Определение по дело №368/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1095
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 13 юли 2019 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20193110200368
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Варна, 11.06.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIV - ти състав, в закрито заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светослав Тодоров

 

като разгледа докладваното от съдията НЧХД № 368 по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по тъжба от Д.С.М. срещу А.П. – съдия в Окръжен съд гр.Варна с твърдения за извършено умишлено престъпление от частен характер.

Твърденията на тъжителя са, че деянието е извършено от длъжностно лице по време на изпълнение на служебните си задължения чрез съставянето на писмен съдебен акт – абзац втори от тъжбата.

Наличието на функционален имунитет по смисъла на  чл. 132 от Конституцията на Република България представлява абсолютна процесуална пречка за търсене на наказателна отговорност по реда на частното обвинение срещу съдия, прокурор и следовател за действия извършени при изпълнение на служебните им задължения.

Съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Търсената наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от частен характер се основава на действия на съдия, осъществени в кръга на службата му, за каквито действия според горепосочената разпоредба на Конституцията на Република България магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност, освен ако се касае за умишлено престъпление от общ характер.

Действително, цитираната пречка не фигурира сред хипотезите на чл. 24, ал. 1 НПК, но произтича от разпоредбата на  чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, който нормативен акт представлява върховен закон, ползващ се с непосредствено действие. В този смисъл, обвинение от частен характер срещу съдия, във връзка с постановен от него съдебен акт, е процесуално недопустимо и образуваното наказателно производство подлежи на прекратяване.

В този смисъл е и трайната съдебна практика, както по наказателни така и по граждански дела, напр. Решение № 287/30.04.2002 г. по н. д. № 123/2002 г. на ВКС, I н.о., Решение № 293/22.10.2015г. по н.д. № 270/2015г. на ВКС, III н.о.,  Определение № 44/18.01.2017 г. по ч. гр.д. № 4453/2016 г. на ВКС, IV г.о., Определние № 274/05.07.2016 г. по ч. гр.д. №2647/2016 г. на ВКС, III г.о., Определение № 263/03.10.2016 г. по ч. гр.д.№3798/2016 г. на ВКС, I г.о. и много други.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по образуваното наказателно от частен характер дело № 368/2019 г. по описа на Варненски районен съд.

 

Разпореждането подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от уведомяването на частния тъжител.

Препис от определението да се връчи на частния тъжител на посочения в тъжбата адрес.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: