Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 142
Гр.Пловдив,
22.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав , в открито заседание на 13.07.2015 г. в състав:
Председател: МАРИАНА ХИТЕВА
Членове: ДОЧКА ВЪРБЕВА
ГАЛИНА АРНАУДОВА
при участието на
секретар Анна Стоянова сложи за разглеждане
докладваното от
съдията Дочка Върбева В гр. дело
№ 151 по описа за
2015 година.
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
С решение № 1901 от 07.11.2014г., допълнено с
допълнително решение № 263 от 13.02.2015г., двете постановени по гр.д.№ 954/2013г.
по описа на Пловдивския окръжен съд по иска, предявен от А.К.А. против Т.Х.Г.
и Х.Т.Г. е прогласена по отношение на ищеца А. недействителността на договор за наем на недвижими
имоти, сключен на *** г., вписан *** г. №* , том * в СВ-АВ, между Т.Х.Г. в
качеството му на пълномощник на А.К.А., с пълномощно per. № 6061/2002 г. на
Нотариус С. П**, per. № 326 по регистъра на НК, в качеството му на
наемодател, от една страна и от друга страна Х.Т.Г., в качеството му на
наемател, относно следните недвижими имоти: климатична седмична детска градина
в землището на с. М*, местността „К**", представляваща дворно място с площ
от 22 200 кв.м. с построени в него 5 едноетажни полумасивни
сгради, както и имот с площ от 6 273 кв.м., находящ
се в землището на с. М**, Община „Р*", съставляващ УПИ *, ******
Със същото решение е осъден ответникът Т.Х.Г. да
заплати на ищеца А.К.А. сумата 49 000 евро, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени чрез упражнена от последния представителна власт
по договор за поръчка, сключен между същите страни през 2002 година, чрез
уговаряне на същата сума за прихващане с нереализирани подобрения и неосъществени
ремонти в описаните по-горе недвижими имоти; сумата 500 евро, представляваща
получен и непредаден депозит по чл.4 от цитирания договор за наем; сумата 10
000 евро - получен и непредаден наем за посочените недвижими имоти за периода
01.05.2012 г. - 28.02.2013 г., ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от предявяване на исковете на 25.03.2013 г. до окончателното плащане, както и 17 969,67 лв. деловодни
разноски, от които 12 200 лв. адвокатски хонорар.
Против така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответниците
пред окръжния съд Т. и Х.Г. чрез процесуалния представител адв.А.
с оплакване за порочност на решението изцяло. Молят същото да бъде отменено и
да бъде постановено друго по същество, с което да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни предявените искове, претендира деловодни разноски, сочи
доказателства.
Ответникът
по въззивната жалба А.К.А. чрез
процесуалния си представител адв. Н.Г. изразява
становище пред въззивната инстанция за
неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.
С определение № 3584 от
29.12.2014г., постановено по гр.д. .№ 954/2013г. по описа на Пловдивския
окръжен съд е оставена без уважение молбата, предявена от Т.Г. чрез адв.А. за изменение на решението в частта относно
разноските и намаляване на присъденото в тежест на молителя адв.възнаграждение
поради прекомерност.
Против така постановеното
определение е подадена частна жалба от Т.Г. чрез адв.А.
с оплакване за неправилност. Подържа се искане атакуваното определение за бъде
отменено и да бъде постановено друго по същество, с което разноските за адв.възнаграждение да бъдат редуцирани до минимума,
предвиден в Наредба №1 на ВАС.
По делото е постъпил отговор
на цитираната частна жалба от ответника А. чрез
процесуалния си представител адв. Н.Г.. Изразява се
становище за неоснователност на частната жалба и е заявено искане за оставяне
без уважение на същата.
Апелативният
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност с оглед изискванията на чл.267 – 273 ГПК и като съобрази доводите,
наведени от страните, прие за установено следното:
Въззивната жалба, както и частната жалба, са
подадени в срока по чл.259 ал.І ГПК, съотв. – чл.248 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащи на въззивно
обжалване съдебни актове, при наличие на правен интерес от обжалване, по отношение
на същите са налице останалите особени изисквания на закона, поради което
Апелативният съд приема, че всяка от
жалбите е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявени са обективно комулативно
съединени искове съответно с правно основание чл.40, чл.79 и чл. 284 ал.2 ЗЗД.
В
исковата си молба против ответниците Х. и Т.Г. ищецът
А.К.А. твърди, че
на 04.10.2002 г. е сключил с ответника Т.Х.Г. устен договор за поръчка, по
силата на който му е възложил да управлява собствените му недвижими имоти, като
ги отдава за срок до 10 години, както и да получава от негово име дължимите
наеми. Т.Г. е следвало да извършва посочените действия с грижата на добър
стопанин, да уведомява собственика за сключените договори, както и да му даде
сметка и му предаде полученото от договорите. В тази връзка на ответника Т.Г.
било издадено пълномощно peг. № 6061/2002 г. на
Нотариус С. П** № 326
по регистъра на НК.
Ищецът
подържа, че в изпълнение на договора за поръчка, наред с други договори за
наем, ответникът Т.Х.Г., като негов пълномощник, е сключил на 26.03.2008 г.
договор за наем на недвижими имоти със сина си, първия ответник Х.Т.Г.. По
силата на договора са отдадени за срок от 10 години, считано от 01.04.2008 г.,
срещу общ месечен наем в размер на 1000 евро, собствени на ищеца недвижими
имоти, съставляващи климатична седмична
детска градина в землището на с. М**, местността „К**", представляваща
дворно място с площ от 22 200 кв.м, с построени в него 5бр. едноетажни полумасивни сгради, както и имот с площ от 6 273 кв.м., находящ се в землището на с. М**, Община „Р**",
съставляващ УПИ ****. Ищецът твърди също, че страните са договорили и
извършване на подобрения в имотите от страна на наемателя на обща стойност 49
000 евро, като за прихващане на тяхната стойност същият не дължал заплащане на
наемната цена до м. април 2012 г.
Ищецът поддържа, че цитираният договор за наем е
сключен от пълномощника съзнателно изцяло във вреда на упълномощителя,
без да е положена грижа на добър стопанин - сключен е за дълъг период от време;
договорен е период от 4 години, през които да не се заплаща наем; договорената
цена е под пазарната такава; не е даден отчет за извършеното; нито е заплатена
каквато и да е част от наемната цена; извършено е прихващане с неосъществени
подобрения. Ищецът твърди също,че
вторият ответник в качеството си на пълномощник не е изпълнил
задълженията си по договора за поръчка да даде отчет за действията си във
връзка с процесния договор за наем, както и да отчете
получените по него суми, с което е нанесъл на ищеца вреди в размер на
49 000 евро – прихващане по договора за наем за неизвършени подобрения в
имота, 500 евро – получен и неотчетен депозит по договора за наем, както и 10
000 евро, представляващи уговорена, получена от ответника Т.Г. и не предадена на
ищеца наемна цена за ползване на същите имоти за периода м.май.2012 г.
-м.февруари 2013 г.
Затова моли съда да постанови решение, с което да се
прогласи недействителност спрямо ищеца на така сключения договор за наем, като
сключен във вреда на представлявания, по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. На основание
сключения договор за поръчка между него и втория ответник Т.Г., претендира също
да бъде осъден Т.Х.Г. да му заплати сумата 49 000 евро, представляващи
причинени вследствие на упражнената представителна власт вреди, чрез уговаряне
на същата сума за прихващане с нереализирани подобрения и неосъществени ремонти
в описаните недвижими имоти, ведно със законната лихва от предявяване на иска
25.03.2013 г. до окончателното й плащане, както и сумата 500 евро,
представляваща получен от Т.Г. и непредаден му депозит по чл.4 от договора,
ведно със законната лихва върху посочената сума от предявяване на иска до
окончателното й изплащане; както и сумата 10 000 евро, представляваща
уговорена, получена от ответника Т.Г. и не предадена му наемна цена за ползване
на същите имоти за периода м.май.2012 г. -м.февруари 2013 г., ведно със
законната лихва върху същата сума от завеждане на исковата молба до
окончателното й плащане. Претендира заплащане на направените по делото
разноски.
