№ 4429
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100511033 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. №
189539/10.06.2024 г. на ответницата Т. К. Н. срещу решение № 9368 от 20.05.2024 г.,
постановено по гр. дело № 54306/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, с която по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, както
следва: 351,45 лв., представляваща 1/2 от стойността на главница за цена на топлинна
енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г.; 17,22 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 351,45 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 14.06.2023 г.; 19,20 лв., представляваща 1/2 от стойността на главница за
възнаграждение за извършено дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2022 г., както и 3,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
възнаграждение за извършено дялово разпределение в размер на 19,20 лв. за периода от
05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 7500/2023 г. по описа на СРС, 57
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2023 г.
Срещу горепосоченото решение е постъпила и въззивна жалба с вх. №
189534/10.06.2024 г. на ответника К. С. Н. в частта, с която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено по
1
отношение на него, че дължи на ищеца сумите, както следва: 17,22 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 351,45 лв.
за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г.; 19,20 лв., представляваща 1/2 от стойността на
главница за възнаграждение за извършено дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г.
до 30.04.2022 г., както и 3,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
възнаграждение за извършено дялово разпределение в размер на 19,20 лв. за периода от
05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 7500/2023 г. по описа на СРС, 57
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2023 г.
Във въззивната жалба на ответницата Т. К. Н. се излагат доводи за неправилност на
решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
като въззивницата оспорва да е потребител на топлинна енергия по отношение на процесния
имот в рамките на исковия период при положение, че данните по делото сочат, че такова
качество има другият ответник по делото К. С. Н., на чието име е открита индивидуалната
партида за имота, явявайки се негов вещен ползвател. Поддържа, че на негово име са
издавани още фактурите, изравнителните сметки и отчетите за дялово разпределение,
поради което между него и ищеца е възникнало облигационното правоотношение с предмет
продажба на топлинна енергия, позовавайки се на подадена от Н. молба - декларация за
откриване на партида на негово име. Счита, че не дължи лихва за забава върху всяка от
главниците за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение с оглед
липсата на ангажирани доказателства да е изпаднала в забава, позовавайки се на чл. 32, ал. 2
от ОУ от 2014 г., съгласно който потребеното количество топлинно енергия се дължи в 30-
дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на
продавача, което обстоятелство не е установено от ищеца. Оспорва претенцията за цена на
услуга за дялово разпределение, която представлявала вземане на трето лице, а не на
„Топлофикация София“ ЕАД. По изложените съображения моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу нея
искове в цялост. Претендира и разноски.
Във въззивната жалба на ответника К. С. Н. се излагат доводи за неправилност на
решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Оспорва да дължи лихва за забава върху всяка една от отделните главници за цена на
топлинна енергия и цена на възнаграждение за извършена услуга за дялово разпределение,
позовавайки се на чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., съгласно който потребеното количество
топлинно енергия се дължи в 30-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на
интернет – страницата на продавача, което обстоятелство не е установено от ищеца. Оспорва
претенцията за цена на услуга за дялово разпределение, която представлявала вземане на
трето лице, а не на „Топлофикация София“ ЕАД. По изложените съображения моли за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените
срещу нея искове в цялост. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал
отговор на двете въззивните жалби, с който изразява становище за тяхната неоснователност
2
и моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваните части, като претендира
разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Нелбо Инженеринг“ ЕООД не
изразява становище по въззивните жалби.
В отделна писмена молба преди откритото съдебно заседание всеки от ответниците
излага доводи за липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената
топлинна енергия поради отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, представляваща приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по
отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1
на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
3
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от приетите по делото писмени
доказателства – молба от 1991 г. на ДСК – „жилищно кредитиране“ за вписване на законна
ипотека върху процесния имот за обезпечаване отпуснат на ответниците заем за жилищно
строителство, списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. *********, ж. к.
„********* – Зона Г“, списък на етажните собственици към протокол от ОС и договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
09.09.1990 г., който съгласно чл. 5 от същия е годен да прехвърли собствеността без да е
необходима нотариална форма, се установява, че в рамките на исковия период ответниците
са били собственици на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 15,
находящ се в гр. София, ж. к. „********* – Зона Г“, бл. *********, ет. 4. По делото няма
данни към момента на осъществяване на придобивната сделка от 09.09.1990 г. купувачите по
нея да са били в брак, поради което съдът прави извод, че същият е придобит от тях при
условията на разделност, доколкото не е уговорено друго, като всеки един от тях е носител
на 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. Следва да се
отбележи, че направата на извод относно наличието на брачна връзка между тях не следва да
се основава само на евентуално съвпадане на фамилните им имена, още повече, че по делото
изобщо не са изложени твърдения в тази насока. Прави впечатление, че прехвърлителната
сделка е осъществена значителен период от време преди исковия период, но по делото не се
твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели
до промяна в правата върху имота, предмет на същата, поради което съдът прави извод, че
включително и в периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. ответниците са били негови
собственици. Действително, данните по делото сочат, че като титуляр на партида с аб. №
319984 е вписано името на ответника К. Н., за което свидетелстват представените
изравнителни сметки и талони за отчет, върху които той се е подписал за клиент, но по
делото не е представена изходяща от него декларация за откриване на партида на негово
име, на каквато се позовава въззивницата Т. Н., за да се приеме, че отправяйки такава до
топлофикационното дружество, между него и ищеца е възникнало облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия. В случая, не са ангажирани
доказателства, че единствено той се явява фактически ползвател на жилището, както още се
поддържа във въззивната жалба на ответницата, още повече, че данните по делото сочат, че
имотът се обитава и от двамата, доколкото на адреса на същия те надлежно са получавали
съобщения в рамките на заповедното и първоинстанционното производство. Отделно от
посоченото, не се установява и наличието на учредено по надлежния ред в полза на К. Н.
ограничено вещно право на ползване върху процесното жилище, в който случай той би
отговарял за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
4
разпределение с предимство пред т. н. „гол собственик“, в какъвто смисъл са останалите
изложени с въззивната жалба доводи.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая, несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответниците да са
упражнили правото си на възражение срещу общите условия. Поради изложеното, следва да
се приеме, че между Т. К. Н. и К. С. Н. от една страна и ищеца „Топлофикация София“ ЕАД,
от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, по делото
се установява, че в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София,
ж. к. „********* Зона – Г“, бл. *********, е била възложена и извършвана от третото лице –
помагач - „Нелбо Инженеринг“ ЕООД.
На следващо място с оглед липсата на изложени във въззивната жалба конкретни
доводи срещу количеството доставена топлинна енергия и размера на претендираните и
присъдени суми, въззивният съд намира, че не следва да излага изрични мотиви в тази
насока. В случая, предвид установеното облигационно правоотношение между двамата
ответници и ищеца първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че с отговора на
5
исковата молба не е оспорено количеството потребена топлинна енергия в имота, отделяйки
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е доставил същата
до адреса на процесния имот, чиято стойност за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г.
възлиза на сумата от 702,91 лв., като с оглед счетеното за неоснователно възражение за
изтекла погасителна давност, изцяло е уважил претенцията за главница за цена на топлинна
енергия по отношение на всеки един от ответниците в размер от по 351,45 лв.,
съобразявайки обема на правата им в съсобствеността – по 1/2.
Към посочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение, за която не се спори, че се равнява на твърдяния от ищеца
общ размер от 38,40 лв., отнасяща се за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. Противно на
доводите във въззивните жалби, същите се дължат именно в полза на ищцовото дружество,
макар и услугата да се извършва от трето лице – „Нелбо Инженеринг“ ЕООД, тъй като
съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите през процесния
период общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, както и чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването таксите за извършеното дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, като
нейната стойност се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка, 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение,
извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен
от продавача. Редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Заплащането на цената за тази услуга по посочения начин е изрично
предвидено между ищеца и ФДР и в договора от 13.06.2020 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, сключен за срок от
три година, т. е. действащ в рамките на процесния период. Изрично в договора страните са
договорили заплащане от „Топлофикация София“ ЕАД на ползваните услуги съгласно
Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово
разпределение в тях, като е договорено цената да се определя първоначално и да се
актуализира ежегодно до 30-ти април на следващата година.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, „Топлофикация София“
ЕАД се легитимира като носител на главното вземане за цена на извършваната услуга
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., чиято стойност се равнява
на общо претендираната сума от 38,40 лв., или по 19,20 лв. за всеки един от ответниците
поотделно.
На следващо място неоснователно е и възражението във въззивните жалби за
недължимост на акцесорното вземане за мораторна лихва в общ размер на 34,44 лв.,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г., обосновано с твърдението, че ищецът
не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на общата фактура на интернет
6
– страницата на продавача. В случая, по отношение на режима на забава приложение следва
да намерят новоприетите общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., като противно на доводите в двете въззивни жалби,
съобразно клаузите на тези общи условия за поставяне на длъжника в забава не е
необходимо изпращането на покана. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от
2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, а не от
датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, поради
което ирелевантно се явява това обстоятелство за поставянето на ответниците в забава. В
случая, падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна енергия е изрично
определен, като по общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към него.
С оглед на изложеното, доводите на въззивниците за липсата на ангажирани
доказателства за публикуване на общата фактура на интернет - страницата на продавача са
неотносими, тъй като приложимите през процесния период общи условия не поставят такова
изискване, за да бъдат поставени ответниците в забава.
По отношение на задължението за цена на услугата за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 10.02.2023 г., поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и възраженията на въззивниците, че не са изпаднали в забава по отношение
на това главно задължение, следва да бъдат споделени.
На следващо място дори да се приеме, че с подадените от тях писмени молби преди
откритото съдебно заседание въззивниците се позовават на новонастъпил факт, то в тази
част тези техни доводи за неоснователни. Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по
адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025
г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от методиката,
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт
се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая,
решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния
период – от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г., поради което методиката за изчисляване на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за
топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга
страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен
и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен
акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от
7
24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да
бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно
заключение на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, останало
неоспорено от страните. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил
обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
който е съобразен от така обсъденото експертно заключение. Както вече се посочи по-горе,
количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице -
помагач писмени доказателства, които са проверени от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, съобразени са отчетите на общия топломер в абонатната станция,
който е преминал метрологична проверка и е годен измервателен уред, респ. отчетите за
отделните жилища в сградата, в които са разположени годни измервателни уреди и при
приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество е установена разлика, която се разпределя между потребителите в сградата -
етажна собственост. Следователно, по делото се установява количеството доставена
топлинна енергия в имота на ответниците въз основа на редовно отчитане на доставената
топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на
разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния
период, поради което възраженията на въззивниците в обратния смисъл са несъстоятелни.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която е признато за
установено, че всеки един от ответниците дължи на ищеца сумата в размер от по 3,30 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за извършено
дялово разпределение в размер на 19,20 лв., начислена за периода от 05.03.2020 г. до
01.02.2023 г., е неправилно и следва да се отмени, като предявените срещу тях акцесорни
искове за посочените суми се отхвърлят изцяло, а в останалата обжалвана част решението
следва да се потвърди.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият - ищец има право
на направените от него разноски в двете съдебни инстанции съразмерно с уважената част от
исковете, а именно: сумата от 235,50 лв. – разноски за заповедното и исковото производство,
т. е. първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която всеки от
ответниците е осъден да заплати на ищеца разликата над тази сума до присъдената такава от
по 237,50 лв., или за размера от 2,00 лв.), както и сумата от 99,16 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, при което всеки един от въззивниците следва да бъде осъден да му заплати
сумата от по 49,58 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивниците - ответници имат право
на направените разноски пред въззивната инстанция, пред която те единствено са сторили
такива, съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу тях искове, а именно: в полза
на Т. К. Н. - сумата от 0,84 лв. - за платена държавна такса и в полза на К. С. Н. – сумата от
0,63 лв. - за платена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. И.А.Н.
и адв. С.К.К. се следват възнаграждения за осъществено в полза на всеки един от
8
ответниците безплатно процесуално представителство в двете съдебни инстанции
съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу доверителите им искове, а именно:
сумата от по 3,37 лв. за всеки от тях – за първоинстанционното производство и сумата от по
3,37 лв. за всеки от тях – за въззивното производство. Съдът намира, че такова не се следва в
полза на пълномощниците на ответниците за осъщественото от тях безплатно процесуално
представителство в производството по ч. гр. дело № 7500/2023 г. по описа на СРС, 57 състав,
тъй като съобразно трайната съдебна практика, обективирана в Определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., Определение № 140/19.03.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., и др., в рамките на производство по чл. 422 ГПК и при
отхвърляне на иска срещу длъжника не му се дължат разноски за подаване или мотивиране
на възражението в заповедното производство, тъй като то не се постановява в
самостоятелно състезателно производство и не е израз на материалноправна защита, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението
си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК
би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също
нещо, а присъждане на възнаграждение за дублираща се адвокатска защита в заповедното и
исковото производство би довело до неоснователно обогатяване. Ето защо, след като са
подали възражение и е проведено исково производство, в което са упражнили правото си на
защита, ответниците, респ. техните процесуални представители при условията на безплатна
правна помощ, нямат право на отделни разноски за адвокатско възнаграждение само за
заповедното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9368 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело № 54306/2023 г.
по описа на СРС, 57 състав, в частта, с която е признато за установено, че Т. К. Н., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* по предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3,30 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение в размер
на 19,20 лв., начислена за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г.; в частта, с която е
признато за установено, че К. С. Н., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 3,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
възнаграждение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 19,20 лв., начислена
за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г.; в частта, с която Т. К. Н., ЕГН ********** е
9
осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, разликата над сумата от 235,50 лв. до пълния присъден размер на разноските
от 237,50 лв., или за размера от 2,00 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото
производство, както и в частта, с която К. С. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разликата
над сумата от 235,50 лв. до пълния присъден размер на разноските от 237,50 лв., или за
размера от 2,00 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Т. К. Н., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж. к. „*********“, бл. *********, ет. *********,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3,30 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 19,20 лв., начислена за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., за
която сума по ч. гр. дело № 7500/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу К. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „*********“, бл. *********, ет. *********,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3,30 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 19,20 лв., начислена за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., за
която сума по ч. гр. дело № 7500/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9368 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело №
54306/2023 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. К. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж. к. „********* – Зона Г“, бл.
*********, ет. ********* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 49,58 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
ОСЪЖДА К. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „********* – Зона Г“,
бл. *********, ет. ********* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 49,58 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
10
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Т. К. Н., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж. к. „********* – Зона Г“, бл. *********, ет. *********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,84 лв., представляваща разноски за платена държавна такса за
въззивно обжалване.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на К. С. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „********* Зона Г“, бл. *********, ет. *********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,63 лв., представляваща разноски за платена държавна такса за
въззивно обжалване.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати в полза на адв. И.А.Н. от САК, с
адрес на кантората: гр. Ботевград, ул. „*********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от
3,37 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в първоинстанционното производство, както и сумата от 3,37 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати в полза на адв. С.К.К. от САК, с
адрес на кантората: гр. София, ул. „*********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от
3,37 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в първоинстанционното производство, както и сумата от 3,37 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Нелбо Инженеринг” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11