Решение по дело №2507/2018 на Софийски градски съд

 

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

1181/19.2.2019г.

 

гр.София, 19.02.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  гражданско  отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публично  заседание  на двадесет и първи ноември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Мая Дамянова                   

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Красимир Мазгалов

                                                                        Мл.с. Биляна Коева

 

при секретаря Илияна Коцева   и прокурора………………..като разгледа докладваното от  съдия  Мая Дамянова    гр.д.№2507/2018г. за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.258 и сл.от  ГПК.

       Образувано по въззивна жалба  на  С.О.против решението от 22.11.2017г. по гр. дело № 39392/2017г. на Софийския районен съд, 65 състав с което  е признато за установено    на основание чл. 422 от ГПК, че С.О.,  дължи на З. „Б.И.” АД на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49 ЗЗД сумата 4079,04лева, представляваща дължимо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени щети на МПС с ДК № ДК № *******от ПТП, настъпило на 20.02.2012г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2017г. до плащането, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 4103,24лева.    В жалбата се твърди, че водача нва увредения автомобил не е положил дължимата грижа и е могъл да избегне препятствието , което е довело до ПТП. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови  друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира  разноски.     

        Въззиваемата страна З. „Б.И.” АД ”   оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

        СРС е сезиран с иск с пр.осн.чл.422 ал.1 от ГПК, вр.чл.213 ал.1 от КЗК/отм./.

             Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоИ.танционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакуваното съдебно решение е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посочените във въззивната жалба доводи за  необоснованост, както и за нарушение на императивни материално-правни норми /чл. 269 от ГПК/.. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед приетите по делото писмени доказателства първоинстанционния съд е направил правилни фактически и правни изводи относно наличието на предпоставките, визирани от разпоредбата на чл.213 ал.1 от КТ/отм./ за ангажиране отговорността на ответника  С.О., а именно наличие на  претърпени от  вреди,  причинени от попадане на застрахования при него автомобил с ДК № ДК № *******от ПТП,в дупка на пътното платно по ул. Преки път в посока бул. и отговорността на  ответника  С.О.за поддръжката на пътя. Съгласно чл.213 от КЗ/отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Въззивният съд приема, че от доказателствата по делото се установява, че ищеца е заплатил  застрахователно обезщетение на увредения т.е. той  се е суброгирал в правата на застрахования  и е активно материалноправно и процесуалноправно легитимиран да предяви иска по чл.213 ал.1 от КЗ/отм./ срещу С.О., като . В изпълнение на това си задължение ищеца е ангажирал и доказателства. От заключението на СТЕ прието от първоинстанционния съд се установяват твърдяните от ищеца факти, които са удостоверени и в приетите по делото писмени доказателства т.е наличието на причинно-следствена връзка на щетите по застрахования автомобил с  механизма на ПТП, посочен в  протокола. Не се спори между страните относно обстоятелството, че ответника носи отговорност за поддържане на на общинските пътища на територията на гр.София.

      С оглед на горното предявения иск с пр.осн.чл.422 ал.1 ГПК, вр.чл.213 ал.1 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 4079,04лева лв. съгласно  заключението на СТЕ.

       В съответствие с гореизложеното първоинстанционното решение в като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

      На осн.чл.78 ал.3, на въззиваемия следва да се присъдят разноските по делото направени пред въззивната инстанция за процесуално представителство в размер на 400лв.

       Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

       ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.11.2017г. по гр. дело № 39392/2017г. на Софийския районен съд, 65 състав.

        ОСЪЖДА    С.О., гр. София, ул. „*****, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК *********,, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400лв.- разноски.

       Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.