Р Е Ш Е Н И Е
28.08.2015 год.
Номер . . . .
. . . . . . . Град
Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд Първи състав
На тридесети юли през две хиляди и петнадесета година
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател:Мирослав
Марков
Секретар: Д.Д.,
като разгледа докладваното от районен
съдия Марков
гражданско дело №171 по описа за 2015
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по депозирана в съда искова молба от С.Ж.Г. с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: ***, срещу „В.“ ООД с ЕИК ********* със седалище *** и
адрес на управление ***, Индустриална зона, представлявано от
В.А.К. за сумата от 21 308,64 лв. В исковата молба се сочи, че са
съществували търговски взаимоотношения между страните, като
ищецът е предоставил на ответника цвят от лавандула, за който са му били
издадени фактури на обща стойност 34 350 лв., като до момента на подаване на
исковата молба дължимата сума не му е била платена. Сумата
посочена в молбата е като частичен иск за сумата от 20 000 лв. като първоначално е
било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Заповедта е била възразена от ответното дружество и това е мотивирало
ищецът да предяви иск по реда чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си.
Представител
на ответното дружество е депозирал отговор на исковата молба, където
е посочил,
че исковете са допустими, изразява становище за постигане на спогодба, като не
посочва дали признава иска.
В хода на
производството, след предявяване на исковата молба, след отговора и преди първото по
делото съдебно заседание в съда е постъпила молба от ответника, с придружено
платежно нареждане, в която се сочи, че същият е заплатил част от сумата в размер на
2 350.00
лв.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание
чл. 422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване на вземането, във
вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
От
представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че страните са се
намирали в договорни отношения през процесния период. Страните са търговци,
поради което по отношение на сключените от тях сделки намират приложение
правилата за търговска продажба. Съгласно
общата норма на чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена
форма. За установяване на съществуването на правоотношение и доказването на
сключена сделка е необходимо съставянето на документ. В чл.321 от ТЗ е регламентирано задължение за продавача да
издаде фактура, по искане на купувача, а по съгласие на страните и други
документи.
В хода на производството са представени фактура №
**********/24.07.2014 г., извлечение № 117/27.11.2014 г. от Прокредит Банк
(България) ЕАД, Товарителници №№ 000789/01.07.2014 г., 000799/02.07.2014 г.,
000800/03.07.2014 г., 000801/04.07.2014 г., 000802/05.07.2014 г.,
000803/07.07.2014 г.
Представената данъчна фактура е първичен
счетоводен документ съгласно чл.7 от Закона за счетоводството, същата носи задължителното
съдържание от наименование и номер, дата на издаване, предмет и стойностно
изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис на съставителя.
Предвид гореизложеното съдът приема за установено по делото съществуването на
валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за
търговска продажба. Нещо повече,
фактурата е подписана и от двете страни.
Товарителницата е първичен счетоводен документ, който е
носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството. Същата би могла да послужи за доказателство
относно отразеното в нея, за извършен превоз
или доставка, ако съдържа необходимите реквизити. В представените по делото 6 броя
товарителници, изпращача и получателя са отразени по безспорен начин.
Ответникът не ангажира
по делото доказателства, че е изпълнил задължението си за плащане. По делото е
представено платежно нареждане, след отговора на исковата молба и преди първото
по делото заседание. В него е отразено, че направеното плащане на сума в размер на 2 350.00 лв. е по фактура
№30/24.07.2014г., чиято обща стойност с ДДС е 34 350.00 лева. В този
смисъл не може да се приеме, че се касае за частично погасяване на исковата
претенция, която е в размер на 21 308.64 лв.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.
327 от ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е основателен и доказан в
претендирания му размер от 21 308.64 лв., представляващ главница от 20000.00 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 1308.64
лева, изчислено с
публично известен онлайн калкулатор, поради което следва да бъде уважен.
Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 13.03.2015г. до окончателното изплащане на сумите, съгласно
петитума на исковата молба.
Предвид това, че съдът уважава претенцията на ищеца, то на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1526,18
лв., представляваща направените по настоящото дело разноски. Разноските по
заповедното производство са присъдени с издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника „В.“ ООД с ЕИК *********, със седалище ***
и адрес на управление ***, Индустриална зона, представлявано от В.А.К.,
ДЪЛЖИ и В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА С.Ж.Г. с ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес: ***,
представляван по пълномощие от адв. Г.С.М. ***, съществува вземането по
ч.гр.д. № 128/2015г. на РС-Велики Преслав, за което е издадена Заповед № 40/13.03.2015г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно: сумата
от 20 000.00 лв.,
представляваща частично дължима
сума на продажна цена на цвят от лавандула по данъчна фактура с
№30 от 24.07.2014г., /издадена за сума в размер
на 34350.00 лева/, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение - 13.03.2015г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за забава за периода от 25.07.2014г. до 13.03.2015г.
в размер на 1308.64 лева, вкл. и разноските по заповедното
производство.
ОСЪЖДА „„В.“ ООД с ЕИК *********, със седалище *** и адрес на управление ***, Индустриална зона, представлявано от В.А.К., да заплати на С.Ж.Г. с ЕГН **********,
с посочен постоянен адрес: ***, представляван по пълномощие от
адв. Г.С.М.
*** сумата от 1526.18 лева представляваща направените по
настоящото дело разноски.
Решението може да бъде
обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да
се приложи по ч.гр.д.
№ 807/2010г. на РС-Велики Преслав, за
съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: