№ 4959
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110135527 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК
*********, представляван от Н. Н., С. В., С. П., Ч. З., с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.ДРАГАН
ЦАНКОВ, №37, и ответникът С. В. СТР., ЕГН **********, с адрес *********, №., .
Предявени са искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ и чл.86 ЗЗД за признаване
да установено, че ответникът, като поръчител, дължи солидарно с А. И. К., ЕГН
**********, с адрес ., ., на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1917/2020г.:
- 6790,3 €, представляваща главница по договор за поръчителство от 13.1.2011г.,към
договор за банков кредит № *****от 13.01.2011 г. ведно със законна лихва от 13.6.2019 г.
до изплащане на вземането,
- 6808,49 € - договорна лихва за периода от 25.3.2011 г. до 4.6.2019 г.,
- 4156,84 € - наказателна лихва за периода от 26.3.2011 г. до 4.6.2019 г.,
- 15,12 € - обезщетение за забава за периода от 5.6.2019 г. до 12.6.2019 г.,
- 61,36 € - разноски
Ищецът претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът оспорва исковете.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни следните релевантни факти:
Между заявителя „ПИБ“ АД и А. И. К. е сключен договор за банков кредит № *****от
13.01.2011 г. за сумата 6820евро., която сума е следвало да бъде върната ведно с
възнаградителна лихва в размер на 7303,70 евро, на 120 месечни вноски по 117,70 евро в
1
периода 19.1.2011г.-25.1.2021г.
На същата дата е сключен и договор за поръчителство между банката и С. В. СТР..
Считано от 25.3.2011г. е допусната забава в плащанията.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 5.6.2019г.
Заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 13.6.2019г. Длъжникът А. К. не е подал
възражение. Поръчителят С.С. е подала възражение.
Относно срорните въпроси, съдът намира следното: Предвид липсата на задължителна
практика относно момента, от който започва да тече срокът по чл.147 ГПК при уговорено
погасяване на главния дълг на отделни погасителни вноски, вкл. при предсрочна
изискуемост, настоящият състав намира следното: в общата хипотеза, когато страните не са
уговорили или не е настъпила предсрочна изискуемост, вноските по договор за кредит
представляват частични плащания, произтичащи от едно основание, като забавеното
изпълнение на всяка отделна вноска може да е основание за предявяване на отделен иск.
Дали при забава в изпълнението кредиторът ще предявява отделни искове за всяка вноска
или ще предяви един иск при изтичане на договора за цялата сума, е въпрос на преценка на
кредитора. Задължението на поръчителя, поето с договора за поръчителство, обезпечава
изпълнението на целия договорен дълг по главния договор за времето на действие на
главния договор. Възможността на кредитора да предяви отделен иск за всяка отделна
вноска не съкращава периода на поръчителството. Разсроченото плащане на дълга е
уговорка за срок в полза на длъжника, тъй като преди настъпване на падежа на
погасителната вноска, кредиторът не може да иска изпълнение. Тази уговорка обаче не
предпоставя течение на срока по чл.147 ЗЗД, тъй като поръчителят се е съгласил за
обезпечава дълга за целия срок на главния договор.
В частната хипотеза, когато е настъпила предсрочна изискуемост, няма причина
срокът по чл.147 ЗЗД да тече от падежа на всяка погасителна вноска, тъй като за да настъпи
предсрочна изискуемост, е налице забава в изпълнението. Следва да се посочи, че
обявяването на предсрочна изискуемост не е задължение за кредитора, а негово право,
възможност, от която да прецени дали да се възползва. След като при точно изпълнение или
при забавено изпълнение без предсрочна изискуемост течението на срока по чл.147 ЗЗД не
следва да започва преди изтичането на срока на главния договор, то при неточно
изпълнение по аргумент на по-силното основание няма причина срокът по чл.147 ЗЗД да
започва да тече от по-ранен момент. Същият следва да тече от датата на връчване на
уведомлението за настъпване на предсрочната изискуемост на главния длъжник, а в случая,
предвид изричното уведомяване на поръчителя – от датата на неговото уведомяване на
14.3.2019г. и следователно към датата на подаване на заявлението срокът по чл.147 ЗЗД не е
изтекъл.
Относно валидността на договора: Съгласно ССчЕ законната лихва за периода
26.3.2011 г. до 4.6.2019 г. е в размер на 1547,60 евро, а от ответника се претендира сумата
4156,84евро. Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК в действащата към сключаването на договора
2
редакция, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая страните са
уговорили в раздел 2, т.10 неустойка за забава, която надвишава законната лихва, тъй като
към законната лихва се прибавя наказателна надбавка. Съдът намира, че тази уговорка
противоречи на чл.33, ал.2 ЗПК, поради което е нищожна проади противоречие със закона.
Предвид изложеното начислената наказателна лихва не се дължи от длъжника и искът
следва да бъде отхвърлен.
Относно договорната лихва – следва да се посочи, че договорна лихва е начислявана до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Договорната лихва е уговорена в раздел 2, т.4 и т.5 и е в размер на 18,82%. В договора е
посочено, че ГПР също е в този размер. Договорната лихва е възнаграждението на
кредитора за това, че предоставя уговорената сума за определен период от време на
кредитополучателя и се съгласява тази сума да му се връща на части. Уговорките по
отношение на договорната лихва не подлежат на преценка относно тяхната прекомерност по
реда на чл.92, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането не представлява неустойка. Възможно е
уговорената договорна лихва да противоречи на добрите нрави и на това основание да е
нищожна, ако размерът й неприемливо висок, но случаят не е такъв – страните са
договорили размер от 18,82%, който не може да обоснове частична нищожност на
относимите договорни клаузи.
Относно комисионната от 2% за отпускане на кредита: тази комисионна е изично
уговорена в раздел 2, т.7 от договора. Следва да се посочи, че съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Тази норма е нова – приета е в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г. и към момента на сключване на договора през 2011г. не е била част от
позитивната уредба на договора за потребителски кредит. Приложението й изрично се
изключва от §13 ПЗР ЗИДЗПК, ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., съгласно който
„разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата
на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по §9, т.3
от този закон.“ За пълнота следва да се посочи,че §9, т.3 касае създаването на нова ал.8 в
чл.32 ЗПК. Предвид изложеното уговорката за комисионна в случая не противоречи на
закона и не е нищожна.
Относно възражението за анатоцизъм: заключението към ССчЕ установява, че
договорът за кредит от 2011г. е сключен за изплащане на задължения по друг договор за
кредит от 2006г. С предоставената сума по кредита от 2011г. са погасени всички задължения
по кредита от 2006г., а именно 11093,30лв. – главница; 1473,73лв. – лихва върху редовна
главница, 324,47лв. – начислена лихва към датата на погасяване, 147,96лв. – лихва върху
просрочена главница.
Анатоцизмът представлява прибавяне на неплатени изтекли лихви към главницата и
олихвяването на сбора от главницата и изтеклите лихви с нови лихви. В Решение
№66/29.7.19г. по т.д № 1504/2018г. на ВКС, ТК, 2 отделение, е посочено, че „Уговорката в
3
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от
Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките
и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена
в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.
Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към
главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД.“
Съдът намира, че в случая погасяването на сумите за лихви по кредита от 2006г. със
сумата на главницата по кредита от 2011г. и последващото олихвяване на главницата по
кредита от 2011г., има подобен ефект и води именно до анатоцизъм, тъй като лихвите по
предишния кредит стават олихвяема главница по процесния кредит. При това положение
договорната лихва по процесния кредит следва да се изчисли върху сумата на кредита –
6820 евро, от която да се извади сумата на лихвите от предишния кредит /1473,73лв. и
324,47лв. и 147,96лв., общ размер – 1946,16лв. или 995,06евро/, тоест върху сумата
5824,94евро. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, възнаградителната лихва е в размер на
5815,11евро, а обезщетенето за забава за периода от 5.6.2019 г. до 12.6.2019 г. – 12,97 евро.
Видно от ССчЕ по договора са направени плащания в общ размер 117,34евро, с които
са погасени задължението за комисионна, договорна лихва и главница и наказателна лихва.
Съдът намира, че със сумата, с която е погасена наказателната лихва в размер на 0,12 евро,
на основание чл.76, ал.2 ЗЗД, следва да се смята погасено обезщетението за забава за
периода от 5.6.2019 г. до 12.6.2019 г., поради което ответникът дължи сумата 12,85 € -
обезщетение за забава за периода от 5.6.2019 г. до 12.6.2019 г.
Ответникът не дължи сумата 61,36 € - разноски, тъй като не се представиха
доказателства за това, че са сторени такива, въпреки изричните указания на съда с доклада
по делото.
По разноските:ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение от 450лв. Съглсано
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Следователно съгласно цитираната норма
съдът следва да присъди възнаграждение от 300лв.
4
Останалите разноски на ищеца са 847,53лв. – заповедно производство; 697,53лв. –
държавна такса, 300лв. – депозит за вещо лице.
Ответникът е направил разноски в размер на 350лв.
На ищеца следва да се присъди сумата 1523,12 лева, а на ответника - 101,48лева,
съобразно изхода на делото.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. В. СТР., ЕГН **********, с адрес *********,
№., ., ., дължи на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********,
представляван от Н. Н., С. В., С. П., Ч. З., с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.ДРАГАН ЦАНКОВ,
№37 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1917/2020г.:
- 6790,30евро, представляваща главница по договор за поръчителство от 13.1.2011г.,към
договор за банков кредит № *****от 13.01.2011 г. ведно със законна лихва от 13.6.2019 г.
до изплащане на вземането,
-5815,11евро- договорна лихва за периода от 25.3.2011 г. до 4.6.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 5815,11 евро до предявения размер от 6808,49 €,
- 12,85 евро - обезщетение за забава за периода от 5.6.2019 г. до 12.6.2019 г.,като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 12,85 евро до предявения размер от 15,12 €
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК
*********, представляван от Н. Н., С. В., С. П., Ч. З., с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.ДРАГАН
ЦАНКОВ, №37 срещу С. В. СТР., ЕГН **********, с адрес *********, №., . иск за сумата
4156,84 € - наказателна лихва за периода от 26.3.2011 г. до 4.6.2019 г. и 61,36 € - разноски.
ОСЪЖДА С. В. СТР., ЕГН **********, с адрес *********, №., . да плати на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, представляван от Н. Н., С. В., С. П.,
Ч. З., с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.ДРАГАН ЦАНКОВ, №37 сумата 1523,12 лева разноски по
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, представляван
от Н. Н., С. В., С. П., Ч. З., с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.ДРАГАН ЦАНКОВ, №37, да плати на
С. В. СТР., ЕГН **********, с адрес *********, №., . сумата 101,48лева разноски по
исковото и заповедното производство.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6