ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435
гр. Пазарджик, 12.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20225200100534 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Образувано е по предявена искова молба вх.№4697/12.06.2020г. от С. С. Т.ЕГН **********
гр. П., улица ,.Д. С.", бл. . ап. област П.
чре адвокат П. Б. П. против М. П. Т. ЕГН ********** Адрес: гр.П., ул. „Ц. О." № Област П. по
предявен иск с правно осн.чл.55,ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16 000 лева, получена
от нея без основание от С. Т. на 24.11.2014г. по сметка на М. П. Т. в Уникредит Булбанк, за сумата
от 5 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 16.07.2015г. от С. Т. по сметка на М. П.
Т. в Уникредит Булбанк.за сумата ог 5 000 лева, получена от нея без основание, преведена на
27.08.2015г. С. Т. по сметка на М. П. Т. в Уникредит Булбанк, сумата от 12 000 лева, получена от
нея без основание, преведена на 27.07.2016г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в Уникредит Булбанк,
сумата от 39 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 23.10.2018г. от С. Т. по сметка
на М. П. Т. в Уникредит Булбанк, сумата от 20 000 лева, получена от нея без основание, преведена
на 20.05.2020г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в Уникредит Булбанк и сумата от 180 000 лева,
получена от нея без основание, преведена на 19.02.2021г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в
Уникредит Булбанк.ИЕщецът сочи доказателства –т.1-6 от и.м и прави доказателствени искания-за
разпит на двама свидетели при довеждане за доказване на твърдените в исковата молба
обстоятелства.
С допънителни молби ищецът ,чрез пълномощника му е заявил,че е разпределелил парите
си на три части,като две равни части е предоставил на всеки един от синовете си.Сумите по точки
от 1 до 7 включително са предоставени от него на сина му В. Т. да се съхраняват при последния с
оглед на последваща преценка и звемане на решение ,как да бъдат изразходвани.С втора молба
,чрез пълномощника му е заявил,че с наведените в исковата молба твърдения и в допълнителната
молба е уточнил иска на доверителя му –посочил е факта на превеждането на парите от страна на
ищеца по банков път , ,получаването на облагата /сумата от 227 000лв./ - и кой е получил облагата-
М. П. Т. ,посочил е ,че още към момента на постъпването на отделните вноски по сметка на
Отв.М. Т. не е било налице основание за получаването им от нея-паричните вноски са били
предназначени за да бъдат получени от друго лице-В. Т. и е отстранил нередовности и неясноти
,т.е че сумите са получени без основание и е поискал съдът да осъди М. П. Т. да заплати на ищеца
сумите,получени от нея без основание.В молбата е посочил съдебна практика на ВКС в сходни
хипотези . Заявил е съществуване на обстоятелства ,които пораждат съмнения към
безпристрастието на съдебния състав-относно водене на процеса в нарушение на принципа на
равнопоставеност на страните в производството , формиране на вътрешно убеждение по
1
настоящия спор и е изложил допълнителни обстоятелства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата М. Т.,лрез пълномощника си е заявила,че са
лишени от логическа връзка са изложените в нея обстоятелства и търсения правен резултат..На
първо място, ищецът твърди и подробно излага обстоятелства за основанието, на което по
конкретна банкова сметка и неин титуляр е извършил седем броя парични преводи - по негово
„решение“ и според „изричните инструкции“ на сина си В. Тогава неясно е как се „вписва“ в тях
твърдението „сумите от преводите ... (да) ги е получила (М. Т.) и (да) ги държи без правно
основание“. От твърденията му следва категоричен извод, че и седемте документа за междубанков
превод е попълнил лично и ги е подписал съзнателно и целенасочено. Липсват твърдения за факти
и правни доводи защо смята, че посоченото основание или причина не са съществували.
Твърдението пък, „че В. Т. не е успял да получи нищо ...“, само загатва други правоотношения и
страни. А и доверителят ми твърди той да е получавал след брака им по личните си сметки други,
значителни по размер суми, от баща си. Безсмислено е да търсим аргумент за разбирането им сред
доказателствените искания на ищеца - освен, че не отговарят на изискванията на закона - само
потвърждават произволния сбор на взаимноизключващи се твърдения за положителни и
отрицателни факти. Изложеното противоречие прогресира с отделните седем искови претенции и
„предложената“ в петитума на исковата молба тяхна квалификация - моли се осъждането на Т.
„да му заплати сумата от ... получена от нея без основание Вероятно като обезщетение (!?!) за
неизпълнение на поръчки да ги „предаде на В.“. Ако се върнем към обстоятелствената й част,
основателни и без отговор ще са въпросите: Кое е спорното материално право, чиято защита се
търси с предявените искове и Кой е действителният адресат/получател на банковите преводи ?Ето
защо, без изясняване на действителната воля на ищеца, без отстраняване на неяснотата и
двусмисленост на твърдените правопораждащи юридически факти и формулираният във връзка с
тях петитум, според мен е невъзможно очертаването на обективните и субективни предели на
правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, както е невъзможна и правната
квалификация на предявените искове, по които съдът трябва да се произнесе с решението си, за да
разреши спора. Налагащото се „гадаене“ за предмета на делото, респ. за предмета на доказване,
обуславя и невъзможност доверителят ми своевременно да се защити, доколкото в някои от
възможните хипотези липсва процесуална легитимация на ищеца, в други - на ответника, а пък в
някои от тях се „обръща“ доказателствената тежест.Ако не се приемат за основателни
съображенията по редовността на ИМ, то на първо място, от името и за сметка на М. Т., правя
възражение за погасяването по давност на исковите претенции за осъждането й да му (на ищеца)
заплати: 1. сумата от 16 000 лева, получена от нея ... на 24.11.2014 г.; 2. сумата от 5 000 лева ...,
преведена на 16.07.2015 г.; 3. сумата от 5 000 лева ..., преведена на 27.08. 2015 г.; 4. сумата от 12
000 лева ..., преведена на 27.07.2016 г. и 5. сумата от 39 000 лева ..., преведена на 23.10.2018 г.
Всъщност, установяването на действителните правоотношения е възможно със същите
факти от ИМ, с някои допълнителни пояснения, обаче: Доверителят ми твърди и седемте банкови
превода на посочените в исковата молба суми да са приети от нея в качеството й на законен
представител на родените по време на брака й с В. малолетни: С. В. Т., с ЕГН , и П. В. Т., с ЕГН
**********, които суми ищецът (техен дядо) им е подарил. И седемте дарения, като акт на
щедрост спрямо децата, нееднократно и недвусмислено са манифестирани от ищеца пред близки и
роднини, а повелята му към родителите им (М. и В.) е била „да ги разходват за тях“.
Благодарността за тези дарения много пъти и по различни поводи е изразявана към ищеца и от
двамата им родители, като и двамата строго са спазвали и спазват неговата воля - част от
средствата са разходвани за подобряване условията на живот на децата в семейното жилище
(лична собственост на В.), друга - за защита на интересите им. Лично за себе си, в т.ч. ответника,
не са ползвали и „стотинка“. Явен израз на действителната воля на ищеца е изрично записаното от
него в платежното нареждане от 19.02.2021 г. дарение на сумата от 180 000 лв. Съгласието на В. за
приемане на дареното не е било необходимо, но както сочи ищецът, извършени са по сметка на
ответника именно по негово настояване. Банкови сметки на децата тогава не са разкрили, по
разбираеми причини, и пак - по настояване на В. Очевидно е възникването на паралелни
правоотношения между посочените в ИМ лица, които следва да се разглеждат във връзка с
останалите правни връзки, с оглед постигане предвидените от договарящите цели. Твърдението:
„между доверителят ми и М. П. Т. не е имало уговорки и отношения във връзка с тези суми от
2
преводите ...“, според мен, следва да се разбира само като липса на писмени съглашения, но нито
закона, нито морала изискват такава формалност.Житейски оправдано е прозиращото от ИМ
огорчение на ищеца от усложнените семейни отношения между ответника и сина му -
продължават и понастоящем споровете им за упражняването на родителските права спрямо децата
им, за издръжката им и за ползването на семейното жилище. Водили са и водят и дела по ЗЗДН,
вкл. и спрямо децата, а синът му вече почти година живее при него. Разбираемо е и огорчението
му, че е надарил внуците си с имущество на значителна стойност, чието управление е възможно
съдът по развода да възложи на доверителя ми, всяка близост с която е прекратена, а синът му да
бъде принуден да си „търси“ друго жилище, осигуряването на което пък ищецът при последните
си контакти с нея заявява за свой нравствен дълг. Но тези му мотиви не намират опора в закона за
допускане до разглеждане от съда на исковите му претенции, така, както са предявени.Ако
намерите доверителят и да е процесуално легитимирана да отговаря по тях, то от нейно име и за
нейна сметка, възразява за основателността им, по същите съображения, изложени по-горе.Моли
да се присъдят на доверителя и и направените от нея разноски по производството .
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 от ГПК да
пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата,
като настоящето определение представлява и проект за доклад по делото при спазване
изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК :
По допустимостта на претенциите: Предявените при условията на обективно съединение
искове за разглеждане пред настоящата инстанция са с правно основание осн. чл.55,ал.1,пр.1 от
ЗЗД с които ищеца е претендирал връщане на преведени по банковата сметка на ответницата
средства,които е получила без основание-т.е в исковата молба са налице твърдения,за
предоставяне на ответницата имуществено благо/сумата в р-р на 227 000лв./ ,както и че
посоченото имуществено разместване е извършено без правно основание,като липсват твърдения
за наличие на отношения или уговорки между страните като основани за предоставяне на
паричните средства ,което е изрично посочено ,че между тях нее имало никакви уговорки,касаещи
извършените преводи. Формулиран е и надлежен петитум.Т.е предявените искове са процесуално
допустими.
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
По доказателствените искания.
Съдът намира за относими към спора и своевременно предявени приложените от него
писмени доказателства .
Следва да се уважи искането за допускане до разпит на двама свидетели,като се даде
възможност на ищеца да посочи имената им и да посочи обстоятелствата които ще установява с
тях в есноседмичен срок от получаване на определението.
На осн.чл.154 от ГПК следва да се разпредели доказателствената тежест между страните
по делото,като се укаже на ищеца че следва да установи елементите от фактическия състав на
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД и претърпените от него имуществени вреди,а на ответника,че носи
тежестта да докаже направените възражения за неоснователност на иска.
На основание чл.146, ал.3 от ГПК съдът следва да даде възможност на страните да изложат
становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заверени копия на писмените доказателства, описани в раздел „Доказателства” на
исковата молба.
ДОПУСКА до разпит 2-ма свидетели , като дава възможност на ищеца да посочи
имената им и да посочи обстоятелствата които ще установява с тях в есноседмичен срок от
3
получаване на определението.
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2023г. от 11,30
часа, за която дата да се призоват страните .Свидетелите при довеждане след посочване на
имената им и обстоятелствата които ще се установява с тях в есноседмичен срок от получаване
на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от същото да се връчи на страните .
Препис от отговора на ответницата да се връчи на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4