Р Е
Ш Е
Н И
Е № 2349
гр. Пловдив, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIX състав, в публичното заседание на 05.06.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Мариана
Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17622 по
описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е образувано по искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД срещу Д.П.И., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1421.89 лева – главница, 393.21 лева –
договорна лихва за периода 21.03.2017 г. до 20.05.2018 г., 214.83 лева –
наказателна лихва за периода от 21.04.2017 г. до 12.07.2018 г. и 62.64 лева –
административни разноски, всички произтичащи от договор за кредит № ...... от
16.02.2017 г., сключен с ............... и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като
поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 16.02.2017 г., както и
сумата в размер на 331.08 лева възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 16.02.2017 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2018
г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12780/2018 г. по
описа на ПРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.02.2017 г. между третото
лице ............... и ответника е сключен договор за кредит № ...... по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, неразделна част от който са Приложение № 1 към
него, съдържащо погасителен план, стандартен европейски формуляр и Общи
условия. При сключването на договора с ............... ответникът избрал да обезпечи задълженията си по договора за
кредит посредством поръчителство от трето одобрено от ...............
юридическо лице, а именно ищецът, който
се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички
негови задължения по договора за кредит, срещу което от своя страна ответникът
се задължил да му заплати възнаграждение в размер на 96.12 лева на месец за
периода на действие на договора за кредит като, след запознаване на ответника с
предложените му услуги, той подписал и договора с ищеца за предоставяне на
поръчителство от 17.01.2017 г. чрез разменяна на електронно волеизявление
съобразно ЗЕДУУ. На същата дата отново между ищеца и третото лице ...............
се сключил и договор за поръчителство, по силата на който ищеца като поръчител
се задължил да отговаря пред кредитора солидарно с ответника за всички негови
задължения по договора за кредит. Ответникът изпълнил частично задълженията си
по договора за кредит като извършил едно плащане на 08.04.2017 г. със сума в
размер на 245 лева. С оглед извънсъдебно уреждане на отношенията посредством
сключване на споразумение ............... направило административни разноски в
размер на 62.64 лева, които се дължат съгласно т. 2.7 от Раздел 8 от Общите условия неразделна част от договора. Поради
неизпълнение на задълженията на ответника по договора, неговият кредитор
изпратил на 16.07.2018 г. искане за плащане до ищеца като поръчител, който от своя страна на 20.07.2018 г. погасил всички
задължения на ответника по договора за кредит възлизащи на: 1421.81 лева
главница, 393.21 лева договорна лихва,
214.83 лева наказателна лихва и 62.64 лева сторени административни разноски за извънсъдбено погасяване на
задължението, за което уведомил ответника. За тези вземания, както и за дължимото му възнаграждение за поръчителство
в размер на 331.08 лева, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12780/2018 г. по описа на Районен съд
- Пловдив, І бр. с., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано
възражение, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта.
Претендират се разноски за
исковото и заповедното производство.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който е оспорил предявените искове като твърди, че
както договорът за кредит така и договорът за поръчителство не са подписани от
него, поради което не удостоверяват наличие на облигационна връзка породена както от договор за заем така и от
договор за поръчителство. Направено е оспорване на обстоятелството да е
извършено плащане от страна на ищеца към кредитора на ответника ................
Оспорена е дължимостта на претендираната такса административни разноски в
размер на 62.64 лева, като се твърди, че макар и наречени административни
разноски, същите се в противоречие с разпоредбата на чл. 10А, ал. 4 от ЗПК.
Отделно от това, въпреки че е наречена разноски, тази такса е обвързана с
неизпълнение на задължение по договор, което по същество противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Твърди се
също така, че уговореното възнаграждение за поръчителство по своето същество е
заобикаляне на ограниченото на императивната норма на чл. 32 ЗПК. Твърди се още,
че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство е в противоречие на
добрите нрави, тъй като по договора на ответника е предоставен заем в размер на
1500 лева при уговорен годишен лихвен процент в размер на 41.24% и ГПР в размер
на 50%. Изчислено за целия срок на
договора за 15 броя вноски дължимата сума при погасяване на кредита е в общ
размер на 3386.55 лева от общо усвоени 1500 лева или повече от 120%, с оглед на
което уговорката за възнаграждение за поръчителство противоречи на добрите нрави.
Направено е и правопогасяващо възражение
относно уговорената възнаградителна лихва.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 12780/2018 г. по описа
на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника
в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.Същите са допустими и
подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие валидно
сключен договор за заем с ..............., в това число предаване на заемната сума, по който са
останали
незаплатени търсените суми, че заплащането
на тези суми е уговорено в
договора за кредит, валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство, обезпечаващ договора за кредит, плащане на
претендираната сума от ищеца на ............... за погасяване на
задълженията на ответника по договора за заем, както и че е уговорено
възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство,
неговия размер, падеж на вземанията. В тежест на ответника – същият носи
насрещно доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил
задълженията си по договора за заем и договора за предоставяне
на поръчителство.
По делото
няма как съдът да приеме, че между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника Д.П.И. няма
сключен договор за предоставяне на поръчителство от дата 16.02.2017 г. по
съображенията, че договора е неподписан, както и по същите съображения да
приеме, че между .........., като кредитодател и ответника като кредитополучател
не е сключен договор за кредит от 16.02.2017 г. със съдържанието, посочено в
исковата молба, доколкото сам ответникът в т. III, подточка 1 и подточка 2 от отговора на исковата молба признава, че е сключил както с „Ай тръст“ ЕООД процесния
договор за предоставяне на поръчителство, така и с .......... договора за
кредит със съдържанието, посочено от ищеца в исковата молба, по силата на който
на ответника е предоставен заем в размер на 1500 лева, при уговорен ГЛП в
размер на 41.25 % и ГПР в размер на 50 % /т.III, подточка 2 от ОИМ/.
На първо
място с оглед направеното от ответника признание, съдът приема, че между него и
............... е сключен договор за заем от 16.02.2017 г., по силата на който ..........
е предоставил на ответника заем в размер на 1500 лева, при ГЛП в размер на
41.25 % и 50 % ГПР. Ответникът признава, че по имейл .......... му е изпратил
погасителен план включващ вноските по кредита. Всичко изложено води до извода,
че ответникът се е съгласил със съдържаните на договора, условията по него, бил
е запознат с дължимата сума по договора. В договора е посочено, че дължимата
главница е в размер на 1500 лева, а договорната лихва е 444.75 лева, която се
установява от погасителния план, в който последната погасителна вноска по
договора е с дата 20.05.2018 г., който погасителен план ответникът признава, че
е получил.
Преценявайки
съдържанието на договора съдът намира, че същият има минимално необходимите
реквизити, предвидени в чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК, поради което го приема за
действителен.
Ищецът
твърди, че по договора за кредит ответникът не е погасил задължение в размер на
1421.89 лева – главница, която представлява вноските от 2 до 15 за периода от
20.04.2017 г. до 20.05.2018 г., съгласно погасителния план по договора, чиито
сбор прави сумата в размер на 1421.89 лева /л.18/, както и договорна лихва в
размер на 393.21 лева за периода 21.03.2017 г. до 20.05.2018 г., претендира се
и наказателна лихва – обезщетение за забава в размер на 214.83 лева за периода
21.04.2017 г. до 12.07.2018 г., както и административни разходи в размер на
62.64 лева.
Изчислена по
реда на чл.162 ГПК, с оглед неоспорения от страните погасителен план /л.18/
договорната лихва за посочения период 20.04.2017 г. до 20.05.2018 г. възлиза на
сумата в общ размер на 393.21 лева.
В тежест на
ответника е да докаже, че е платил в срок задълженията си по договора за
кредит. Такива доказателства не са ангажирани от ответника. Предвид което съдът
приема, че по договора за кредит са останали неплатени задължения за главница в
размер на 1421.89 лева и възнаградителна лихва в размер на 393.21 лева за
периода 20.04.2017 г. до 20.05.2018 г. Всички задължения по договора са с
настъпил падеж, доколкото крайната дата за плащане е 20.05.2018 г., вземанията
са изискуеми.
При забава в
плащанията на кредитора се дължи и обезщетение за забава – наказателна лихва,
съгласно чл.86 ЗЗД.
Изчислено по
реда на чл.162 ГПК, доколкото не са необходими специални знания, с помощта на
онлайн калкулатор – наказателната лихва – обезщетение за забава за процесния период
върху всяка една от непогасените месечните вноски за главница и договорна лихва
/от вноска 2 до вноска 15/ от датата следващ падежа, като съдът взе като първа
просрочена вноска - вноска № 2 с падеж 20.04.2017 г., обезщетението за забава
за периода 21.04.2017 г. до 12.07.2018 г. възлиза на сумата в размер на 126.02
лева.
По отношение
на търсените от ищеца административни разноски, направени от ............... по
договора за кредит не са ангажирани доказателства с доказателствена стойност за
съда, от които да се установи реалната напарва на такива. Писменото изявление
на представител на ..............., че са направени такива в размер на 62.64
лева /л.32/ не се ползват с доказателствена стойност от съда, доколкото е
изявление на кредитор на ответника, без да са представени каквито и да е
доказателства за реалната направа на такива разноски.
Наред с
договора за кредит, съдът приема за установено, с оглед признанията на
ответника, че между него и „Ай тръст“ ЕООД в качеството на поръчител е сключен
договор за предоставяне на поръчителство от 16.02.2017 г. по договор за кредит
от 16.07.2017 г. със соченото от ищеца съдържание, по който е уговорено
възнаграждение за предоставеното обезпечение в размер на 1441.95 лева или по
96.13 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. В чл.4, ал.1
от договора за поръчителство е предвидено, че в случай, че поръчителя изпълни
задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, поръчителят има
право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от
поръчителя задължения на потребителя по договора за кредит.
При
извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ищеца се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е ..........
АД. Основен предмет на дейност на ищеца е гаранционни сделки, каквато е
процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Ай тръст“ ЕООД, от
извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик ................
С оглед това
обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се
цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на ................ В крайна сметка с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с ..............,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на ............... е все
едно кредитора да плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор
за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство
на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК.
Наред с това
съдът приема, че уговореното в договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение в размер на 1444.95 лева при отпуснат кредит в размер на 1500
лева е неоправдано високо. Следва да се посочи, че и по договора за
поръчителство ответникът се явява потребител на услугите, предлагани от
ищцовото търговско дружество, което ги предлага по занятие с цел печалба и е по
–слабата икономически страна.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
1/2009 г. ОСТК, ВКС, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са
общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях.
Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
В случая
съдът счита, че уговореното в договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение е нищожно, доколкото противоречи на принципа на
добросъвестността и справедливостта. Това е така доколкото ищецът и чрез него ...............,
като едноличен собственик на капитала, при всички случаи, независимо дали ще се
задейства разпоредбата на чл.4, ал.1 от договора за поръчителство и на
поръчителя ще му се наложи да плати задълженията на потребителя по договора за
кредит, ще получи чисто възнаграждение в не малък размер без неговата престация
да е съразмерна с престацията на ответника.
Съдът счита,
че доколкото смисъла на договора поръчителство е получаване на печалба чрез него,
то недействителността на клаузата, в която е уговорено възнаграждение влече
след себе си недействителност на целия договор по арг. от чл.26, ал.4 ГПК,
доколкото договорът не би се сключил, ако липсваше възнаграждение по него.
Действително
страните могат свободно да договарят съдържанието на сключваните от тях сделки,
но тази свобода не е неограничена, доколкото съгласно чл.9 ЗЗД съдържанието на
договорите не следва да противоречи на закона и на добрите нрави, какъвто, с
оглед изложеното по-горе, не е настоящия случай.
Предвид
изложеното, макар и съдът да приема, че ответникът има задължения към ...............,
счита, че договорът за поръчителство, сключен „Ай Тръст“ ЕАД, на който ищецът
основава претенциите си, е недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с
чл.19, ал.4 ГПК и на допълнително основание чл.26, ал.4 ГПК, то същият не е
породил действие между страните, в това число, ответникът няма задължение по
силата на този договор да връща, платеното от „Ай Тръст“ ЕООД на ................
Предвид изложеното
исковете ще бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника.
Същият не е доказал направата на такива производството.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Ай Тръст“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, „Бизнес център България“,
сграда А
срещу Д.П.И., ЕГН **********,***, за признаване за установено, че Д.П.И., ЕГН ********** дължи на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1421.89 лева – главница, 393.21 лева –
договорна лихва за периода 21.03.2017 г. до 20.05.2018 г., 214.83 лева –
наказателна лихва за периода от 21.04.2017 г. до 12.07.2018 г. и 62.64 лева –
административни разноски, всички произтичащи от договор за кредит № ...... от
16.02.2017 г., сключен с ............... и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като
поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 16.02.2017 г., както и
сумата в размер на 331.08 лева възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 16.02.2017 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 06.08.2018 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12780/2018 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
Вярно с оригинала! ММ