№ 14621
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110149613 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т.С“ ЕАД против т В. С. Н.
с ЕГН: **********, за признаване за установено по отношение на
ответницата, че дължи в полза на „Т.С” ЕАД сумите 361,74 лева (триста
шестдесет и един лева и 74 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК ЗП, бл.***, вх.В, ет.6, ап.53, аб.№**** за период от 01.05.2019 г. до
29.02.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 10.02.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 93,76 лева (деветдесет и три лева и 76 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г., 4,48 лева (четири лева и 48 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г. , ведно със законна
лихва за период от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането , сумата 1,35 лева
(един лев и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за период от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.04.2023 г. по
ч.гр.д. № 7521/2023 г. по описа на СРС, 178 състав. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че вземанията са възникнали по повод
консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден
имот - гр. София, ЖК ЗП, бл.***, вх.В, ет.6, ап.53, аб.№****, за процесния
период.Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно
1
приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Сочи се, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения
имот през процесния период, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че за
сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата, е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Т.С” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от
Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния
имот били начислявани от „Т.С” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва да е съществувала облигационна връзка
между страните през процесния период. Твърди, че заплащането на услугата
за дялово разпределение не се дължи на ищцовото дружество. Оспорва
претенцията за лихва върху цена за дялово разпределение като неоснователна.
Оспорва дължимостта на законната лихва за забава върху главницата за ТЕ. Не
оспорва фактите, за които се иска от ищеца допускането на СТЕ и ССчЕ.
Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира се разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Със заявление от 10.02.2023 г. "Топлофикация София" ЕАД е сезирало съда с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. Н. за
сумите, както следва: 361,74 лева (триста шестдесет и един лева и 74
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ЗП, бл.***,
вх.В, ет.6, ап.53, аб.№**** за период от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. , ведно
със законна лихва за период от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 93,76 лева (деветдесет и три лева и 76 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2020 г. до 31.01.2023 г., 4,48 лева (четири лева и 48 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г. , ведно със законна
лихва за период от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането , сумата 1,35 лева
(един лев и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за период от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г.
С разпореждане от 11.04.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение
като е присъдил процесните суми, както и сумата от 25 лв. - държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414 ГПК в
срок, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
2
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: 1. Имотът е топлоснабден. 2. В имота е доставено през
процесния период количество ТЕ, изцяло съответстващо на претендираното от
ищеца вземане - 361,74 лева. 3. Сумите за ТЕ за имота са начислени в
съответствие с общата нормативна уредба в областта на енергетиката. 4.
Технологичните разходи за ТЕ в АС са отчислявани за сметка на ищеца. 5.
Дължимата цена за услугата „дялово разпределение“ за процесния период е в
размер на 4,48 лв. 6. Общият топломер е бил годен през процесния период. 7.
Претендираните суми не са платени на ищеца от ответницата. 8. През
процесния период са били приложими ОУ на ищеца от 2016 г.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за доржавни имоти от 25.07.1991 г., от който се установява,
че на 25.07.1991 г. В. Н. е придобила собствеността върху описания в исковата
молба недвижим имот.
По делото е приет и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 47, том I, рег. № 1394, дело № 41/2020 г., от който се установява, че на
27.02.2020 г. В. Н. е прехвърлила на Мария Андонова описания в исковата
молба имот.
Представен е протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици, в който протокол не е посочена дата на ОС, на адрес: гр. София,
ул. "С" № ***, вх. 3, на което е взето решение да се сключи договор със "ТС"
ЕООД за извършване на услугата "топлинно счетоводство" и са избрани
представители, които да сключат договор от името на етажната собственост. В
приложение към протокола е представен списък на собствениците. Срещу №
17 са посочени имената на Н. и е положен подпис, който не е оспорен в
настоящия процес.
По делото е приет Договор № 3958, сключен между етажната собственост на
адрес: гр. София, ул. "С" №1, бл. ***, вх. В и Г като възложител и "ТС" ЕООД
като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
Приет е и договор № Д -0-67/03.06.2020 г., сключен между "Т.С" ЕАД –
възложител и „ТС“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу
насрещно задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение
От страна на "Т.С" ЕАД и от „ТС“ ЕООД са представени също съобщения към
фактури и копие от фактура за процесния период.
С оглед становището на ответната страна, че не оспорва количеството и
стойността на доставената топлинна енергия, както и извършването на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия и нейния размер за исковия
период, по делото не е назначавана СТЕ.
3
Изслушана е ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните и е
прието от съда. Вещото лице – счетоводител посочва, че за сумите, предмет на
производството, не са извършвани плащания. От заключението се установява,
че за периода от 01.10.2019 г. до 29.02.2020 г. стойността на ТЕ, доставена до
имота на ответницата, възлиза на 361,74 лева. Размерът на лихвата за забава
върху тази главница за периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г. е 87,77 лева.
Таксата за ФДР за периода 01.2020 г. – 02.2020 г. е определена от вещото лице
на 4,48 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено
възражение по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедта за
изпълнение изрично е посочено, че общо присъдените суми касаят и услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея, поради което
съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими за всички
претендирани суми, които в исковата молба съответстват на присъдените от
заповедния съд.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на
собственост върху имота, по силата на което правоотношение е доставил
топлинна енергия в твърдените количества до имота и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ответницата е да
докаже изтичане на законоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца е
да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
ответницата в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената
топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата
за дялово разпределение
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже,
че е погасила претендираните вземания.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през
исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната
4
мрежа.
Спорно е дали ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за
процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
В мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК
на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител и на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената
си тежест да установи, че през процесния период ответницата е имала
качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот.
Въз основа на приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти, от който се установява, че на
25.07.1991 г. ответницата Н. е придобила собствеността върху описания в
5
исковата молба апартамент № 53, съдът приема, че последната е собственик
на процесния имот, включително през исковия период и като такава –
потребител на доставената до същия топлинна енергия по аргумент на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В случая не се установява през процесния
период правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено
вещно право на ползване на трето за спора лице или да е възникнало изрично
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия между трето за
спора лице и "Т.С" ЕАД, поради което именно ответницата има задължение да
заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за
исковия период и е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по
предявените искове.
С прехвърлянето на собствеността върху топлоснабдения имот чрез договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 47, том I, рег. № 1394, дело № 41/2020 г., на 27.02.2020 г. В.
Н. е изгубила качеството си на собственик върху имота, поради което е
прекратено и правоотношението между нея и ищцовото дружество,
възникнало за този топлоснабден имот.
С оглед на гореизложеното искът за главница за ТЕ следва да се отхвърли за
периода 27.02.2020 г. – 29.02.2020 г.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия
за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид
качеството на ответницата на собственик на имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за
безспорно между страните, че през процесния период до имота на ответницата
е доставяна и потребявана топлинна енергия на обща стойност 361,74 лв.,
6
която сума е изчислена съобразно действащите през периода цени и в
съответствие с нормативната уредба, както и че е извършвана услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия на стойност 4,48 лева.
От ответницата своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия
са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в
общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да
са еднакви по размер (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на
ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е
уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т.С" ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като настоящият иск се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 10.02.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в случая от
10.02.2023 г. давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. № 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо,
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 04.12.2019 г. (с прибавяне на
69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода м. 05. 2019 г. - м. 09. 2019 г.
включително, тъй като вземането за м. 09. 2019 г. е станало изискуемо на
15.11.2019 г., или непогасени са вземанията за периода м. 10. 2019 г. – м. 02.
2020 г.
От заключението по ССчЕ се установява, че незаплатено и непогасено по
давност е вземането за периода м. 10. 2019 г. – м. 02. 2020 г. за сумата от
361,74 лева, поради което искът следва да се уважи изцяло.
Върху главницата от 361,74 лева, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на
ищеца от 2016 г., приложими в случая, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал.
4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки.
Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
7
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер
суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите
дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл.
33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което
поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана
от кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата
на дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Ето
защо за главните вземания за периода м. 10. 2019 г. – м. 02. 2020 г. в полза на
ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява
за периода 15.09.2020 г. – 31.01.2023 г. и е в размер на 93,76 лв., което
обстоятелство е отделено за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване в процеса.
По претенцията за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за процесния период:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като
начинът на извършване н а дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в
действалата към процесния подзаконова нормативна уредба.
