РЕШЕНИЕ
№ 2188
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20221110206456 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. К. С. срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-
006701 от 19.04.2022г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция” към
Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП – СДВР/, с което:
- на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение
на чл. 40, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.
- на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
С жалбата твърди, че не е извършил нарушенията. Моли за отмяна на НП.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. В писмени бележки
излага съображения, че неправилно наказващият орган е взел предвид сведенията само на
едната страна. Поддържа, че жалбоподателят не е причинил ПТП, поради което не е имал
задълженията на участник в такова и оспорва фактическата обстановка в НП. Счита, че има
съществени процесуални нарушения – относно вписаните свидетели в акта, които не са
непредубедени; непълно описание на нарушенията; квалификацията на едното нарушение е
по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗДвП, но е видно, че пострадали хора няма, дори да е имало
ПТП. Поради това намира, че са нарушение чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Излага и
доводи за маловажен случай. Моли за отмяна на НП.
1
Наказващият орган не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.02.2022 г., около 08:30 ч. св. С. спрял с л.а. „Мазда” с рег. № пред магазин
„Промаркет” в гр. София, на ул. „Петър Мутафчиев” – успоредно на пътя. В същото време,
зад него се намирал л.а. „Мазда” с рег. № , спрян с предницата в обратната посока на
движение на тази на л.а. „Мазда” с рег. № и с водач – жалбоподателя. Жалбоподателят
предприел маневра на заден ход, за да потегли, като не се убедил, че пътят зад него е
свободен и може безпрепятствено да извърши маневрата. При това движение на заден ход,
управляваният от него л.а. „Мазда” с рег. № ударил в задната броня л.а. „Мазда” с рег. № и
я ожулил. Жалбоподателят не спрял, а продължил движение и се отдалечил с автомобила.
Св. С. повикал полиция. Пристигнали полицаи от ОПП – СДВР, които изготвили протокол
за ПТП, била съставена докладна записка за случая. Св. С. им съобщил номера на другия
автомобил. Материалите били предадени на св. Ц. – младши автоконтрольор в ОПП –
СДВР. Той призовал собственика на автомобила и се явил жалбоподателят, който заявил, че
на 11.02.2022 г. не е удрял друг автомобил. Св. Ц. приел, че жалбоподателят е сторил ПТП,
като е нарушил правилата за движение назад по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП - тъй като не спрял да установи последиците от ПТП и не изчакал органите на МВР.
Съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 060493
от 31.03.2022 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с който второто нарушение е
квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗДвП
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на показанията на св. Ц., Т., С. и
С.а, както и въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства.
Показанията на св. Ц. носят информация за съставянето на акта. Същият не бил свидетел на
ПТП и се е запознал със случая само чрез преглед на съставените от посетилите мястото на
случая служители на ОПП - СДВР документи – протокол за ПТП, скица, докладна записка и
декларация от св. С.. Предвид това, показанията на св. Петров са изцяло с производен
характер.
Св. Т. е посетил мястото на случая, снел е сведения от св. С. и е извършил оглед на неговия
автомобил, както и е съставил протокола за ПТП. Протоколът и неговите показания дават
възможност да се установи, че в действителност е имало ПТП и повреди по задната броня на
л.а. „Мазда” с рег. № . От тези доказателства обаче не се установява авторството на
2
нарушението.
Показанията на св. С. са с най-съществено значение за изясняване на фактите, влизащи в
предмета на доказване. Той е очевидец на ПТП и показанията му дадоха възможност да се
установи механизма на същото. Този свидетел описа мястото на случая, местоположението
на двата автомобила, маневрата, извършена от другия водач. Съдът кредитира изцяло
показанията на св. С., които намира за непротиворечиви в своята цялост. Заявените от него
обстоятелства намират опора в декларацията, като е видно, че твърденията му и вписаните в
нея данни съвпадат. Показанията му се подкрепят и от другите писмените материали –
протокол за ПТП и скица, както и показанията на свидетеля Т.. Св. С. е възприел
непосредствено другия автомобил и е цитирал марката и номера на същия. На неговите
показания противостоят тези на св. С.а, която отрича да е имало сблъсък с друг автомобил в
процесния ден и час. Съдът обаче не кредитира нейните твърдения по следните причини.
Установява се от показанията на св. С.а, че жалбоподателят редовно паркира автомобила,
посочен от св. С. на това място и обикновено именно в часа около 08:00 ч. тръгва с него. В
този смисъл, налага се извод, че св. С. наистина е видял този автомобил на процесното
място в процесния час и то след удара. Поради това и съдът кредитира твърденията му, че
именно това МПС е ударило неговото и не се доверява на показанията на св. С.а, която
предвид това, че е съпруга на жалбоподателя, намира за предубедена и заинтересована от
изхода на делото. Предвид това, съдът намира, че се установява, че е имало
съприкосновение между двата автомобила и то се дължи на поведението на жалбоподателя.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 11 вр. чл. 40, ал. 1 ЗДвП:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП в частта за това нарушение, не са допуснати съществени
процесуални нарушения - спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат
всички необходими реквизити. Налице е съответствие между описанието на деянията и
правната им квалификация.
НП и АУАН са издадени от компетентен административен орган - със заповед № 8121з-
1632/02.12.2022г. на министъра на вътрешните работи началника на сектор в ОПП - СДВР е
оправомощен да издава НП, а младшите автоконтрольори – да съставят АУАН за нарушения
по ЗДвП.
В НП нарушението е описано ясно, точно и със всички съставомерни признаци. Правната
квалификация е съответна на описанието.
Относно вписаните свидетели в акта – видно е, че единият е св. С., който е бил очевидец на
нарушението. Актът обаче е бил съставен в по-късен момент и очевидно не в присъствието
на св. С.. Тъй като обаче е вписан и друг свидетел, който е само присъствал на съставянето
на АУАН, съдът намира, че това нарушение не е съществено.
По същество:
3
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението.
Санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП предвижда наказание „глоба” в размер от 20
лева за водач, който нарушава правилата за движение назад. С поведението си на пътя,
жалбоподателят е извършил нарушение на правилата за движение назад, тъй като
предприемайки такава маневра е следвало да се убеди, че пътят зад неговия автомобил е
свободен и може без да създаде затруднения за други водачи или пешеходци, да извърши
маневрата. Той не е сторил това и по този начин е причинил ПТП, като от обективна страна
е осъществил нарушението.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено
при форма на вината непредпазливост – не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Наказанието по чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е с фиксиран размер и не съществува възможност
за намаляването му.
За нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗДвП:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, които води до опорочаване на цялото
административнонаказателно производство:
С НП се твърди, че жалбоподателят след ПТП е напуснал местопроизшествието без да спре
и да установи нанесените щети, нито е изчакал пристигането на органите на МВР. От
описанието е видно, че същото представлява смесица между задълженията по т. 1 и част от
т. 2, б. „Б” на чл. 123, ал. 1 ЗДвП. Същевременно, деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 123, ал.1, т. 2, б. „Б” ЗДвП, който предвижда задължение за водач,
участник в ПТП, когато са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Същевременно, в НП не се сочи да има пострадали от ПТП хора /отделно от това е видно
и, че такива няма/. Поради това и правната квалификация на деянието е погрешна.
Адекватна такава е била направена с АУАН, но с НП същата е променена и то неправилно.
Наред с това, така наличното описание на нарушението противоречи на направената правна
квалификация, тъй като в него няма никакви твърдения за пострадали лица. Тоест, не са
изложени факти и обстоятелства от обективната страна на нарушението. Поради това и
неясно е защо деянието е квалифицирано именно по реда на чл.123, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗДвП, а
не по някоя от другите точки на същата разпоредба. Това сочи, че налице е непълно
описание на обстоятелствата при нарушението в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
4
както и несъотяветна на описанието правна квалификация
Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното
лице, доколкото на него не са му предявени всички правнорелевантни факти, по които то
следва да се защитава.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното
производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално
основание без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
Предвид изложеното, НП следва да се отмени в частта за нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5
вр. чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗДвП, а в останалата част да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 и ал. 9 вр. ал. 2, т. 5
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-006701 от 19.04.2022г., издадено от началник сектор в Отдел
„Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи в частта за нарушението
по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗДвП.
ПОТВЪРДЖАВА НП № 22-4332-006701 от 19.04.2022г., издадено от началник сектор в
Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5