Р
Е Ш Е Н И Е
№ /30.03.2018г.; гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, 10-и състав, на петнадесети март две хиляди и осемнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: **
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията Т. гражданско дело №
17300 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128
KT.
Производството е образувано по предявени
от К.Т.Ж., ЕГН
**********, против „В.” ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.128 КТ, чл. 86 ЗЗД и
чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2280,00 лева, представляваща
дължимо трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната за периода 01.07.2015г. – 01.01.2016г. в
размер на 380,00 лева месечно, сумата от
433.31 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху всяка
от главниците за трудово възнаграждение за периода от 01.09.2015г. –
13.11.2017г., сумата от 45.36 лева, представляваща
дължимо допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода 01.07.2015г. – 31.12.2015г., сумата от 7.86 лева, представляваща лихва за забава върху
главниците за допълнително трудово възнаграждение за периода 01.09.2015г. –
13.11.2017г.
Ищецът твърди, че с
ответника са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор, сключен
на 24.04.2012г. за заемане на длъжността „охранител”, при 8 часов работен ден и
основно месечно трудово възнаграждение в размер на МРЗ, действаща към момента,
ведно с допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
размер на 1.8% за всяка година трудов стаж, съгласно чл.12 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че работодателят не е
изпълнил задължението си за заплащане в срок на дължимото трудово
възнаграждение за процесния период, поради което моли
за присъждането му ведно с обезщетение за забава до датата на предявяване на
иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск с
правно основание чл.128 от КТ по основание и размер. Твърди, че за 2015г. МРЗ е
в размер на 360,00 лева, а нетният размер на възнаграждението възлиза на 282.20
лева, след приспадане на дължимите вноски за социално и здравно осигуряване и
ДОО. Поддържа се, че вземанията на ищеца за основно трудово възнаграждение са
изцяло погасени чрез плащане, поради което искът за присъждането им се явява
неоснователен. В отговора ответникът признава по основание и размер иска с
правно основание чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата за присъждане на дължимо допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за периода 01.07.2015г. –
31.12.2015г., както и акцесорния към него иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД.
В открито съдебно заседание
ищецът К.Т.Ж., редовно призован, не се явява, като за него се явява адв. ***, който прави изменение на иска в следния смисъл:
намалява размера на исковата сума за месец август 2015г., която след
изменението да се счита за предявена в размер на 120,00 лв., представляваща
дължимо трудово възнаграждение за същия месец, а лихвата за забава върху тази
главница намалява до размер от 26,48 лв. Моли исковете да бъдат потвърдени. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание,
ответната страна ***, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема
становище.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, че същите
са били в трудови правоотношения по силата на сключен трудов договор на
24.04.2012г., като брутното трудово възнаграждение за процесния
период е било уговорено в размер на минималната работна заплата за страната,
актуална към момента на полагане на труд.
С оглед признанието на иска с
правно основание чл.12 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и акцесорния към него иск, единственият спорен въпрос в
настоящото производство е дали за периода 01.07.2015г. – 01.01.2016г.,
работодателят е заплатил дължимото трудово възнаграждение на ответника или не.
Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което
се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации
по него - от страна на работника/служителя - предоставяне на работодателя на
работната си сила, от страна на работодателя - заплащане на трудово
възнаграждение, представляващо цената на работната сила. Работодателят е длъжен
да плаща в уговорените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това задължение
обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Щом като работникът или
служителят е изпълнил задължението да престира работната
си сила на работодателя, последният дължи заплащането на уговореното трудовото
възнаграждение. Плащането на трудово възнаграждение може да бъде установено с
ведомост или издаден въз основа на нея фиш за заплати, с преводен банков (и
счетоводен) документ или с разписка от работника за получено от него трудово
възнаграждение. (Решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм.
д. № 2107/2012 на Върховния административен съд).
В тежест на работодателя е
да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. (Решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм.
д. № 2107/2012 на Върховния административен съд).
В настоящия случай
работодателят и ответник по делото е представил РКО за заплатено трудово
възнаграждение на К.Ж., подписан от получателя и неоспорен от ищцовата страна, поради което е годно доказателство за
това, че трудовото възнаграждение за м.август 2015г. в размер на 260,00 лв. е
заплатено на работника. Представени са и разписки за подаден телеграфен запис с
адресат К.Т.Ж. и подател ***, съдържащи паричен превод. Същите не са от кръга
на обичайните доказателствата, предвидени в КТ, с които може да се установи
плащане на трудово възнаграждение, но въпреки това съдът намира, че в настоящия
казус те са годно доказателство за извършеното плащане. Този извод е резултат
от следното: при изпращане на сума, чрез ***, получателят може да има активно
поведение и да откаже да получи сумата или да прояви пасивно поведение, като не
се яви, за да я получи, като и в двата случая посредникът отбелязва едно от
обстоятелствата и връща сумата на подателя. В настоящия казус не се установи
изрично отбелязване от ***, че адресатът - ищец не е получил изпратените му с
телеграфен запис суми, нито се установи връщането им на подателя. Следователно
същите писмени доказателства правилно са използвани в приетото по делото
заключение на вещото лице. Именно от неговото заключение се установява
следното: 1) минималната работна заплата за страната към процесния
период е в размер на 380,00 лв.; 2) за месец юли няма данни за заплащане на
трудово възнаграждение, за месец август е заплатено трудово възнаграждение в
размер на 260,00 лв., а за останалите месеци от процесния
период е налице пълно плащане на трудовото възнаграждение. Установява се още,
че нетното трудово възнаграждение, съобразно МРЗ е в размер на 297,88 лв., т.е.
това е сумата дължима от работодателя на работника за всеки месец. Видно от
представените справки за процесния период
неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на 335,76 лв., а лихвите за
забава върху тази сума са в размер на 74,80 лв. (66.64 лв., лихва върху
неизплатеното възнаграждение за м. юли 2015г. и 8.16 лв., лихва върху
неизплатената част от трудовото възнаграждение за м. август 2015г.)
Предвид гореизложеното съдът
намира, че предявеният иск по реда на чл. 128 КТ е частично основателен. С
изменението на иска в открито съдебно заседание претендираната
сума, представляваща трудово възнаграждение за периода 01.07.2015г. – 01.01.2016г. е в размер на 2020,00 лв., а претенцията за лихви
е в размер на 382,95 лв. От събраните по делото доказателства се установи, че
неизплатеното трудово възнаграждение за процесния
период е в размер на 335,76 лв., а именно за м.юли 2015г. – 297.88 лв. (нето) и
за м.август 37,88 лв. (нето остатък). Следователно искът следва да бъде уважен
до сумата от 335,76 лв., а в останалата част до пълния претендиран
размер, същият следва да бъде отхвърлен. Установи се още, че дължимата лихва
върху неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на 74,80 лв., а именно
лихва върху дължимата сума за м.юли 2015г. – 66,64 лв. и лихва върху дължима сума
за м.август 2015г. – 8,16 лв.. Предвид това искът за заплащане на лихви върху
дължимо трудово възнаграждение следва да бъде уважен до размер от 74,80 лв., а
в останалата част до пълния претендиран размер от
382,95 лв., следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода на
спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от
него разноски, съобразно уважената част от иска, както и да заплати в полза на
ВРС дължимата държавна такса, отново съобразно уважената част от исковете. Предвид
липсата на направено искане от страна на ответника за присъждане на сторените
от последния разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока. Представеният
списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК от адв. *** съдържа в себе си
размер на адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв. Предвид
обстоятелството, че по делото са предявени два главни иска за заплащане на
главници и два акцесорни иска за заплащане на лихви
върху главниците, съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
главен и акцесорен иск, заедно, следва да бъде в
размер на 350,00 лв. Следователно и с оглед на признаването на единия главен и акцесорен иск, както и с оглед изхода на спора по втория
главен и акцесорен иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца общо сумата от 409,79 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. По същите съображения ответникът следва да бъде осъден да
заплати и дължимата държавна такса, съобразно изхода на спора, в размер на
66,42 лв., в полза на ВРС.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Ж., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 335,76 лв.,
представляваща неизплатеното трудово възнаграждение
за периода от 01.07.2015г. – 01.01.2016г., на осн. чл. 128, т. 2 КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 335,76 лв. до пълния претендиран размер от 2020,00
лв..
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** представлявано от управителя ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Ж., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 74,80 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 01.09.2015г. – 13.11.2017г., върху неизплатеното
трудово възнаграждение за периода от 01.07.2015г. – 01.01.2016г.,
на осн. чл. 128, т. 2 КТ вр.
чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 74,80 лв. до пълния претендиран размер от 382,95 лв.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от управителя ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Ж., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 45,36 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит на чл. 12 от Наредба за структура и организация на работната заплата, за
периода от 01.07.2015г. – 01.01.2016г.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от управителя ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Ж., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 7,86 лв., представляваща
законна лихва за периода от 01.09.2015г. – 13.11.2017г., върху допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит по чл. 12 от Наредба за структура и организация
на работната заплата, за периода от 01.07.2015г. – 01.01.2016г.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от управителя ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Ж., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 409,79
лв., представляваща сторени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от управителя ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – Варна, по
сметка на съда, сумата от 66,42 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва
от момента на получаването му от страните, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................