П Р О Т О К О Л № 1 8
3 0
13.11.2019 г. град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІ наказателен състав
На тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ЙОАННА ТРИОНСКА
2. ЛЮБОМИРА ЧАЛЪКОВА
Секретар:
Илияна Йорданова
Прокурор:
Стефан Илиев
Сложи
на разглеждане докладваното от СЪДИЯТА
НОХД № 1663 по описа за 2019 година.
На поименното повикване в 14:30 часа се явиха:
РП – Пловдив изпраща представител.
Подсъдимият И.Т.Д., се явява лично, доведен от РД „Охрана“ гр.
Пловдив.
Пострадалото
лице Б.А.А. – редовно призован, не се
явява, за него се явява адв. Ц.К..
В залата се явява адв. С.П. – определена за служебен
защитник на подсъдимия съгласно постъпило уведомително писмо от АК – Пловдив.
Съдът констатира, че отсъства съдебният заседател Л.Ч.,
поради което следва да се даде почивка до явяването й.
Предостави се възможност на адв. П. да се запознае с
делото.
Заседанието
продължава в 14:50 часа, като в залата се явява съдебният заседател Л.Ч..
Подс. Д.: Желая да ми бъде предоставена правна помощ.
Желая адв. П. да ме защитава по делото.
Адв. П.: Запозната съм с материалите по делото. Желая
да поема защитата на подсъдимия.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията
на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК, доколкото подсъдимият е задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и участието на защитник в производството е задължително.
Затова на основание чл. 25 вр. чл. 21, т. 3 от ЗПрП следва да му бъде
предоставена правна помощ чрез процесуално представителство, а предвид заявеното
от него и от определения от АК – Пловдив адвокат, последният следва да бъде назначен
за служебен защитник на подсъдимия.
Така мотивиран
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на подс. И.Т.Д., изразяваща се
в предоставяне на адвокатска защита.
НАЗНАЧАВА адв. С.П. за служебен защитник на подс. И.Д..
ДОКЛАДВА се молба от Б.А.А., с която се моли да бъде конституиран
като граждански ищец по настоящото производство предвид качеството му на пострадал,
като се предявява граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на
3560 лева на основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 84 и сл. от НПК, както и законна
лихва върху главницата от момента на извършване на вредата – 15.01.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата, като вредите са предмет на извършеното от подсъдимия
престъпление, за което му е повдигнато обвинение по настоящото дело.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
Адв. К.: Няма пречка да се даде ход на разпоредителното
заседание.
Адв. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Подс. Д.: Да се даде ход на делото и ако може по
съкратената процедура да се мине.
Съдът след съвещание намира, че са налице процесуалните
предпоставки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ самоличността на подсъдимия по данни от ДП:
И.Т.Д. – роден на *** ***, живущ ***, тел. ***, ***,
български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН
**********.
Разясниха се на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК.
Подс. Д.: Разбирам правата си.
ПРОКУРОР: РП – Пловдив е получила съобщение по чл. 247б
от НПК и препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното
заседание преди повече от 7 дни и е запозната с въпросите, които следва да
бъдат обсъдени в разпоредителното заседание.
Адв. К.: Преди повече от 7 дни съм получил съобщение
по чл. 247б от НПК и препис от разпореждането на съда за насрочване на
разпоредителното заседание. Запознат съм с въпросите, които следва да бъдат
обсъдени в разпоредителното заседание.
Адв. П.: Днес бях назначена за служебен защитник и не
съм получила съобщение и разпореждане, но не възразявам за неспазване на срока.
Подс. Д.: Не мога да си спомня дали ми е връчен препис
от обвинителния акт.
Съдът разясни на прокурора, подсъдимия и неговия
защитник правото им на отводи.
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.
Адв. К.: Нямам искания за отводи.
Адв. П.: Нямам искания за отводи.
Подс. Д.: Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК, като съдът уведоми прокурора, подсъдимия и неговия защитник, че в
съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат
да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по
ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното
заседание, включително и по почин на съдията-докладчик
или които са приети за несъществени.
ПРОКУРОР: По въпросите на разпоредителното заседание становището
ми е следното. Делото е подсъдно на настоящия съд, няма основания за неговото прекратяване
или спиране, на ДП не е допуснати отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила. Считам, че към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените производства. Не следва делото да се разглежда при
закрити врати, защитник има вече назначен, така че не налице и никое друго от
основанията, посочени в т. 5 на чл. 248, ал. 1 от НПК. Относно взетата по отношение на подсъдимия мярка за
процесуална принуда, а именно изменената такава в „Задържане под стража“ – считам,
че не са налице предпоставки, които да обосновават промяната й, тъй като има опасност
той да се укрие и да не се яви пред съдебните органи, и поради това считам, че
изменената в „Задържане под стража“ мярка следва да бъде оставена и да не бъде
изменяна в по-лека. Относно събирането на нови доказателства – нямам такива искания.
Това ми е становището по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК.
Адв. К.: Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е ограничило правата на обвиняемия или на пострадалото лице. За
момента няма основания за разглеждане на делото по реда на особените производства
– това го решава обвиняемият. Не виждам да са налице основанията по т. 5 на чл.
248, ал. 1 от НПК. Мярката за процесуална принуда „Задържане под стража“ за
момента е единствената адекватна предвид процесуалното поведение на подсъдимия
до момента. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Желаем доверителят
ми да бъде конституиран като граждански ищец и да приемете за съвместно разглеждане
в производството предявения граждански иск.
Адв. П.: Делото е подсъдно на съда, няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, на ДП няма допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение, няма някакви други доказателства да
искам. Относно мярката за неотклонение – същата би могла да бъде изменена в по-лека,
тъй като подзащитният ми има адрес, на който може да бъде призован и осигурен за
явяване в следващо съдебно заседание, няма причина същият да бъде задържан под
стража на този етап от производството. Да се приеме за съвместно разглеждане гражданският
иск.
Подс. Д.: Поддържам казаното от защитника ми. Искам
съкратена процедура. На майка ми предстои нова операция, тази на бъбреците
мина, сега предстои на жлъчката – имала камъни. Тя живее на същия адрес, тя е
на 87 години и бих искал да знам какво може да стане – или ще остане, или няма
да остане.
СЪДЪТ след съвещание и като съобрази въпросите,
предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, намира, че делото е подсъдно
на Районен съд – Пловдив, както и че няма основания за спиране или прекратяване
на наказателното производство.
Констатира се обаче, че в хода на досъдебното
производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, което ограничава правата на подсъдимия, доколкото в диспозитива на обвинителния
акт и в обстоятелствената му част по отношение на третото деяние е посочено, че
са извършени имуществени разпореждания поотделно в следния размер: 100 лева за
прехвърляне пред нотариус, 200 лева за навигация и 160 лева за зимни гуми и с
това е причинена имотна вреда на пострадалия в размер на 560 лева, като тази сума
е влязла и в общата имотна вреда в размер на 3560 лева. Сбора от отделните
разпореждания по това деяние е в общ размер на 460 лв., докато посоченото в
обвинителния акт общо имуществено увреждане е в размер на 560 лв. Такова
разминаване е допуснато както в обстоятелствената част и в диспозитива на
същия, така и в постановлението за привличане на обвиняем в хода на досъдебното
производство, съдът счита, че същата не може да бъде квалифицирана като очевидна
фактическа грешка. Преценена на базата на правата на подсъдимия създава неяснота
по отношение на каква сума се повдига обвинение за престъпно деяние спрямо подсъдимия
и въз основа на кои и какви имуществени разпореждания. В този смисъл следва да
бъде коригирано именно обсъжданото противоречие между отделните имуществени
разпореждания и общия размер на имотна вреда, което да бъде надлежно отразено в
постановлението за привличане, и обвинителния акт в неговата цялост.
Ето защо съдът счита, че горното е съществено процесуално
нарушение, което ограничава правата на подсъдимия, и което налага делото да бъде
върнато на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение.
Колкото до взетата по отношение на подсъдимия мярка за
процесуална принуда „Задържане под стража“, съдът счита, че същата е адекватна
и отговаря на целите по чл. 57 от НПК, доколкото макар подсъдимият да има установен
адрес, има данни за това, че същият води скитнически начин на живот, а освен
това той демонстрира недобросъвестно поведение пред настоящия съдебен състав,
като многократно не се явява в насрочените заседания и не изпълнява
разпорежданията на съда за представяне на доказателства за наличието на уважителна
причина за неявяването му.
Не се констатира от съда в хода на ДП да са били нарушени
процесуалните права, което да е ограничило правата на пострадалия, но доколкото
се установи такова нарушение по отношение на подсъдимия, то не следва съдът да
се произнася по останалите въпроси, които следва да се обсъдят в разпоредителното
заседание, включително и по молбата, с която е предявен граждански иск, като
същото може да бъде сторено при последващо внасяне на новия обвинителен акт в
съда. Предвид констатирането на нарушение на процесуалните правила съдът не
счита за необходимо да бъдат обсъждани останалите въпроси от чл. 248, ал. 1 от НПК.
Предвид изложеното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТАТИРА, че на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, което е ограничило правата на подсъдимия, свързано с
неточност в диспозитива на обвинителния акт по отношение на размера на имотната
вреда на третото деяние за периода от края на месец
декември 2011 год. до 15.01.2012 г.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия И.Т.Д. мярка за
процесуална принуда „Задържане под стража“.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1663/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІ н. с.
ВРЪЩА делото на РП – Пловдив за отстраняване на допуснатото
процесуално нарушение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред
Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава XXII от НПК в 7-дневен
срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 15:12 ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. (п)
2. (п)
СЕКРЕТАР: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.