Ответниците Х. и Т.Г. чрез процесуалния си представител адв. А. изцяло оспорват исковете, като признават, че е
възможно процесният договор за наем да е сключен
между тях на цена под пазарната такава към момента на сключването, като това се
дължало на обстоятелството,че ответникът Т.Г. изцяло се занимавал с
управлението на всички имоти на ищеца в страната, организирал привеждането им в
състояние да бъдат ползвани, като влагал и свои и привлечени от него заемни
сродства в ремонтните работи. Ответникът Х.Т.Г. в отговора на исковата молба
подържа, че част от описаните в договора дейности за почистване от растителност
и боклуци, по ограждане на имота, бутане и ремонт на сгради, възстановяване на
водопровод и ел.захранване, били извършени от ответникаТ*
Г.; цената на извършените подобрения отговаря на пазарната, а договорената
месечна наемна цена също била в рамките на пазарната. Счита, че исковете следва
да се отхвърлят като неоснователни.
Ответникът Т.Х.Г. в отговора на исковата молба
поддържа горепосочените възражения по основателността на иска с правно
основание чл. 40 от ЗЗД, изложени от Х.Г.. Оспорва наличието на договор за
поръчка между него и ищеца.Твърди, че договорът за наем бил действителен, но
никога не е влизал в действие по вина на ищеца. Твърди, че вследствие на това,
каквото и да е извършено в имота, то с него ищецът се бил обогатил, а не
обеднил. По отношение иска за заплащане на обезщетение за вреди от
неизпълнението, прави възражение за активната материално правна легитимация на
ищеца, който вече не е собственик на имотите, тъй като продал същите на
05.11.2011 г. на трето лице. Прави също възражение за погасяване на вземанията
по давност за времето до 25.03.2010 г. Относно претенцията за заплащане на
сумата 500 евро твърди, че не е налице разписка за получаването й, а за
претенцията за сумата 10 000 евро - същата не се дължала, тъй като през този
период имотът не се ползвал от никой от двамата ответници.
Ето защо, поддържа, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответниците Г. сочат доказателства, претендират разноски.
Съдът, след анализ на събраните
доказателства поотделно и в съвкупност, прие следното:
Не е налице спор, установява се и от
представените и неоспорени доказателства в тази насока, между ответниците Т.Х.Г. и Х.Т.Г. са съответно баща
и син, е сключен на 26.03.2008 г. договор
за наем на недвижим имот, съгласно който първият от тях, в качеството му
на пълномощник на ищеца А.К.А., „редовно упълномощен с пълномощно peг. № 6061/2002 г. на
Нотариус С. П** № 326 по регистъра на НК" е отдал под наем на своя син собствени
на ищеца недвижими имоти, а именно: климатична седмична детска градина,
представляваща дворно място от 22 200 кв.м., ведно с построените в нея пет
едноетажни полумасивни жилищни сгради, находяща се в местността „К**" в землището на с. М**, обл.П*, както и имот от 6273 кв.м. срещу обща месечна
наемна цена от — 1000 евро /чл.2/. Договорът, съгласно чл.4, е сключен за срок
от 10 години.
Съгласно т.3.4.
от договора, страните са постигнали съгласие „подробно описаните по-долу трайни
подобрения и ремонти на стойност 49 000 евро, част от тях, извършени от
наемателя, съгласно договореност между страните преди сключване на договора, а
останалите след подписването му, да бъдат възстановени на наемателя по следния
начин: считано от датата на подписване на настоящия договор до м.април 2012г.
включително, наемателят няма да заплаща месечен наем. Заплащането на наемна
цена започва от м.май 2012 г. в пълния размер на наемната цена."Договорът
е с нотариална заверка на подписите и вписан в АВ-СВ на същата дата.
При сключване на посочения договор ответникът Т.Г. се
е легитимирал като пълномощник на ищеца с пълномощно, подписано от А.К.А. за Т.Х.Г., от 04.10.2002
г.Същото е представено като писмено доказателство, неоспорено от страните и съгласно съдържанието му Г. е бил упълномощен
да извършва от името и за сметка на упълномощителя,
действия на управление с неговите имоти като ги отдава под наем за срок до 10
г., да получава сумите от наема и други права.
От представените с исковата молба писмени
доказателства се установява, че освен процесния
договор, Т.Г., легитимирайки се със същото пълномощно, е сключил и други
договори за наем с лица от кръга на семейството си относно собствени на ищеца
недвижими имоти в гр.П*. На 28.09.2007 год. между Т.Г., действащ като
пълномощник на А.А. и А* Т.Г., дъщеря на ответника Т.Г.,са
сключени три договора за наем на недвижими имоти, собственост на А., като
всички договори са сключени за срок от 10 години и подлежат на прекратяване по
взаимно писмено съгласие на страните или едномесечно предизвестие от страна на
наемателя. На същата дата - 28.09.2007 год. е сключен и договор за наем на
недвижим имот от Т.Г., като пълномощник на А. и В** Г., съпруга на ответника Т., в качеството на наемател,
също за срок от 10 години, със същите условия за предсрочното му прекратяване.
По всички договори е налице сходна клауза като клаузата на чл. 4.3. от процесния договор - за прихващане на дължимия наем с
разноски за подобрения в имотите, извършени преди сключване на наемните
договори и предстоящи за извършване.
Съгласно писмо изх.№ 94-00-1032/19.09.2013 г.,
изпратено от Община „Р*" до ищеца, за недвижимите имоти, предмет на
настоящия спор, не е издавано строително разрешение.
Между страните не е налице спор относно това, че
двамата ответници на син и баща, отв.Т.Г.
и ищеца са първи братовчеди и са имали дългогодишни отношения във връзка с
управлението от страна на ответника на реституирани и закупени от ищеца
недвижими имоти. Не е налице и спор, че пълномощното на ответника Т.Г. е
оттеглено през м.август, 2008г., както и относно това,че процесните
два недвижими имота към момента на сключване на наемния договор са били
собственост на ищеца, като последният се е разпоредил с имота през 2011г. в
полза на трето лице. Отвеникът Т.Г. е оспорил
активната легитимация на ищеца с твърдение, че имотът е бил СИО на него и
съпругата му, като в тази насока не са ангажирани доказателства.
По делото е прието като доказателство пред първата
инстанция заключение на СТЕ, изготвено от в.л. инж. Л.Т.. От същото се
установява, че липсват данни за извършени „предполагаеми подобрения" в процесните имоти. Дворното място е обрасло с дървета и
храсти и е занемарено. Входната метална врата е един брой, а втората е
демонтирана. Оградата е от бетонови колове и телена мрежа, които са на повече
от 15-20 години. Вещото лице сочи, че няма следи от боядисване; сградите не се
обитават, не се забелязва по тях да е извършвана каквато и да е дейност.
Сградите са полуразрушени, без да е ясно дали са извозвани строителни отпадъци.
Експертът сочи, че въз основа на извършения оглед не може да се направи извод
дали някои от дейностите, описани в договора са извършени или не и кога, но
няма никакви видими подобрения. Посочена е обща стойност на „предполагаемите
извършени в обекта подобрения" в размер на 18 100 лв. Експертът е посочил
и средномесечен пазарен наем за процесния
период за процесиите имоти.
Пред настоящата инстанция като доказателство е прието
заключение на 3-на СТЕ.От същото се установява, че общата стойност на налични
към 2008 г.СМР в процесните имоти възлиза на сумата
43 379.21 лв., а ведно с непредвидени СМР и включен ДДС, сумата е в размер
на 57 260.61 лв., като включва съответните суми за труд и за материали.
Вещите лица са посочили в таблица, неразделна част от заключението, отделните
видове СМР, материали и труд, като в забележка в дясно на всяко от перата е
отбелязано, че е невъзможно при огледа да се установи кога именно и от кого са
извършени отделните СМР. В устния си доклад в съдебно заседание вещите лица
сочат, че не им е представен какъвто и да било разходен документ за наличните
СМР и ремонтни дейности. Установяват също така, че са възстановени
ел.захранване на сградите, ВиК, извършено е
остъкляване, боядисване на част от сградите, като е невъзможно да се установи
посочените СМР дали са извършени към 2008 г. или след 2011г. При огледа са
установили, че една от сградите се ползва от наематели и част от нея е
боядисана, като не е известно кой е извършил тази дейност.
Във връзка с извършваните СМР в процесните
имоти са събрани гласни доказателства – показанията на св.св.Д*,
Д*, Г* и К*. Първите трима установяват, ответникът Т.Г. се е занимавал с
административните въпроси във връзка с имотите, същите били в лошо състояние. Св.К*,
допуснат в процесните имоти през 2006г., за да
постави в тях свои кошери, установява същия факт, както и че се извършвали
събаряне на някои сгради към сочения период и извозване на строителни
материали, без да му е известно кой е извършвал, съответно – финансирал тази
дейност.
При така очертаната фактическа обстановка
Апелативният съд намира,че предявените искове съответно са допустими и изцяло доказани по основание и по размер, поради което следва да бъдат уважени.
По
възражението за липса на активна материална легитимация на ищеца, тъй като
имотите към 2008 г. – датата на сключване на договора за наем са били в режим
на СИО, а през 2011г. са продадени на трето лице – възражението е изцяло
неоснователно. Претенциите на ищеца против ответниците
са облигационни – претендира се относителна недействителност на договор за наем
с първия ответник Х.Г., сключен между него и баща му Т.Г. в качеството на
пълномощник на ищеца А.. Страните по делото са страни по наемния договор, като отв.Т. е участвал при сключването му като пълномощник, т.е.
без значение е собствеността на наетия имот, съществено относно
действителността на договора е кои са страните по него. Прочее – законът не забранява
отдаване под наем и на чужд за наемодателя имот.
Неоснователно
е възражението за изтекла погасителна давност за който и да било от предявените
искове. Искът с правно основание чл.40 ЗЗД е установителен
и не е обвързан с кратката давност по чл.111 ЗЗД, осъдителните искове са
обусловени от наемния договор, но същите са с основание чл.79 ал.1 ЗЗД – отговорността
на ответника Т.Г. се претендира по договор
за поръчка, относно който е приложима общата 5- годишна давност. Договорът
за поръчка между последния и ищеца е прекратен през м.август 2008 г., исковете
са предявени на 25.03.2013 г., т.е. в рамките на петгодишния давностен срок.
По иска с правно основание чл.40 ЗЗД –
ищецът твърди нищожност на договор за наем между него и ответниците
от 26.03.2008 г.
поради това, че пълномощникът му Т.Г. е договарял с ответника Х.Г., негов син,
във вреда на ищеца- наемодател.
Налице
е константна и задължителна практика на ВКС относно фактическия състав на чл.40 ЗЗД – за настъпване на относителната недействителност спрямо представлявания е
необходимо комулативното наличие на два елемента - договор,
сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване
между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали
договорът е сключен във вреда на упълномощителя се
извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на
представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Недобросъвестност на
третото лице не се предполага, а подлежи на доказване при доказателствена
тежест на ищеца.
В
разглеждания случай е установено по несъмнен начин, че е налице хепотезата на чл.40 ЗЗД. Не е спорно, че двамата ответници, съответно пълномощник и наемател, са баща и син,
т.е. налице е родство, относно което съгл. чл.135 ал.2 ЗЗД законът презюмира знание за увреждането от страна на третото лице.
Обстоятелството, че договорът е сключен с наемна цена, под пазарната такава към
релевантния момент – м.март 2008 г. е признато от самите ответници
в отговорите на исковата молба, като са обяснили факта с влошени отношения с упълномощителя – ищец и нежеланието му да прехвърли част от
своите имоти на пълномощника, респ. – на членове от семейството му. Наред с
посоченото е установено по категоричен начин, че в началото на 2008 г.
ответникът Т.Г. в качеството си пълномощник на ищеца, е сключил аналогични
договори за наем с останалите членове на семейството си относно множество
имоти, собственост на ищеца, при условия като на процесния
договор, с клауза за прихващане на дължим наем с извършени в имотите подобрения
и ремонтни работи, т.е. наемателите – син, дъщеря и съпруга на пълномощника, са
освободени за продължителен срок от основното задължение да заплащат наем за
ползването на имотите, вкл. процесните.
В
разглеждания случай пълномощникът Т.Г. е направил прихващане на дължимия наем
за сума в размер на 49 000 евро – стойност на извършени в имотите
СМР.Относно тази сума се установи по категоричен начин, че не кореспондира на
извършени в процесните имоти подобрения и ремонтни
работи. Доколкото такива са налични при оглед на имотите от участниците в
3-ната СТЕ, стойността им е наполовина в лева. Липсват основания за включване
на ДДС в стойността на СМР, тъй като от ответниците
не са ангажирани доказателства такъв да е начислен. Не са ангажирани
доказателства към кой момент са извършени наличните в имотите подобрения и СМР,
както и това от кого именно са извършени и кой е вложил средства за това, при доказателствена тежест на ответниците.
Обратно – в отговорите на исковата молба всеки от тях е заявил, че голяма част
от подобренията са извършени със средства на пълномощника Т.Г., като липсва
каквото и да било доказателство ответникът Х.Г. да е влагал свои средства в
подобряване на наетия имот.
При
тези данни се налага извод, че извършвайки прихващане на стойност на подобрения
в наетите имоти с наемна цена в размер на 49 000 евро, ответникът Т.Г. е
договарял в своя полза при усл. на чл.38 ал.1 ЗЗД,
при което без съмнение е налице съществено увреждане в патримониума
на ищеца поради това, че имотите му са ползвани безвъзмездно за продължителен
период от време.
В обобщение следва да се посочи,
че анализът на атакувания договор за наем и тълкуването му при усл. на чл.20 ЗЗД налагат извод,че страните по договора са
целили именно увреждане на ищеца – наемодател, поради което е основателен искът
с правно основание чл.40 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79
ал.1 във вр. с чл.281 ЗЗД – безспорно е установено по делото,
че между ищеца като доверител от една
страна и ответника Т.Г. като довереник от друга, е налице валиден договор за поръчка, по силата на който, ищецът
е възложил на Т.Г. да извършва всички действия на управление, свързани с
имотите му в България. Този извод се налага от множеството писмени
доказателства - договори за наем, сключвани от Г., в това му качеството, от
2002 г. с трети лица, предоговаряне на наемни цени относно имоти и пр., както и
гласните такива - свидетелите, както на ищеца, така и на ответната страна
подробно и детайлно сочат, че страните са имали както родствени отношения, така
и намерения и осъществени стъпки за развиване на общ бизнес, като той се е
отнасял до всички имоти на ищеца, а не спрямо процесиите и не само за
конкретния договор за наем. Липсват данни да
е уговорено възнаграждение по чл.286 ЗЗД.
Съгласно чл. 281 от ЗЗД довереникът е длъжен да
изпълни поръчката с грижата на добър стопанин и да пази имуществото, което
получи във връзка с нея, а съгласно чл. 284 от ЗЗД довереникът е длъжен да
уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, както и е длъжен да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката.
Възражението на ответника за липса на договор за
поръчка между него и ищеца е неоснователно – самият договор е вербален,
неформален. Анализът на всички доказателства по делото налага извод, че е
налице валиден договор за поръчка, надлежно изпълняван от ответника Т.Г. до
2008 г., към който момент по собствените му признания ищецът отказал да го
възмезди за извършеното по договора за поръчка, чрез прехвърляне на свои имоти
на довереника или на членове на семейството му.
Както се посочи по-горе, категоричен е изводът, че при
изпълнение на възложените му действия Г. не е действал като добър стопанин при
сключване на процесния договор за наем с ответника Х.Г..
Същият не е опазил имуществото, възложеното му да управлява, като действията му
са довели до намаляването на патримониума на
ищеца-доверител с извършеното прихващане
в размер на 49 000 евро. Последното представлява пряка вреда, причинена на
наемодателя, който не е реализирал договорения приход от 49 000 евро. Сумата
била прихваната срещу „подобрения", извършването на които не се доказа по
делото. По делото липсват каквито и да е писмени доказателства за парични суми,
платени за подобрения в процесиите имоти. Гласните доказателства не съдържат
каквато и да е конкретизация както за отделните СМР и подобрения, така и за
времето на извършване, за стойност и за това чии средства са вложени в извършването
на СМР, доколкото такива са налични. А съгласно договореното между страните по
наемния договор, всички те са били изцяло и само за сметка на наемодателя, ищец
по делото. Предвид изложеното,се налага извод,че ответникът Т.Г. е неизправна
страна по договора за поръчка, като е причинил на доверителя имуществена вреда
с това си неизпълнение и дължи обезщетение, поради което искът е основателен и доказан за сумата
49 000 евро, с която сума ответникът Т.Г., в качеството си на довереник по
договора за поръчка, е причинил вреда на доверителя си.
По исковете с правно основание чл.79 ал.1 във вр.
с чл.284 ЗЗД –
ищецът основава претенциите на неизпълнение от страна на ответника Т.Г. в
качеството му на пълномощник на задължението да даде на доверителя сметка и да
му предаде всичко, което е получил по договора за поръчка – относно сумите 500
евро депозит, 10 000 евро наем за периода м.май.2012 г. -м.февруари 2013 г.,
ведно със законна лихва, считано от предявяване на исковете.
Безспорно е установено неизпълнение на посоченото
задължение от страна на ответника Г.. Съгласно чл.4 от сключения между страните
договор наемателят заплаща при подписването му 500 евро депозит,а за посочения
в исковата молба период – съответно договорения наем, получен от довереника. Неоснователни
са възраженията за липса на разписка за получения депозит – такъв е уговорен в
наемния договор, с подпис на всяка от страните по него и следователно
довереникът дължи предаване на сумата на доверителя. Същото се отнася за
получен и незаплатен наем за посочения в исковата молба период – не е доказано
възражението наемният договор с ответника Г. да не е изпълняван през сочения
период по вина на ищеца, липсват каквито и да било доказателства последният да
е лишил наемателя Г. от възможността да ползва наетия имот. Следователно – на основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД ответникът Т.Г.
дължи на ищеца така посочените суми, поради което и исковете са основателни.Претендираните суми следва да се заплатят, ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковете
25.03.2013 г. до окончателното им изплащане.
Като
е достигнал до същия извод,решаващият окръжен съд е приложил правилно материалния и
процесуалния закон,поради което в решението,предмет на обжалване, следва да
бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция в тежест на жалбоподателите следва да се присъдят сторените от въззиваемия деловодни разноски в размер на 12000.00 лв.
съобразно представения списък – адв.възнажраждение за един адвокат.Представени са доказателства
за плащане на посочените разноски, неоснователно е и възражението за редуциране
на възнаграждението предвид на значителната правна и фактическа сложност на
спора, цената на исковете и обема на доказателствата. По същите съображения е
неоснователна и частната жалба против определението на първоинстанционния
съд № 3584/ 29.12.2014г.по чл.248 ГПК, което следва да бъде потвърдено, а
частната жалба против него следва да бъде оставена без уважение.
По
изложените съображения и на осн. чл.272 ГПК АПЕЛАТИВНИЯТ
СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1901 от 07.11.2014г., допълнено с
допълнително решение № 263 от
13.02.2015г., двете постановени по гр.д.№ 954/2013г.
по описа на Пловдивския окръжен съд .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, предявена от Т.Х.Г. против определение № 3584/ 29.12.2014г., постановена по
гр.д. № 954/ 2013г.по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т.Х.Г.
ЕГН ********** и Х.Т.Г.
ЕГН **********,*** да заплатят на А.К.А. ЕГН ********** ***, съд.адрес:*** чрез адв.Н.Г. сумата 12000.00
/ дванадесет хиляди / лева - деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: