№ 170
гр. Казанлък, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИЛ. И.А
при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. И.А Административно
наказателно дело № 20215510201363 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0281-001098 от
06.10.2021г.на Началник група към ОДМВР П.,РУ Карлово.
Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда
да го отмени.
Въззиваемата страна,редовно призована за съдебните заседания,не
изпраща процесуален представител по делото.
От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт
и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява
основателна.
Административно-наказващият орган е приел за установено,че на
19.08.2021г.около 18,10 часа в гр.С.,на ул.“Ма“-до № 10 жалбоподателят АЛ.
Г.. М. управлявал лек автомобил Хюндай Санта Фе с рег.№ ****,чужда
собственост,като не контролирал непрекъснато автомобила,който
управлявал.След десен завой загубил контрол над автомобила,излязъл в дясно
от пътя и се ударил в бетонен кол,ограничаващ земеделски имот,с което
допуснал ПТП с материални щети по автомобила и наранявания по себе си.
АНО приел,че жалбоподателят АЛ. Г.. М. като водач не контролирал
ППС,което управлява,с което виновно нарушил чл.20,ал.1 от ЗДвП,поради
което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП му наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв.
1
Съдът не констатира при издаване на обжалваното наказателно
постановление да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,които да са основание за отмяна
на наказателното постановление на процесуално основание.
В показанията си пред съда актосъставителят И. установява,че е
посетил местопроизшествието по сигнал за настъпило ПТП на улица в гр.С. и
установил,че управляваният от жалбоподателя лек автомобил се е блъснал в
бетонен траверс.Жалбоподателят бил откаран в болница,тъй като при
сблъсъка получил наранявания.Актосъставителят приел,че жалбоподателят е
нарушил чл.20,ал.1 от ЗДвП-не контролирал непрекъснато пътното превозно
средство,което управлявал и поради тази причина настъпило
ПТП.Актосъставителят установява,че на пътното платно на мястото на
произшествието е имало изсипан изронен стар асфалт-отпадък от ремонт на
асфалта,но счита,че след като и други водачи са минавали оттам и не са
катастрофирали,този изронен стар асфалт не представлява предпоставка за
ПТП; както и че ако жалбоподателят А.М. е управлявал автомобила със
съобразена скорост,е нямало да настъпи процесното ПТП.Твърди,че
отстраняването на този изронен стар асфалт не е от компетентността на
Полицията и няма как тя да вземе мерки в тази насока.
По делото е разпитан като свидетел Г.. АЛ. М.-баща на
жалбоподателя,който установява,че мястото на произшествието е на главен
път София-Бургас.На пътното платно,където катастрофирал
жалбоподателя,имало изсипан изронен асфалт от ремонт.Поради този стар
изронен асфалт управляваният от жалбоподателя автомобил внезапно
поднесъл на завоя и се ударил в бетонно блокче.Жалбоподателят управлявал
автомобила със съобразена скорост,но пострадал при удара,тъй като бил без
предпазен колан.Състоянието на жалбоподателя наложило той да бъде
откаран в ЦСМП гр.С.,а оттам-и в болница в гр.П..Св.Г.М. се обадил в
полицията.Жалбоподателят А.М. бил проверен за употреба на алкохол и
пробата се оказала отрицателна.След седем-осем дни св.Г.М. посетил
местопроизшествието и установил,че изсипаният стар изронен асфалт все още
не е премахнат от пътното платно.
При преценката на така събраните доказателства съдът намира,че
безспорно се установи,че на мястото на настъпилото ПТП е имало на пътното
платно изсипан стар изронен асфалт-остатък от ремонт.Този факт не се
отрича от актосъставителя-следователно-не се извежда само от твърденията
на жалбоподателя.Съдът намира,че следва да се даде вяра на показанията на
св.Г.М.,че жалбоподателят е управлявал автомобила със съобразена
скорост,тъй като св.Г.М. познава мястото на произшествието и установява,че
там не може да се управлява с висока скорост,тъй като пътят е с каменна
настилка и има завой.Твърдението на св.Г.М.,че жалбоподателят А.М. е
управлявал автомобила със съобразена скорост,се потвърждава,макар и
косвено,от приложената справка за нарушител/водач,от която е видно,че
жалбоподателят А.М. няма нито едно нарушение по ЗДвП /респ.-няма
2
наложени наказания / и следва да се приеме,че жалбоподателят А.М. е
водач,който спазва правилата за движение по пътищата.По делото няма
данни жалбоподателят А.М. да е загубил контрол над управлявания от него
автомобил поради заспиване,отклоняване на вниманието или други причини
от субективен характер.Следва да се отговори на въпроса дали изсипаният
стар изронен асфалт на пътното платно представлява предвидимо препятствие
на пътя,което задължава водачът да бъде в състояние да спре пред него.Съдът
намира,че в случая изсипаният стар изронен асфалт на пътното платно не
представлява предвидимо препятствие,а е непредвидимо и непреодолимо
препятствие,тъй като може да се забележи от водача на пътното превозно
средство едва при навлизане в завоя и поради това водачът няма как да знае и
не е длъжен да предвиди и допусне наличието на такова препятствие,което е
резултат от човешка дейност и не са били взети мерки от отговорните за това
институции за своевременното му отстраняване.С оглед на това съдът
намира,че в случая загубата на контрол над пътното превозно средство не се
дължи на виновно поведение от страна на водача,а на обективни причини-
непредвидимо и непреодолимо препятствие на пътя,което водачът е нямало
как да предвиди.
Предвид изложеното съдът намира,че визираното в обжалваното
наказателно постановление административно нарушение не е извършено от
субективна страна-не е извършено виновно,поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на делото въззиваемата страна следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КРС направените по
делото разноски от бюджета на съда за пътни и дневни разходи на
актосъставителя С. ИВ. ИВ. в размер общо на 40 лева.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0281-001098 от
06.10.2021г.на Началник група към ОДМВР П.,РУ Карлово,с което на АЛ. Г..
М. от с.А.,общ.С.,обл.П.,ул.“4-та“ № 9,с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС Казанлък направените по делото разноски от бюджета на
съда за пътни и дневни разходи на актосъставителя С. ИВ. ИВ. в размер общо
на 40 /четиридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара
3
Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4