О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260818
гр.Пловдив,30.03.2021г.
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети
март,през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№
2959/20г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл.278 и сл.от ГПК.
С разпореждане №
60574/21.09.20г.,постановено по ч.гр.д.№ 10212/20г.по описа на ПдРС е отхвърлил частично заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК вх.№ 49248/17.08.20г.въз основа на
документ-ипотечен акт,в частта за възнаградителна
лихва в размер на 18 556,04лв.за периода 02.10.15г.-02.06.20г. като
неоснователно.
Подадена е частна
жалба от заявителя „Лайт Кредит“ООД,ЕИК-********* със
седалище гр.Пловдив чрез пълномощника адв.П.П.,с
която се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното разпореждане в обжалваната му част.Иска се от съда да отмени
същото и да върне делото на районния съд
с указания за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист
за възнаградителната лихва против солидарните длъжници П.Т.Т. и П.Т.Т..
ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в
частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Доколкото по
делото няма данни кога атакуваното разпореждане е съобщено на заявителя,съдът
приема частната жалба за подадена в срок.Същата изхожда от легитимирана страна
по чл.413,ал.2 от ГПК във вр.с чл.417,т.6 от ГПК против обжалваемо разпореждане
по чл.279 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по
същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Производството е
по реда на чл.279 ГПК във вр.с чл.274,ал.1,т.2 от ГПК
във вр.с чл.417 от ГПК и е образувано пред първоинстанционният съд по заявление на заявителя „Лайт Кредит“ООД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение против длъжниците П.Т.Т.,
и П.Т.Т., в полза на дружеството-заявител по реда на
чл.417,т.6 от ГПК на основание нотариален акт за договорна ипотека № 138,том III,рег.№ 2700,нот.д.№ 495/02.06.15г.на нотариус С. З. за заплащане на
посочените в заявлението суми.
В заявлението се посочва,че
П.Т. като заемополучател е сключила договор за
заем,връщането на сумата по който бил обезпечен с договорна ипотека,учредена от
нея и от П.Т. като ипотекарен длъжник,обективирана в НА за договорна ипотека № 138/02.06.15г. на
нотариус Св.З..Нотариалният акт обезпечавал заем в размер на левовата
равностойност на 8180,67 евро с
договорено възнаграждение в размер на 3,208% месечно с краен срок на погасяване
02.06.20г.,като останали неиздължени към момента 18 556,04лв.възнаградителна лихва за периода 02.10.15г.-20.06.20г.
Със заявлението е
представен нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека,както и договор
за заем № 7516/02.06.15г.
Районният съд е
приел,че представеният документ по чл.417,т.6 от ГПК е редовен от външна
страна и удостоверява претендирано вземане досежно
главницата по договора за заем.По отношение на претенцията за издаване на
заповед за изпълнение досежно лихвата в размер на 18 556,04лв.е констатирал
наличие на неравноправна клауза в договора,което е изследвал на осн.чл.411,ал.2,т.3 от ГПК и е отхвърлил заявлението в
частта му за претендираната лихва,приемайки, освен че
клаузата в договора,уговаряща лихвата е неравноправна,също и че противоречи на
добрите нрави.
В частната жалба
се излагат аргументи,че в производство
по издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК не важат
правилата на чл.411,който в ал.2 дава възможност съдът да следи служебно за
неравноправни клаузи в договори,сключени с потребители.
Настоящата
инстанция намира разпореждането в атакуваната му част за правилно като краен
резултат,но по различни мотиви.
За да издаде
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ,съдът следва да извърши проверка на две
условия-дали актът,въз основа на който се иска такова издаване,е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на
заявителя срещу съответните лица.
В конкретния
случай заявителят представя нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недв.имот,която ипотека обезпечава описания в
нотариалния акт договор за заем,сключен между заявителя и длъжниците
П. и П. Т., като П.Т. е ипотекарен длъжник.Макар в самия нотариален акт да е
посочен размерът на заема,лихвата не е твърдо определена,а е дадена като
процент-3,208% месечно,т.е.тя е определяема.В нотариалният акт е посочено,че заемополучателят се задължава да върне на заемодателя
предоставената в заем сума,както и договореното възнаграждение на 60 равни
месечни вноски в размер от по 604,17лв.,считано от 02.07.15г.до 02.06.20г.,без
да е посочено каква част от вноската представлява лихва,нито върху каква част
от главницата се дължи лихвата.В чл.8,т.3 от договора за заем е уговорено,че заемателят заплаща лихва само върху непогасената главница,а в самото заявление е посочено,че след
изтичане на крайният срок от договора са останали неиздължени суми.
Доколкото в
ипотечния акт не е посочено как се дължи
лихвата,а договорът за заем,в който това е уточнено,не е основание за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,то не може да се определи как е
формирана сумата от 18 556,04лв.възнаградителна
лихва,нито да се провери дали е за претендирания
период.От нотариалният акт не може еднозначно да се заключи какви са размерите
на възнаградителната лихва съобразно с непогасената
част от главницата,нито за какви периоди.В ипотечния акт не се съдържат достатъчно реквизити относно дати на
падежи,суми и срокове за изплащане на лихвата съобразно изплащането на
главницата,още повече,че общият размер на заема е уговорен в евро,а месечните
вноски,в които е включена и лихвата-в лева.Следователно актът,въз основа на
който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение не е редовен от
външна страна в частта досежно възнаградителната
лихва.
Ето защо
разпореждането в атакуваната му част следва да се потвърди,макар и с различни мотиви от
изложените от първостепенния съд.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Лайт Кредит“ООД,ЕИК-*********
със седалище гр.Пловдив против разпореждане № 60574/21.09.20г.,постановено по ч.гр.д.№
10212/20г.по описа на ПдРС в частта му,с която е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК вх.№ 49248/17.08.20г.въз основа на документ-ипотечен акт досежно възнаградителна лихва в
размер на 18 556,04лв.за периода 02.10.15г.-02.06.20г.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: