РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на четвърти декември две хиляди
и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 213 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно
постановление /НП/ № 19-0347-000760/18.09.2019г., издадено от началника на
РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП на жалбоподателката са наложени две
административни наказания: глоба в размер 30 лв. за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 11.09.2019г., в 07.50 часа в гр.Златица, на ул. Гео
Милев като водач на лек автомобил не съобразява поведението си с пътната
маркировка – пресича пътна маркировка М1, разделяща пътните ленти; глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП, изразяващо се в това, че
управлява МПС, без да използва обезопасителен колан, с който МПС-то е
оборудвано.
Жалбоподателката
в своята жалба сочи, че обжалва НП № 19-0347-000760/18.09.2019г. в цялост с
молба то да бъде отменено. Счита същото за незаконосъобразно и издадено при
съществени нарушения на процедурата, които са довели до нарушаване правото и на
защита. Открива противоречие в АУАН и НП относно часа на нарушенията, тъй като
в съставения спрямо нея Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
е отбелязан час 9.50 ч. на 11 септември, а в НП е записано 7.50 ч.
Противоречието означавало, че няма съставен акт и е допуснато драстично
нарушение в процедурата. Неправилно били разбрани от административнонаказващия
орган възраженията, подадени пред него и именно поради това часът на
нарушенията бил променен в НП-то. Сочи се в жалбата, че всяко административно
нарушение се характеризира с време и място на извършване, а за нея като
нарушител не било посочено време на извършване, поради което било налице
съществено процесуално нарушение и опорочаване на процедурата, като на това
основание се иска от съда да отмени обжалваното НП. Алтернативно искане се
прави, в случай че съдът не приеме доводите за процесуални нарушения, да
приеме, че случаят е маловажен, тъй като жалбоподателката няма допуснати
нарушения в дългогодишния и опит като водач. Заявява, че коланът и не е бил
поставен правилно поради претърпяна преди две години тежка травма от ПТП,
причинено от друг водач и не по нейна вина. Изпреварването пък била извършила с
не повече от 20 км в час, без да застрашава останалите участници в движението.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозира
писмено становище, според което поддържа своята жалба с подробно изложените в
нея съображения. Заявява, че основното и твърдение е, че в акта за констатиране
на нарушение е посочен час, който не отговаря на обективната действителност –
09.50ч. вместо 7.50ч. и моли поради допуснати особено съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и НП, последното да бъде отменено. Алтернативно
жалбоподателката Г. моли да се приеме, че се касае за маловажен случай на
нарушения и НП да бъде отменено по тази причина, тъй като нарушенията са
инцидентни и от тях не са произлезли вредни последици.
Въззиваемата страна- РУ Пирдоп не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище. РП-Пирдоп също не взема становище.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
11.09.2019 г., около 07.50 ч. сутринта полицейските служители от РУ-Пирдоп А.А.
и Я.Д. изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.Златица, като
на околовръстния път – на ул. Гео Милев забелязали неправилно изпреварващ лек
автомобил „Субару Импреза“, с рег. № РВ3589СХ, който пресичал непрекъснатата
пътна маркировка, разделяща пътните ленти. Автомобилът бил спрян за проверка от
служителите на МВР и като водач и собственик било установено лицето Г.И.Г. ***.
При спирането на водача било установено още, че лицето не е поставило своя
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Водачът на
автомобила обяснила, че много бърза за работа и желае по-бързо да и съставят
документите, а полицаите отговорили, че няма как да стане по-бързо поради
спецификата на АУАН, който трябва да напишат на ръка. Едва след съставянето на
АУАН водачът на автомобила заявила, че има травма в рамото, която и пречи да
поставя обезопасителен колан, без на мястото на проверката да представи
относими медицински документи. В графата на АУАН за възражения записала, че има
възражения и подробно ги мотивирала и подала в писмен вид в три-дневен срок от
съставяне на АУАН, прилагайки медицински епикризи за травматично увреждане,
като възраженията обаче били оставени без уважение и било издадено процесното
НП, предмет на обжалване.
Горната
фактическа обстановка се извежда от събраните по делото доказателства, а
именно: разпит на свидетелите А.А.А. и Я.Р.Д.; АУАН бл.№121621/11.09.2019г.,
съставен от А.А.А.; възражение от Г.И.Г. до началника на РУ-Пирдоп, 2 бр.
епикризи от УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД; удостоверение от Апелативен специализиран
наказателен съд изх. №886/2019г.; справка за нарушител/водач на името на Г.И.Г..
АУАН
с бл.№121621/11.09.2019 г., е съставен срещу лицето Г.И.Г. за това, че: на
11.09.2019г., около 07:50 ч., в гр.Златица, на ул. Гео Милев, управлява в
посока към гр.София лек автомобил „Субару Импреза“, с рег. №РВ3589СХ, лична
собственост, като: при изпреварване пресича пътна маркировка – М1, разделяща
пътните платна и управлява МПС без да ползва обезопасителен колан, с какъвто е
оборудван автомобилът. Нарушенията са определени като такива по чл.6, т.1,
чл.137а, ал.1 ЗДвП. За верността на описаните факти са се подписали актосъставителят
и свидетелят Д.. В АУАН собственоръчно соченото за нарушител лице е записало
„имам възражения“, без обаче да ги конкретизира. Г. е подписала разписката към
АУАН, с което удостоверява, че е получила препис от АУАН.
Подаденото
до началника на РУ-Пирдоп възражение от Г.И.Г. е входирано под №
УРИ347000-2998/18.09.2019г. в РУ-Пирдоп. С него е замолен
административнонаказващият орган да приеме относно нарушенията, отразени в
съставения и на 11.09.2019г., че се касае за маловажен случай. Записано е във
възражението, че служителите на РУ-Пирдоп са установили, че изпреварва
неправилно тежкотоварен автомобил в района на разклона за с.Карлиево, както и
че е без колан. Сочи, че признала нарушението и помолила служителите на МВР да
и съставят бързо АУАН или фиш, тъй като има служебен ангажимент – участие през
въззивен състав по описа на Апелативен специализиран наказателен съд.
Служителите не реагирали на молбата, поради което ги помолила отново да
побързат, а в отговор единият и казал, че щом толкова бърза няма да е фиш, а
акт, а другият казал, че ако много бърза ще я закарат в РПУ-то и ще я
арестуват. Във възражението се сочи, че трафикът по околовръстното шосе на
гр.Пирдоп и гр.Златица е много затруднен от тежкотоварните автомобили, които се
движат с много ниска скорост по средата на пътното платно и дори на позволените
места е трудно да бъдат изпреварени и не влизат в положение на останалите
водачи, които сутрин бързат за работа. Именно поведението на водача на
тежкотоварния автомобил, който изпреварила, било я принудило да изпревари с
около 20 км/ч на разклона на с.Карлиево., без да създава опасност за останалите
участници в движението. По отношение на другото нарушение, във възражението е
посочено, че коланът бил преметнат само през кръста и, без да обхваща рамото,
тъй като имала болков синдром, поради претърпяно тежко ПТП и фрактура на
ключицата и плешката, където има поставени и импланти. Във възражението Г. възразява
и за времето на нарушението, което твърди, че неправилно в АУАН е отразено като
09.50 часа, а реално в 10.00 часа тя вече е била в съдебна зала в гр.София.
Към
възражението са приложени два броя епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД, видно от които Г.И.Г. е постъпила в болничното заведение на 16.03.2017г. в
противошокова зала след ПТП и с оглед данните за фрактура е оперирана на
21.03.2017г., като е извършена открита репозиция и фиксация на лява ключица и
скапула с реконструктивна плака и винтове. Изписана е на 02.04.2017г., след
което за периода от 18.12.2017г. до 20.12.2017г. е постъпила отново за етапно
оперативно лечение, при което е екстрахирана поставената плака.
