№ 1313
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20241100901222 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Прокуратурата на Република България,
чрез СГП, конститутивен иск с правна квалификация чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на
дружеството “А.И.Г.“ ЕООД, с ЕИК *******, поради фактическа липса на вписан управител,
считано от 25.04.2022 година, когато се твърди да е починал едноличният собственик и
управител на дружеството –К.И.Ш..
В исковата молба се сочи, че във връзка с извършена ревизия на Софийска районна
прокуратура, съгласно Заповед № РД 04-927/2023 и установени досъдебни производства,
прекратени на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смърт на лицето, са налице
основания за сезиране отстрана на СГП по реда на чл.155 ТЗ , тъй като горепосоченото
дружество е фактически без управител повече от три месеца. Твърди се, че дружеството от
извършената проверка в ТР е установено, че К.И.Ш. фигурира там като управител на
“А.И.Г.“ ЕООД, въпреки че е починал на 25.04.2022 година, което обстоятелство се
установява от извършената справка в НБД „Население“ и справка акт за смърт
№0416/26.04.2022 година. Сочи се, че починалият управител е оставил наследници по
съребрена линия от втора степен, които не са предприели действия за продължаване на
дейността на дружеството. Твърди се, че същите са заявили този факт в хода на проверката,
когато им е било снето сведение. Моли да бъде постановено решение за прекратяване на
дружеството. Представя доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител адв.М. В., изразява становище, че искът е допустим и основателен.
Съдът, след като съобрази изложеното в молбата, както и след преценката на
събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
От извършена служебна справка в електронното досие на ответното еднолично
дружество с ограничена отговорност в търговския регистър при АВ се установява, че
същото е вписано в регистъра на 12.09.2012 година, като на 10.03.2016 година за управител
на дружеството е вписан К.И.Ш.. Установява се от ангажираните по делото доказателства –
справка от НБД „Население“ и препис от акт за смърт № 0416 от 26.04.2022 година, издаден
от СО, район Подуяне, че К.И.Ш. е починал на 25.04.2022 година. Приложено е и
уведомлението от ТД на НАП-София с искане за сезиране на СГП поради наличие на
предпоставките за прекратяване на дружеството. Наследници на същия са неговите шести
сестри и един брат, видно от удостоверение за наследници, издадено на 24.04.2024 година от
СО, район Подуяне. От същите са снети обяснения, в които заявяват че не желаят да
продължават дейността на дружеството.
При извършена служебна проверка в търговския регистър към датата, на която е
даден ход на устните състезания по делото, е установено че не е вписан друг управител на
ответното дружество. Не е вписано и продължаване на дейността на дружеството от
наследниците на починалия едноличен собственик на капитала по реда на чл. 157, ал. 1 ТЗ.
Съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, дружеството, в което капиталът се притежава от едно
физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците
не поискат да продължат дейността. Смъртта като юридическо събитие прекратява
окончателно членственото правоотношение между едноличния собственик и дружеството.
Дружеството остава без управление, без възможността да взема правнорелевантни решения,
както и да приема волеизявления и актове от третите лица.
Установяването на правоотношение между наследника и ЕООД може да стане
единствено по силата на изрично едностранно волеизявление от наследниците за
продължаване на дейността на дружеството. Наследникът следва да бъде приет на
„собствено основание“, т.е. установявайки предпоставките за придобиване на членство в
резултат на наследствено правоприемство. В този смисъл изявлението му би следвало да се
състои от две съставни части: че приема условията на учредителния акт на дружеството (чл.
122 ТЗ) и че желае да продължи дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 in
fine ТЗ. Дружественият договор, обявен в ТР не предвижда друга хипотеза.
При неосъществяване на този фактически състав, дружеството следва да бъде
прекратено и да преустанови дейността си. В тази хипотеза наследниците биха могли да
реализират имуществените си права в хода на евентуалното производство по ликвидация на
прекратеното дружество. Придобитите по наследство права върху дружествен дял се
трансформират в права върху ликвидационен дял.
Законът не е установил изричен преклузивен срок, в който следва да бъде отправено
искането по чл. 157, ал. 1 in fine ТЗ.
Според чл. 155, т. 3 ТЗ, в случай че в продължение на три месеца дружеството няма
вписан управител, то може да бъде прекратено по иск на прокурора. Смисълът на
разглежданата разпоредба налага извода, че фактическият състав, произтичащ от
разпоредбата на чл. 157, ал. 1 in fine ТЗ, следва да се реализира в период от три месеца.
Преценката на наследниците относно продължаване на дейността на дружеството, след
приемане на наследството, е строго личен акт, който следва да бъде изрично заявен пред
съда, респ. това право следва да бъде упражнено по предвидения в закона ред по изцяло
лична преценка на наследника, и не съществува задължение на съда да дава указания дали и
как да бъдат упражнени тези права.
При неосъществяване на този фактически състав, дружеството следва да бъде
прекратено и да преустанови дейността си.
Поради изложеното, в конкретния случай са налице предпоставките на чл.155, ал.1,
т.3 ТЗ - налице е невъзможност да бъдат извършвани действия по управление и
2
представляване на дружеството. Дружеството е без управител повече от две години.
В приложение на горепосочената разпоредба дружеството следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответното
дружество са заплащането на държавната такса за разглеждане на предявения иск
(определена от съда по правилата на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, в размер на 80,00 лв.), както и възстановяването на
разноските от бюджета на съда в размер на 300,00 лв. - за участието на особен представител
в производството по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ, по предявения конститутивен иск
от Прокуратурата на Република България, чрез СГП, дружеството “А.И.Г.“ ЕООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******.
ОСЪЖДА “А.И.Г.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“******* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийския
градски съд сумата 80,00 лв. – държавна такса за съдебното производство, както и сумата
300,00 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на прекратяването на “А.И.Г.“ ЕООД, с ЕИК *******, откриване на
производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор на дружеството.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3