№ 643
гр. Дупница, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510100883 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Е. К. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу Р. П. В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС, на следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
68789.16.116.1.28 по одобрените със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на Изпълнителния
директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Дупница, община
Дупница, област Кюстендил, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект
е от 03.01.2024г, самостоятелният обект с адрес: ***, ***“, блок ***, *, *, *, самостоятелният
обект намиращ се на * в сграда с идентификатор 68789.16.116.1, сградата с предназначение:
жилищна сграда-многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор
68789.16.116, самостоятелният обект с предназначение: жилище, апартамент- в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, самостоятелният обект състоящ
се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, целият
самостоятелен обект с площ: 90,34 кв.м, ведно с 1/2 идеална част от прилежащото на
самостоятелния обект избено помещение № 1, цялото с площ от 4,38 кв.м, и от прилежащите
на жилището 2,956% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, при съседни на самостоятелния обект самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68789.16.116.1.27, под обекта: 68789.16.116.1.22, над обекта:
68789.16.116.1.34, стар идентификатор: няма, и при съседи на избеното помощение по
документ за собственост: от изток- дворно място, от запад-мазе № 2 на С. Я. Г., от север-
дворно място и от юг-коридор.
1
Ищцата придобила правата си в съсобствеността чрез сключване на алеаторен
договор от 08.10.1997г., оформен с нотариален акт № 75, том VI, дело № 2011/1997г. на А. Р.,
Нотариус при Дупнишкия районен съд и по наследство от своя баща и наследодател К. И.
П., починал на 30.12.2018г.
Наследодателят на ищцата и праводателката на ответника Д. Р.ва В.а са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност 1/2 идеална част от процесния недвижим имот
по силата на алеаторния договор от 08.10.1997г.
С Решение 28.03.2019 год. на Върховния съд, Канада, провинция Квебек, окръг
Джолиет, граждански състав № 705-14-008328-192, Д. В.а е направила отказ от наследството
на съпруга си К. И. П., починал на 30.12.2018г. С оглед последиците на нормата на чл. 53 ЗН
частта на праводателката на ответника уголемява дела на ищцата в качеството й на
наследник по закон на К. И. П. и тя притежава 3/4 идеални части от апартамента.
С нотариален акт № 152, том III, дело № 529/19.02.2023г. на Нотариус О. Т.ов, с рег.
№ 731 на НК, с район на действие РС- Дупница, Д. В.а е дарила на ответника освен своята
1/4 идеална част, която притежава като приобретател по алеаторния договор и 1/4 идеална
част, която е собственост на ищцата, поради направения отказ.
До настоящият момент страните не са уредили доброволно взаимоотношенията си
относно съсобствеността върху процесния имот, поради което ищцата моли съда да
постанови решение, с което да допусне същия до делба между тях, при посочените квоти.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, който счита предявения иск за делба за допустим и частично
основателен. Ответникът също счита, че процесният имот следва да се допусне до делба, но
при различни от посочените от ищцата квоти, а именно 5/8 за ищцата и 3/8 за ответника. В
тази връзка оспорва представения препис от Решение 28.03.2019 год. на Върховния съд,
Канада, провинция Квебек, окръг Джолиет, граждански състав № 705-14-008328-192.
Изразява становище, че направеният отказ от наследство е невалиден, тъй като
наследодателят на ищцата К. П. към момента на смъртта си (30.12.2018г.) е бил с българско
гражданство и регистриран постоянен адрес в Р.България, поради което
местнокомпетентният съд, пред който е трябвало да се направи и впише отказа от
наследство, е РС-Кюстендил.
Съдът, като взе събраните по делото доказателства ведно с доводите и
твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна страна:
Предявения иск за делба на съсобствен недвижим имот е допустим. Разгледан по
същество, същият е основателен и доказан и следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на
чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. По
силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася
по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на
2
всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се
ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на
делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само
потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а
се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и
размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане
на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на
съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната
съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на
собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови
решение за допускане на делбата.
Не е спорно между страните, а се установява и от приетите по делото писмени
доказателства: Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 199, том I, дело № 368/1985г.,
изповядан от Станкедимитровски районен съдия, Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане №75, том VІ, дело №2011/1997г. по описа на
нотариус при РС-Дупница, както и от представените удостоверения за наследници, издадени
от общ. Дупница, че страните по делото са съсобственици на процесния недвижим имот-
жилищен апартамент, като ищцата е правата си в съсобствеността по силата на алеаторен
договор от 08.10.1997г., оформен с нотариален акт № 75, том VI, дело № 2011/1997г., както и
по наследство от своя баща К. И. П., починал на 30.12.2018г.
Наследодателят на ищцата и праводателката на ответника Д. Р.ва В.а са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност 1/2 идеална част от процесния недвижим имот
по силата на алеаторния договор от 08.10.1997г. Другата 1/2 идеална част от имота е
придобита от ищцата, пак по силата на алеаторния договор от 08.10.1997г. По този начин,
след смъртта на ищцата К. И. П. (починал на 30.12.2018г.), ищцата е станала собственик на
5/8 идеални части от имота.
С нотариален акт № 152, том III, дело № 529/19.02.2023г. на Нотариус О. Т.ов, с рег.
№ 731 на НК, с район на действие РС- Дупница, Д. Р.ва В.а В.а е дарила на ответника Р. П.
В. 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. По този начин ответникът е станал
собственик на 3/8 идеални части от имота, тъй като неговата праводателка Д. Р.ва В.а не е
притежавала 1/2 идеална част, колкото е прехвърлила, а никой не може да прехвърли повече
права, отколкото притежава.
Спорният момент по делото е дали с Решение 28.03.2019 год. на Върховния съд,
Канада, провинция Квебек, окръг Джолиет, граждански състав № 705-14-008328-192, Д. Р.ва
В.а е направила валиден отказ от наследството на съпруга си К. И. П., починал на
30.12.2018г. В случай, че се приеме че направеният отказ е валиден, това уголемява
идеалната част на ищцата и същата ще притежава 6/8 (или 3/4) идеални части от процесния
имот, а ответникът-съответно 2/8 (или 1/4 ид. част), които Д. В.а реално е притежавала и му
е прехвърлила с нотариален акт № 152, том III, дело № 529/19.02.2023г. на Нотариус О. Т.ов.
3
Съгласно чл. 48 ЗН, приемането произвежда действие от откриването на
наследството. Съгласно чл. 1 на ЗН, наследството се открива в момента на смъртта на
наследодателя в последното му местожителство. Откриването на наследството поражда
възможността за наследниците да получат наследственото имущество – изрично и писмено
или мълчаливо, както и съответно да се откажат от наследството (само в цялост, частичен
отказ е недопустим, чл. 54, ал.1 ЗН), но наследниците, в полза на които е открито
наследството не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права на
наследодателя (така и Тълкувателно решение №18/01.03.1974 по г.д. №108/74 на ОСГК на
ВС).
Отказът от наследство е регламентиран в Закона за наследството, гл. IV: Приемане и
отказ от наследство. Всъщност процедурата по изрично приемане на наследството
(приемането може да не бъде изрично, заявено пред РС съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН, а и чрез
действие на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме
наследствено имущество) и процедурата по отказ от наследство е една и съща, съгласно чл.
52 ЗН – развива се пред районния съд, в района на който е открито наследството и се вписва
в особена за това книга.
Затова в практиката се поставя въпросът кое е последното местожителство на
наследодателя, съответно кой ще е компетентният съд по „последното местожителство“ на
наследодателя за вписване на отказ от наследството.
Легална дефиниция на понятието „местожителство” съществуваше в разпоредбите на
чл.19 ал.1 от Наредба за гражданското състояние (отм. ДВ бр.41/18.05.2004 г., в сила от
18.05.2004 г.) и чл.7 (отм.ДВ бр.67/1999 г.,в сила от 01.01.2000 г.) от Закона за лицата и
семейството. Според цитираните норми местожителството на едно лице е населеното място,
където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в
регистрите за населението на същото населено място.
Цитираните разпоредби понастоящем са отменени и понятието местожителство към
днешна дата, е придобило друг смисъл още с влизане в сила на Закона за гражданската
регистрация, обнародван в ДВ,бр.67/27.07.1999 г. С посочения закон е предвидена
регистрация на два вида адреси – постоянен адрес, който е адресът в населеното място, което
лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението (чл.93 ал.1 от ЗГР) и настоящ
адрес, който е адресът, на който лицето живее (чл.94 ал.1 от ЗГР).
Константната съдебна практика приема, че нормата на чл.1 от ЗН визира при
действието на ЗГР последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател.
Според нормата на чл.93 ал.6 от ЗГР именно постоянният адрес на гражданите служи за
упражняване на права или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или
друг нормативен акт. В този смисъл, следва да се приема установеното в практиката, че
постоянният адрес на наследодателя към датата на смъртта му определя и местно
компетентния районен съд, в чиято особена книга следва да се впише отказът от наследство.
В случая наследодателят К. И. П. е имал регистриран постоянен адрес в ***, поради
4
което компетентен да се произнесе по молба за вписване на отказ от наследството му е РС-
Кюстендил. С оглед на това, представеният с исковата молба отказ от наследство не е
направен пред надлежния местно компетентен съд в Р. България и не следва да се зачита.
Предвид гореизложеното, процесният имот следва да се допусне до делба между
страните при квоти 5/8 за ищцата и 3/8 за ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между:
Е. К. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Р. П. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, НА
СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68789.16.116.1.28 по
одобрените със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Дупница, община Дупница, област
Кюстендил, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 03.01.2024г,
самостоятелният обект с адрес: ***, ***“, блок ***, *, *, *, самостоятелният обект намиращ
се на * в сграда с идентификатор 68789.16.116.1, сградата с предназначение: жилищна
сграда-многофамилна, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор
68789.16.116, самостоятелният обект с предназначение: жилище, апартамент- в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, самостоятелният обект състоящ
се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, целият
самостоятелен обект с площ: 90,34 кв.м, ведно с 1/2 идеална част от прилежащото на
самостоятелния обект избено помещение № 1, цялото с площ от 4,38 кв.м, и от прилежащите
на жилището 2,956% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, при съседни на самостоятелния обект самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68789.16.116.1.27, под обекта: 68789.16.116.1.22, над обекта:
68789.16.116.1.34, стар идентификатор: няма, и при съседи на избеното помощение по
документ за собственост: от изток- дворно място, от запад-мазе № 2 на С. Я. Г., от север-
дворно място и от юг-коридор,
ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. за Е. К. П. -5/8 (пет осми) идеална част;
2. за Р. П. В. -3/8 (три осми) идеална част.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на
втората фаза на делбата.
5
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6