№ 977
гр. Стара Загора, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530103052 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД твърди, че е
потребител на ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ № ******
- ИЗВОД **** - с. ****, чрез който обект била присъединена към
електропреносната система Помпена станция „****“, собственост на
дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало
със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната
ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на
дружеството трафопост на ниво средно напрежение /НН/.
Заявява, че ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД,
притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № ****** г.
издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано
за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение на
електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.
41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
1
електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ АД
/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“
АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки
ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му
електрическа енергия.
Ищецът твърди също, че през месец **** г. е заплатил на ответното
дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа, за обект с ИТ № ****** - ИЗВОД **** - с. ****,
собственост на ищеца: за м. **** г. била заплатена сума в размер на 532,28 лв.
по фактура № ******** г., представляваща начислена от ответника във
фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа.
Ищецът изяснява, че считано от **** г. с Решение № ***** г. на ДКЕВР,
цената която се заплаща за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за
пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно
нормативната уредба относима за процесния период, клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали
на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител
и/или на доставчика от последна инстанция.
Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава
трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединявала към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
2
търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай ищецът изяснява, че границата на собственост
между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е
Извод **** - с. ****, след който започва собствения на ищеца
електропровод/въздушно трасе, чрез който се захранва Помпена станция
„****“.
Във връзка с изложеното относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, ищецът отправял няколкократни писмени искания от
ответника с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо
изх. № ****** г., в отговор на изпратено от ответника писмо, ищецът
изпратил писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени
документи, за следните обекти: 1/ Подстанция „***“ - извод „****“ /т.е. за
електропровод „****“/; 2/ Извод „*****“; 3/ Вик – ****; 4/ ПС *****. След
получаване на това писмо от страна на ответника, по отношение на Извод
***** и Вик - ****, била извършена промяна на мястото и нивото на
измерване, като енергията се измервала на ниво СН.
Ищецът бил собственик на Извод **** - с. **** и на намиращите се в
тях ЗРУ, като към писмото били приложени и съответните документи,
доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Следвало да се посочи, че ответникът признал собствеността на ищеца върху
процесния обект, тъй като видно от процесната фактура, спрял да начислява
такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно
напрежение, собственост на ищеца - Извод **** - с. ****. В абсолютно
противоречие с горното, такса за достъп до електроразпределителната мрежа,
продължавала да начислява от електроразпределителното предприятие
неоснователно, тъй като ответникът не бил собственик на ел.
разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на
такса пренос. Логично, освен че ищецът не дължал такса пренос по ел.
разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължал и такса
достъп до електроразпределителната мрежа.
Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа
имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите
на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонта й,
3
които са за негова сметка. В конкретния случай ел.разпределителното и ел.
електроснабдителното предприятие нямало да генерира посочените по-горе
разходи по електроразпределителната мрежа и по - конкретно за Извод ****.
Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение
в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп
през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в
електропровода, започващ с Извод ****, нямало ел. разпределителна мрежа
на ниво ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на
ответника. Границата на собствеността били изводите на електропровода в
ЗРУ на подстанция „****“ на ниво средно напрежение, но това не изключвало
факта, че ищецът не дължал цена за достъп на ответника. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащали съгласно
измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на
измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.
Буквалното тълкуване на цитираната норма налагало извод, че дължимостта
на тази цена било пряко обвързана от спазването на изискването
консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в
местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните
или от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване
цената за достъп и цената за пренос. Поради това, за основателността на
такава претенция било без значение обстоятелството, дали неправомерното
поставяне на средствата за търговско измерване е довело до неправилно
измерване, увреждащо потребителя.
Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца е извършено
чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите
на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било
обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй
като именно на нея се поставяли и средствата за търговско измерване.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и
4
тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се
касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл.
29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за
търговско измерване се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното електроразпределително предприятие.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати, сумата 532,28 лв. /петстотин тридесет и два лева и 28 стотинки/,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД **** - с.
****, с ИТ № ******, за периода ************* г., по фактура № ****** от
**** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, като заема становище за допустимост и неоснователност на иска.
Ответникът сочи, че воден от желанието за постигане на справедлива
преценка на създалата се комплексна правна и фактическа обстановка в
отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, счита за необходимо да отбележи, че
всички спорни отношения са породени от едно единствено обстоятелство -
нежеланието на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да заплаща
утвърдените от КЕВР и важащи за всички потребители на разпределителните
мрежи в Република България цена за достъп и цена за пренос до
електроразпределителната мрежа, въпреки наличието на валидна
облигационна връзка, по силата на която са начислени процесните суми и
фактът на реалното предоставяне на тези услуги. 3а процесния период
отношенията между ответника и ищеца във връзка с предоставянето на
услугите достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа се уреждали с договор, сключен на ***** г.
на основание чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия, т.27.4.
и т.2.7.7 от Лицензията за разпределение на електрическа енергия на
5
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, Правила за управление на
електроразпределителните мрежи, Правила за управление на
електроенергийната система и Правила за измерване на количеството
електрическа енергия.
Услугата достъп до електроразпределителната мрежа представлявала
предоставяне на правото за ползване на електроразпределителната мрежа за
пренос на електрическа енергия до обект на клиент, при условията,
определени в договора и приложимите нормативни актове. Цената за
предоставяне на тази услуга отразявала постоянните разходи, които
мрежовият оператор извършва за всеки един клиент. Цените, по които
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД предоставяло услугата достъп до
електроразпределителната мрежа били регулирани цени с решения на
Комисия за енергийно и водно регулиране въз основа на приложимата
нормативна уредба/ чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г./.
Съгласно решение на ДКЕВР № Ц-16/01.10.2014 г. цените за достъп се
определяли при п*****гане на втората хипотеза - върху предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,
2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на измерване не
променяло предоставената мощност, т.е. не било от значение! Дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формирали като
определената при сключването на договора за присъединяване на обекта
предоставена мощност се умножала по броя на дните в календарния месец и
по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Това била
причината дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа да
е независима от нивото на напрежение, на което ставало измерването на
електроенергията за обекта. И при измерване на страна ниско напрежение, и
при измерване на страна средно напрежение, тя би била еднаква. Пак това
било и причината цената за достъп да не зависела и от мястото на измерване
на електрическата енергия.
Ищецът твърди, че мястото на измервателните уреди за процесния
период било определено правилно и в съответствие с нормативната и
договорната уредба. Дори и това да не било така обаче следвало да се има
6
предвид, че независимо дали измервателната група била поставена на ниво
средно напрежение или на ниво ниско напрежение, ищецът дължал
заплащане до електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор - било
то „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД или „ЕСО“ ЕАД. Твърди, че съгласно
Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през
електроразпределителните мрежи и пренос били обект на регулиране от
Комисията за енергийно и водно регулиране, които се утвърждавали от нея на
база предоставена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД информация, в
съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на
цените на електрическата енергия.
В обобщение: ищецът трябвало да посочи правните норми, които му
дават основание да твърди посочената зависимост между начина на
измерване на количеството електрическа енергия и формирането на цената за
достъп. Твърди, че посочената в раздел II, т.5 от исковата молба норма, а
именно: „чл.18г от Правилата“ не съществувала, а в случай, че се касаело за
чл.18 от Правилата за търговия с електрическа енергия, то следвало да се
отбележи, че текстът е отменен, вкл. и за процесния период и е съответно
неприложим към процесиите правоотношение. Същото се отнасяло и за
решение № ****** г., постановено по т.д.№ **** г., на което се позовавал
ищеца.
Относно възражението на ищеца, че цената за достъп била недължима,
поради това, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД нямало собственост
върху електроразпределителната мрежа. Обектът на ищеца бил с
измервателна точка номер (ИТН) № ******.
Ищецът до *** г. е бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД /оператор на разпределителна
мрежа/. Като такъв ищецът е бил снабдяван с електроенергия чрез
разпределителната мрежа при публично известни общи условия /чл. 98а от
ЗЕ/. Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД по силата на
общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на
електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е фактурирало
7
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато
изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и
достъп по определените от ДКЕВР цени или ищецът е дължал заплащане на
цена „пренос“ и цена „достъп“, тъй като е бил присъединен на ниво средно
напрежение, ползвал е електроенергия средно напрежение, пренесена,
трансформирана и разпределена му от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Фактурите били издавани
от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Относно процесния период /******** г. - **** г./ изяснява, че на *****
ищецът е сменил доставчикът си на електрическа енергия. Негов доставчик и
координатор на балансираща група станал „Мост Енерджи“ АД. Негов
мрежови оператор обаче оставал и е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД. За процесния период отношенията между страните във връзка с
предоставянето на услугата достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа се уреждали с договор, сключен на
основание чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Като
всеки потребител на ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД дължал цена освен за потребената електрическа енергия
и цена за получените мрежови услуги, дължима на мрежовия си оператор,
като за изпълнението на тези негови задължения били неотносими факти и
обстоятелства свързани със собствеността на описаните присъединителни
съоръжения, чрез които се извършвала доставката на електрическа енергия
към обекта му, както и такива, свързани с начина на измерване на
електрическата енергия, ползвана в обекта. Ако твърдял обратното, то ищецът
трябва да докаже в кой момент и кога е отприсъединил обекта си от мрежата
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и към мрежата на кой друг
мрежови оператор се е присъединил, както и кой му предоставя услугите
достъп и пренос, съответно на кого ги заплаща.
Обектите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД били присъединени
изначално към електроразпределителната мрежа и то независимо от факта
кой е собственикът на елементите й. Видно от легалното определение,
съдържащо се в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ - „електроразпределителна мрежа“ е
съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия. Легалното определение на „електропреносна мрежа“ е в § 1, т. 20 от
8
ДР на ЗЕ – „Електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на
електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на
електроенергийни потоци. Легална дефиниция на термина „средно
напрежение“ се съдържала в § 1, т. 15 от ДР на Правилата за управление на
електроразпределителните мрежи, приети с Решение № П-6 от 18.06.2007 г.
на КЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г., като текстът гласи, че „средно
напрежение“ е напрежение, чиято номинална ефективна стойност е от 1 kV до
35 kV.“
Единственият критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и
електроразпределителна мрежа било нивото на напрежение, а не
собствеността на двете мрежи. Този критерий бил инкорпориран в
националното законодателство от Директива 2003/54/ЕО и Директива
2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, /§. 1 а от ДР на ЗЕ/. В
т. 10 от Преамбюла на Директива 2003/54/ЕО изрично е упоменато, че
„директивата не разглежда въпроси, свързани със собствеността“ и
собствеността не е критерий при разделянето на дейността по пренос от
разпределение“ /чл. 10, т. 1, чл. 15, т. 1 от Директивата/. Разпоредби в този
дух се съдържат и в Директива 2007/72/ЕО.
При така издаденото Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР
цената за достъп до електроразпределителната мрежа ставала задължителна,
за всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и
отразявала всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
извършва за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като
оперативно управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи
по осигуряване и поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се
включва стойността на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното
поддържане. Тези разходи били включени в цената за пренос. Самото
разделяне на „цена мрежа“ на два компонента, а именно - „цена достъп“ и
„цена пренос“, било продиктувано от стремежа да се приложат разходо-
ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор.
По отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т. 6 от Решението)
9
разграничение нямало - цената за достъп било относима към всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Това били
всички потребители, които консумирали електроенергия на средно или ниско
напрежение. Никакво друго разграничение /напр. касаещо начина на
присъединяване, собствеността на съоръженията, или доставчика на
електроенергия/ не било релевантно по отношение на дължимостта на цената
за достъп до електроразпределителната мрежа.
