РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. В. , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Д. С.
В. Й. М.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело №
20211300500202 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба на ДПЛУИ-с.К.
против Решение №733 от 28.01.21г. по гр.д. №1097/20г. на ВРС. Иска от съда
да отмени решението на ВРС като неправилно и необосновано и отхвърли
предявеният от ищцата иск по чл.344,ал.,т.1,2 и 3 КТ като им присъди
разноски за двете инстанции.Представя план за ликвидиране на ДПЛУИ като
нововъзникнало доказателство след постановяване на първоинстанционното
решение.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответницата
по жалба Л. Г. Л. чрез адв. Р. Д. е подала писмен отговор,с който оспорва
въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.Не възразява да бъде
приет като доказателство план за ликвидиране на ДПЛУИ.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
Страните са били в трудово правоотношение като Л. Г. Л.
е заемала длъжността “Технически координатор социални услуги” при
1
ДПЛУИ-с.К. като работното й място е било в сградата на Община
Б.,направление „С.У.“.Със Заповед №* от 08.05.2020г. на директора на
ДПЛУИ-с.К. трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл.328,ал.1,т.2 КТ.От писмените доказателства ,събрани пред първата
инстанция е установено,че ищцата е заемала посочената длъжност от
29.02.2008г.В щатното разписание от 01.01.20г. на ДПЛУИ-с.К. е видно ,че
щатната численост на персонала е общо 59 човека,включително заеманата от
ищцата длъжност „координатор социална дейност“.С Решение №11,взето с
протокол№02 от 12.02.20г. на ОбС Б. е утвърдена отново численост от 59
човека за персонала на ДПЛУИ-с.К.С докладна от 27.04.20г. директора на
ДПЛУИ-с.К. е направил предложение за промяна в длъжностното щатно
разписание като се премахне длъжността „технически координатор социална
дейност“ и се разкрие още една бройка „санитар“.С ръкописна резолюция
върху докладната е записано да се уважи и да се предприемат действия от
11.05.20г. без подпис и дата на резолюцията.Със Заповед №54 от 30.04.20г.
директора на ДПЛУИ-с.К. е премахнал длъжността „технически координатор
социална дейност“ и е разкрил длъжността „санитар“.В поименното щатно
разписание към 11.05.20г. и от 01.07.20г. обаче числеността на персонала на
ДПЛУИ-с.К. отново е 59 човека и броя на санитарите отново е 17,т.е. липсва
увеличение на броя на санитарите.
С обжалваното решение ВРС е уважил обективно
съединените искове предявени от Л. Г. Л. по чл.344,ал.1,т.1 , т.2 и т.3 КТ- за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане на
обезщетение по чл.225,ал.1 КТ.ВРС е приел,че обжалваната заповед е
незаконосъобразна ,тъй като не е налице реално съкращаване на щата и не е
спазена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата.
Пред втората инстанция жалбоподателят с допълниние към
въззивната жалба е представил писмени доказателства,които са приети от
въззивния съд като нововъзникнали.Представен е Констативен протокол от
23.10.20г. относно проверка на дейността и условията в ДПЛУИ-
с.К.Комисията е излязла със становище,че е необходимо да се изготви план за
действие за закриване на специализираната институция в максимален срок от
една година.Няма представени доказателства за закриването на ДПЛУИ-с.К.
2
към настоящия момент.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Както е съобразил районният съд при постановяване на
решението си в хипотезата на чл.328,ал.1,т.2 КТ работодателят може да
уволни работник или служител при реално съкращаване на длъжността.В
тежест на работодателя е да установи това обстоятелство,както и спазване на
процедурата при прекратяване на трудовия договор.
От събраните пред първата инстанция доказателства не се
установява действително съкращаване на длъжността „технически
координатор социална дейност“ към момента на постановяване на
обжалваната заповад.Заповедта,с която трудовото отношение на Л. Г. Л. е от
08.05.20г.,а новото поименно щатно разписание,в което нейната длъжност не
фигурира е от 11.05.20г.Освен изложеното е установено,че числеността на
персонала се запазва 59,но и броя на санитарите остава 17 и не се увеличава с
една бройка,което е залегнало като мотив за преструктуриране на
длъжностите в ДПЛУИ-с.К. и съкращаване на длъжността „технически
координатор социална дейност“.
При постановяване на заповедта за уволнение не е спазена
и процедурата за прекратяване на трудовия договор като кметът на Община Б.
не е бил редовно уведомен за доклада на директора на ДПЛУИ-с.К. от
27.04.20г.,с който се прави предложение за преструктуриране на
длъжностното щатно разписание.Не може да се направи и извод,че кметът на
Община Б. е дал съгласие за предложената промяна в щатното разписание,тъй
като докладната не е входена в канцеларията на Община Б. и положената
върху него резолюция е без подпис и дата,което не позволява да се
индивидуализира авторството и времето на изписването й.
Предвид изложеното ВОС счита,че ВРС правилно е
преценил данните по делото и е приел,че работодателят не е изпълнил
процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата,поради което е отменил уволнението на Л. Г. Л. с произтичащите
последици.
3
Други оплаквания в жалбата жалбоподателят не е
изложил,и доколкото въззивната инстанция е ограничена от изложеното в
жалбата не следва да обсъжда наличие или липса на нарушения при издаване
на заповедта за прекратяване на тр. правоотношение с Л..
Относно представения Констативен протокол от 23.10.20г.
и препоръките за закриване на ДПЛУИ-с.К. съдът приема,че към настоящия
момент това предписание не е изпълнено и специализираната институция не е
закрита.При евентуалното й закриване в бъдеще време трудовите отношения
между Л. Г. Л. и ДПЛУИ-с.К. ще бъдат уредени съобразно настъпилите
обстоятелства,както и с всички останали служители в дома.
По изложените съображения съдът намира,че следва да
потвърди решението на ВРС и остави без уважение въззивната жалба.
Жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените от
него разноски по делото в размер на 700лв.-адв. хонорар съобразно
представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ.
Водим от горното съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №733 от 28.01.21г. по гр.д.
№1097/20г. на ВРС.
Осъжда Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост-
К.,,с адрес с. К.,общ.Б.,обл.В. да заплати на Л. Г. Л. ЕГН **********,с
адрес:гр.Б.,ул.“*“№* направени от нея разноски пред въззивната инстанция в
размер на 700лв.-адв. хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5