№ 586
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Ст. Янева
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20221100500804 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 11.6.2021 г. на ответника А. И. М.,
действащ чрез назначения му от съда особен представител адвокат М., срещу
решение № 20112081/10.5.2021 г. по гражданско дело № 21005/2019 г. на
Софийския районен съд, 73 състав в частта, с която са уважени предявените
от „Т.С.“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 1388,27 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода февруари 2015 г. - април 2017 г. в имот, находящ
се в гр. София, ул. „******* и 93,71 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода февруари 2015 г. -
април 2017 г., заедно със законната лихва от 09.3.2018 г. до погасяване на
задълженията, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден
да заплати на ищеца разноски в размер на 700,84 лева – по исковото
производство, както и на 59,13 лева – по заповедното производство.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел за доказано количеството потребена в имота топлинна енергия. Сочи,
че ищецът не е доказал точно изпълнение на задълженията за осигуряване на
определена температура. Не е доказано правилното начисляване на цената на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Не били представени
доказателства за изправност на измервателните уреди. Моли съда да отмени
решението обжалваната част и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна – ищец по исковете „Т.С.“ ЕАД, оспорва жалбата,
1
като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
„Т.С.” ЕООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите по жалбата
следва да се добави и следното:
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици се
извършва по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран
в действащата през периода нормативна уредба, съдържаща се в Закона за
енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Правилата на тази нормативна уредба могат да бъдат обобщени по следния
начин: 1/ общото отчетено количество топлинна енергия в сградата се разделя
за горещо водоснабдяване и за отопление в определено съотношение между
тях /чл. 140а - 142 ЗЕ/, като енергията за отопление се подразделя
допълнително на енергия за сградната инсталация, енергия за отопление на
общите части и енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ; 2/
топлинната енергия за отопление за сградната инсталация и за общите части
се разпределя между отделните потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 3 ЗЕ/, 3/ топлинната енергия
за горещо водоснабдяване се разпределя между отделните потребители въз
основа на изразходваните от тях количества гореща вода, отчетени съобразно
показанията на индивидуалните им водомери за гореща вода /чл. 69, ал. 1 от
Наредба № 16-334/6.04.2007 г./, умножени по необходимото количество
топлинна енергия за загряване на 1 куб. м. вода, определено по правилата на
т. 5.2 от приложението към Наредба № 16-334/6.04.2007 г., а топлинната
енергия за отопление на имотите - въз основа на дяловите единици по
индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в имота,
умножени по припадащото се на една дялова единица количество енергия,
определено съобразно чл. 144, ал. 3 ЗЕ, 4/ количеството на изразходваната
гореща вода в конкретен имот, до който не е осигурен достъп за отчитане, се
определят при норма за разход на гореща вода от 140 литра на обитател за
едно денонощие /чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г./, и 5/
количеството енергия за отопление на конкретен имот, до който не е осигурен
2
достъп за отчитане на индивидуалните разпределители или няма ИРРО, се
определя по правилата за отчитане на отоплителни тела без уреди /чл. 70, ал.
4 от наредбата/, а именно - дяловите единици се определят като
инсталираната мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС
/максималния специфичен разход на сградата, представляващ най-голямото
отношение между дяловите единици и инсталираната мощност, измежду
всички отоплителни тела с уреди в сградата/ - т. 6.5 и т. 6.7 от приложението
към Наредба № 16-334/6.04.2007 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ,
неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е
преминал метрологична проверка. Този извод вещото лице е направило, след
като се е запознало със справка за извършените проверки, поради което и
неоснователно е възражението на ответника, че не се доказва годността на
измервателния уред. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената
система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в
процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор,
сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда/. За процесния
период на ответника е начислявана цена за топлинна енергия за отопление на
имота от 6 броя отоплителни тела, на които е имало монтирани индивидуални
разпределители, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за битово горещо
водоснабдяване. От заключението на СТЕ и от представените от третото лице
помагач документи за монтаж на индивидуални разпределители се
установява, че за периода май 2014 г. – април 2015 г. доставената в имота ТЕ
за отопление от отоплителни тела е измерена на база реален отчет, като е в
минимални размети, а ТЕ за БГВ не е начислявана. На 08.10.2015 г. в имота са
монтирани ИРРО с радиоотчет, като до края на процесния период – за
отоплителните 2015/2016 г. и 2016/2017 г. потребената в имота ТЕ е
начислявана на база реален отчет, който е извършван дистанционно. Поради
липса на предоставен достъп до имота, който се установява от неоспорените
от ответника протоколи, представени от третото лице помагач, в периода май
2015 г. - -април 2017 г. топлинната енергия за БГВ е била начислена на база –
съгласно посочените по-горе разпоредби на наредбата. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е определена коректно, съобразно
разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г., като от 2014 г. се сумира с
тази за отопление на имот. Технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати за сметка на ищеца.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че тъй като липсват
качествени параметри на доставената услуга, то не се дължи заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия. В общите условия на ищеца е
въведено като задължение за продавача да осигурява в абонатната
станция температурен режим и количество на топлоносителя, съответстващо
на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният
режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за
отделни топлоизточници. Въведено е и задължение за продавача с избрания
от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в
абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо
водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
3
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в
отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при
изчислителни режим – чл. 5 от ОУ. Съгласно чл. 15 от ОУ продавачът е
длъжен да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния
режим и температурния график на топлопреносната мрежа. При наличие на
доставена от ищеца топлинна енергия в определено количество, ирелевантно
се явява изтъкнатото в жалбата възражение, че предоставената от ищеца
услуга не съответствала на дължимото качество, тъй като не бил спазван
температурният график – ако ищецът е доставил по-малко от дължимото
количество топлинна енергия, за достигане на определена температура на
отопление в жилището или определена температура на топлата вода, то и
начислените суми са в по-малък размер, тъй като сумите се начисляват
спрямо реално потребената енергия /а не върху недоставена такава/, което пък
количество е установено от измервателните уреди в абонатната станция и в
жилищата на етажните собственици.
Ето защо съдът намира за доказано, че в процесния период на ответника
е доставена топлинна енергия, чието количество е измерено коректно, поради
което и дължи претендираната цена. Поради съвпадането на крайните изводи
на въззивния съд с тези на първоинстанционния въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение
на Софийски районен съд - потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдено разноски по въззиеното
производство за държавна такса, особен представител и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 300 лева.
Според мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК дължимата
държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с
решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода
на делото. Ето защо и предвид изхода на спора на основание чл. 77 ГШК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 39,83 лева.
На основание чл. 77 ГПК ищецът – въззиваема страна следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 39,83 лева –
разноски за държавна такса за завеждане на исковото производство,
доколкото такава не е събрана от СРС, вкл. по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и
предвид разпоредбата на ал. 4.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20112081/10.5.2021 г. по гражданско
дело № 21005/2019 г. на Софийския районен съд, 73 състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
4
******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300,00 лева, представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата 39,83 лева,
представляваща държавна такса по въззивната жалба, подадена от особения
представител.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* да заплати на по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата 39,83 лева,
представляваща държавна такса за предявяване на исковете по чл. 422 ГПК.
Решението е постановено при участието в процеса на „Т.С.“ ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5