Всички мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп“
били дължими от клиентите, присъединени към електроразпределителната
мрежа, тъй като те покривали предоставяните към него услуги, а именно -
достъп до мрежа средно напрежение, възможност за непрекъснато ползване,
оперативно управление, измерване, диспечиране и т.н. Водещото е, че
клиентът /независимо, от кого се снабдява с електроенергия/ е мрежови
клиент на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, тъй като консумира в границите
на лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за което
само и единствено „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД има издадена лицензия.
Сумата по процесната фактура № ****** от **** г. била основателно
начислена на ищеца.
Моля за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. Процесуалният му представител депозира по делото
становище, с което заявява, че поддържа исковата молба.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Процесуалният му представител депозира по делото
становище, с което заявява, че поддържа наведени в отговора възражения.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа
на приложимото право намери за установено следното:
Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени
за безспорни между страните обстоятелствата, че те са в договорни
отношения по договор за продажба на ел. енергия като ищецът е потребител
10
на електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч. и на обект с ИТН ****** –
извод „****”, с. **** и заплащането на сумата 532,28 лв. по данъчна фактура
№ ******** г., от ищеца на ответника.
Не е спорно също така, че процесният обект на ищеца с ИТН ******–
ИЗВОД **** - с. **** бил присъединен към електропреносната система в ЗРУ
на подстанция „****“, собственост на дружеството. Понастоящем не е
спорно, че ищецът е собственик на обект на средно напрежение - ИЗВОД
**** - с. **** и прилежащия му електропровод „****“ 20 kV, изходящ от
подстанция „****“ /така и представените по делото писмени доказателства -
заповед № 6220/20.02.1985г. на ОНС – Стара Загора, протокол на
приемателна комисия от 28.09.1984г., инвентаризационен опис за земя,
сгради и съоръжения на ПС „****" и писмената кореспонденция между
страните – л. 5 и 30-44 от делото/.
По делото е представена и кореспонденцията на страните, касаеща
въпроса за собствеността на процесния трафопост и стартирането на
процедура по смяна на нивото на мерене, от която се установява: С писмо с
изх. № *******г. /л.43-44 от делото/ „ЕВН България Електроразпределение
АД“ е информирало „ВиК“ ЕООД – Стара Загора, че предвид решение №
****г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти,
които са присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите,
които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена
за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР
в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България Електроразпределение АД“
все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността
му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В
отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № ******г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред
които обект, захранен от Подстанция **** – извод „****”. В писмото е
посочено, че са приложени: заповед на ОНС-Стара Загора за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект – ПС **** – ел. провод и трафопостове
на ВиК – Стара Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по
сметка относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица
на ел. провода, образец 16, разрешение за ползване. По делото не е спорно,
11
както бе посочено и по – горе, че в крайна сметка, след провелата се
кореспонденция, през 2016г. е било променено меренето от страна на ниско
напрежение на средно напрежение.
От представената по делото данъчна фактура № ******** г., /л. 15 от
делото/, издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е била
начислена на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД ел.енергия на стойност
119211,78 лева, заплатена от ищеца /така преводни нареждания л.28-29 от
делото/.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно -
икономическа експертиза /неоспорена от страните/, която съдът кредитира
като пълна, ясна и съответна на писмените доказателства. В нея е посочено,
че сумата по данъчна фактура № ******** г., е изцяло изплатена от ищеца с
платежно нареждане от дата ***** г. Начислената във фактурата такса за
достъп до разпределителната мрежа е определена въз основа на
предоставената на процесния обект ИЗВОД ****, с.****, ИТН ******, за
периода ******** г. - **** г., мощност, която по фактура е **** кВт и е
532,28лв. Броят на дните за периода ******г. - **** г. е 31 дни. Вещото лице е
посочило, че размерът на тази такса не зависи от нивото на напрежение, на
което се измерва електрическа енергия или от консумацията на
електроенергия.
От т. 1 т. 2 от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че през периода ******** г. - **** г. измерването на потребената
от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект помпена станция „****“,
ИТН ****** се е извършвало на ниво средно напрежение в закритата
разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 kV в помпена станция „****“ собственост
на ищеца. Вещото лице е посочило, че процесният обект няма никакъв достъп
до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЮГ ЕАД и той се захранва на
ниво средно напрежение по собствен електропровод, директно от подстанция
на ЕСО ЕАД. През процесния период ответникът няма никаква собствена
ел.разпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на
процесния обект, не е оператор на електропровод „****“, захранващ помпена
станция „****“, собственост на ВиК ЕООД. В останалата част заключението
съдържа правни изводи относно дължимостта на такса достъп от ищеца,
които не обвързват съда. Вещото лице е направило правни изводи и е дало
12
правни отговори, че се дължи такса достъп от ищеца, при така установеното
от него при тълкуване на правната уредба, в какъвто смисъл са и обясненията
на в.л. в о.с.з. от 31.07.2020 г.
Издаденото от съда съдебно удостоверение с дата 12.09.2022 г. не е
било потърсено от ответника поради неговото процесуално бездействие /вж.
и съдебен протокол от 21.10.2022 г./.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. С уреждане на института на
неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал общата забрана
определено материално благо да преминава от патримониума на един правен
субект в имуществения комплекс на друг правен субект без правно основание,
т. е. без да е налице годен юридически факт, който да поражда субективно
право и корелативно нему правно задължение за това имуществено
разместване. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството дали това
преминаване на имуществени блага от един патримониум в друг при липса на
годен юридически факт се дължи на виновно поведение на определен правен
субект. Следователно, във фактическия състав, пораждащ правото да се иска
връщане на дадено без правно основание или на равностойността на
имущественото благо, което не е постъпило в имуществения комплекс на
определен правен субект, не се включва субективен елемент – вината.
Обогатяването на един правен субект за сметка на друг при липса на годен
юридически факт е от обективно естество и след като се установи това
неоснователно имуществено разместване, имущественият баланс трябва да
бъде възстановен.
Възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/:
1/ процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на
блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно
основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е било
възникнало задължение за заплащане на цена в размер на сумата от 532,28 лв.
13
включваща и такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект ниско
напрежение за периода от ******** г. – **** г. В тежест на ищеца е да
докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение
на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за
получаването на сумата, респ. за задържането й.
Ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен снабдител по
смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН България
електроснабдяване” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия
са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на
ел.енергия, какъвто се явява ответникът.
От събраните по делото доказателства се установи, че за процесния
период ******** г. – **** г. ищецът е заплатил на ответника такса достъп до
ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение обект с ИТН
****** – извод „****”, с. **** в размер на 532,28 лева. Съдът приема и за
доказано правото на собственост на ищеца върху извод „****“ и прилежащия
му електропровод и помпена станция „****“.
Спорният въпрос е дали ответникът е имал право да начислява такава
такса.
Преди всичко следва да се посочи, че между страните по същия правен
спор – досежно дължимостта за такса достъп до ел. разпределенителната
мрежа до обект средно напрежение извод „****“ – с. ****, със същата
ИТН ****** са постановени между страните влезли в сила съдебни решения
както на търговско, така и на гражданско отделение на Старозагорски
окръжен съд – решение № 146/13.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.гр.д. № 165/2022 г., решение № 187/14.07.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 211/2022 г., решение № 89/19.04.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 40/2022 г., решение №
260235/15.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1054/2021
г., решение № 267/24.11.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
14
1190/2020 г., като в тези решения е прието, че ответникът няма технически
достъп до подстанция „****“ за електропровод „****“, няма разходи за този
досътп и няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп нито на ниво
ниско напрежение, нито на ниво средно напрежение. Извършеното от
ответника измерване е в нарушение на Наредба № 6/09.06.2004 г. /отм./,
поради което ищецът не е имал задължение да заплаща начислената от
ответника цена за достъп до разпледелителната мрежа. С начисляване „такса
доспът“ до ел. разпределителната мрежа до обект извод ****, с. ****,
същото ИТН ****** на средно напрежение, ответникът е получил нещо без
основание.
В случая относно посочените въпроси относно недължимостта на
„такса достъп“ до ел. разпределителната мрежа до обект извод ****, с. ****,
ИТН ****** на средно напрежение са установени със сила на присъдено
нещо /СПН/ между страните по правния спор с посочените влезли в сила
съдебни решения. Дори размерите на присъдените суми са същите.
Поради това тези влезли в сила решения, ползващи се със сила на
пресъдено нещо в трите й основни проявления - правоустановяващо действие,
правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право, което
трансформира спорното правоотношение в безспорно, регулиращо действие,
произтичащо от установеното с решението правно положение, задължават
страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно
установеното правно положение / чл. 298, ал. 1 ГПК/ и непререшаемост на
спора - чл. 299 ГПК – така т. 3 от Тълкувателно решение № 7 от **** г. на
ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК. А в случая съдебно установеното е, че
между страните е налице недължимостта на „такса достъп“ до ел.
разпределителната мрежа до обект извод ****, с. ****, ИТН ****** на
средно напрежение, т.е. по тези въпроси вече е налице съдебно произнасяне
с влезли в сила съдебни актове. Изложените съображения в цитираните
съдебни актове по тези въпроси се споделят изцяло от настоящия съд и няма
да бъдат повтаряни още повече, че както се посочи съдебните решения се
ползват със СПН по тези въпроси.
В допълнение следва да се посочи и следното:
Съгласно разясненията, дадени в решение №****г. по т.д. №****г. на
ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките, при които се дължи цена за пренос
15
на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение, дължимостта на цената
за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното
количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на
установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и
договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват
разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде
съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С
оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос
като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне
на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за
дължимостта на същите – измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за
начисляване на цена за достъп и цена за пренос. Съгласно решение №
75/25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г., І г.о. на ВКС „границата на собственост
върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл.
127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. /отм./ за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /2007 и 2013г., отм./, е предвидено, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /
мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един
потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е
необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и
тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В
хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се
извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското
напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се
16
поставят СТИ.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. /отм./ за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.29 ал.1 т.1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
Следователно в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите
съоръжения. Тази граница в конкретния спор се установява от заключението
на вещото вещо лице по СТЕ, според което границата на собствеността му са
изводите на електропровод „****“ в ЗРУ на подстанция „****“, на ниво
средно напрежение или това е извод „****“.
Настоящият съд приема, че ответникът няма технически достъп до
подстанция „****“ за електропровод „****“, няма разходи по този достъп и
няма техническо основание да калкулира на ищеца цена за достъп нито на
ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение. Дължимите суми за
достъп до електроразпределителната мрежа се формират като определената
предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период и не зависят от
нивото на напрежението.
Ето защо, съдът намира, че извършеното от ответника измерване е в
нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./, поради което ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената от ответното дружество цена за достъп
до разпределителната мрежа. С начисляване „такса достъп“ до ел.
разпределителна мрежа до обект ИЗВОД ****, ИТН ****** на средно
напрежение в приложената фактура, ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка обедняване на ищцовото дружество.
По гореизложените съображения съдът не възприема доводите на
ответника, обективирани в отговора му, за дължимост на такса достъп,
единствено и само на основание, че ищецът е потребител на ел. енергия, без
17
значение кой е доставчикът, начинът на присъединяване, собствеността на
съоръженията. Освен това тези доводи са вече отхвърлени многократно с
горепосочените решение № 146/13.05.2022 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.гр.д. № 165/2022 г., решение № 187/14.07.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 211/2022 г., решение № 89/19.04.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 40/2022 г., решение №
260235/15.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1054/2021 г.,
решение № 267/24.11.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1190/2020 г. за недължимостта на „такса достъп“ до ел.
разпределителната мрежа до обект извод ****, с. ****, ИТН ****** на
средно напрежение.
Поради това настоящият съд намира, че ответникът
„Електроразпределение юг” ЕАД следва да бъде осъден да заплати
недължимо платената му от ищеца сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение – ИЗВОД **** - с.
****, с ИТН ******, за периода ******** - **** г., по фактура № **********
от ******* г., в размер на 532.28лв., съгласно заключението на СИЕ по
делото, ведно със законната лихва до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на: 50,00 лв. за ДТ, 600,00 лв. за
възнаграждения за вещи лица и 360,00 лв. – за адвокатско възнаграждение с
включен ДДС или общо сумата от 1010,00 лв.
Изцяло в смисъла на настоящия съдебен акт е и практиката на
Старозагорски окръжен съд по десетки други дела между страните
обективирана напр. в решение № 146/13.05.2022 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.гр.д. № 165/2022 г., решение № 187/14.07.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 211/2022 г., решение № 89/19.04.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 40/2022 г., решение №
260235/15.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1054/2021 г.,
решение № 267/24.11.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1190/2020 г., решение № 225/11.08.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 226/2022 г., решение № 88/19.04.2022 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 84/2022 г., решение № 43/04.04.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1490/2021 г., решение № 140/07.12.2021 г. на
18
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1385/2021 г., решение №
100/05.11.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1229/2021 г.,
решение № 94/04.11.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1319/2021 г., решение № 62/29.09.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1205/2021 г., решение № 52/06.08.2021 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1162/2021 г., решение № 44/30.07.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1137/2021 г., решение № 43/29.07.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1094/2021 г., решение №
39/16.07.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1105/2021 г.,
решение № 33/15.07.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1120/2021 г., решение № 260235/15.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1054/2021 г., решение от 26.05.2021 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1049/2021 г., решение от 21.05.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1020/2021 г., решение от 13.05.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1040/2021 г., решение от 28.04.2021 г.
на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1042/2021 г., решение от 22.04.2021
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1031/2021 г., решение от
21.04.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1029/2021 г., решение
от 15.04.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1028/2021 г.,
решение от 07.04.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1016/2021
г., решение от 01.04.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1002/2021 г., решение от 24.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1017/2021 г., решение от 16.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1559/2020 г., решение от 12.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1604/2020 г., решение от 01.03.2021 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1585/2020 г., решение от 11.01.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1563/2020 г., решение от 24.07.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1079/2020 г., решение от 02.07.2020 г.
на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1063/2020 г., решение от
30.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1062/2020 г., решение
от 22.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1047/2020 г.,
решение от 17.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1048/2020
г., решение от 17.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1068/2020 г., решение от 08.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1046/2020 г., решение от 09.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по
19
в.т.д. № 1061/2020 г., решение от 09.03.2020 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1011/2020 г., решение от 28.02.2020 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1437/2019 г., решение от 28.02.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1443/2019 г., решение от 05.03.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1446/2019 г., решение от 05.03.2020 г.
на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1445/2019 г., решение от 05.03.2020
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1444/2019 г., всички постановени
по правни спорове за дължимост на такса достъп до ел.разпределителната
мрежа до обект на ищеца.
Съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът е посочил начин на плащане по
банкова сметка IBAN: BG************, BIC: STSABGSF „Банка ДСК“ ЕАД,
по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото
решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
„Електроразпределение юг” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата в
размер на 532,28лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп
до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Извод **** -
с. ****, с ИТН ******, за периода ******** г. - **** г., по данъчна фактура №
******** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.07.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Електроразпределение юг”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” № 62, общо сумата в размер на 1010,00 лева /хиляда и десет
20
лева/, представляваща направените разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
21