Решение по дело №903/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 25
Дата: 3 февруари 2023 г.
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20221510200903
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Дупница, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Ива Д. Г.ева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200903 по описа за 2022 година
Жалбоподателят И. К. М., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С............,
община С............, обл. К............., ул. „Т...........№ ......, е обжалвал Наказателно постановление
№ 22-5310-000705/07.06.2022 г., издадено от Началник група в ОД на МВР-К............., Група
КПДГПА К............., упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на
основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и по чл.
175, ал.3, пр.1-во от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв. (двеста лева) и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца за извършено административно нарушение по
чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Освен в
съпроводителното писмо е взето становище за неоснователност на жалбата, като моли да
бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление, е депозирана молба от гл.
юрисконсулт в сектор „Координация, административно и правно обслужване, и човешки
ресурси“ при ОДМВР К.............. В депозираната молба е взето становище по съществото на
спора, като счита че че узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от
собственика не представлява елемент от фактическия сътав по прекратяването на същата.
Като собственик на МПС жалбоподателят има задължението да следи дали има валиден
договор за сключена гражданска отговорност, както и да е запознат с последиците от
неизъплението на това задължение. Направено е възражение за прекомерност на
1
адвокатството възнаграждение. Претендира деловодни разноски.
Съдът като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
На 07.03.2022 г., актосъставителят Г. К., на длъжност – мл. автоконтрольор при група
КПДГПА К............. е съставил АУАН с бл. № 533566/07.03.2022 г. и свидетелят при
съставянето на акта и установяване на нарушението – Г. С., са констатирали, че
жалбоподателят на 07.03.2022 г. около 14:20 ч. на път II- 2-62, при км. 34. 200, в посока гр.
К............. управлява лек автомобил , марка и модел „Ф............“ с регистрационен номер КН
..........Т, като автомобила е с прекратена регистрация от 01.02.2022 г. във вр. с чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, поради несключване на задължителн гражданска отговорност на автомобила, с
което виновно е нарушил чл.140 от Закона за движение по пътищата ЗДвП).
Жалбоподателят подписал съставения му АУАН, като не е написал обяснение и не е
направил възражения относно констатациите.
АНО е прекратил административнонаказателното производство на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН и изпратил административноказателната преписка на РП гр. Дупница по
компетентност. Образувано е ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. С
постановление на РП гр. Дупница наказателното производство по вх. № 1078/2021 г. по
описа на РП гр. К............., ДП № 192/2021 г. по описа на РУ гр. Дупница е прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.06.22 г. и изпратено
на началника на РУ гр. Дупница, входирано в РУ гр. Дупница на 06.06.2022 г., по
компетентност, за вземане на отношение по случая по административноправен ред.
На 07.06.2022 г. АНО е издал атакуваното наказателно постановление, в което АНО е
възприел същите фактическа обстановка и правна квалификация.
Приложена е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. издадена от Министъра на
вътрешните работи, от която е видно, че АНО е разполагал с необходимите правомощия за
издаване на НП за констатирани нарушения по ЗДвП. С материална компетентност да
съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП разполага и актосъставителят.
Приложена е застрахователна полица за застраховки „Гражданска отговорност на
автомобилистите и злополука № BG/11/121002432072, валидна от 19.08.2021 г . до
18.08.2022 г., като същата е сключена разсрочено плащане на четири равни вноски. В
договора е предвидена клауза, с която застрахования е уведомен, че при неплащане на
разсрочена вноска от застрахователната премия след първата, договорът се прекратява
считано от 00:00 ч. на 16-я ден от датата на съответната вноска –чл. 368, ал. 2, т. 3 от КЗ.
Разпитаните в хода на съдебното следствие актосъставител и свидетел поддържат
изцяло установеното в АУАН фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото доказателства:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се
2
явява допустима. С оглед на така установеното, съдът счита, че жалбата е основателна,
поради което следва наказателното постановление да бъде отменено. Съображенията за
това се следните:
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административните наказания са допуснати съществени нарушения.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и
наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния
закон.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН в уводната част на постановлението следва да са
посочени датата на АУАН, въз основа на който се издава, име, длъжност и местослужене на
актосъставителя. Когато наказващият орган е бил сезиран по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
това изискване следва да бъде приспособено към особеностите на сезиращия документ
(прокурорско постановление) и в уводната част следва да се посочат обстоятелствата по чл.
199, ал. 2, пр. 1-3 от НПК. Горепосочените законови изисквания обезпечават
законосъобразното формиране на съдебните изводи относно начина, по който наказващият
орган е бил сезиран, наличието/липсата на основания за отвод по чл. 51 от ЗАНН,
спазването на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, наличието/липсата на
основания за отвод по ЗАНН, наличието/липсата на идентичност между административното
обвинение, повдигнато срещу определено лице по реда на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и
произнасянето на наказващия орган по същото.
В случая, както вече се посочи по-горе, обжалваното НП е лишено от въпросния
задължителен реквизит, поради което и подлежи на отмяна само на това самостоятелно
основание.
