Решение по дело №1409/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 939
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20192100501409
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                              Р     Е   Ш    Е    Н    И    Е     № І-136 

                                    

 

 

                                   град Бургас ,05.11. 2019 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   публично      заседание  

на ............тридесети октомври …..през

две хиляди и  деветнадесета    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                 

                                                                                             

при  секретаря А. Цветанова   като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  1409     по описа  за

                    2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                               Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на Община Бургас  – ответник    по гр.д. № 1188 /2018 год. по описа на Бургаския   районен съд против решение № 1863/18.07.2019 год. постановено по същото дело ,с което е  осъдена въззивната Община да заплати на ищеца П.А. П.  сумата от 1898,82 лв. –главница,дължима за обезщетение за претърпени от него имуществени вреди по автомобила му Волво  S60 с рег. № 0956 МВ поради попадането му в отводнителна шахта без предпазен капак ,находяща се в гр.Бургас ,к-с“Зорница –на кръстовището до МБАЛ –Бургас , за което е съставен протокол за ПТП от 14.11.2016 г. ,ведно с мораторна лихва гърху главницата в размер на 229,35 лв. –за периода от 14.11.2016 г. до 14.02.2018 г. ,както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба -15.02.2018 г. до окончателното изплащане ,като е осъдил ответника да заплати на ищеца и 269,95 лв. – разноски по делото .Обжалва се и решението в частта ,с която е отхвърлен обратния иск на Община Бургас  против „ПСТ Груп“ЕАД-гр. София,представлявано от Камен Кичев  /съдружник в ДЗЗД „ПСТ Бетон,“с участие от 99,90%/ за осъждането му да заплати присъдените в полза на ищеца П. суми , както и в частта ,с която  вззивната Община е осъдена да заплати на „ПСТ Груп“ЕАД  100 лв. – разноски по делото.

                                                 Въззивникът      изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и  необосновано,постановено при  неотчитане и неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства , доводите на въззивника и при  неправилни изводи на съда .

                                          Сочи се ,че  на първо място,че  неправилен и в противоречие с доказателствата бил извода на съда  , че е доказано съществуването на препятствие по пътното платно –отводнителна шахта без предпазен капак и неговото местоположение на пътното платно .Доколкото е налице противоречие между описанието на произшествието ,с местонахождението на препятствието и схемата в протокола за ПТП ,вещото лице  е посочило , че според предоставения протокол за ПТП е невъзможно да се определи  къде точно е настъпило ПТП –то,защото на скицата не са правилно позиционирани МБРАЛ и бл. 1 в к-с“Зорница „.Затова и вещото лице по назначената по делото техническа експертиза е работил по представените по делото документи ,като не е установил точното местонахождение на препятствието ,посочено в исковата молба и протокола за ПТП  и не е установил точния механизъм на ПТП,заключението се ограничава само с вероятност и възможност  за наличие на връзка между ПТП-то и уврежданията по автомобила,но не и с категорични доказателства .

                                               С оглед противоречието в протокола за ПТП не били доказани  по делото по категоричен начин местоположението на препятствието ,причинило произшествието ,нито механизмът на ПТП –сключително и чрез гласните доказателства ,изслушани от районния съд –не е установено и с каква скорост се е движил автомобила  и каква е причината автомобилът да се прижи в насрещното движение.Представеният протокол за ПТП няма материална доказателствена сила за причинната връзка между описаното ПТП и констатираните щети по автомобила ,а такъв извод не може да се направи и въз основа на останалите доказателства – включително и въз основа на приетото заключение на техническата експертиза. Оспорва се и изводът на съда  ,че не се установява  водачът на автомобила да е нарушил правилата за движение на пътя и това да е станало причина за настъпване на ПТП-то ,като  в случая  според въззивника фактите указват за допуснати нарушения .Изрично в заключението на вещото лице се сочи ,че препятствието е можело да бъде възприето от 20-25 м..Освен това е посочено в експертизата ,че ,за да получи тези увреждания /на левия халоген/ ,автомобилът е преминал върху шахтата , движейки се в насрещното платно ,което е нарушение на правилата за движение.Затова според въззивника несъобразената с условията на пътя скорост и погрешните действия на водача  са причина за настъпването на вредоносния резултат,а същите са настъпили извън волята и възможностите на общината   и затова не са налице предпоставките за ангажиране на нейната отговорност ..Не е налице виновно противоправно помедение на ответника  в причинна връзка с вредоностния резултат и доколкото вредите били изключително  в резултат на поведението на водача на процесното МПС ,то и Общината следва да се освободи от отговорност  по чл. 50 ЗЗД.

                                      Оспорва се и изводът на съда ,че не е налице договорно неизпълнение  от страна на изпълнителя-третото лице –помагач ,поради което неправилно са отхвърлени обратните искове срещу третото лице .Подробно се излагат съображение  относно неизпълнението  от третото лице на  задължението му да уведомява Общината за наличие на  препятствия /шахти без предпазен капак/ в процесния участък ,за да му се възложи  впоследствие  тяхното поправяне с нарочно възлагателно писмо . В този смисъл се счита ,че договорът между Общината и третото лице не е обсъден   в цялост от районния съд ,доколкото отделните договорки следва да се тълкуват във връзка една с друга.Счита се,че и в тази част решението е неправилно и необосновано.

                                      Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което  се отхвърлят изцяло предявените  искови претенции ,а в условията на евентуалност –да се уважи предявеният от Общината обратен иск против третото лице –помагач „ПСТ ГРУП“ЕАД.Не се сочат нови обстоятелства и доказателства по делото .          

                                      Писмени отговори по реда на чл. 263 от ГПК от въззиваемия ищец и от третото лице-помагач не са депозирани и същите не са изразили становище по въззивната жалба .

                                      След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

                                      Предявени са били  искове с правно основание чл. 4 вр.чл. 50  и чл. 86 ЗЗД ,както и обратен иск по чл. 219 ал. 3  ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД.

                                      Твърдяло се е от ищеца ,че на 14.11.2016 г.  е настъпило ПТП с участин – автомобила на ищеца „Волво S60“,С РЕГ. № А 09 56 МВ ,който  при движение е преминал през отводнителна шахта с липсващ капак и с размери  54 см.на 43 см.,с правоъгълна форма,вследствие на което са настъпили материални щети по автомобила  -по предната му броня ,като за отсраняването на  повредите по автомобила  ищецът заплатил сумата от 1898,82 лв. с ДДС ,която претендира за заплащане от ответната Община ,в чието задължение е  осъществяването на благоустрояване и комунални дейности ,част от които е поддържането на улиците .Като доказателство за установяване на настъпилото произшествие е представен протокол за ПТП от 14.11.2016 г.,в който е отразено ,че произшествието  е настъпило на кръстовището в к-с“Зорница „,до МБАЛ-Бургас ,приложен е и снимков материал ,от който е видна шахтата и липсата на капак върху нея.Представена е и проформа фактура  от 07.02.2017 г. –за процесната сума ,платена от ищеца за отстраняване на  повредите по пострадалия автомобил ,като в тази връзка е бил разпитан и свид. Г. – работещ в автосервиз ,който е заявил ,че се е отзовал на обаждането на ищеца да му помогнат в деня на инцидента ,поради аварирането му на кръстовището до новата болница .Свидетелят подробно е описал повредите по автомобила /увредена бронята на колата ,изтекъл антифриза ,хологенът бил счупен ,както и кората под мотора на автомобила /,за отстраняването на които   в сервиза на свидетеля ищецът платил около 2000 лв-

                                                При тази фактическа обстановка спорът по делото по иска срещу  общината с правно основание чл.. 49 ЗЗД е концентриран върху това - доказан ли е механизмът на ПТП - попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на улица в населено място, което да е довело до вреди на МПС, за които се претендира  обезщетение .

                             Във връзка с установяване на механизма на ПТП ищецът се позовава на съставения от органите на МВР протокол за ПТП и приетата в първоинстанционното производство единична  автотехническа експертиза,както и на показанията на цитирания по-горе свидетел Г. ,пристегнал на място след катастрофата и помогнал за изнасянето на автомобила от кръстовището – поради аварирането му . В тази връзка следва да се подчертае ,че съставения по делото протокол за ПТП не е съставен само по данни на водача на увреденото МПС, тъй като от съдържанието на същия е видно, че протоколът е изготвен след посещение на място от органите на полицията непосредствено  след инцидента. Това по  безспорен начин се установява от бланковата форма на протокола, където в графа "посетено на място", при възможни два отговора - "да" или "не", е указано, че с "х" се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор "не".

                   Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т. нар. "констативен протокол за ПТП"- при смърт или нараняване на човек и "протокол за ПТП" при материални щети - чл. 6 и чл. 7 от наредбата /и 2/ които се съставят по чл. 9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.

                  В първата от очертаните по-горе хипотези, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.

                 Във втората хипотеза, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание.

               Доколкото в настоящия случай протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и наличието и разположението на дупката на пътя и на щетите по автомобила - "устройството за затопляне на охладителната система на двигателя  и сериозно наранена предна броня… ", както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на службите по контрол на МВР по чл. 125, т. 8 ЗДвП, да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Увреждането на предната броня  и теча на антифриза , видно свидетелските показания и от приетата автотехническа експертиза, са налагали репатриране на автомобила, , а изтичането на антифриза е  довело до блокиране на двигателя на колата и невъзможност за движение на собствен ход .

               Въз основа на установените в протокола за ПТП обстоятелства, вещото  лице е дало заключение, че вредите, нанесени на автомобила, е възможно да са причинени вследствие на попадането му в несигнализирана и необезопасена дупка при движението му на 14.11.2016 часа по кръстовището  срещу бл. 1 в ж.к.“Зорница „,до МБАЛ Бургас Въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства, районният съд е  приел за установен посочения механизъм на ПТП, като е счел ,че  описаните повредени части на МПС са пряка и непосредствена последица от ПТП вследствие дупката /пропадане на канализационна шахта без предпазен шахов капак/на пътното платно.Във въззивната жалба се спекулира с отразената в заключението на вещото лице неточност  в схемата към протокола за ПТП . Всъщност настоящият съдебен състав не съзира такава неточност в схемата към протокола за ПТП ,но от  данните по делото /посочването на местопроизшествието в протокола ,както и приложения към него снимков материал/ категорично се установява  мястото ,на което е станало ПТП-то .Затова и правилен е изводът на районния съд  ,че механизмът и всички елементи на произшествието са били доказани по делото  . Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.В случая  служителят на МВР ,съставил протокола за ПТП е възприел лично както препятствието /дупка-необезопасената  шахта без капак/,на което са направени и снимки ,така и  уврежданията по автомобила /също описани в протокола /.Неточностите при начертаване на местоположението на  останалите сгради около произшествието ,не може да разколебае възприятието на служителя на МВР на самото препятствие  и в този смисъл протоколът се ползва с обвързваща  материална доказателствена сила за тези обстоятелства  около произшествието .

                                       ПТП е станало на улица в населено место, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Община Бургас  е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в града , което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Общината  е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.

                                       Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на водача - участник в ПТП, е останало недоказано, тъй като липсват доказателства автомобилът да се е движил със скорост, която не е позволявала на водачът да забележи своевременно дупката върху пътното платно.Затова  направените в тази насока съждения са само в сферата на догадките и не са подкрепени с никакви доказателства .

                                       Доколкото въз основа на протокола за ПТП и приетите в първоинстанционното производство автотехническа експертиза е доказан механизма на ПТП, противоправното бездействие на служители на общината- неотстранили, съответно необезопасили дупка върху общинския път, наличието на която е довело до увреждане на автомобила- настъпване на констатирани в протокола щети върху автомобила, в действителен размер, установен от вещото лице , за вредата по автобила на ищеца следва да отговаря ответника ,заедно с  обезщетението за забава  в размер на  законната лихва от увреждането  до предявяване на иска  .

                                      Що се касае до  твърдението ,че участъкът от пътя на кръстовището  в к-с“Зорница „,до МБАЛ Бургас  попада в териториалния обхват и периода на действие  на договора  от 19.06.2015 г.,сключен между общината и третото лице-помагач ДЗЗД„ПСТ Бетон“,с който  Общината в качеството на възложител   е възложила на дружеството в качеството му изпълнител   дейности по строителство,ремонт и поддържане на улиците,в точа число и изброените  подробно участъци от тях /сред които и участъка на станалото ПТП/-за срок от 4 години ,то и в тази част настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд ,че  няма данни за ангажиране отговорността на  третото лице-ответник по обратния иск на Общината против него ,тъй като не е установено неизпълнение задълженията  му по договора за поддръжка на улиците .В тази връзка правилно е цитирана разпоредбата на чл.3.1 от раз 4 от договора –доколкото за  извършването на строително –ремонтни работи   възложителят следва предварително да уведоми  изпълнителя  чрез възлагателно писмо ,съдържащо срок за изпълнение  и предварителна количествено-стойностна сметка .В случая  липсват данни към датата на ПТП-то   да е било представено възлагателно писмо ,или пък уведомяване до изпълнителя за нуждата от неотложни ремонтни работи ,нито пък има данни дружеството-изпълнител да е извършвало някакви ремонтни работи в този участък.Верно е ,че съгл.  Раз V т. 15 от договора  изпълнителят  е бил длъжен  до всеки първи понеделник от месеца  да представя доклад за необходимите ремонтни дейности  .Обходът на района обаче  е следвало да се извършва в присъствието на инвеститорски контрол към Сектор „Капитално строителство „ към възложителя-Общината ,а няма данни по делото за обхода на  конкретния участък  Общината да е осигурявала  присъствието на инвеститорски контрол –за изготвяне доклада на изпълнителя .

                                      Ето защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло ,поради което Бургаският окръжен съд

    

 

                                        Р        Е      Ш        И :

 

 

                                      ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1863/18.07.2019 г. постановено по гр.д. № 1188/2018 г. по описа на Бургаския районен съд .

                                      РЕШЕНИЕТО   не подлежи на обжалване .

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                                                2.