Решение по дело №494/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2781
Дата: 12 юни 2024 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20241110200494
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2781
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110200494 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) 23-4332-017321/24.08.2023 г., издадено от Г.
Б.а – началник група в отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на В. С. Д. ,
ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба, както следва:
1. На основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 ( петстотин ) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок 6 ( шест) месеца за нарушение на чл.5 ал.
3 т.1 от ЗДвП.
2. На основание чл.174 ал.З пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 ( две хиляди ) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за
нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП.
Недоволна от НП е останала В. С. Д. ,
която го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Иска се НП
да се отмени като неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателката е редовно призована, но не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна също не се представлява в съдебно заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства намира за установено следното:
На 08.07.2023 г. около 05:20 часа жалбоподателката В. С. Д. управлявала личния си лек
автомобил БМВ 318Д с per. номер ХХХХХ в град София, по ул. „Позитано“, с посока на
движение от ул. „Лавеле“ към ул. „Цар Калоян“. Жалбоподателката била спряна за проверка
преди кръстовището с бул. Витоша от служители на МВР. При извършената проверка с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ 0021 и проба номер
2813, резултатите показали се установи, положителна проба за употреба на алкохол с
концентрация 0,66 промила в издишания въздух. След дадената положителна проба за
концентрация на алкохол, на жалбоподателката е издаден талон за медицинско изследване с
номер 087661 за ВМА. В. Д. категорично отказала да бъде изпробвана за употреба на
наркотични вещества и техните аналози с техническо средство DRUG TEST 5000 с
фабричен номер ARNJ 0002. На мястото на проверката е съставен АУАН за извършено
административно нарушение от водача на автомобила, а именно такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, изразяващо се в шофиране с концентрация на алкохол в кръвта с 0,66 промила на
хиляда, както и за нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в отказ да бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Актът е предявен на В. Д. и е
връчен на същата..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) 23-4332-
017321/24.08.2023 г., издадено от Г. Б.а – началник група в отдел „Пътна Полиция“ при
СДВР, с което на В. С. Д. ,
ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба, както следва:
1. На основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 ( петстотин ) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок 6 ( шест) месеца за нарушение на чл.5 ал.
3 т.1 от ЗДвП.
2. На основание чл.174 ал.З пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 ( две хиляди ) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за
нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел К. К., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
2
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е
издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП гласи: „На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества.“
Неспазването на това императивно правило влече след себе си определени санкционни
последици за виновните лица. Те са уредени в нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско
изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишвания въздух.“
С поведението си на пътя, жалбоподателката е извършил описаното в АУАН и НП
нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като след като е управлявал лек
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,66 промила на хиляда, то обективно е
осъществил нарушението, за което е санкционирана.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателката при форма на вината пряк умисъл, тъй като същата е осъзнавала, че е
управлявал моторно превозно средство след като е употребявала алкохол, можела е да се
въздържи от такова поведение, тъй като е имала психическата годност да го стори, но
въпреки това не е.
Съдът намира, че размерът на наложеното наказание „глоба“ на жалбоподателката е в
рамките на законоустановеното по закон и е определено в минималния установен в закона
размер, поради което липсват основания за неговото ревизиране.
Разпоредбата на чл.174 ал. 3 гласи „водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“
Извършването на посоченото нарушение от жалбоподателката от обективна страна е
безспорно доказано.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателката при форма на вината
3
пряк умисъл, тъй като същата съзнателно е отказала да бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на наркотици, можела е да се въздържи от такова
поведение, тъй като е имала психическата годност да го стори, но въпреки това не е.
Съдът намира, че размерът на наложеното наказание „глоба“ на жалбоподателката за
извършеното нарушение е законосъобразно, като е определено във фиксирания в закона
размер, поради което липсват основания за неговото ревизиране.
Всички тези съображения водят настоящия съд до извода, че издаденото НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено
в размер на 80 лева от съда, с оглед невисоката правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът





РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление (НП) 23-4332-017321/24.08.2023 г., издадено
от Г. Б.а – началник група в отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на В. С. Д. ,
ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба, както следва:
1. На основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 ( петстотин ) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок 6 ( шест) месеца за нарушение на чл.5 ал.
3 т.1 от ЗДвП.
2. На основание чл.174 ал.З пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 ( две хиляди ) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за
нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. С. Д. , ЕГН:**********, да заплати в полза на СДВР, на основание чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4