Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260128
12.04.2021 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на десети март ……..…………………………………...… две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар ……… П* Д. ….……. ... .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 921......... по описа за 2020 год., ...………....................…………….....................….
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Н., пълномощник на Л.Ж.Д. и Г.П.Д. ***.
С Решение
№ 260013 от 04.09.2020 г., постановено
по гр.д. № 75 по описа за 2020 г., РС Димитровград е признал на основание
чл.108 от ЗС за установено по отношение на Л.Ж.Д. и Г.П.Д., че И.Д.Д. и М.Г.Д.,***
са собственици на поземлен имот, находящ
се в с. К**, м. „ До село“, съставляващ съгласно КК на гр. Д*, одобрена със
Заповед № РД-18-517/19.10.2017 г. имот с идентификатор 36573.7.289 с площ от
218 кв.м., с начин на трайно ползване- нива, категория на земята при неполивни условия – четвърта, с
номер по предходен план 007289 при съседи на имота: имот с идентификатор
36573.7.270, имот с идентификатор 36573.7.288
и имот с идентификатор 36573.888.9901 и осъдил Л.Ж.Д. и Г.П.Д. да предадат владението върху
посочения недвижим имот на И.Д.Д. и М.Г.Д.
Съдът е
осъдил Л.Ж.Д. и Г.П.Д. да заплатят на И.Д.Д.
и М.Г.Д. сумата от 350 лв. направени по делото разноски.
Недоволни от постановеното решение са останали
въззивниците Л.Ж.Д., заместен в хода на производството на основание чл.227 от ГПК от С.Л.Д. и Ж.Л.Д., и Г.П.Д. ***, които чрез пълномощника си адв. Н.
обжалват в срок. Твърдят, че постановеното от РС Димитровград решение е
неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. Твърдят,че ищците не са собственици на процесния имот,
т.като са закупили същия от Н* Б* Д* и Л*Д. С*, които не са били собственици на
имота, поради което и не са могли валидно да прехвърлят собствеността на
купувачите – ищци в производството. Съдът обсъждал единствено Решение № 15-01
от 28.08.1997 г. на ОбСЗ Д*, но не обсъждал като титул за собственост
представения договор за доброволна делба, сключен с акт № 71 том II, рег.№2292, дело № 271/2001 г. на Нотариус Р.С*, от който произтичали
пряко правата на собственост на ищците, ведно с посочените в акта две решения
на ПК Димитровград - № 15-01 и № 15-27 от 28.08.1997 г. Твърдят,че посочените
актове не легитимират праводателите на ищците като собственици на процесния
имот и че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване
правото си на собственост.
На следващо място твърди,че е неправилен изводът
на съда,че Решение № 15-01/28.08.1997 г. на ОбСЗ Димитровград е постановено в
предвидената от закона форма, при съблюдаване на административно
производствените правила. Цитираното решение не представлявало годно придобивно
основание по смисъла на ЗСПЗЗ, т.като не носело
подписите на лицата, посочени като негови членове, поради което бил
нищожен документ и не би могъл да породи правни последици. Съдът не се
съобразил и с това,че процесният имот не бил заявен за възстановяване в
подаденото от Т* Д. Т* заявление. Първото постановено решение, взето с протокол
№ 157/23.10.1992 г. не касаел процесния имот и той се появявал в решение
издадено без правно основание през 1997 г.
Неправилен бил и изводът на съда,че ответниците не
са доказали правото си на собственост върху процесния имот. От представените по
делото писмени доказателства, приети от съда и неоспорени от ищците, както и от
показанията на свидетелите безспорно се установявало, че ответниците са
собственици на процесния имот и че са осъществявали владение върху него от 1968
г., когато са живели в него с В* Ж* И*, наследодателка на Г.П.Д., което
съвместно владение продължило до смъртта й през 2001 г., а след това
ответниците продължили да владеят и до
сега имота. Неправилен бил и изводът на съда,че ответниците не са доказали
установяването на фактическа власт за себе си и явно, несъмнено и непрекъснато
владение в продължение на давностния срок по чл.79 ал.1 от ЗС.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени
решението на РС Димитровград и постанови друго по същество на спора, с което да
отхвърли предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Молят да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивниците, чрез
пълномощника си адв. Н., поддържат подадената въззивна жалба по изложените в
нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез
пълномощника си адв. С. оспорват подадената въззивна жалба. Считат,че
постановеното от РС Димитровград решение е правилно и молят то да бъде
потвърдено.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
основателна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено и постановено друго по същество на
спора, с което предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на спора въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивниците
направените по делото, пред двете
инстанции, разноски в размер на 1225 лв., от които 600 лв. платено
възнаграждение за адвокат, съгласно договор от 06.03.2020 г., 600 лв. платено
възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция, съгласно договор от
01.12.2020 г. и 25 лв. ДТ за въззивно обжалване.
РС Димитровград е сезиран с
иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от И.Д.Д. и М.Г.Д.,*** против Л.Ж.Д.
и Г.П.Д..
В исковата си молба ищците
твърдят,че са собственици на поземлен
имот, находящ се в с. К*, м. „ До село“, съставляващ съгласно КК на гр. Д*,
одобрена със Заповед № РД-18-517/19.10.2017 г. имот с идентификатор 36573.7.289
с площ от 218 кв.м., с начин на трайно ползване- нива, категория на земята при неполивни условия – четвърта, с
номер по предходен план 007289 при съседи на имота: имот с идентификатор
36573.7.270, имот с идентификатор 36573.7.288
и имот с идентификатор 36573.888.9901, който имот бил във владение на
ответниците. Последните многократно били предупреждавани, вкл. от предходните
собственици, да предадат владението, което те не сторили. Молят съда да
постанови решение, с което да приеме за установено,че са собственици на
посочения имот и осъди ответниците да им предадат владението.
В писмения отговор
ответниците са оспорили правото на собственост на ищците. Навели са
твърдения,че техните праводатели не са били собственици на имота, поради което
и и не са могли валидно да прехвърлят собствеността на купувачите, ищци в
производството. Навели са доводи за нищожност на решение № 15-01/28.08.1997 г.,
както и насрещни твърдения за собственост и за придобиване по давност правото
на собственост върху имота.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и допустими доказателства.
Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства. Настоящият
съдебен състав не споделя изложените мотиви от РС Димитровград, че ищците са
установили по безспорен и категоричен начин,че са собственици на процесния имот
и че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан.
За
да бъде уважен предявеният от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС следва
да бъдат установени и доказани три кумулативно дадени предпоставки, а именно:
1. Ищците са собственици на процесният имот; 2. Този имот се владее от
ответниците и 3. Ответниците владеят имота без правно основание. Липсата на коя
да е от тези предпоставки е основание искът да бъде отхвърлен. В конкретният
случай съдът намира,че ищците не са доказали по безспорен и категоричен начин правото си на собственост върху процесния имот и че
този имот се владее от ответниците без правно основание. Ето защо предявеният
иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
Ищците се легитимират като
собственици на процесния недвижим имот по силата на нотариален акт № 144 от
18.03.2019 г. на нотариус М.Г*, с район на действие – района на РС Димитровград,вписан
с вх.№719/18.03.2019 г., акт№ 85, т.III, дело
№ 354, по силата на който Н* Б* Д* и Л* Д. С* продават на И.Д.Д. следния свой
недвижим имот, а именно: ПИ, находящ се
в с. К*, м. „ До село“, съставляващ съгласно КК на гр. Д*, одобрена със Заповед
№ РД-18-517/19.10.2017 г. имот с идентификатор 36573.7.289 с площ от 218 кв.м.,
с начин на трайно ползване- нива, категория
на земята при неполивни условия – четвърта, с номер по предходен план 007289
при съседи на имота: имот с идентификатор 36573.7.270, имот с идентификатор
36573.7.288 и имот с идентификатор
36573.888.9901. Имотът е закупен по време на брака на И.Д. и М.Д./
удостоверение за гр.брак от 02.09.1979 г./. Праводателите на купувачите са се
легитимирали като собственици на процесния имот по силата на договор за
доброволна делба № 71 т.2 рег.№2292 дело 271/1991 г. на нотариус Р.Стоименов,
вписан вх.рег.№995, акт №162 том 3 от 12.04.2001 г., издаден на основание
решение № 15-01 и № 15-27/1997 г. на ОбСВ Димитровград, удостоверение за
наследници, скица и др. Ищците, въпреки оспореното им право на собственост и
въпреки това,че в тяхна тежест възложено да докажат,че са собственици на
процесния имот и че той се владее от двамата ответници без правно основание не
са ангажирали писмени доказателства, от които да се установи по безспорен и
категоричен начин,че техните праводатели са притежавали правото на собственост
върху процесния имот и че то е валидно прехвърлено. Липсват каквито и да е
доказателства, видно от които е,че Н* Б* Д* и Л* Д. С*а са собственици на
процесния имот.
Представена и приета като
доказателство по делото е преписка, образувана по заявление вх. №03298/10.02.1992 г. подадено от Т* Д. Т*
за възстановяване на правото на собственост на наследниците на В*И* С*а, б.ж.
на с. К* върху земеделски в землището на с. Каснаково.
В* И* С* е починала на
12.02.1965 г. и оставила наследник сестра си Т* Д. И*, поч.на 16.02.1983 г. и
оставила наследници Т* Д. Т* – племенник и Л*Д. И* – дъщеря – удостоверение за
наследници № 60/05.02.1992 г. Видно от подаденото заявление е,че е заявено
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, собственост на В*а
И* С* в землището на с. К* общо в размер на 20,7 дка /л.66/,между които не
фигурира имот с площ от 0,218 дка в м. До село. Такъв имот не фигурира и в
представената опис декларация от 1951 г., с която са внесени земеделски земи в
блок на ТКЗС /л.67 и л.68/. С Решение, взето с протокол № 157 от 23.10.1992 г.
ПК Димитровград е възстановила правото на собственост на наследниците на В* И*
С* върху общо 20,7 дка земеделски земи в землището на с. К*/л.71-73/, между
които не се намира нива с площ от 0,218 дка в м. До село. Липсва такава нива и
в Решение № 15-27 от 28.08.1997 г. /л.63/. В Решение № 15-01/28.08.1997 г.,
постановено по цитираната вече преписка и решение № 15157/23.10.1992 г., е
посочено,че се възстановява правото на собственост на наследниците на В* И* С*
в стари реални граници върху нива от 0.218 дка, имот № 007289 по картата на
землището, при граници имот № 000149 населено място, № 007270,нива наследници
на З* Й* М* и № 007288 нива наследници на В* Г* Д.. Няма представени доказателства, видно от
които да е кой и кога е заявил за възстановяване правото на собственост върху
този имот и въз основа на какви доказателства е признато правото на
възстановяване на наследниците на В* С* в стари реални граници върху имота,
след като няма доказателства самата тя да е внесла в ТКЗС такъв имот, а след
това наследниците й, в частност Т* Т* да е заявил за възстановяване този
имот.Решение № 15-01/28.08.1997 г. е нищожен административен акт в същия
липсват положени подписи на членовете на комисията. Въпреки наведените в
писмения отговор възражения за нищожност на това основание ищците не представят
оригинал или надлежно заверено копие на решението, от което да е видно,че същото
съдържа подписи на членовете на комисията.
На следващо място липсват
каквито и да е доказателства, от които да се направи връзка между наследниците
на В* И* С* и праводателите на ищците – Н* Б* Д* и Л* Д. С*. Ищците не са
представили копие от образуваното нотариално дело и в частност договор за
доброволна делба № 71 т.2 рег. № 2292 дело 271/1991 г. на нотариус Р.С*, вписан
вх.рег.№ 995, акт 162, т.3 от 12.04.2001 г.
Изложеното води до
извода,че ищците, в чиято тежест е, не са доказали правото си на собственост
върху процесния имот, която е първата и основна предпоставка, за да бъде уважен
искът с правно основание чл.108 от ЗС. Липсата само на тази предпоставка е
достатъчна, за да бъде отхвърлен искът.
За пълнота на изложението
следва да бъде посочено,че не са доказали и това,че ответниците владеят имота
без правно основание. Ответниците са представили писмени доказателства,въз
основа на които се легитимират като собственици на имота и които писмени
доказателства не са оспорени от ищците.
Ответницата Г.П.Д. е
наследник на П* В* И*, б.ж. на гр. Д*, поч. на 12.11.1981 г. – удостоверение за
наследници № 5/02.03.2020 г. Видно от
представените нот.акт № 70/13.09.1975 г. и № 54 от 23.11.1977 г., е че
наследодателят й е придобил правото на собственост по давностно владение и
наследство върху дворно място от 935 кв.м., което място съставлява част от двор
пл.№289 и за която част е отреден парцел XIII в кв.36 по плана на с. К*, ведно с построените в
мястото къща, кухня и навес и върху незастроено
дворно място от 1853 кв.м.
находящо се в с. К*, което съставлява част от двор с пл.№ 289 и за която част е
отреден парцел XII в кв.36 по плана на с. К*. В
представения разписен лист към плана наследодателят й е записан като собственик
на имота въз основа на цитираните два нотариални акта / л.32/. В последствие,
след неговата смърт, останалите наследници на П* В* И* – В*Ж* И* /съпруга/ и Д*
П. Л*/ дъщеря/ са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части в полза на
Г.Д. – нот.акт № 38 от 09.05.1991 г./л.28/ и нот.акт № 184 от 23.02.1994 г./
л.29/.
Видно от удостоверение №
551/06.12.2019 г. /л.30/ издадено от Община Димитровград,е че описаните в
нот.актове № 54 от 23.11.1977 , № 38 от
09.05.1991 г. и № 184 от 23.02.1994 г
ПИ,част от ПИ е идентичен 1/ с части от ПИ пл.№ 289, оцветен в зелено на
скицата, който имот участва в парцели XII-289 и XIII-289,291 в кв.36 и парцели XII-267 и XIII-289,291 в
кв.42 по плана на с.К*, одобрен със Заповед № 8141/1945 г. и № 8142/1945 г.,
записан в разписната книга към плана като нива и двор на М* А. И*; 2/ с част от
УПИ XI-197 в кв.13 по действащия план на с.К*, одобрен със
Заповед № 1539/1993 г. и № 3681994 г. на Кмета на Община Димитровград. През
1962 г. от строителните граници на с. Каснаково са изключени редица имоти,
между които попадат парцели XII-267 и XIII-289,291 в кв.42 по
плана на селото, одобрен със Заповед № 8141/1945 г. и № 8142/1945 г. Оцветената
в зелено част от ПИ 289, изключен от строителните граници на селото,
представлява ПИ № 007289, местност „ До село“ с площ от 218,13 кв.м. по КВС на
с. Каснаково, идентичен с ПИ с идентификатор 36573.7.289 с площ от 218.09 кв.м.
по КК на землището на с. К*, одобрена със Заповед № РД-18-517/2017 г. на ИД на
АГКК София.
Изложеното дава основание
да се направи извода,че ответниците са собственици на процесния имот и владеят
същия на годно правно основание. В подкрепа на този извод на съда са и
събраните в производството гласни доказателства – показанията на св. Й.Й*, В.В*
и Д.Л*. Според показанията на тези свидетели
Г. и Л. имат този имот по наследство. Когато е бил изготвен плана и
минала улицата това място го отрязали/ св.Й*/
и останало от другия край на улицата. Свидетелите твърдят,че това място
винаги се е работило от Г. и Л.. Според св.В* бащата на И./ на ищеца/ искал да
закупи от ответниците това място, но те не се съгласили да го продават. Тогава
той ги помолил да оставят пътека, за да могат да минават овцете. Свидетелите твърдят,че
имота е ограден и се е обработвал от Г. и Л..
Съдът не кредитира показанията на св. Ф*, Г* и
Д*, т.като същите не кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, от които, както се посочи не се установява процесното място да е
включвано в блок на ТКЗС и обработвано от него. Но дори да се вземат
предвид въз основа на тях не би могло да
бъде направен извод, както че ищците са установили безспорно и категорично,че
са собственици на имота, така и че ответниците го владеят без правно основание.
Така напр. св.Ф* и св. Г* говорят,че в имота на И. имало вратичка, която се
ползвала през определен период от време/ св.Ф*/ и през която пущали да минават
овцете /св.Г*/. Вратичката била в мястото на И. и сочела към процесния имот.
Тези показания са по-скоро в подкрепа на казаното от св. Вълев, а именно,че
местото е било на Л. и Г., а И. ги е помолил да оставят пътека, за да могат да
минават овцете. Според показанията на св.Г* Д*, И. имал къща и двор, които били
на баща му и имали наследствен характер. Разбрал,че И. е купил место до
неговата къща, бивша собственост на З* Д. З*. Свидетелят не индивидуализира
имота, но твърди,че И. е закупил място от бивша собственост на З* Д. З*. Поради
липса на доказателства представени от ищците, установяващи право на собственост
върху процесния имот на техните праводатели, не би могло да се прецени дали
свидетелят дава показания, касаещи именно процесния имот или става въпрос за
друг, бивша собственост на З* З*. Съпоставени тези показания и с представения и
приет като доказателство разписен лист/л.32/ също остават изолирани. В
цитирания разписен лист за този имот и съседните му няма записан собственик З* Д.
З*. Прави впечатление в записа в същия разписен лист,че като собственик на нива и двор с пл.№ 289,291, парцел XIII-, кв.42 въз
основа на нот.акт № 151/1972 г. е записан Д* И* Д.. Дали обаче това е
наследодател на ищеца И.Д.Д. и дали се касае за същия имот или друг, собствен
техен имот отново не би могло да се преценява, доколкото липсват
ангажирани от ищците доказателства. Следва
да се отбележи и това,че тези свидетели също твърдят, че процесното място е
било оградено, но не посочват кога и от кого. Съпоставени с показанията на
първата група свидетели и с писмените доказателства може да се направи извод,че
имота е бил ограден именно от ответниците и че единствено те са били във
владение на този имот и продължават да владеят имота и към настоящия момент.
Няма данни по делото от 1975 г., когато наследодателят на ответниците се е
легитимирал като собственик на процесното място някой друг да е имал владение
върху този имот или осъществяваното владение от страна на ответниците да е било
оспорвано или смущавано по някакъв начин.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260013 от 04.09.2020 г. на РС Димитровград, постановено
по гр.д. № 75 по описа на съда за 2020
г.вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявеният от И.Д.Д., ЕГН ********** и М.Г.Д., ЕГН **********,*** против Л.Ж.Д.
поч. на 01.01.2021 г., заместен в хода на производството на основание чл.227 от ГПК от С.Л.Д., ЕГН ********** и Ж.Л.Д., ЕГН **********,*** и Г.П.Д., ЕГН **********
***, иск с правно основание да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че И.Д.Д. и М.Г.Д.,*** са собственици на поземлен имот, находящ се в с. К*, м. „ До
село“, съставляващ съгласно КК на гр. Д*, одобрена със Заповед №
РД-18-517/19.10.2017 г. имот с идентификатор 36573.7.289 с площ от 218 кв.м., с
начин на трайно ползване- нива, категория
на земята при неполивни условия – четвърта, с номер по предходен план
007289 при съседи на имота: имот с идентификатор 36573.7.270, имот с
идентификатор 36573.7.288 и имот с
идентификатор 36573.888.9901, както и да бъдат осъдени ответниците С.Л.Д.,Ж.Л.Д.
и Г.П.Д. да предадат владението върху посочения недвижим имот на И.Д.Д. и М.Г.Д.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН ********** и М.Г.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Л.Д., ЕГН ********** и Ж.Л.Д., ЕГН **********,*** и Г.П.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 1225 лв. направени по делото, пред двете
инстанции, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/