процесния обект на
потребление; че в резултат на извършена проверка в обекта законосъобразно е
коригирал сметката за ел. енергия на абоната и е начислил сумата по
корекцията в правилен размер; от кой момент праводателят на ответниците Р.
С. А. е изпаднал в забава за плащане на процесната сума, съответно какъв е
размерът на забавата; каква е наследствената квота от наследството на
починалия наследодател Р. С. А. на всеки един от наследниците.
Във връзка с оспорванията, направени от назначения особен
представител на ответниците, изрично в определението за насрочване на
делото от 05.05.2023 г. са дадени надлежни указания на ищеца, че не сочи
доказателства, че праводателят на ответниците Р. С. А. е бил потребител на
ел. енергия за процесния обект на потребление през процесния период
11.07.2019 г. – 08.10.2019 г., находящ се в *********.
В тази връзка е и един от основните спорни моменти в производството,
а именно дали Р. С. А. в посочения период е имал качеството на потребител
на ел. енергия за процесния обект на потребление.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от действащите към 2019 г. Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „Е.п.п.“ АД, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Е.С.” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е
снабдявано и закупува същата от „Е.п.п.” АД.
Въпреки дадените изрични указания до ищеца, в производството не
бяха ангажирани надлежни доказателства, от които да може да се направи
обоснован извод, че Р. С. А. е имал качеството на потребител на ел. енергия
през периода м. юли 2019 г. – м. октомври 2019 г. /за който е извършена
корекцията/ за имота, находящ се в *********. Не са представени
доказателства, че това лице е било собственик или ползвател на този имот
през този период.
Прието като доказателство по делото е писмо /л. 95 от делото/ от
Служба по вписванията, гр. Варна, съгласно което не са открити вписвания по
отношение на недвижим имот, находящ се в *********.
При предходното разглеждане на делото е представено удостоверение
от Служба по вписванията – гр. Варна, съгласно което за лицето Р. С. А., ЕГН
********** /съдът приема, че става въпрос именно за Р. С. А., доколкото е
допусната грешка при изписването на малкото му име, но ЕГН-то съвпада/, за
периода от 01.01.1993 г. – 08.12.2021 г. няма вписвания, отбелязвания и
заличавания.
Представено е искане от 03.10.2012 г., подадено от Р. С. А. до „Е.п.п.“
АД, в което посочва, че е заплатил такса за експресно възстановяване, но
доколкото още не е възстановен, желае платената от него такса да му бъде
възстановена.
Това искане от 2012 г., с оглед и на изминалия период от време –
4
корекцията е от 2019 г., съдът приема, че не доказва по безспорен начин, че Р.
С. А. е потребител – собственик или ползвател на ел. енергия за процесния
обект на потребление. В искането от 03.10.2012 г. липсва изрично посочване в
този смисъл. Неясно остава как и въз основа на какви документи е открита
партида на името на Р. А. за обекта, находящ се в **********.
В проведеното по делото на 12.07.2023 г. първо открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца изрично посочва, че след
извършена справка в Имотния регистър не е установено наличието на
вписвания за лицето Р. С. А.. Имотът се намира в т. нар. „Циганска махала“,
като преносът през тези години и снабдяването с електроенергия не е било
прекъсвано, което означава, че посоченото лице е заплащало до този момент
сметките си. Последното изявление обаче не се установява, доколкото видно
и от представената с исковата молба справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца единствената отчетена ел. енергия за времето от
23.02.2017 г. – 22.10.2020 г. е в периода на процесната корекция /11.07.2019 г.
– 08.10.2019 г./ и начисленото служебно количество ел. енергия в размер на
6336 кВтч. Друга консумация в справката не е отразена.
Ето защо и само на това основание – неустановяване, че праводателят
на ответниците Р. С. А. е бил потребител на ел. енергия за процесния обект на
потребление през процесния период 11.07.2019 г. – 08.10.2019 г., находящ се в
*********, съответно неустановяване наличието на валидно облигационно
отношение с праводателя на ответниците Р. С. А. по договор за пренос и
достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на ищцовото
дружество за процесния обект на потребление, съдът приема, че предявените
главни искови претенции срещу всеки един от наследниците на починалия Р.
С. А. са неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
В този смисъл съдът намира за безпредметно обсъждането на остА.лия
ангажиран в производството доказателствен материал, в това число
констативен протокол от 08.10.2019 г. за извършена проверка, справка за
корекция от 09.10.2019 г., заключението по приетата СТЕ и показанията на
разпитания свидетел Т. А. О., доколкото същите не могат да променят
направения краен правен извод за недоказаност на исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 ЗЗД.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с определението
за насрочване на делото в открито съдебно заседание на ищеца бяха дадени
указания, че в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание
следва да уточни твърдението си, че наследствената квота на съпругата А. Д.
А. е в размер на 6/10 ид. ч. от наследството на починалия й съпруг Р. С. А.,
като изрично посочи дали твърди, че процесният недвижим имот е придобит
от съпрузите А.и в режим на съпружеска имуществена общност по време на
брака между двамата, поради което ответницата А. Д. А. се легитимира като
собственик на 6/10 ид. части от този имот след смъртта на съпруга си /за
които евентуални твърдения съдът указва, че ищецът не сочи доказателства/
или твърди, че единствено по силата на наследственото правоприемство
ответницата е наследила и съответната квота от 6/10 ид. ч. от наследството на
починалия наследодател.
Такива указания не бяха внесени от процесуалния представител на
ищеца в проведеното на 12.07.2023 г. първо по делото открито съдебно
заседание.
Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, съгласно която
5
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, съдът приема, че дори
при евентуална основателност на исковата претенция, то по отношение на
преживялата съпруга А. Демирева А. исковете биха били неоснователни в
голямата си част, доколкото нейната квота от наследството на починалия
наследодател Р. А. не е 6/10 ид. ч.
Доколкото в настоящото производство не бе доказано съществуването
на главно парично задължение, чието установяване е необходима
предпоставка за уважаване на претенцията за мораторна лихва, то съдът
намира, че акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава срещу
всеки един от новоконституираните ответници са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.С.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: **********, срещу Р. С. А., ЕГН **********, починал
в хода на процеса и заместен от наследниците си А. Д. А., ЕГН **********, Р.
Р. С., ЕГН **********, Ю. Р. С., ЕГН **********, К. Р. С., ЕГН ********** и
Ч. Р. С., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че:
А. Д. А., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 759.10 лв.,
представляваща 6/10 части от дължимата главница за незаплатена ел.
енергия в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за
обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: *********, за което е издадена фактура №
**********/09.10.2019 г., цялата на стойност 1265.17 лв., за периода
11.07.2019 г. – 08.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
25.73 лв., представляваща 6/10 части от обезщетението за забава върху
главницата за периода 21.10.2019 г. – 20.02.2020 г., цялото в размер на
42.88 лв.,
както и че всеки един от остА.лите ответници Р. Р. С., ЕГН **********,
Ю. Р. С., ЕГН **********, К. Р. С., ЕГН ********** и Ч. Р. С., ЕГН
**********, дължи на ищеца следните суми: сумата 126.51 лв.,
представляваща 1/10 част от дължимата главница за незаплатена ел.
енергия в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за
обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: *********, за което е издадена фактура №
**********/09.10.2019 г., цялата на стойност 1265.17 лв., за периода
11.07.2019 г. – 08.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4.28
лв., представляваща 1/10 част от обезщетението за забава върху
6
главницата за периода 21.10.2019 г. – 20.02.2020 г., цялото в размер на
42.88 лв.,
за които суми е издадена заповед № 725/11.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3389/2020 г. по описа на
ВРС, ХVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7