В отношенията между страните са приложими общите условия на ищеца от
2016 г., приети по делото като доказателство, като по силата на чл. 22 от тях,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, а съгласно ал. 2 клиентите
заплащат на продавача – "Т.С" ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите
търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин
на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в
полза на "Т.С" ЕАД и при наличните доказателства, представени от "ТС"
ЕООД, че през процесния период действително е извършвана услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, е установен по основание. При
съобразяване, че процесният период, за който се претендира цената на
8
услугата е м. 01. 2020 г. - м. 02. 2020 г., т. е. няма вземания, които да са
погасени по давност, съдът приема, че искът за цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло за сумата от
4,48 лв. (който размер се признава от ответницата), при липса на данни за
плащане.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.02.2023 г. до
окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия:
По отношение на цената за услуга дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция
за сумата от 1,35 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 378,86 лв. от общо претендираните
съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 380 лв. (75 лв. – държавна такса,
200 лв. – ССчЕ, 5 лв. – СУ, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния
интерес, фактическата и правната сложност на делото), съразмерно с
уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца
се следват разноски в размер на сумата от 74,78 лв. от общо 50 лв.
За исковото производство от ответницата се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие от 10.10.2023 г., удостоверяващ заплащането на сумата в
брой на адвоката. От така претендираното възнаграждение на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъди сумата от 1,20 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство от ответницата се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие от 21.04.2023 г., удостоверяващ заплащането на сумата в
брой на адвоката. От страна на ищеца е направено своевременно възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
По отношение на претендираните разноски за заповедното производство,
съдът взе предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен
състезателен процес, а е само предпоставка за предявяване на материалното
право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът
следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът
9
изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението
си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на
чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде
възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл например
Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о.,
ТК). От друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да
мотивира възражението си, както и да ползва правна защита и да упълномощи
адвокат, като страните по договора за правна защита и съдействие свободно
могат да уговорят възнаграждение и за изготвяне на възражението – било то
мотивирано или не. При разпределяне на отговорността за разноски обаче,
съответно при натоварване на насрещната страна, следва да се отчете
обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране на
възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва
с разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита.
Доколкото адвокатът има признато от закона право на възнаграждение,
респективно и на страната, която го е упълномощила, следва да се присъдят
разноски за заплащане на такова, когато защитата е успешна.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф
3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.
Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед
на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед
даденото разрешение, при определяне размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото и действително
извършената работа. Съобразявайки изложеното, съдът определя дължимите
на ответницата разноски за заповедното производство в размер от 50 лв., при
съобразяване, че в случая се касае за подадено възражение по чл. 414 ГПК,
което не е необходимо да бъде допълнително обосновано. От тях на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят 0,15 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД с ЕИК:
**** и адрес: гр. София, УЛ. „Я“ 23 Б, общ. Столична, обл. София (столица),
срещу В. С. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК „ЗП“, бл.***, вх.В,
ет.6, ап.53, общ. Столична, обл. София (столица), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че В. С. Н. дължи на „Т.С“ ЕАД както следва: сумата от 361,74 лева (триста
шестдесет и един лева и 74 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК „ЗП“, бл.***, вх.В, ет.6, ап.53, аб.№**** за период от 01.10.2019 г.
до 26.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 10.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 93,76 лева (деветдесет и три лева и 76
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г., 4,48 лева (четири лева и 48
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г. , ведно със законна
лихва за период от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.04.2023 г. по ч. гр. д. №
7521/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД с ЕИК: **** и адрес: гр. София,
УЛ. „Я“ 23 Б, общ. Столична, обл. София (столица), срещу В. С. Н. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ЖК „ЗП“, бл.***, вх.В, ет.6, ап.53, общ.
Столична, обл. София (столица), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
дължимост на главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.09.2019 г. и за периода 27.02.2020 г. – 29.02.2020 г., както и на мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия
в размер на 1,35 лв. за периода 05.03.2020 г. – 31.01.2023 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.04.2023 г. по ч. гр. д. № 7521/2023
г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА В. С. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК „ЗП“,
бл.***, вх.В, ет.6, ап.53, общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на
„Т.С“ ЕАД с ЕИК: **** и адрес: гр. София, УЛ. „Я“ 23 Б, общ. Столична, обл.
София (столица), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 74,78 лв. -
разноски за ч. гр. д. № 7521/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, и сумата
от 378,86 лв. разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С“ ЕАД с ЕИК: **** и адрес: гр. София, УЛ. „Я“ 23 Б,
общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на В. С. Н. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ЖК „ЗП“, бл.***, вх.В, ет.6, ап.53, общ.
Столична, обл. София (столица), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
0,15 лв. - разноски за ч. гр. д. № 7521/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав,
и сумата от 1,20 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
11
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД, ЕИК *********
като трето лице - помагач на страната на ищеца "Т.С" ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12