От друга страна и предвид горецитираното съдържание на прокурорското
постановление, същото в случая няма и характер на нарочен и надлежно сезиращ акт,
предпоставящ провеждане на административнонаказателно производство по реда на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН. АНО не е изпълнил задължението си по чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, а именно
с мотивирана резолюция да прекрати административнонаказателното производство в
случаите на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и поради тази причина е преписал изцяло
обстоятелствената част на АУАН в НП. От съдържанието на атакуваното наказателно
постановление не става ясно на какво основание е издадено същото - дали въз основа на
постановлението за отказ да се образува наказателно производство или въз основа на
съставения срещу АУАН, тъй като в описателната част на НП е възпроизведено изцяло
съдържанието на АУАН и последният е приложен от АНО в административнонаказателната
преписка като доказателство, т. е. използвани доказателства от АНО, са както съставения
АУАН, така и постановлението за прекратяване на наказателното производство, но не са
изложени мотиви в обстоятелствената част на НП, кой от тях е ползван като основание за
описание на нарушението. Липса на мотиви не два възможност да се извърши и проверка за
обоснованост на наказателното постановление, предвид различията, които съществуват
3
между тях (в тази връзка е Решение № 333 от 10.04.2014 г. по КАНД № 3701/2013 г. на
Административен съд-Пловдив).
Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е
управлявал процесния, описан по-горе собствен лек автомобил. Установи се категорично и
това, че този автомобил бил с автоматично прекратена на 01.02.2022 г. регистрация по реда
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП вр. чл. 18б ал. 1, т. 8 вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. По преписката не е приложено полученото по електронен път до ОД
МВР К............. уведомление от Гаранционен фонд за прекратяването на договора за
застраховка, респ. няма данни коя вноска не е платил жалбоподателя и от кога тече
предвидения в договора 16-ет дневен срок. Няма информация такова писмо, съдържащо
информация за прекратяване на сключения застрахователен договор, съгласно разпоредбата
на чл. 574, ал. 10 от КЗ да е изпратено от Гаранционен фонд на собственика и жалбоподател
в настоящото производство И. Марушин. Няма такава информация кога, по какъв начин
този контролен орган имащ задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика
на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от
Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. За извършената в тази връзка на 01.02.2022 г. от
органите на МВР автоматична служебна дерегистрация на лекия автомобил собственикът на
същия не бил изрично уведомен. Поради това на инкриминираната дата- 07.03.2022 г.,
жалбоподателят управлявал собственото си МПС, като нямал съзнанието, че същият е със
служебно прекратена регистрация. Научил за това едва след като бил спрян за проверка от
служители на МВР, които констатирали това обстоятелство.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на
жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на
административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
не изпълни задължението си за сключване на задължителна застраховка ГО е ситуирана в
Глава ІІІ от ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане движението им
по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка
на техническата им изправност. В същото време, по своя характер и наименование,
прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство е принудителна
административна мярка и като такава е нормативно уредена в глава VI на ЗДвП. В чл. 171, т.
2а от ЗДвП е посочено, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно
хипотезите, при които се предприема тази мярка. Сред последните не фигурира
4
неизпълнение от страна на собственика на задължението да сключи задължителна
застраховка ГО. Регламентирано е обаче задължение за уведомяване на собственика на ППС
за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, съгласно чл. 18б ал. 2 вр. чл.
18б ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., каквото в настоящия случай не се събраха
доказателства да е било направено. Напротив категорично ясно по делото стана, че
жалбоподателят не е бил уведомен за служебната дерегистрация на своя лек автомобил,
поради което няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците,
както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е
нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин
виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било
установено категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък
обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил. Съзнанието за липса
на сключена застраховка „Гражаднаска отговорност“ към момента на съставянето на акта е
ирелевантно, доколкото то касае друго по вид административно нарушение. Съставът на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предполага от субективна страна
наличие на пряк умисъл. От установената фактическа обстановка и обективираните
действия на жалбоподателя се установява, че той не е есъзнавал общественоопасния
характер на деянието –не е знаел и не съзнавал основни елементи от ъстава на
административното нарушение, а именно, че е прекратена служебно регистрацията на МПС ,
а и от кога е прекратена. Незнането на тези обстоятелства изключва умисъла и не може да
се направи извод, че привлечения към административнонаказателна атговорност е
предвиждал и е искал настъпването на общественоотпасните последици. Същият не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди и предотврати общественоопасните последици. Не е имал
никаква възможност да направи справка в информационните масиви на КАТ-ПП дали е
прекратена регистрацията на МПС, на какво основание и кога. Това обстоятелство изключва
и непредпазливостта като форма на вината. Няма никакво съмнение, че
административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната
такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи.
В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ще означава тя да се базира само и единствено на
предположение, което е недопустимо. Нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК императивно
повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно
приложима и в АНП по силата на чл. 84 от ЗАНН, още повече, че наказателното
постановление в административнонаказателното производство има характера на присъдата в
наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на
държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.
5
Горното налага обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, не може да бъде уважено
искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ОДМВР-К..............
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Дупнишкия районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5310-000705/07.06.2022 г., издадено от
Началник група в ОД на МВР-К............., Група КПДГПА К............., упълномощен със
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на И. К. М., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. С............, община С............, обл. К............., ул. „Т...........№ ......, му е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200.00 (двеста) и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца за извършено административно нарушение по
чл.140, ал.1, от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
К............., по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6