№ 357
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330207725 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ №
21-1030-010241 от 01.11.2021 г., издаден от началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР Пловдив, с който на К. К. П. с ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 950 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението,
свързани с неспазване на сроковете по чл. 34 на ЗАНН, както и че в НП е изписана
разрешена скорост от 90 км.ч., която не кореспондира с нарушението и е посочена
улица, а не булевард Асеновградско шосе. Моли се НП да бъде отменено. В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява не се представлява.
Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена
преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. Не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.02.2021 г. в 13:00 ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ – до № 83
в посока север към юг при ограничение на скоростта за градски условия от 50 km/h и
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в ползва на водача МПС „БМВ
320 И Х Драйв“ с рег. № **** се е движил със скорост от 129 km/h, като е превишил
максимално допустимата със 79 km/h и това е установено с АТСС CORDON-M2
MD1196. Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 133
km/h, както и автомобилът да е собственост на „МР ИНВЕСТ“ ЕООД. За нарушението
била съставена снимка от 02.07.2021 г., а за използването на АТСС протокол рег. №
1
1030р-4085/08.02.2021 г.
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е
одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа
проверка на 21.02.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 10-С-ИСИС от
същата дата.
От представителя на юридическото лице МР Инвест ЕООД, собственик на
автомобила – неговия *** М. С. Р. е постъпила декларация по чл. 188 от ЗДвП на
17.09.2021 г., в която е посочил, че за датата и часа на нарушението автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя – К. К. П..
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА № 174578/08.10.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят П. не
е отразила, че възразява. Актът при съставянето е бил предявен за запознаване, за което
П. го подписала. Било й връчено копие от него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 950 лв. и била лишена от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на З.Г. – ***, както и от писмените такива – АУАН, снимков материал от
автоматизираното техническо средство, снимка на самото АТСС, писмо от БИМ за
вписано в списъка на одобрени типове средства за измерване, протокол за премината
последваща проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г., протокол за използване на АТСС
рег. № 1030р-4085/08.02.2021 г., разпечатка от база данни за собственост на автомобил,
декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка от търговски регистър, 5 броя писма между с-р
ПП и ОД на МВР Стара Загора, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. и №8121з-825/18.07.2019 г. на МВР, 2 бр. докладни записка.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Г. потвърждава авторството на АУАН.
В допълнение пояснява, че при констатиране на превишаване на разрешената скорост с
50 km/h се съставя АУАН и НП съответно. Посочва, че е установявил представител на
собственика на автомобила, който попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, съставил
АУАН на посоченото в декларацията лице. За конкретния случай си спомня
установеният нарушител, която не направила възражения в момента на съставяне на
акта.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото
писмени доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които
е извършено то.
Съдът не споделя въведеното възражение, че правото на защита на
жалбоподателя било нарушено, тъй като на едно място било записано улица
Асеновградско шосе, а всъщност местоположението на установяване на нарушението
било на бул. Асеновградско шосе. За съдът не съществува възможност от объркване на
местоположението, тъй като Асеновградско шосе е едно единствено на територията на
гр. Пловдив и допуснатата грешка по никакъв начин не се отразява на яснотата на
2
местоположението. Автомобилът, с който е извършено нарушението е детайлно
индивидуализиран с марка модел и най-вече регистрационен номер.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че посочената като
разрешена скорост от 90 км.ч. представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, годно да доведе до отмяна на наказателното постановление. Действително е
допусната техническа грешка при изписването на разрешената скорост, която е
единствено в наказателното постановление. В предявения АУАН, от където
нарушителят за пръв път се е запознал с извършеното същата е правилно отразена като
50 км., нещо повече – уточнението, че е нарушен режимът на въведеното ограничение
на скоростта за градски условия, който е определен в ЗДвП, следва да се приеме за
достатъчно ясен, за да се преодолее неяснотата от допуснатата техническа грешка. В
този смисъл настоящия състав на съда намира, че сбърканата цифра, вместо 5 изписана
като 9, не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените и не
съставлява такова ограничаване на правото на нарушителя да разбере в какво е
обвинен да е нарушил, което да повлече отмяна на наказателното постановление.
Актът е съставен от компетентно лице (т.1.2 от Заповед рег. 8121з-
515/14.05.2018 г.) при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от
ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели и нарушителя, който е направил своите
възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед – т. 2.11, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено
с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в
населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на
водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди
толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на
нарушение и координатите му.
По отношение на законосъобразността на използването на АТСС съдът намира
следното: Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с
АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък
от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. За
законосъобразност на установяването на нарушенията е достатъчно да е установено
чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи,
при спазване на изискванията за тяхното използване.
В чл. 9 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. е посочено, че контролния
орган може да включва автоматизираното техническо средство или система, да
извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол и поставя начало на работния процес, също така може да осъществява
3
наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение и лед
изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо
средство или система. В този смисъл контролния орган не участва в самото
установяване на нарушението.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след
изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
При конкретният вид АТСС, а именно такова, временно разположено на
определен участък от пътя, наредбата въвежда и изискването да има снимка на
местоположението на АТСС. Съдът намира, че представената от въззиваемата страна
снимка изпълва това условие, като не създава съмнение за разположението на АТСС
CORDON M2 MD1196.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС, който съдът намира за редно да отбележи, че е
изключително подробен, прегледен и при съставянето му не са допуснати никакви
нарушения, още по-малко съществени такива. В него е посочено вида АТСС и неговия
номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, статичността на режима на
измерване, началото и края на работата по час и минута и броя на установените
нарушения. Тъй като върху изображенията от АТСС липсва номер, затова не е и
посочен номер на първо и последно статично изображение, което тъй като това са
технически характеристики на конкретните АТСС, не представлява нарушение на
процесуалните правила.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съставянето на актовете в
производството. Тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се брои от
установяване на нарушителя. В конкретния случай това е моментът, в който
нарушителят е посочен от представителя на юридическото лице в подадената от него
декларация по чл. 188 от ЗДвП. Следователно тримесечният срок за съставяне на
АУАН е спазен. В срок е съставено и НП – на 01.11.20201 г.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че от момента на
установяване на нарушението бил известен нарушителят. Законът изрично прави
разлика между момент на установяване на нарушителя и извършване на нарушението
което в случая съвпада с момента на установяването му, като за първия срока за
иницииране на административнонаказателно производство е три месеца, а за другото
една година. ЗДвП в чл. 188 предполага две алтернативи за субект на когото да бъде
ангажирана адмиинстративнонаказателната отговорност, а именно собственикът на
автомобила респ. негов законен представител или лице, на което е предоставен
4
автомобила. Това означава, че извършителят не се открива с автоматичното
установяване на административното нарушение, а именно след законосъобразното
определяне на един от алтернативно посочените субекти, което в случая е станало с
попълването на декларация по чл. 188 ал. 2 от ЗДвП. Именно от тогава е започнал да
тече и тримесечния срок за издаване на АУАН, който е спазен. Дали органът е
бездействал в законоопределения срок е ирелевантно доколкото е спазил
процесуалните срокове за законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 07.02.2021 г. в 13:00 ч. лек автомобил „БМВ 320 И
Х Драйв“ с рег. № **** се е движил в гр. Пловдив на бул. „бул. „Асеновградско шосе“
– до № 83 в посока север към юг при ограничение на скоростта населени места от 50
km/h със скорост над 100 km/h, а именно 129 km/h /при отчетен толеранс от 3 %, като е
превишил максимално допустимата скорост с 79 km/h.
Извършвайки деянието предмет на издаденото постановление, нарушителят
виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 79 км/ч над
допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.
Съгласно чл. 188 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
В първото изречение на разпоредбата са въведени две категории субекти на
нарушение на ЗДвП - "собственик на МПС" и "този, на когото е предоставено
превозното средство"(Решение № 2179 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1679 / 2019 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.). В случая автомобилът е бил
предоставен по смисъла на чл. 188 ЗДвП на жалбоподателя, поради което съдът намира
че е спазена изцяло процедурата по установяване на субекта на нарушението и същият
е правилно установен.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 950 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, доколкото
тя отговаря на условията за превишаване на скоростта на движение над 50 km/h.
Наказанието е фиксирано, поради което и същият не подлежи на каквато и да било
преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
5
участници в движението, без въобще да се споменава отчетените параметри на
превишението на допустимата скорост. Установеното превишаване на скоростта
накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на
нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на същото нарушение.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и
последицата от това – да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за въззиваемата страна,
като същата не отправя такова искане и не представя доказателства за сторени такива,
поради което не следва такива да бъдат присъждани.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 21-1030-010241 от
01.11.2021 г., издаден от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с който на К. К. П. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 950 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6