Р Е
Ш Е Н
И Е №260001
Град Несебър, 11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на четвърти август, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 189/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.332 и
чл.327, ал.1 от Търговския закон.
Ищецът “В.и к.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3,
представлявано от изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, твърди в
исковата молба, че ответникът К.З.К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, е абонат на ищцовото дружество с абонатен
№ 729459 и като такъв е потребител на В и К услуги за имот, находящ се в град
Несебър, к.к. Слънчев бряг, комплекс “Меркурий І”, сграда ************. Ищецът
твърди, че е изпълнявал задълженията си като е доставял до обекта на ответника
питейна вода и е отвеждал отпадни води, но ответникът не е изпълнявал
задълженията си като не е заплатил стойността на услугата за периода от
26.08.2016г. до 06.12.2018г., като за стойността на услугата са издадени
фактури през периода от 25.10.2016г. до 21.12.2018г. За задължението на
ответника има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
1101/2019г. по описа на Несебърския районен съд, срещу която длъжникът е подал
възражение. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер
на 605,63 лева, представляваща стойността на ползвани В и К услуги – доставена,
отведена и пречистена вода по издадени през периода от 25.10.2016г. до
21.12.2018г. 13 броя фактури с отчетен период от 26.08.2016г. до 06.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението,
както и сумата в размер на 104,40 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена общо за периода от
26.11.2016г. до 19.11.2019г. Претендира разноски в заповедното производство,
както и тези, направени в настоящото исково производство за платени държавни
такси и юристконсултски възнаграждения.
В отговора на исковата молба
ответникът изразява становище за допустимост на исковете, но твърди, че през процесния период – от 26.08.2016г. до 06.12.2018г., имотът,
обект на потребление на В и К услугите и негова (на ответника) собственост, е
бил обитаван от роднина на ответника, който от своя страна му е заявил, че е
заплащал редовно стойността на потребените В и К
услуги, което становище е послужило на ответника като повод да подаде
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Не са
установени обаче никакви документи, доказващи извършените плащания, а лицето К.К. понастоящем пребивава в чужбина. Поради това заявява, че
прави признание на исковете. Моли претенциите на ищеца за разноски да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява нито от законен нито
от процесуален представител. С отделна писмена молба заявява, че поддържа
изцяло предявения иск, като счита същия за основателен и доказан от
представените по делото писмени доказателства.
Ответникът не се явява в
съдебно заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който моли съдът да
постанови решение при направено признание на иска, като разноските бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „В.и к.“
ЕАД *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е било
образувано ч.гр.№ № 1101/2019г. по описа на Несебърския районен съд, който е
уважил искането и е издал Заповед № 521 от 26.11.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, съгласно която длъжникът К.З.К. с ЕГН **********
***, следва да заплати на „В.и к.“ ЕАД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, пл. Царица Йоана № 2, адрес за кореспонденция: град Бургас,
кв. Победа, улица Генерал Владимир Вазов № 3, сграда „Метални панели и
конструкции“, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сумата в размер на 605,63
лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода
от 25.10.2016г. до 21.12.2018г. и лихва в размер на 104,40 лева за периода от
26.11.2016г. до 19.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 22.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 75 лева, представляваща
разноски по делото.
Срещу така издадената заповед
за изпълнение длъжникът е подал възражение по реда и в сроковете на чл.414 от ГПК. Това възражение е подадено от длъжника на 20.12.2019г., кредиторът е бил
уведомен за него на 28.01.2020г.
На 25.02.2020г. ищецът е
предявил настоящия установителен иск за съществуване
на вземането по заповедта за изпълнение.
Между страните не се спори, че
между тях е налице облигационно правоотношение, по което „В.и к.“ ЕАД *** е
извършвал доставяне на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води.
Ответникът не оспорва че е получавал от дружеството през процесния
период от време питейна вода, нито пък принципно задълженията си.
С фактура № ********** /
25.10.2016г. ищецът е начислил на ответника сума в размер на 14,72 лева с
включен ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота
за периода 26.08.2016г. – 21.09.2016г.; с фактура № ********** / 24.02.2017г.
ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 70,58 лева с включен ДДС като
стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота общо за периода от
22.09.2016г. до 26.01.2017г.; с фактура № ********** / 25.04.2017г. ищецът е
начислил на ответника сумата в размер на 27,22 лева с включен ДДС като стойност
на предоставените на ответника В и К услуги в имота общо за периода от
27.01.2017г. до 30.03.2017г.; с фактура № ********** / 25.07.2017г. ищецът е
начислил на ответника сумата в размер на 91,28 лева с включен ДДС като стойност
на предоставените на ответника В и К услуги в имота общо за периода от
31.01.2017г. до 26.06.2017г.; с фактура № ********* / 25.08.2017г. ищецът е
начислил на ответника сумата в размер на 31,75 лева с включен ДДС като стойност
на предоставените на ответника В и К услуги в имота общо за периода от
27.06.2017г. до 04.08.2017г.; с фактура № ********** / 26.09.2017г. ищецът е
начислил на ответника сумата в размер на 22,68 лева с включен ДДС като стойност
на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 05.08.2017г.
до 30.08.2017г.; с фактура № ********** / 25.10.2017г. ищецът е начислил на
ответника сумата в размер на 15,88 лева с включен ДДС като стойност на предоставените
на ответника В и К услуги в имота за периода от 31.08.2017г. до 29.09.2017г.; с
фактура № ********** / 22.12.2017г. ищецът е начислил на ответника сумата в
размер на 40,82 лева с включен ДДС като стойност на предоставените на ответника
В и К услуги в имота общо за периода от 30.09.2017г. до 28.11.2017г.; с фактура
№ ********** / 26.02.2018г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на
66,04 лева с включен ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К
услуги в имота за периодите от 29.11.2017г. до 30.11.2017г., от 01.12.2017г. до
31.12.2017г. и от 01.01.2018г. до 15.02.2018г.; с
фактура № ********** / 25.04.2018г. ищецът е начислил на ответника сумата в
размер на 54,58 лева с включен ДДС като стойност на предоставените на ответника
В и К услуги в имота общо за периода от 16.02.2018г. до 19.04.2018г.; с фактура
№ ********** / 25.06.2018г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на
45,94 лева с включен ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К
услуги в имота общо за периода от 20.04.2018г. до 15.06.2018г.; с фактура №
********** / 27.08.2018г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на
58,64 лева с включен ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К
услуги в имота общо за периода от 16.06.2018г. до 17.08.2018г.; с фактура №
********** / 21.12.2018г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на
65,50 лева с включен ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К
услуги в имота общо за периода от 18.08.2018г. до 06.12.2018г.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е установителен и има за предмет установяване съществуването
на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който е
издадена заповед за изпълнение. Предпоставки за предявяване на иска е наличие
на издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното
производство, която не е влязла в сила, тъй като в двуседмичния срок
(понастоящем едномесечен) от връчването й, длъжникът е възразил срещу нея,
както и спазен едномесечен срок за предявяване на иска от датата на узнаване на
предявеното възражение.
Съдът приема, че всички тези
предпоставки са налице, поради което и искът се явява допустим.
По делото не се спори, че
страните са били обвързани през процесния период от
валидно облигационно правоотношение с предмет – доставка на питейна вода,
пречистване и отвеждане на отпадни води. Следва да се отбележи, че през процесния период от време страните по делото са били в
облигационна връзка, а юридическият факт, от който тя е възникнала, е договор.
Макар и писмен такъв да не се представя, от предмета на делото и твърденията на
страните, а и от ангажираните писмени доказателства може да се направи несъмнен
извод за наличието на договорни отношения. Самото ползване на предлаганите
услуги е доказателство за възникнали договорни отношения между страните. От
една страна претендираните от ищеца суми за заплащане
са за период от време, през който именно ответникът е имал качеството на абонат
на ищцовото дружество, а оттам и потребител на
доставените от ищеца услуги. Сумите се претендират като задължения, възникнали
по времето, когато титуляр на партидата е бил именно ответника К.З.К.. Затова
поради обстоятелството, че ответникът през посочения период единствено е заявил
качеството си на абонат на обекта на потребление, същият дължи заплащане на
стойността на предоставените от ищеца-доставчик услуги, независимо дали е едноличен собственик на имота, където се
предоставя услугата, или притежава идеални части от него.
Ответникът съгласно чл.34, ал.1
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор град Бургас, е имал
възможност да подаде писмено възражение срещу размера на дължимите суми по процесните фактури в 30-дневен срок от издаване на
фактурата. Това той не е сторил.
В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на “В.и к.” ЕАД е
посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен период от време.
В чл.33 от Общите условия на “В.и к.” ЕАД *** е посочено, че операторът издава
ежемесечни фактури и че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За
отчитане на показанията на водомера, респ. служебното начисляване на суми, е
приложима разпоредбата на чл.35, ал.5 от Наредба № 4/04.09.2004г. Тези клаузи
дават основание да се направи извод, че задължението за заплащане на потребената питейна вода има характер на периодично
плащане, тъй като са определени периодите, в които се извършва отчитане
показанията на водомерите и фактурирането им, както и срока, в който трябва да
се извърши плащането. Следователно е налице периодичност на задължението, явно
се касае до повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време.
Макар законът да не съдържа легална дефиниция на понятието “периодично
плащане”, правната теория и практика са наложили единното разбиране, че при
задължения за периодично изпълнение длъжникът трябва в течение на определено
време да извършва еднородни престации – плащания,
които се повтарят през определени или неопределени периоди от време.
След като в Общите условия на “В.и к.”
ЕАД *** е посочено кога става отчитането показанията на водомерите,
фактурирането и срока, в който трябва да бъде извършено плащането, както и
последиците от неплащането в срок, намира приложение общото правило, че “срокът
кани вместо човека” и покана не е необходима за изпадането в забава.
Към момента на предявяване на
иска ответникът е дължал сумата по издадените от ищеца фактури, в които са
отразени потребеното количество ВиК
услуги през отделните периоди и стойността на тези услуги общо в размер на 605,63 лева. Именно в този размер на
главницата е доказана претенцията по главния иск, т.е. в пълния претендиран размер, която сума представлява стойността на потребени В и К услуги за доставка, отвеждане и пречистване
на вода през отчетния период от 26.08.2016г. до 06.12.2018г.
Тази сума по главницата, както и мораторната лихва в общ размер на 104,40 лева, които суми
продължават да са изискуеми, не са заплатени и в хода на настоящото исково
производство. Поради това същите продължават да се дължат от ответника.
С оглед правилата на процеса в
полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, а именно сумата в размер на 175 лева, включващи
платена държавна такса в размер на 75 лева и за юристконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Сумите по разноските по настоящото дело, направени
от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид
разясненията, дадени в ТР № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, т.12, съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по направените в
заповедното производство разноски, които съдът намира за доказани в пълния им
размер от 75 лева, която сума ответникът също следва да бъде осъден да заплати
на ищеца.
Ответникът не
е направил разноски, а и с оглед изхода на делото такива не му се следват на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Неоснователно се явява възражението на
ответника, че с оглед направеното от него признание на иска, разноските,
направени от ищеца, следва да си останат за негова сметка, тъй като в случая не
са налице в кумулативна наличност двете предпоставки, предвидени в чл.78, ал.2
от ГПК.
Предвид
гореизложеното, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.З.К.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на “В.и к.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3,
представлявано от изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата в
размер на 605,63 лв. (шестстотин и пет
лева и 63 ст.), представляваща цената на доставена питейна вода и отвеждане
и пречистване на отпадни води за периода от 26.08.2016г. до 06.12.2018г. за
обект, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, комплекс „Меркурий 1“, сграда ************,
за която сума са издадена 13 броя фактури през периода от 25.10.2016г. до
21.12.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 22.11.2019г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 104,40 лв. (сто и четири лева и 40 ст.),
представляваща общ размер на мораторната лихва върху
отделните периодични вземания, начислена общо за периода от 26.11.2016г. до
19.11.2019г., за които суми е издадена Заповед № 521 / 26.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство,
развило се по ч.гр.д.№ 1101/2019г. по описа на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА К.З.К. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “В.и к.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3, представлявано от
изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща разноските, направени в заповедното производство, развило се по
ч.гр.д.№ 1101/2019г. по описа на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА К.З.К. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “В.и к.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3, представлявано от
изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата в размер на 175 лв. (сто седемдесет и пет лева),
представляваща направени по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: