№ 13793
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110163154 по описа за 2023 година
По делото е постъпила и молба по чл. 248 от ГПК от ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с искане за изменение на постановеното решение
в частта за присъдените разноски за процесуален представител на ответника.
Твърди, че присъденият с решението адвокатски хонорар не е съобразен с
практиката на СЕС и ВКС, като същият е прекомерен по размер, поради което
моли за неговото намаляване.
В указания от съда срок е постъпил отговор от ищцата, с който оспорва
подадената молба по чл. 248 ГПК. Твърди, че присъденото адвокатско
възнаграждение е обосновано и съответства на положения труд от
процесуалния представител на ответника. Моли съдът да остави без уважение
подадената от ответника молба.
Съдът, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната
и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
При определяне на размер на съдът се е взел предвид Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, с което е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
1
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. Независимо, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата
представлява ориентир при определяне на размера на адвокатските
възнаграждения, но при допълнително съобразяване на същите с принципите
за пропорционалност и справедливост. Съдът намира, че при определяне
размера на адвокатското възнаграждение, е съобразил вида на спора, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. Отделно от това следва да се отбележи, че размерът на
присъдения от съда адвокатски хонорар е под минималния, определен в чл. 7,
ал.2, т. 4 съгласно Наредба 1 от 2004 за адвокатски възнаграждения, актуална
към датата на сключване на договора за правно съдействие и защита.
Предвид горното съдът намира, че разноските за адвокатско
възнаграждение са правилно определени и същите не следва да се редуцират.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД молба с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение
на решение №2032/07.02.2025г. по гр.д. №63154/2023г. по описа на СРС, 126-
ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3