Решение по дело №892/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1280
Дата: 24 юли 2018 г. (в сила от 11 септември 2018 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20182100500892
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

       

Номер ІІІ-84                     Година  2018, 24.07.                   Град Бургас

                                                                      

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,                       Трети въззивен състав                                      

На трети юли                                  две хиляди и осемнадесета година

В отрито съдебно заседание в следния състав:

                                                    

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                     ЧЛЕНОВЕ:   1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                            2. ТАНЯ ЕВТМОВА

 

Секретар: Жанета Граматикова

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

въззивно гражданско дело номер  892  по описа за  2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от адвокат Радостин Пенев от БАК, процесуален представител на Г.Ж.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Копривщица“ № 29, п.к.5 и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от В. Гайдажиева – прокурор в Районна прокуратура – гр. Бургас против Решение № 549/02.04.2018 г., постановено по гр. дело № 8665/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор, да заплати на ищеца Д. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по чл.143 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на иска на 15.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 10 000 лева, осъдил е Прокуратурата на РБългария да заплати на въззивника сумата от 121,08 лева – мораторна лихва за забава за периода от 23.06.2017 г. до 14.11.2017 г. включително, като е отхвърлил иска за периода от 17.06.2016 г. до 22.06.2017 г.; осъдил е Прокуратурата на РБългария да заплати на въззивника Д. сумата от 750 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение по чл.143 ал.1 от НК, както и сумата от 910 лв., представляваща направени пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват и двете страни, като въззивникът Г.Д. обжалва решението в частта, с която се отхвърля иска за разликата от 3000 лева до пълния му предявен размер от 10000 лева, като счита същото за неправилно и необосновано. Моли съда за отмяна на постановеното решение в обжалваната част. Излага съображения.

Във въззивната си жалба Прокуратурата на РБългария счита обжалваното решение за неправилно. Моли за отмяна на решението в частта, в която е удовлетворена частично претенцията на ищеца. В случай, че съдът счете предявения иск за основателен, моли за присъждане на сума в по-нисък размер съобразно чл.52 от ЗЗД. Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария от Г.Д., с който счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановеното решение на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно в атакуваната му част. Моли съда да отхвърли въззивната жалба. Излага съображения. Моли за присъждане на разноските по делото.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирани лица и са процесуално допустими.

Предявените пред Районен съд – Бургас искове са правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

                                                                                               

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че срещу въззивника Д. е започнало наказателно преследване, като Районна прокуратура – Бургас с обвинителен акт от 18.08.2016 г. го е обвинила за това, че на 25.01.2016 г. в гр. Бургас, в ж.к. „Зорница“ е принудил непълнолетния П.В.А., ЕГН ********** да претърпи нещо противно на волята си, а именно да влезе в складовото помещение на магазин „Каристо“ и да остане в него, докато той прецени да го изведе навън, като употребил за това сила, издърпвайки го с ръце в помещението, нанасяйки му юмручни удари с ръце, като в следствие на ударите лицето е получило телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания на брадичката и челото, рана на долната устна в ляво с кръвонасядания около раната – лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, като обвинението по обвинителния акт е за престъпление по чл.143 ал.1 от НК. Образувано е НОХД № 4683/2016 г. по описа на БРС, с което въззивника е признат за виновен в престъпление по чл.143 ал.1 от НК и е бил осъден на 1 година лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. В последствие по ВНОХД №428/2017 г. по описа на БОС, съдът с Решение № 162/23.06.2017 г. на основание чл.337 ал.1 т.2 от НК, е изменил присъдата на районния съд, като е признал подсъдимия Г.Д. за виновен в това, че на 25.01.2016 г. в гр. Бургас причинил на П.А. разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил глоба в размер на 1500 лева. Същият е бил оправдан  по първоначално наложеното му наказание.

Представителят на окръжна прокуратура твърди, че в случая Окръжен съд – Бургас е извършил преквалифициране на деянието, поради което не са налице условията на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и въззивникът не може да претендира присъждане на обезщетение. Настоящата съдебна инстанция намира направеното възражение за неоснователно. Действително, в случая се касае за преквалифициране на деянието и налагане на наказание за по-леко престъпление /преследвано по тъжба на пострадалия, който в случая се явява и частен обвинител/, но това няма отношение към действието на т.3 на чл.2 от ЗОДОВ, тъй като в първата хипотеза на текста съдът репарира обвинение за конкретно деяние, за което е постановена оправдателна присъда. Не се спори, че прокуратурата е поддържала повдигнатото обвинение по чл.143 ал.1 от НК, а въззивникът е осъден за по-леко престъпление.

Пред първата съдебна инстанция са приложени наказателните дела, разпитани са свидетелите С. П. и М. Д., районния съд е изложил мотиви и е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Безспорно се установи, че поддържаното от районна прокуратура обвинение по чл.143 ал.1 от НК с оглед развитието на делото е довело до оправдателна присъда. От свидетелските показания е установено, че Д. по време на наказателното производство се е затворил в себе си, станал е неконтактен, отказвал е срещи с приятели, бил е подтиснат. Макар и процеса да не е продължил над нормално установения срок /продължителността е била около година/, обвинението е предвиждало лишаване от свобода до шест години, което представлява само по себе си тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Това е довело до засягане на емоционалната сфера на въззивника, промяна на поведението му и интензитета на общуване.

Обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ се дължат когато е налице причинна връзка между вредите и действията, в случая на прокуратурата, извършени спрямо дееца. По делото е установена пряка причинно следствена връзка между незаконното обвинение и установените вреди за въззивника. В този смисъл решението е правилно и законосъобразно.

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение, същите се определят по справедливост. Определеният от районния съд размер от 3000 лева съответства на действително претърпените вреди. Като база за определяне на паричния еквивалент на вредите следва да се вземе предвид стандарта на живот в страната, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на населението към момента на увреждането. Този критерии следва да бъде осреднен и във връзка с практиката на съдилищата. Съгласно Постановление № 4 /23.12.1968 г. на Пленума на ВС, което не е загубило значението си и досега, сочи, че „Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.“ Като е определил атакувания размер, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. На страните, с оглед резултата по делото, не се дължат разноски.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 549 от 02.04.2018 г., постановено по гр. дело № 8665/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас.

 

Решението полежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от същото на страните.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                               2.