№ 21374
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.А
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело №
20241110140538 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД против С.
Х. Д., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
4069,67 лева, представляваща главница за топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ с ев гр. София, ж. к. Х С, БЛ ** ВХ ** ЕТ *** АП ***, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
09.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на
714,17 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, сумата в размер на 25,20 лева, представляваща незаплатена
цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 09.10.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата в размер на 5,63 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
55794/2023 г. по описа на СРС, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника,
ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и
топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си
задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на
потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.
22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си
1
представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния
недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че
съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на
задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
исковия период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда
особен представител депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да притежава
качеството клиент на топлинна енергия, с твърдения, че същият не ползва
топлинна енергия за собствени нужди. Сочи, че ответникът не е ползвал
топлинна енергия в претендираните количества. Поддържа, че ищецът
неправомерно начислява разходи за сградна инсталация повече от 15 %, както
и топлинна енергия за отделните отоплителни уреди, надвишаваща тяхната
максимална мощност. В условията на евентуалност, прави възражение за
погасяване на процесните суми по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
По делото е конституирано трето лице-погамач „ТС“ ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 55794/2023г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че 19.10.2023г. полза на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е
разпоредено С. Х. Д., да заплати сумите, посочени в исковата молба.
Заповедта е връчена на длъжника на основание 47, ал. 5 ГПК, поради
което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца
за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Т С“ ЕАД е депозирала
искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
2
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Видно от представения по делото Нотариален акт № 167, том I рег.
№2440, дело №138/2015г. по описа на нотариус С. Т, ответникът С. Д. е
придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Няма
данни по делото да се извършени последващи прехвърляния спрямо
посочения имот. Предвид това по несъмнен начин се доказа, че ответникът Д.
е бил собственик на имота в исковия период и в това си качество е бил клиент
на доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по възникналото
с ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до
процесния имот.
Поради което искът се явява основателен по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по
3
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда
е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер. Съгласно заключението в процесния имот е начислена служебно ТЕ
за отопление за 1 брой щранг-лира без монтаж на ИРРО. За процесния период
ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация е изчислена върху пълната
отопляема кубатура в размер на 194 куб.м., за процесния период няма
начислена ТЕ за отопление на общите части. ТЕ за БГВ е изчислена на база
140 л дневно за 4 броя потребителя без водомер. Вещото лице сочи още, че
процентите за сградна инсталацияя от общото количество ТЕ за отопление в
ЕС за 10.2020 – 04.2021 е в размер на 29,06%, а за периода 10.2021г.-04.2022г. е
23.90 %.
По делото е прието заключението по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира, с изключение частта, с която вещото лице
се е произнесло по въпроса има ли настъпила погасителна давност, доколкото
въпросът е правен. Видно от него за процесния период има платени суми
преди образуване на делото, които са взети предвид от ищцовото дружество.
Вещото лице сочи, че размерът на дължимите суми за ТЕ за процесния период
възлиза на 4814,68 общо, в т.ч. главница 4094, 88 лева и по отделни пера –
сума за ТЕ за отопление 530 50 лева, сума за ТЕ за ВГБ 3653,02, намален със
сумите за възстановяване (-6,46 лева) и платени суми по фактури преди
образуване на делото (-108,38) лева. Според заключението размерът на
законната лихва върху главницата, считан от 03.10.2023г. е в размер на 719,80
лева, в т.ч. 714,17 лева върху главница за ТЕ и 5,63 лв за дялово
разпределение.
Съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за
погасяване на задълженията.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 09.10.2023г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Предвид това вземания
на ищеца, станали изискуеми преди 09.10.2020г. са погасени по давност. В
случая това са вземания на ищцовото дружество за периода 05.2020г. –
08.2020г. Видно от заключението по СТЕ, за този период вземането възлиза на
4
455,04 лева, за която сума искът за главница ТЕ следва да бъде отхвърлен.
По отношение на размера на действително потребеното количество
топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 4177,42
лв, но с оглед диспозитивното начало и частично уваженото възражение за
погасяване по давност, искът за главница следва да бъде уважени 3614,63
лева. (4069,67-455,04=3614,63).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът
неправомерно начислява разходи за сградна инсталация повече от 15 %.
Действително вещото лице е констатирало, че за отоплителен период 10.2020
– 04.2021 процентите за сградна инсталация от общото количество ТЕ за
отопление в ЕС е в размер на 29,06%, а за периода 10.2021г.-04.2022г. е 23.90
%, , но това не води до извода за недължимост на сумите за потребена
топлинна енергия поради завишения дял на топлинната енергия, отделена от
сградната инсталация, в каквато насока са доводите на ответника. Според чл.
143, ал. 1 ЗЕ и чл. 68, ал.2 и ал.3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Наредбата/, количеството топлинна енергия, отделена
от сградната инсталация се изчислява от фирмата за дялово разпределение
съгласно методиката към Наредбата (т. 6.1 от методиката), като така е
изоставен подходът това количество да е отнапред определено
в договора между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение
или да е нормативно определено. Според т.6.1.1 от Методиката това
количество зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на
отоплителната инсталация, а също така и от начина на използване на
отоплението от живущите (както посочва и вещото лице). Влияние върху
количеството енергия за сградна инсталация оказва и намаленият топлинен
товар в сграда - етажна собственост, вследствие от изключване на
отоплителните тела, който води до увеличаване загубите от
самата сградна инсталация и респективно до по-голям дял на изразходената от
нея енергия в сметките за отопление.
На следващо място изцяло основателни са претенциите за заплащане на
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение
/предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия,
видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
5
договорите между „Т С” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни
сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата
да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 27,80 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
доколкото с решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС,
5-членен състав е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023г. по адм. д. №
746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката, приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на
енергетиката, то това води автоматично до отпадане на задължението на
потребителите за заплащане на доставената до имотите им топлинна енергия.
Посоченото решение, е постановено след процесния период и по арг. от чл.
195, ал.1 АПК има действие за напред, поради което е неотносимо към
процесния спор.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради
което искът е доказан по основание. По отношение на размера предвид
частичната основателност на иска за главница съдът намира, че възлиза на
634,25 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 1696,29 лева в исковото,
от които 96,29 лева за д.т., 700 лева – депозит за особен представител, 300 лева
– депозит СЧЕ, 500 лева – депозит СТЕ, като е претендирал юрисконсултско
6
възнаграждение в размер на 100 лева, които съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК
присъжда в посочения размер. С оглед изхода на делото, ищецът има право на
разноски в общ размер на 1505,83 лева лева в исковото и 132,60 лева разноски
в заповедното.
С оглед частичната неоснователност на исковете ответникът също има
право на разноски, но същият е представляван от особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Х. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Х С“ БЛ ** ВХ *** ЕТ ***, АП ***, дължи на „Т С“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я ***
сумата в размер 3614,63 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 09.10.2023 г. до изплащане на вземането,
634,25 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, сумата в размер на 25,20 лева, представляваща незаплатена
цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 09.10.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 55794/2023 г. по описа на СРС, 126
състав
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за главница за топлинна
енергия за сумата в размер на 455,04 лева за периода 05.2020 – 08.2020г., като
погасен по давност, за мораторна лихва върху главница топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 634,25 лв. до пълния предявен размер от
714,17 лв.; сумата в размер на 5,63 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ч. гр. д.
61071/2023 г. по описа на СРС, 126 състав
ОСЪЖДА С. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Х С“ БЛ
** ВХ *** ЕТ ***, АП ***, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. Я *** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 1505,83 лева в исковото и 132,60 лева разноски в заповедното.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т С“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8