РЕШЕНИЕ
№ 1020
гр. Варна, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20243100501494 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх. № 44690/04.06.2024г. подадена от
Община Варна, район „Аспарухово“, чрез процесуалния си представител
срещу решение № 1660/13.05.2024г. постановено по гр.д.№ 8517/2023г. по
описа на ВРС, с което Е ОТМЕНЕНО наложеното на ищеца С. П. Х. със
заповед № ДН № 2/23.06.2023г. на ответника Община Варна, чрез кмета на
район Аспарухово дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“,
на основание чл.357 от КТ и жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на С. Х.
сумата от 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, а в полза на
бюджета на съдебната власт – сумата от 80 лева – дължима държавна такса.
Въззивникът – Община Варна, район „Аспарухово“ оспорва решението с
твърдения за неправилност, необоснованост и постановяване при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че
първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото
доказателства, а е обосновал правните си изводи за основателност на
заявената искова претенция като е кредитирал само показанията на
разпитания свидетел на ищеца. Поддържа заявените твърдения, че преди
1
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца
работодателят е изпълнил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ за приемане на
писмените му обяснения, както и че наложеното наказание е съобразено с
вида и тежестта на дисциплинарното нарушение. Посочва също, че
неправилно първоинстанционния съд е приел, че нарушението по чл.17 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация е само
такова, което е извършено на работното място и в работно време. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба oт въззиваемата страна – С. П. Х..
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба и моли
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите
въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е било образувано по предявен от С. П. Х.
срещу Община Варна – Район „Аспарухово“ иск с правно основание чл. 357
КТ за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед ДН № 2/23.06.2023г.
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
В исковата молба излага, че между него и ответника е налице трудово
правоотношение, по което заема длъжността Главен специалист “Геодезист” в
Дирекция „Устройство на територията“, с място на работа в гр. Варна, ул.
„Народни будители“ № 2. Твърди се, че на 26.06.2023г. му е връчена Заповед
ДН № 2/23.06.2023г. на Кмета на Район “Аспарухово”, Община Варна, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за
допуснати тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се във
виновно нарушение на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за
поведение на служителите от администрацията. Твърди, че не е извършил
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, за което е ангажирана
дисциплинарната му отговорност, а именно че е взел участие в прояви,
материализирани и документирани под формата на видеоклип, публикуван в
група със свободен достъп в социалната мрежа “Фейсбук”, излъчен на живо на
03.06.2023г. и е нарушил обществения ред като е оказал съдействие да се
изпишат със спрей-боя символи и текст върху културно-историческия
паметник „Аспарухов вал“. Оспорва заповедта като издадена при нарушение
2
на изискванията на чл.195 от КТ и немотивирана с изложение на факти и
обстоятелства относно извършените нарушения. Счита, че участието му в
обществения живот и в прояви на конкретна политическа партия в
извънработно време е гарантирано от Конституцията и законите на Република
България право, което не може да бъде ограничавано по административен ред
от работодателя или органа по назначаването. Позовава се и на несъответност
на тежестта на наложеното наказание с тежестта на евентуално извършеното
нарушение като нарушение на изискването на чл.189 от КТ. Моли наложеното
му дисциплинарно наказание да бъде отменено.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника –
Община Варна, Район Аспарухово, с който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва, че между страните съществува трудово правоотношение,
както и че с посочената заповед на ищеца е наложено описаното наказание.
Твърди се обаче, че заповедта е законосъобразно постановена, като издаването
и е било наложено от виновното неизпълнение от ищеца на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация, с който на
служителите в администрацията се вменява да спазват поведение, което не
уронва престижа на държавната служба, както и поведение, съвместимо със
закона и правилата за поведение на кодекса. Излага, че в качеството на
работодател е спазил всички процесуални предпоставки за налагане на
дисциплинарното наказание, като тежестта му е съобразена с тежестта на
извършеното нарушение. Моли исковата претенция да бъде оставена без
уважение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът е в трудовото правоотношение с
ответника, при когото заема длъжността Главен специалист „Геодезист“ в
Дирекция „Устройство на територията“, с място на работа: гр. Варна, ул.
„Народни будители“ № 2, както и че на 26.06.2023г. на ищеца е била връчена
Заповед ДН № 2/23.06.2023г. на Кмета на Район „Аспарухово“ – Община
Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“.
На 08.06.2023г. до ищеца е изпратена покана с рег. № РД
23011898АС/08.06.2023г., с която е поканен от работодателя да даде обяснения
за публичните си изяви от 04.06.2023г. чрез публикация в социалната мрежа
“Facebook”, касаещи вандалски прояви увреждащи облика на Културно-
историческия паметник „Аспарухов вал“. Указан е срок – до 09.06.2023г. за
3
представяне на писмените обяснения.
По делото са представени писмени обяснения от ищеца обективирани в
писмо рег. № РД23011898АС/09.06.2023г., допълнено с такова с рег. №
РД23011898АС_003АС/20.06.2023г., в които С. Х. оспорва да е извършил
нарушение на трудовата дисциплина, включително да е извършвал вандалски
прояви по време или извън работно време по отношение на паметника
„Аспарухов вал“. Посочва, че с подкрепа на доброволци мястото е превърнато
в забележителност и по-приветливо място за жителите и гостите на
кв.Аспарухово. Излага, че мястото се е превърнало в истински паметник,
който да напомня за великите Българи и да носи гордост. Посочва също, че
облагородяването на паметника е извършено в извънработно време.
Със Заповед ДН № 2/23.06.2023г. на кмета на Район Аспарухово,
община Варна на ищеца С. Х. е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ за извършени от последния нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, изразяващо се във
виновно нарушение разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за
поведение на служителите в администрацията. Заповедта е мотивирана с
констатация за това, че същият е взел участие в прояви, материализирани и
документирани под формата на видеоклип, публикуван в група със свободен
достъп в социалната мрежа „Фейсбук”, излъчен на живо на дата 03.06.2023г., с
които със спрей боя са изписани символи и текст върху културно-
историческия паметник „Аспарухов вал“, който е паметник с национално
значение.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Б.Л.Д., който посочва, че през миналата година /2023г./ е
участвал заедно със С. на мероприятие в парка на кв.Аспарухово. Извършено е
почистване и събиране на боклуци, тъй като редовно се събирали такива в
дерето до Аспаруховия вал. Посочва, че не е виждал С. да участва в
нанасянето на някакви надписи на бетоновата част на „Аспаруховия вал“, за
която уточнява, че не е част от паметника, а представлява бетонно укрепване
на самото съоръжение.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания
въз основа на тях петитум обуславят извод за предявен иск с правно основание
чл.357 от КТ за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“.
Съдът намира производството по предявения иск за процесуално
4
допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на 30.06.2023г., т.е в
двумесечния срок по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ считано от връчване на заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание, което в случая е станало на
23.06.2023г., поради което съдът дължи формиране на изводи досежно нейната
законосъобразност.
Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните
последици, които виновното лице следва да понесе за това, че е допуснало
неизпълнение на трудово задължение или нарушение на нормите на трудовата
дисциплина, изразяващи се в налагане на дисциплинарно наказание.
Законосъобразността на провежданата дисциплинарна процедура предполага
изисква последователното осъществяване на елементи от сложен фактически
състав, включващ установяване на извършено нарушение на трудовата
дисциплина от работника, изискване и получаване на писмени обясния от
него преди налагане на дисциплинарното наказание, съобразяване на тежестта
на извършеното нарушение с тежестта на налаганото наказание, издаване на
заповедта в сроковете по чл.194 от КТ и то от компетентен орган с
дисциплинарна власт.
С издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание –
“Предупреждение за уволнение” на ищеца работодателят е направил постъпки
за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя за извършеното
от последния нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
извършване на действия нарушаващи обществения ред и уронващи престижа
на държавната служба – изписване със спрей боя на символи върху културно
исторически паметник, което в квалифицирано като нарушение по чл.17, ал.1
и ал.2 от Кодекса на служителите в администрацията.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена от
компетентен орган – кмета на район Аспарухово при Община Варна в
качеството му на работодател на ищеца, в съответствие с компетентностите му
по реализиране на дисциплинарната работодателка власт, както и че същата е
издадена след изпълнение на изискуемите предпоставки за откриване,
провеждане и приключване на дисциплинарната процедура, в това число
поискване и получаване на писмени обяснения от работника по реда на
чл.193, ал.1 от КТ.
Въпросите, по които дължи произнасяне настоящата въззивна
инстанция, във връзка с въведените с жалбата възражения, са досежно
законосъобразността и правилността на изводите на съда за това има ли
извършени действия представляващи нарушение на разпоредбите на чл.17,
ал.1 и ал.2 от Кодекса за поведение на служителите от администрацията и
принадлежи ли тяхното авторство на ищеца С. Х..
5
Цитираните разпоредби въвеждат като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на служителите, в това число заетите по
трудово правоотношение поведение, което уронва престижа на службата, в
която се полага труда. Конкретното проявление, което в случая работодателят
е санкционирал с оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
е изписването с помощта на спрей-боя на символи и текст върху културно-
историческия паметник „Аспарухов вал“.
Няма спор, че съоръжението – Старобългарски укрепителен вал,
кв.Аспарухово е културно исторически паметник, включен в списъка на
Националния институт за недвижимо културно наследство с публикация в ДВ,
бр.16/1968г., а съгласно Разпореждане на МС № 1711/22.10.1962г. всички
средновековни отбранителни валове са обявени за паметници на културата с
„национално значение“. Валът, представляващ земен насип с ровове от двете
му страни, по същността си е отбранително съоръжение, като с него се
прегражда достъпа до определено стратегическо място. Историческите и
археологически изследвания на Аспаруховия вал го датират от времето на
Първото българско царство. Понастоящем запазена е само част от
структурата, която попада в парка на кв.Аспарухово и представлява част от
парковото пространство. Видно от наличния по делото и в интернет
пространството снимков материал, валът завършва с подпорна стена, която го
отделя от пътното платно и върху която е монтирана обозначителна плоча, от
двете страни на която са видни стилизирано изображение на лъв /в ляво от
плочата/ и надпис от историческа хроника /в дясно от плочата/.
С оглед мотивите на заповедта, на ищеца е наложено наказание за това,
че е оказал съдействие за изписването на символите и текста със спрей-боя
върху паметника „Аспарухов вал“, с което е уронил престижа на държавната
служба. Съобразно начина и мястото на отразяване на символите - на бетонна
стена обозначаваща края на съоръжението с национално значение -
отбранителен вал, настоящият съдебен състав намира, че не е засегната
фактическата цялост и вид на вала като съоръжение, а с оглед изобразените
символи /лъв/ и текст /част от историческа хроника/ не е накърнено и
достойнството му като културно исторически паметник с национално
значение. Горното обуславя извод за липса на извършени действия, с които да
се уронва престижа на ответника /община/, респективно на държавата в
лицето на историческия паметник „Аспарухов вал“.
От друга страна, по делото не е доказано и авторството на посоченото в
заповедта от 23.06.2023г. деяние. Видеозаписът върху диск не е приет като
доказателство по делото в първоинстанционното производство и въззивникът
не е поискал неговото приобщаване към доказателствата и в рамките на
въззивното производство. Противно на твърденията му в жалбата и в хода на
6
устните състезания, признание за извършено от ищеца фактическо изписване
на коментираните символи и текст с боя върху стената обозначаваща края на
вала не се съдържат и в дадените от него писмени обяснения по реда на чл.193
от ГПК. Същите отразяват изявления, че ищецът заедно с доброволци са
„облагородили“ облика на Аспарухов парк, в който се намира „Аспарухов вал“
и са го направили „по - приветливо и приятно място за жителите и гостите на
кв. Аспарухово, което „да напомня за великите българи и да ни кара да се
гордеем като народ“. В този смисъл информативни за конкретно извършените
действия с участието на ищеца са показанията на свидетеля Б.Д., който
посочва, че по време на мероприятие в района на Аспаруховия вал са
почиствали района и са събирали боклуци и не е виждал С. Х. да е участвал в
нанасянето на надписи на бетонната, укрепваща част на съоръжението
„Аспарухов вал“. Доказателствената тежест да установи извършването на
дисциплинарното нарушение от наказаното лице е за работодателя, като в
случая и деянието и авторството му са недоказани.
При това положение се налага извод за липса на доказано извършено от
ищеца С. Х. нарушение на чл.17, ал.1 и ал.2 от Кодекса на служителите в
администрацията като предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност чрез налагане на оспореното дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“, поради което същото подлежи на отмяна.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в направил
процесуалния представите на въззивника, но с оглед изхода на спора във
въззивната инстанция, такова не се следва.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1660/13.05.2024г. постановено по гр.д.№
8517/2023г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.
3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8