Р Е Ш Е Н И Е № 2855
16.07.2018г., гр. Пловдив,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 04.07.2018г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3061/2018г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по реда
на чл. 422 ГПК.
Производството по делото е
образувано по искова молба на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК от
ищец „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, с ново наименование „А1 България“ със
съдебен адрес:*** чрез *** В. Г. против
ответник Ф.Т.Й. с ЕГН ********** с адрес ***. Претендира се за установяване от
ищеца, че ответника дължи сума в размер 136, 71 лева главница, представляваща
цена на ползвани далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителна
услуга № ***/***, съгласно фактура № ***/ ***, фактура № ***/ ***, фактура №***/
*** и фактура № ***/ ***, сумата от 434, 07 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, съгласно фактура № ***/ *** и фактура №***/ *** и
сумата в размер на 35, 86 лева - мораторна лихва върху главницата за периода
26.02.2015 г.- 25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда- *** до окончателното й изплащане,
както и разноските по делото в размер на 25 лева - внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева за които суми е била издадена
заповед № 9929/17.10.2017г. по ч.гр.д № 16345/2017г. по описа на ПРС
– XI. Посочено е още, че вземането
произтича от сключен между страните договор от ***, по който са издадени
посочените фактури, касаещи неплатени, но ползвани далекосъобщителни услуги, начислена неустойка за предсрочно погасяване
на договора поради незаплащане в срок на задължението на абоната към оператора.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. Същият не подава отговор,
явява се в първо съдебно заседание. Не
отрича, че е сключен договор с „Мобилтел“ ЕАД. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на главницата, лихвите и неустойката. Заявява,
че по отношение на главницата давността е изтекла относно фактура от ***, както
и относно останалите задължения.
Съдът след като се запозна с материалите по делото поотделно и в съвкупност
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Ищецът установява при условията на главно и пълно доказване, че между него
и ответника е бил сключен договор с индивидуален потребителски номер ***/*** по
силата на който са били предоставени услуги за мобилни номера *** и *** за срок
от 2 години по избрани съответни тарифни планове като съгласно чл. 26 от Общите
условия на доставчика на услугата предвижда, че заплащането се извършва въз
основа на месечна фактура като били издадени общо 6 броя подробно описани
фактури за отчетни периоди фактура № ***/ ***, фактура № ***/ ***, фактура №***/
*** и фактура № ***/ ***. По делото не се установява никоя от фактурите да е
била заплатена, а падежът на първата фактура е 25.10.2014г., като заявлението
по чл. 410 ГПК е подадено на ***, т.е 9 дни преди да изтече 3-годишната кратка
погасителна давност от което следва извода, че останалите 5 броя фактури са с
падежи на плащане след 25.10.2014г. поради което и начислените по тях суми не
са погасени по давност и се явяват дължими. Доказва се и че поради неплащане на
фактурите ищецът едностранно е прекратил договорът с ответника и е начислил на
основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава за периода от 26.02.2015г. до 25.09.2017г.
в размер на сумата от 35.86 лева, която сума също не е погасена с кратка
3-годишна давност, поради това и същата се явява дължима. Установява се още, че
поради неплащането на фактурите ищецът едностранно и правомерно е упражнил
правото си да прекрати сключения договор, като се е позовал на чл. 54 от Общите
Условия, които ответника изрично е приел и подписал при сключването на
индивидуалния договор, което пък му е дало основание да начисли неустойка в
размер на абонаментните такси за двата мобилни номера в размер на сумата от 434,
07 лева, за което е била издадена фактура № ***/ ***. Следователно, както
размерът, така и основанието на неустойката се доказват, респ. били са известни
на ответницата при сключването на индивидуалния договор и при подписването на
Общите условия. Вземането за неустойка също не е погасено до колкото не е
изтекъл 3 – годишен период от издаването на фактурата за тази неустойка.
По изложените съображения предявените искове са доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло. На основание чл. 78 ГПК в тежест на
ответника следва да се вменят сторените от ищеца разноски както в заповедното
производство в размер на сумата от 205, така и за настоящата инстанция в размер
на 255 лева или общо сума в размер на 460 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Ф.Т.Й. с ЕГН ********** с адрес *** дължи в полза на „Мобилтел“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, с ново наименование „А1 България“ със съдебен
адрес:*** чрез *** В. Г. сума в размер 136,71
лева главница, представляваща цена на ползвани далекосъобщителни услуги по
договор за далекосъобщителна услуга № ***/***, съгласно фактура № ***/ ***,
фактура № ***/ ***, фактура №***/ *** и фактура № ***/ ***, сумата от 434, 07
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора, съгласно фактура № ***/
*** и фактура №***/ *** и сумата в размер на 35, 86 лева - мораторна лихва
върху главницата за периода 26.02.2015 г.- 25.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- *** до
окончателното й изплащане, за които суми е била издадена заповед №
9929/17.10.2017г. по ч.гр.д № 16345/2017г. по описа на ПРС
– XI.
ОСЪЖДА Ф.Т.Й. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза
на „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, с ново наименование „А1 България“ със
съдебен адрес:*** чрез *** В. Г. сумата
от 460 / четиристотин и шестдесет/ лева, която представляват разноски за
заповедното производство и настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
М.К.