Присъда по дело №1994/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 16
Дата: 6 февруари 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20195530201994
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

                                                    06.02.2020 година                       град Стара Загора

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на шести февруари                                                           две хиляди и двадесета година.

В публично съдебно заседание в следния състав,                

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ           

           

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

наказателно частен характер дело № 1994 по описа за 2019 година,

 

                                                            П Р И С Ъ Д И:

 

                        ПРИЗНАВА подсъдимата П.Х.Г., родена на *** ***, българка, български гражданин, разведена, със средно образование, неосъждана, работи в частна фирма, ЕГН ********** ЗА ВИНОВНА в това, че на 21.06.2019 година в град Стара Загора, съзнателно е наклеветила частния тъжител В.В.В., като му е приписала престъпление – присвояване на парични средства от спортен клуб и това е сторено публично пред повече от две лица – престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното престъпление и й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, която да се внесе в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт, след влизане в сила на присъдата по делото.

                        ОСЪЖДА подсъдимата П.Х.Г. с п.с. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител и пострадал В.В. ***, ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалият неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147, ал.1 от НК, за което подсъдимата е предадена на съд и призната за виновна, ведно със законната лихва считано от дата на увреждането – 21.06.2019 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12 /дванадесет/ лева, представляваща ДТ за образуване на дело, както и сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, както и сумата от 487.20 /четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща направени разходи от страна на частния тъжител за съдебно-счетоводна експертиза, като ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН така предявеният граждански иск в размера над 500 лева до предявения размер от 2000 лева.

                        ОСЪЖДА подсъдимата П.Х.Г. с п.с. ДА ЗАПЛАТИ на Държавата в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 50 /петдесет/ лева представляваща ДТ върху размера на така уважената част от уваженият гражданския иск.

            Присъдата подлежи на обжалване в 15 – дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда № 16 от 06.02.2020 година, по н.ч.х.дело № 1994/2019 година

по описа на Старозагорския районен съд.

 

                        Предявено е обвинение от частен характер от В.В.В. против П.Х.Г., родена на *** ***, българка, български гражданин, със средно образование, работи в частна фирма, разведена, неосъждана, ЕГН **********, затова че на 21.06.2019 година в град Стара Загора, съзнателно е наклеветила пострадалия В.В.В., като му е приписала престъпление – присвояване на парични средства от спортен клуб и това е сторено публично пред повече от две лица – престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147 ал.1 от НК.

                        В наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният от пострадалия, частен тъжител В.В.В., ЕГН ********** против подсъдимата П.Х.Г., ЕГН **********, граждански иск за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на престъпното деяние по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147 ал.1 от НК, както и направените разноски по делото. На основание чл.60 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото, частния тъжител В.В.В..

                        Повереника на частния тъжител и граждански ищец, адвокат М.М. *** в съдебно заседание, лично и от името на доверителя си, заявява, че поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимата, както и предявеният граждански иск, като пледират подсъдимата да бъдат призната за виновна по така повдигнатото обвинение, както и предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Подробни съображения за това се излагат в хода на съдебните прения. В тази насока частния тъжител и граждански ищец В.В.В. изразява становище, че поддържа казаното от своя процесуален представител и моли съда да осъди подсъдимата на справедливо наказание.

                        Подсъдимата П.Х.Г. не се признава за виновна по така повдигнатото обвинение. Посочва, че частния тъжител я е обидил затова и тя го обидила но не пред събраните хора а само на него била казала обидните думи. Подборни съображения за това излага в хода на съдебните прения.

                        Защитникът на подсъдимата, адвокат Н. ***, оспорва така повдигнатото обвинение и пледира за оправдателна присъда, счита че не е налице извършено престъпление от страна на подзащитната му. Подробни съображения за това излага в хода на съдените прения.

                        По делото за изясняване на фактическата обстановка по искане на страни, се събраха гласни и писмени доказателства.

                        Също така за изясняване на фактите по селото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

                        Съдът, след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени ги поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

                        Страните по делото се познават, тъй като се занимавали със спорт и членували в един и същ спортен клуб и участвали в неговото ръководене.

                        Спортния клуб се казвал „Ямато“ с ЕИК *********, които бил учреден през 2014 година с решение на ОС – Стара Загора, постановено по ф.дело № 34/2014 година по описа на съда. Дейността на клуба била свързана с утвърждаване и развиване на бойните изкуства сред всички възрастови групи.

                        Частния тъжител бил член на Управителния съвет на клуба, където членувала и подсъдимата П.Г.. В Управителния съвет били и свидетелите М.П.М. и Б.Г.Б.. Според частния тъжител, от учредяването на клуба до освобождаването му през 2019 година, същия заемал длъжностите „Заместник председател“ и „треньор“ а от октомври 2016 година до май месец 2019 година и длъжността „касиер“. От представените по делото доказателства не се установи решение на Общо събрание, с което да е взето решение от ръководен орган на клуба, на частния тъжител да е било възложено да изпълнява длъжността „касиер“. По отношение на другите длъжности съдът не събирал доказателства, тъй като приема, че те не са относими към предмета на делото.

                        През всичките години от учредяването на клуба до месец май 2019 година, клубът се развивал добре и имало добри постигнати резултати по участия на спортни състезания. Клубът се радвал на обновена зала, в която тренирали не били налице финансови проблеми. Частния тъжител, в качеството си на треньор в клуба, работел всеотдайно и постоянно целял да предава своите умения на децата, които тренирали там. В продължение на петте години от основаването на клуба до освобождаването на частния тъжител, последния не бил получавал или поставял въпроса за материално възнаграждения за работата му като треньор.

                        На 16.01.2019 година на събрание на Управителния съвет на спортния клуб, частния тъжител представил финансов отчет за дейността на дружеството за периода месец октомври 2016 година – месец декември 2018 година, като във връзка с това представил всички разходни и приходни документи. Отчетът бил приет без възражения от членовете на управителния съвет. В тази връзка бил съставен протокол, подписан без възражения от всички членове на управителния съвет.

                        От друга страна спортния клуб организирал пореден летен спортен лагер за лятото на 2019 година. Ето защо в тази връзка частния тъжител, в началото на 2019 година, събрал от 20 деца и възрастни сумата в размер на 3140 лева, която сума била предплащане за летния лагер. Парите внесъл в касата на дружеството а по късно тези пари били преведени към спортната федерация на страната.

                        В този период спортния клуб бил одобрен за финансиране по европроект „Еразъм“. Подсъдимата П.Г. била мениджър на проекта и предявила претенции за заплащане на личен хонорар от отпусната по проекта парична сума. Тогава частния тъжител, като член от управата на клуба, заявил на останалите членове на Управителния съвет, че докато е в клуба няма да допусне това. От този момент нататък отношенията му с подсъдимата се влошили.

                        На 24.05.2019 година на събрание на Управителния съвет на клуба уведомили частния тъжител че го освобождават от заеманите от него длъжности в клуба, а на 24.06.2019 година, бил изключен и като трениращ в клуба. В тази връзка още в края на месец май 2019 година частния тъжител В. предал на Управителния съвет всички документи на дружеството с които разполагал. Това станало с приемо-предавателен протокол от 28.05.2019 година.

                        След като бил освободен от клуба, по голямата част от трениращи в клуба също го напуснали и го последвали, тъй като искали частния тъжител да им бъде треньор.

                        В този период от 24.05.2019 година до 24.06.2019 година, било свикано събрание с родителите на децата във връзка с планувания летен лагер, като събранието се провело на 21.06.2019 година. Частния тъжител на бил уведомен предварително, като свидетеля М. се обадил на частния тъжител минути преди да започне събранието. На това събрание на родителите било съобщено че платените от тях пари за капаро за летен лагер били похарчени от частния тъжител, както и че лисвали и други пари на клуба и според ръководството тези пари били присвоени от частния тъжител В.. На това събрание присъствали подсъдимата Г. и свидетеля М.. И двамата обвинили частния тъжител в престъпление а именно присвояване на парични средства от клуба докато е работел там. Подсъдимата се позовала на това, че на клуба била извършена ревизия и били установени липси. В тази връзка по делото е представен доклад от дипломиран магистър – счетоводител, свидетелката В.Й. /страница 30 от делото/. От този доклад обаче според съда не се установят наличието на липси, а липса на правилно водене на счетоводство на спортния клуб от страна на неговото управление.

                        Според частния тъжител това било преднамерена и грозна сцена, която освен че силно унижила частния тъжител, шокирала и самите деца. Според него недопустимо било те да стават заложници в решаването на вътрешните проблеми на клуба. Според В., практикувания от тях спорт възпитавал на морал и ценности и за него било недопустимо така да опетняват почтеността му.

                        С това според частния тъжител, за него била разгласена клеветническа информация – че е присвоил пари от спортния клуб, което съставлява престъпление по НК. Така изложеното от подсъдимата Г. засегнали честта и достойнството на пострадалия. Тези клеветнически твърдения, които му преписали престъпление – присвояване на средства, имали за цел да опозорят доброто име на В. и да го дискредитират пред присъстващите родители и деца на проведеното събрание относно летния лагер на децата.

                        Това дало основание частния тъжител да образува настоящото дело срещу подсъдимата П.Г.. В. подал и тъжба и срещу другия извършител – свидетеля М.М., за което било образувано н.ч.х.дело № 1992/2019 година по описа на Районен съд град Стара Загора, производството по което било прекратено поради постигната извънсъдебна спогодба между страните.

                        За изясняване счетоводната отчетност на спортния клуб, наличието на липси и обвързаността с тях на частния тъжител В., по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице, експерт вписано към списъка на вещите лица от региона а именно – С.П.. По делото бе представено подробно изготвено заключение от вещото лице. От заключението се установява по един безспорен начин че за периода 2016 година – 2019 година няма реално водена счетоводна отчетност на клуба съобразена със законовите изисквания на Закона да счетоводството. В тази връзка вещото лице е посочило редица нарушения които е допуснало проверяваното сдружение с нестопанска цел – спортен клуб „Ямато“ по смисъла на Закона за счетоводството. Съдът намира, че не следва да се спира на тези нарушения, тъй като те не са предмет на делото и не следва да се обсъждат. Като цяло обаче се налага извода, които се подкрепя и от свидетелите по делото, че в това сдружение се е работело на доверие, без да се спазват законовите изисквания за управление и ръководене на този тип сдружения, включително и в насока счетоводна отчетност. Както се посочи множеството допуснати административни нарушение не са предмет на настоящото производство. В тази връзка и не са налични и документи за реално назначаване на лице на длъжност „касиер“ в клуба, поради което и съдът не може да приеме, че В. е бил на тази длъжност в клуба. С оглед наложения въпрос на парична липса в сдружението от заключението на експертизата се установява, че предвид неправилното водене на счетоводната отчетност на СНЦ СК „Ямато“ за периода 2016 година – 2019 година не могат да се установят липси. Експертът е посочил, че за да са установи дали има липси, трябва да се осчетоводят всички регламентирани приходи и разходи, свързани с дейността на сдружението на база представени първични документи – фактури, командировки, банкови извлечения и други счетоводни документи за предходните пет години, а именно: 2014 година, 2015 година, 2016 година, 2017 година и 2018 година, за да се направи пълен финансов анализ на сдружението, след което да се подадат достоверни Годишни отчети за дейността, отразяващи документално извършени разходи и получени приходи или да се коригират недостоверните Годишни отчети, които са подадени вече, на основание изискано разрешение от НАП. И тук вещото лице е посочило, че за недостоверно подадените Годишни отчети сдружението може да понесе административно-наказателна отговорност. Съдът обаче намира, че това не е предмет на настоящото производство и ето защо не следва да го коментира. Несъмнено обаче с оглед на това, не можа да се установи наличието на липса на парични средства в сдружението. Следователно въз основа на експертното заключение се установява, което се подкрепя и от писмените доказателства, че частния тъжител не е бил назначаван по законен ред на длъжност „касиер“ и че няма безспорно установени липси на парични средства в сдружението.    

                        Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните по делото свидетели Н.М.Н., П.Н.С., Н.С.Т., Б.Г.Б., М.П.М., В.Н.Й. и Н. Ц.ц, заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, възлагателно писмо /лист 29 от делото/, доклад от дипломиран магистър-счетоводител /лист 30 от делото/, протокол от 17.06.2019 година, протокол от заседание на Управителния съвет на клуба от 30.05.2019 година, покана за присъствие, протокол от заседание на спортния клуб от 24.05.2019 година, решение на Управителния съвет на Сдружение с нестопанска цел, спортен клуб „Ямото“ от 24.05.2019 година, протокол опис, приемо-предавателен протокол и други. Не се събраха противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.

                        Подсъдимата П.Г. не се признава за виновна и счита, че не извършила престъпление с поведението си. Счита че между нея и частния тъжител има конфликт във времето и то във връзка с финансите в клуба. Поради възникнали съмнения за липса на пари, подсъдимата и управата на клуба поискали извършване на финансова ревизия, която била обективирана като резултата в доклад на свидетелката В.Й. / лист 30 от делото/. Въз основа на това подсъдимата била убедена, че В. е присвоил пари от клуба и затова го обвинила на проведеното на 21.06.2019 година събрание с родителите на децата от клуба и присъствието на самите деца /“Действително аз казах думите, че той е похарчил тези пари и че парите ги няма. Той ме провокира да кажа нещо, тъй като след като М.М. направи изявлението си, В.В., започна да го обижда и да му казва, че стои като ученичка, че е мишок и не знам какво.“ – виж обясненията на подсъдимата с.з. от 06.02.2020 година/. Впоследствие подсъдимата в пледоарията си в хода на съдебните прения уточнява, че казаното от нея не било пред събралите се хора а само на частния тъжител и това не са го чули присъстващите. Ето защо счита себе си за невиновна и че не извършила престъплението в което е обвинена. В тази насока е позицията на нейната защита в лицето на адвокат М.. Защита счита, колкото е отговорна за ситуацията в клуба подсъдимата толкова е отговорен и частния тъжител. Изтъкват се съображения, че нито от обективна страна нито от субективна страна подсъдимата е осъществила състава на описаното престъпление, на просто била казала на родителите, че парите ги няма в касата на клуба. Защита не оспорва, че тя е казала думите че В. е присвоил пари от клуба, но подсъдимата е повторила вече думите които са били казани от свидетеля М.М.. Ето защо считат че подсъдимата не е изпълнила състава на престъплението за което е обвинена. Съдът, обаче намира че това представлява една защитна позиция, която обаче не са подкрепя от събраните по делото доказателства. Напротив въз основа на тях съдът намира, че подсъдимата П.Г. е осъществила от субективна и обективна страна престъпния състав на описаната по горе правна квалификация, като е преписала престъпление на частния тъжител – присвояване на парични средства от спортния клуб.     

                        Не се спори по делото, че на инкриминираната дата, на посоченото място се е състояло събрание на което се присъствали, както подсъдимата и частния тъжител, така и свидетелите по делото, включително и свидетеля М.М.. Голяма част от присъстващите на събранието са били родителите на децата трениращи в клуба, както и самите деца. Не се спори по делото, че въз основа на доклад на свидетелската Й., управата на спортния клуб е приела, че липсват пари в касата на клуба и че това е било съобщено първо от свидетеля М. а в последствие и от подсъдимата по настоящото производство. Следва да се има предвид че предвид случилото се пострадалия В. е завел две дела от частен характер – едно срещу подсъдимата и едно срещу свидетеля М., като второто е приключило със извънсъдебна спогодба. Във връзка с изясняване на счетоводната отчетност в спортния клуб и ангажираността на частния тъжител с това, по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на него безспорно се установява, че в клуба е липсвало такава счетоводна отчетност и няма как да бъдат установени каквито и да е липси в клуба предвид това. От друга страна не се установиха надлежни доказателства, че частния тъжител е бил назначаван по законов ред на длъжност „касиер“ в клуба. Следователно от една страна няма как да бъдат установени липси, а от друга страна не може да се приеме че частния тъжител носи отговорност за това, тъй като не е бил назначаван по законов ред на длъжност „касиер“ в клуба. В тази връзка изтъкнатите доводи, че в клуба се е работело да доверие не може да дерогират законовите изисквания за това. От друга страна и подсъдимата не отрича, че е отправила обвинение към частния тъжител че е същия е присвоил пари от клуба, като по този начин съдът намира, че му е преписала престъпление, което не се потвърждава, от приетите по делото доказателства, да е извършено. Обобщено казано съдът намира за безспорно по делото, че на въпросната дата, на посоченото място, подсъдимата е приписала престъпление на частния тъжител, обвинявайки го че е присвоил пари от спортен клуб, като това е станало пред повече от две лица. Това че липсват безспорни доказателства, че частния тъжител е присвоявал пари се установя по безспорен начин от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а че подсъдимата е приписала престъплението присвояване на частния тъжител се установява, както от обясненията на подсъдимата, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. Първата група свидетели това свидетелите – Н.Н., П.С. и Н.Т.. Тези свидетели са родители на деца които са тренирали в спортния клуб под ръководството на частния тъжител В.. И тримата в показанията си потвърждават възприетото от съда, че подсъдимата е преписала престъпление на частния тъжител изразяващо се в присвояване на пари от клуба. Били са възмутени от поведението на подсъдимата и учудени от казаното, защото познавали частния тъжител като изключително порядъчен човек. Съдът кредитира с доверие показанието на тези свидетели, като последователни, непротиворечиви и напълно логични. Въз основа на тях се установява, че подсъдимата е извършила престъплението пред повече от две лица, което и обуславя и квалифициращия признак публичност. Показанията на свидетелката Й. съдът намира, че не са относими към делото, тъй като в тази насока бе изготвено и прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Независи от това съдът намира, че в цялост тези показания потвърждават заключението на експертизата за липса на адекватна счетоводност на сдружението. На следващо място това са показанията на свидетелите Б. и М.. В тях те не отричат стореното от подсъдимата, напротив потвърждават възприетото до тук от съда. Свидетеля Б. /лист 78 – „П. се намеси да помогне на М.М., репликира, че парите са похарчени от В.  за анцузи и има липса на пари голяма.“/. В тази насока са показанията и на свидетеля М., който е позовавал твърденията си на база доклада на свидетелката Й..

                        Предвид така изложеното и възприетата и описана по-горе фактическа обстановка, изградена на базата на събраните по делото доказателства, съдът намира, за доказано по несъмнен начин, че подсъдимата П.Х.Г. ***, съзнателно е наклеветила частния тъжител В.В.В., като му е преписала престъпление – присвояване на парични средства от спортен клуб и това е сторено публично пред повече от две лица, което съставлява престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147 ал.1 от НК.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

                        При така установеното и прието по делото, съдът приема, че подсъдимата П.Х.Г. е осъществила от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147 ал.1 от НК, като на 21.06.2019 година в град Стара Загора, съзнателно е наклеветила частния тъжител В.В.В., като му е преписала престъпление – присвояване на парични средства от спортен клуб и това е сторено публично пред повече от две лица. От субективна страна, деянието е извършено виновно, под формата на евентуален умисъл.

                        За да е налице клевета, е необходимо от обективна страна да се препише престъпление на някого. Несъмнено по делото се доказа че подсъдимата е обвинила частния тъжител че е присвоил парични средства от спортния клуб, без да има за това безспорни доказателства. От субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено – като деецът съзнава, че преписването на престъпление не отговаря на действителността /пряк умисъл/, или допуска, че изтъкнатото не отговаря на действителността, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат /евентуален умисъл/. В разглеждания случай е налице именно евентуалния умисъл, тъй като подсъдимата е допускала, че преписаното от нея престъпление не е вярно и се е съгласила с настъпването на престъпния резултат.  

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

                        При определяне на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на генералната и специалната превенция на НК.

                        Съгласно принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147 ал.1, от НК, предвижда наказание глоба от хиляда от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.

                        Съгласно вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимата. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха по делото.  

                        Съдът като взе предвид това, че П.Х.Г. не е осъждана за престъпление от общ характер и няма данни да е освобождавана до сега от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за същото се предвижда наказание глоба и обществено порицание, съдът на основание чл.78а НК я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В тази насока съдът се съобрази с имотното и финансово състояние на подсъдимата. Ето защо съдът й наложи наказания към предвидения в закона минимум.

                        Също така съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото от страна на частния тъжител съдебни и деловодни разноски в размер на 999.20 лева, както следва – държавна такса за завеждане на дело в размер на 12 лева, възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 487.20 лева.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

 

                        По делото е предявен граждански иск от частния тъжител В.В.В. против подсъдимата П.Х.Г. за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на това че пострадалия е бил наклеветен като му е било преписано извършване на престъпление и това е накърнило неговото достойнство и чест, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В тази връзка съдът намира следното: в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на пострадалия са причинени морални страдания вследствие на престъплението. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от пострадалия страдания следва да се присъди обезщетение в размер на предявеното от 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 21.06.2019 година, до окончателното изплащане на тази сума. Подсъдимата бе осъден да заплати ДТ върху така уважения размер на гражданския иск.

 

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

                        Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание и липсата на емоционална устойчивост.

                        Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: