№ 3939
гр. Варна, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502523 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. АП. Г. от гр. Белослав, срещу Решение №
262229/09.07.2021 год., постановено по гр. дело № 14364/2019 год. по описа на РС-Варна, с
което са отхвърлени предявените от ищеца и настоящ въззивник Н.А Г. против „... ЕИК ...,
със седалище гр. Варна искове по чл. 262, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 3494, 94 лева, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода месец март 2016 год. –
месец март 2019 год. вкл., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горната сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното и изплащане;
́
сумата от 649, 99 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на
законната лихва върху дължимото възнаграждение за положен извънреден труд, за периода
от падежа на всяко задължение - 26-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи –
до 05.09.2019 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано.
Неправилен и в разрез със събраните по делото доказателства, е изводът на съда, че
доказателствата по делото не установявали ищецът да е полагал извънреден труд в
посочения в исковата молба период. Счита, че доказателствата в тази насока (писмени и
гласни) са анализирани неправилно, а други, съдържащи релевантни за спора факти – акт за
установяване на административно нарушение от 09.05.2019 год., изд. от дирекция „ИТ“ –
Варна, от който е установено, че на 28.03.2019 год. ищецът е полагал труд при 24 – часова
смяна; изявленията на ответника, че ищецът през процесния период ищецът е работил само
на 12-часови нощни смени, а според представените доказателства от НАП – Варна, ищецът е
осигуряван на 4 -ри часов работен ден, изобщо не са обсъдени. Не са обсъдени и
анализирани и други, установени по делото и релевантни за спора факти, а именно: че
документите – допълнителното споразумение № 51/01.07.2015 год. към трудовия договор на
ищеца с № 49/28.11.2024 год.; допълнително споразумение № 62/05.01.2016 год., с които
ответникът се домогва да докаже, че ищецът е приел да работи (и е работил) на 4-ри часов
работен ден – са неистински.
По отношение на представените от ответника, настоящ въззиваем, графици за работа,
се твърди, че не е ясно кога са съставени; липсват и доказателства те да са доведени до
знанието на работниците, вкл. и до знанието на ищеца.
Твърди се също, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е събрал
посочени от ищеца доказателства – не е назначил поисканата от ищеца още с исковата му
1
молба съдебносчетоводна експертиза, като е отхвърлил това искане без да изложи никакви
мотиви.
Отправено е искане да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови
друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
С жалбата е направено и искане за събиране на доказателства във въззивната
инстанция, а именно: за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с поставените в
исковата молба задачи.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна „... ЕИК
..., със седалище гр. Варна – ответник по исковете и по подадената въззивна жалба – чрез
процесуален представител, оспорва същата, счита, че е неоснователна, а обжалваното
решение – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените
разноски. Оспорва и направеното с жалбата доказателствено искане.
Съдът, след като се запозна с делото, с жалбата и подадения писмен отговор, намира,
че на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, следва да изслуша отново свидетелите, разпитани по
искане на ищеца в първоинстанцонното производство. След потворното им изслушване
съдът ще се произнесе и по направеното с жалбата доказателстветно искане – за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Н. АП. Г. от гр. Белослав въззивна жалба срещу
Решение № 262229/09.07.2021 год., постановено по гр. дело № 14364/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, да бъдат изслушани отново
разпитаните в първата инстанция по искане на ищеца при условията на призоваване
свидетели: К.С. К, с адрес – гр. Белослав, Варненска област, кв. ... и И.Х. Г, с адрес – гр.
Белослав, Варненска област, кв. „...
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 06.12.2021 год. от 14, 30 часа, за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители – чл. 39, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за датата и часа на съдебното заседание в качеството на свидетели лицата К.С. К, с
адрес – гр. Белослав, Варненска област, кв. ... и И.Х. Г, с адрес – гр. Белослав, Варненска
област, кв. „..., като в призовките до тях изрично да им се укаже, че ако някой от тях не се
яви без уважителна причина, ще му бъде наложена глоба и ще се постанови принудителното
му довеждане;
Препис от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3