Представеното
към възражението удостоверение изх. №886/2019г., издадено от Специализирания
наказателен съд на Република България, в уверение на това, че на 11.09.2019г.
от 10.00 ч. съдия Г.Г. е участвала в съдебно заседание като член на съдебен
състав по ВНОХД №503/2018г.
Приобщена
е по делото справка за нарушител/водач на името на Г.И.Г., от която е видно, че
същата има валидно СУМПС и почти необременено с провинения минало на водач.
Единственото издадено срещу нея наказателно постановление от 2018г. е било отменено
по съдебен ред, като са отразени два фиша от 2019г. – един от РУ Пирдоп от
01.03.2019г. (за невключени къси светлини) и един от РУ-Хисар от 19.09.2019г.
(за превишена скорост в населено място), като за последния липсва отбелязване
дали е влязъл в сила.
От
свидетелските показания на полицейските служители А.А.А. и Я.Р.Д. се
установяват техните спомени за случая, като и двамата поддържат констатациите в
АУАН, а показанията им се кредитират от съда, тъй като в тях не бяха
констатирани противоречия или лично отношение към жалбоподателката.
Свидетелят
А. заявява, че работи като „младши автоконтрольор“ в РУ-Пирдоп и си спомня за
съставения от него на 11.09.2019г. АУАН срещу Г.И.Г.. Прочита на глас в
съдебното заседание изписаното от него с ръкописен текст в АУАН и потвърждава,
че това, което е прочел, са двете нарушения, които двамата с колегата му са
установили. Заявява, че Г. изпреварвала товарен автомобил на разклона за
с.Карлиево, при непрекъсната линия – М1 и това била причината за проверката.
Прочетеният от свидетеля час на нарушението е 07.50 ч. и твърди, че към този
час вече било светло, а времето - ясно. Според свидетеля, с изпреварването Г.
не е създала опасност за движението. Свидетелят А. твърди, че коланът на водача
изобщо не бил сложен, като нейното оправдание било, че е претърпяла инцидент и
имала нараняване на рамото, но това му било казано едва след съставяне на АУАН.
Според свидетеля Г. признала за неправилното изпреварване, като заявила, че
бърза. Казала им, че бърза, но според свидетеля нямало как да пишат по-бързо и
проверката, заедно със съставяне на АУАН, е била не повече от 15 минути.
Свидетелят А. заявява, че не ги е ядосал фактът, че водачът настоява да работят
по-бързо и не са я заплашвали да я арестуват, а той лично и казал да чака в
автомобила и когато е готов с написването на акта ще я извика. Твърди, че тя
самата била любезна, държала се нормално и не се е опитвала да злоупотребява
със служебното си положение, но много бързала. След съставянето на АУАН и го
прочел, а тя пак заявила, че много бърза, но подписала АУАН-а и бил връчен
екземпляр от него. Свидетелят А. твърди, че са и съставили АУАН, а не фиш, тъй
като нарушенията са били две, а фиш може да се издаде само за едно нарушение.
Свидетелят А. не е наясно, че впоследствие Г. е подала възражение срещу АУАН и
че към възражението е приложила медицински документи.
Другият разпитан свидетел – Я.Д., работи като „младши инспектор“
в РУ-Пирдоп и също си спомня за извършената срещу Г.Г. проверка. Твърди, че
извършили обикновена полицейска проверка. Констатирали нарушението, при което
жалбоподателката изпреварила неправилно в гр.Златица, на околовръстен път друго
пътно-транспортно средство на непрекъсната линия и това била причината да я
спрат. Също така, при спирането установили, че тя като водач е без поставен
обезопасителен колан, вследствие на което колегата му младши автоконтрольор А.
съставил АУАН. Свидетелят твърди, че събитията са се развили рано сутринта, но
не може да каже точно в колко часа. Свидетелят Д. заявява, че не може да
определи колко рисково е било изпреварването, но със сигурност на това място
било забранено да се изпреварва. Свидетелят твърди, че Г. признала нарушенията
и понеже много бързала искала по-бързо да и бъде съставен актът. И този
свидетел твърди, че не ги е ядосал фактът, че водачът ги подтиква да работят
по-бързо, тъй като това „се случва всеки ден“. Не си спомня да е заявявал на Г.,
че ще я отведат в Районното управление, но и обяснил, че трябва да изчака, тъй
като се пише документ с химикал и се изисква малко време, а тя не спирала да
иска бързина – слизала от автомобила, обикаляла около тях, а те реално
приключили цялата процедура за не повече от 20 минути. Попитали я какво работи,
но не отговорила. След като и съставили акта им казала какво работи, както и че
има някакъв проблем с рамото. Свидетелят няма спомен за грубо отношение от
страна на жалбоподателката. Не знае и че впоследствие тя е подала възражение.
Спомня си, че екземпляр от АУАН и е бил връчен.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 05.10.2019 г. – събота, а жалбата е
подадена по пощата на 14.10.2019 г.).
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното постановление е частично законосъобразно.
Компетентността
на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление началник на РУ
Пирдоп се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи - Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г., с която е определено кои лица имат правомощия да
съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.1.3 от заповедта, да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби
и да съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност
„младши автоконтрольор II-I степен“.
Именно такава длъжност заема актосъставителят А.А., за което няма спор по
делото. Наказателното постановление пък е издадено от Началника на РУ-Пирдоп, а
според т.2.8 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. сред определените да
издават НП по ЗДвП длъжностни лица са началниците на РУ при ОДМВР – на
обслужващата територия.
Посоченото
за свидетел в акта лице е било и очевидец на установяване на нарушението,
поради което фактът, че свидетелят е само един не влияе върху
законосъобразността на акта, като необходимостта от двама свидетели законово
съществува единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта.
АУАН
е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради което
образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от
страна на наказващия орган, който се е произнесъл законосъобразно и след
изтичане на тридневния срок за възражения от страна на нарушителя, закрепен в
чл.44, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 11.09.2019 г., а НП е от дата
18.09.2019г. Осигурено е било и правото на защита на соченото за нарушител
лице, което видно от самия АУАН, е имало възможност да впише своите възражения
в него и се е възползвало от тази си възможност, както и от възможността да
подаде допълнителни писмени възражения, макар същите впоследствие да са
намерени за неоснователни.
Съдът,
на база на доказателствения материал и записаното в АУАН и НП, намира че
наказателното постановление, от което се поражда отговорността за
жалбоподателката, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН и
с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Фигурира описание на фактическата
обстановка в АУАН и НП, достатъчно характеризиращо процесните нарушения. В АУАН
и НП са описани времето, мястото на нарушенията, действията/бездействията, с
които водачът е реализирал административните нарушения, както и управляваното
МПС, с което те са допуснати. В описателната фактическа част актосъставителят и
издателят на НП не са длъжни да включват всякакви установени второстепенни
обстоятелства около нарушението, а само тези, които са от значение за
съставомерността му. В случая, фактите от значение за съставомерността на
нарушенията по т.1 и т.2 от НП са описани. Следва да се обсъди и коментира релевираният
от жалбоподателката Г. въпрос за противоречието, което тя твърди между АУАН и
НП относно часа на нарушенията. Съдът намира, че в общия случай едно такова
противоречие би представлявала процесуално нарушение, тъй като би създало
несигурност относно съставомерен за административното нарушение елемент, макар
чл.53, ал.2 ЗАНН да допуска НП да бъде издадено и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
При конкретиката на случая обаче и след като по делото бе приобщен оригиналът
на АУАН, в който ясно се чете, че часът на констатираните нарушения е 7.50ч.,
който е и действителният час на твърдените нарушения, без видими следи от
поправки, съдът е длъжен да приеме, че противоречие в часовете няма. Вероятната
причина, поради която такова противоречие се твърди от жалбоподателката, е
недобра четливост на връчения и екземпляр от АУАН, доколкото хартиените АУАН,
попълвани на ръка, които все още се ползват в практиката на МВР, се пишат под
индиго и е възможно написаното да не се е отбелязало по същия четлив начин,
както в оригинала. Ако случаят обаче е такъв, жалбоподателката е могла да
поиска да и бъде издаден четлив препис от АУАН. Не би могло да се приеме, че се
касае за подмяна на оригинала на АУАН, намиращ се по делото, тъй като в него фигурират
подписи и саморъчно изписано име на соченото за нарушител лице, за които тя не
е възразила в хода на процеса, че може да са били подправени, за да бъде
извършена такава проверка посредством експертиза. В същото време
жалбоподателката не е представила своя екземпляр от АУАН, в който твърди, че
вписаният час е 9.50ч., вместо 7.50ч. В този смисъл, съдът следва да счете, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Предвид горното, в настоящия случай съдът
следва да направи извод по съществото на предмета на делото относно наличието
или липсата на извършени нарушения.
По отношение на вмененото на жалбоподателката Г. нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП
- с оглед установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че с
поведението си на посочените в съставения АУАН и в издаденото НП дата и място,
изразяващо в неправилно
изпреварване, несъобразено с пътната маркировка - пресичане на непрекъсната
линия М1 - настоящата жалбоподателка действително е нарушила
цитираната законова разпоредба, въвеждаща забрана за такова поведение, поради
което и с издаденото НП правилно и законосъобразно на основание чл.183, ал.3, т.6
ЗДвП е била санкционирана за
посоченото нарушение, като и е било наложено административно
наказание „глоба“ в абсолютно определения в закона размер от 30 лв. Допуснатото
нарушение е било пряко и непосредствено възприето от свидетелите – полицейски
служители, които заявиха, че именно това е бил и поводът да я спрат. Пред тях
тя не е отрекла нарушението, а същото е и признато в депозираните от нея
по-късно възражения. С допуснатото нарушение Г. в действителност не е създала
опасност за движението, което потвърди актосъставителят при разпита в съдебно
заседание, но този факт не може да обуслови приложение на института на „маловажност“
по чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като самата санкционна норма, в която е описано
какви наказания се налагат за съответните нарушения и която е приложена,
предвижда, че глоба от 30 лв. се налага на водач, който „при неправилно
изпреварване, не създаде опасност за движението“, т.е. несъздаването на
опасност е част от състава на нарушението. Другото, изложено от
жалбоподателката, смекчаващо административната отговорност обстоятелство –
липсата на предишни провинения по ЗДвП, също не е достатъчно, за да се изключи
наказуемостта поради маловажност. Макар жалбоподателката да
е лице с ниска степен на обществена опасност, самото деяние не е с ниска степен
на обществена опасност, тъй като касае специфична дейност - „управление на
МПС“, която е рискова и жалбоподателката е наясно с това освен от своя опит
като водач и от гледна точка на упражняваната от нея професия. Касае се за нарушение на
административни правила, въведени с цел защита сигурността на движението по
пътищата и ограничаване на риска от инциденти. На съда е служебно известно, че
районът, в който жалбоподателката е извършила неправилното изпреварване, е на
територията и в рамките на град Златица и независимо, че представлява
околовръстен път, условията на шофиране са такива, предвидени за градска среда,
включително максималната разрешена скорост за движение – 50 км/ч и забраната за
изпреварване на цялото трасе. Именно това вероятно е причината изпреварваният
товарен автомобил да се е движил бавно, съобразявайки градския терен, която
скорост жалбоподателката е счела за прекомерно ниска и си е позволила да
предприеме изпреварване. Фактът, че едно лице бърза за работа, независимо от
естеството на работата, не дерогира задължението му да спазва правилата за
движение, които са въведени за сигурността на участниците в движението, които в
случая биха могли да бъдат и пешеходци, тъй като районът е в рамките на
населено място. Не без значение е и фактът, че жалбоподателката е
пренебрегнала близостта на полицейския патрул и именно пред полицаите, като орган,
който има право да предприеме действия по ангажиране на наказателната и
отговорност чрез съставяне на АУАН, е извършила неправилно изпреварване, вместо
да изчака излизането от рамките на града, където безпрепятствено да извърши
изпреварване. Поради изложеното, първото вменено на Г. нарушение не може да се
квалифицира като „маловажно”.
По отношение на вмененото на жалбоподателката нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП - с оглед установената
по делото фактическа обстановка съдът намира за безспорно установен фактът, че
непосредствено преди да бъде спряна за
проверка жалбоподателката действително е управлявала МПС
без да ползва обезопасителен колан - в нарушение на правилото на чл. 137а, ал.
1 НК. Посоченото правило обаче не е абсолютно - в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП
законодателят е предвидил изключенията от това правило, едното от които е изключението
по т.2, касаещо лицата, чието физическо състояние не позволява ползването на такъв
колан. В настоящия случай - от анализираните в хода на
съдебното производство доказателства (копия от медицинска документация),
безспорно се установи, че жалбоподателката е
преживяла травма на ляво рамо с
фрактура на ключицата през
2017г., в резултат на което понастоящем – 2 години след травмата, е напълно
възможно да съществуват остатъчни последици, изразяващи се в болезнан синдром, както самата
тя заявява. Безспорно е, че при ползване на обезопасителен колан по време на
управление на МПС - с оглед механизма и начина на поставяне на колана, жалбоподателката би получила притискане именно в областта на лявото рамо и ключица. Във връзка с доказването на хипотезите по чл. 137а, ал. 2 ЗДвП следва да се отбележи, че законодателят не е предвидил специални способ
и/или средства за доказването им, т.е. наличието
на някое от тези обстоятелства може да бъде доказване по всякакъв начин и с
всички доказателствени средства, предвидени в НПК, поради което и съдът
възприема в случая за доказано, че физическото състояние на жалбоподателката не е позволявало
ползването на обезопасителен колан. Въпреки това следва да се отбележи, че
правилният от нейна страна подход изисква снабдяването с медицинско
удостоверение, от което да е видно противопоказанието за ползване на
обезопасителен колан, така че този факт да е доказуем още в момента на
извършвани спрямо нея проверки, за да се избегнат бъдещи случаи, подобни на
настоящия, при които да се налага доказването на предпоставките по чл.137а,
ал.2 ЗДвП пред съд. Във връзка с това второ, санкционирано нарушение,
административнонаказващият орган е подходил формално при преценка на подадените
писмени възражения, които са били подкрепени с медицинска документация, тъй
като не е следвало за него изобщо да се издава НП.
Ето защо съдът намира, че издаденото НП следва да бъде
отменено в частта му, с която за извършено от жалбоподателката Г. нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, на осн. чл. 183, ал. 4,
т. 7 ЗДвП на същата е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50
лева, като в останалата му част - относно нарушението на чл.6, т.1 ЗДвП и наложеното за това нарушение на основание чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП административно
наказание ГЛОБА в размер на 30 лева - издаденото НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0347-000760,
издадено от Началника на РУ-Пирдоп на 18.09.2019 г. В ЧАСТТА му, с която на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП на Г.И.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** е наложена ГЛОБА в размер 30 лв. за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0347-000760, издадено от Началника на
РУ-Пирдоп на 18.09.2019 г. В ЧАСТТА
му, с която на основание чл. 53 ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП на Г.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** е наложена ГЛОБА в размер 50 лв. за нарушение
на чл.137А, ал.1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд – София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните
за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: