№ 757
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. М.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110209508 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ******* с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: г******* представлявано от А.Г., в качеството му на ректор,
срещу наказателно постановление № 22-007420 от 17.06.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което за нарушение
на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), му е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1500 лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал ******* с ЕИК
*******, който обжалва същото, като иска НП да бъде отменено изцяло като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно
прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения в
административно-наказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
юрк. Ковачева, която поддържа жалбата и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” -
София в съдебно заседание се представлява от юрк. П., който оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана,
а наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.12.2020 г. жалбоподателят - *******, сключил трудов договор №
РД-22-2858 с лицето А.З.П. с ЕГН **********, като за така сключения трудов
договор на същата дата било изпратено в ТД на НАП уведомление за
регистриране на същия. Подаденото от жалбоподателя уведомление не било
прието в ТД на НАП, тъй като същото съдържало некоректни данни за
фамилия на работника, поради което ТД на НАП издало справка с изх. №
22388203553933 от 23.12.2020 г., в която били посочени причините, поради
което подаденото уведомление за регистриране на сключения трудов договор
не било прието. За да регистрира по предвидения в закона ред сключения с П.
трудов договор, ******* подал ново уведомление до ТД на НАП, което също
не било прието, тъй като не бил спазен три дневния срок за деклариране на
трудовия договор от неговото сключване. За неприетото уведомление ТД на
НАП издал справка с изх. № 22388203558525 от 31.12.2020 г., в която било
посочено, че уведомлението не е прието поради неспазен 3-дневен срок за
деклариране.
Свид. ЕЛ. СТ. СТ. извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство от жалбоподателя, резултатите от която обективирала в
протокол за извършена проверка от 19.05.2021 г. По време на проверката С.
констатирала, че жалбоподателят не е поправил грешката в уведомлението за
сключения с П. трудов договор в три дневен срок от получаване на справката
– 23.12.2020 г.
При тези обстоятелства и в присъствието на И.Б. - като упълномощено от
жалбоподателя лице, свидетелят С., в присъствието на двама свидетели,
съставила на ******* акт № 22-007420 за установяване на административно
нарушение от 19.05.2021 г., за нарушение по чл. 4, ал.2 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от Кодекса на труда. Актът бил предявен и екземпляр от него бил
връчен на Бичева, която при неговото подписване не вписала възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН ******* не депозирал писмени
възражения, поради което и въз основа на съставения АУАН на 17.06.2021 г.
директора на Д „ИТ” София постановил процесното НП № 22-007420, с което
за нарушение на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието
и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя било
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1500 лева.
По делото са представени следните заповеди: № З-0058 от 11.02.2014 г.,
на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, по силата на която директора на Д
2
„ИТ” е оправомощен да издава наказателни постановления по актове,
съставени от инспектори от Д „ИТ”, както и Заповеди с №№ ЧР-
977/21.08.2017 г. и ЧР-1280/04.09.2020 г. относно длъжностите на
актосъставителя и наказващия орган.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административно наказателната преписка и показанията на свид. С..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът
намира, че при образуване на административно наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващо
законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващо
отмяната му.
Съображенията са следните:
Съдът, в настоящия състав счита, че административно наказателното
производство, развило се срещу *******, е образувано в нарушение на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно
нарушение не е съставен в присъствие на нарушителя, а в присъствието на
друго лице – пълномощник, на когото е предявен за запознаване и
подписване, и на когото впоследствие е връчен препис. Видно от
представения по делото АУАН в него е вписано, че същият е предявен и
екземпляр от него е връчен на И.Б..
От представеното по делото пълномощно с рег. № 05761 от 01.04.2021 г.,
на нотариус с район на действие Районен съд гр. София, се установява, че
И.С.Б. има право да представлява ректора пред Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” във връзка с проверки на работници/служители
на *******. Това пълномощно по никакъв начин не се отнася за
представителство във връзка с проверка на самия Софийски университет,
като в него не е отбелязано, че пълномощникът е упълномощен да присъства
при съставяне на АУАН на Софийски университет, нито да подписва и
приема екземпляр от същия.
Предвид изложеното, съдът приема, че действията по образуване на
производството са извършени в нарушение на процесуалните правила, тъй
като до участие в него е допуснато лице, различно от нарушителя, без
изрично упълномощаване, въпреки че нарушителят е бил известен. Няма
данни нарушителят да е търсен, но да не е намерен или да е поканен, но да не
се е явил, т. е. отсъствието му не е оправдано с някоя от хипотезите в чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, тъй като не е спазена изложената там процедура от страна на
актосъставителя.
Настоящият съдебен състав приема, че образуването на
административно наказателното производство в присъствие на
упълномощено лице, заместващо нарушителя, който е бил известен и
отсъствието на когото не е оправдано с някоя от хипотезите в чл. 40, ал. 2 от
3
ЗАНН, е извършено в нарушение на процесуалните правила. С това
съществено е засегнато правото на защита на сочения като нарушител, тъй
като го е лишило от правото на лично участие при съставяне на АУАН, както
и от произтичащите от това правни възможности още на този етап да се
защити срещу предявеното му с акта обвинение, като даде обяснения, направи
конкретни възражения или своевременно посочи доказателства. Този извод
се налага от самата законова регламентация, допускаща при визираните в
посочения текст предпоставки задочно производство. Това законово
разрешение е последица от принципа за личната административно
наказателна отговорност в чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, на който принцип са
подчинени правилата за образуване и развитие на производството. В тази
насока са и разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 42, т. 8, чл. 43, ал. 1 и чл. 44
от ЗАНН. Те регламентират строго лични права (за запознаване със
съдържанието на акта, даване на обяснения, направа на възражения),
упражняването на които е предоставено единствено на нарушителя, не и на
други лица – в т. ч. и пълномощници, тъй като зависят от субективната
преценка на нарушителя. Тези норми следва да се спазват стриктно,
доколкото в административно наказателното производство разширително
тълкуване е недопустимо.
Недопускане участието на пълномощници, макар да не е формулирано
изрично, се извлича не само от принципа в чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, но и от
правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, намиращи субсидиарно
приложение в административно наказателното производство съгласно чл. 84
от ЗАНН. В НПК института на представителството спрямо обвиняемия също
е изключен, като при невъзможност за лично участие производството протича
задочно или се спира. По аналогия, представителството е неприложимо и в
административно наказателното производство, особено по отношение
действията по повдигане и предявяване на обвинение спрямо нарушителя,
осъществявани чрез съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. ЗАНН осигурява достатъчно възможности и ясни правила за
законосъобразно развитие на производството при известен нарушител,
поради което делегиране другиму правото на лично участие в него, не би
могло да породи годни правни последици. Императивността на изискването
за лично предявяване на АУАН на нарушителя се извлича и от разпоредбите
на чл. 43 от ЗАНН. По аргумент от ал. 4 – ал. 6 от същата разпоредба,
възможността за предявяване, подписване и връчване на съставения в
отсъствие акт на друго лице е изключена, в предвид изричното решаване на
въпроса с продължаването на производството при не намиране на нарушителя
– “производството се спира” – чл. 43, ал. 6 ЗАНН.
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че актът за
установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на
упълномощено лице, без да е предявен за подпис на нарушителя, поради
което съдът намира, че не е спазена процедурата, предвидена в чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН въвежда по императивен начин
4
изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и само при
наличие на посочените в ал. 2 на чл. 40 от ЗАНН условия може да се състави
в негово отсъствие: когато нарушителят не може да се намери или пък след
покана не се яви. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са
налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това, т. е. представителят на
работодателя - субект на административно наказателната отговорност да е
бил поканен да се яви за съставяне на акт за административно нарушение, е в
нарушение на чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. По делото
не се съдържат данни актът да е бил предявен или връчен на ******* с ЕИК
******* – нарушителят - лично на представляващия, или екземпляр от него
да е изпратен по пощата с обратна разписка. Нарушението на тези правила е
съществено, тъй като води до ограничаване на правото на защита на
дружеството жалбоподателя и не биха могли да се санират в последващ
стадий на административно наказателното производство. Връчването на
АУАН на нарушителя, в конкретния случай, това е ректорът на *******,
който представлява юридическото лице, цели да гарантира възможност да се
запознае със съдържанието на АУАН, да изложи обяснения или възражения
по него, както и да направи такива в законоустановеният срок по чл. 44 от
ЗАНН от подписване на акта. Безспорно посочените императивни разпоредби
свързват връчването на акта и подписването единствено и само с нарушителя
– административно наказателно отговорно лице, т. к. всички последващи
права и задължения са свързани с него, най-вече реализирането на правото му
на защита в пълен обем. Налице е съществено нарушение чрез невръчването
на акта на нарушителя. Актосъставителят е длъжен на основание
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, след съставяне на АУАН, да го
предяви на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише
със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, ако се установи, че актът не е
бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на
актосъставителя. Този съществен порок (липса на предявяване на АУАН на
нарушителя) сам по себе си е достатъчно основание да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление. Невръчването на акта не е от
нарушенията, които могат да бъдат санирани по реда на чл. 53 от ЗАНН,
понеже води до тежко ограничаване на правото на защита на лицето, чиято
административно наказателна отговорност се ангажира, а подобно
нарушаване на правото на защита на свой ред води до опорочаване на цялата
административно наказателна процедура и съответно до отмяна на
издаденото наказателно постановление. Упълномощаването на И.Б. по
представеното пълномощно, се отнася единствено до проверки на
работници/служители, но пълномощникът няма представителни права на
изрично упълномощаване да представлява *******, при подписване на акт за
установяване на административно нарушение. При тези съображения
настоящият състав приема, че в хода на административно наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се
5
в съставяне на акта в отсъствие на нарушителя без да е проведената
процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, както и непредявяване на акта на
нарушителя, което е пречка за издаване на законосъобразно наказателно
постановление. Нарушаването на императивните разпоредби на ЗАНН е
довело до опорочаване на цялото административно наказателно
производство.
Не без значение е и факта, че в НП са посочени грешно както името, така и
фамилията на Анна П. – служителят, със сгрешена фамилия в уведомлението
до НАП по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, което води неясноти в
обстоятелствата по твърдяното нарушение, което се явява отделно нарушение
на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което нарушение
също е съществено, тъй като води до невъзможност жалбоподателя да разбере
за какво точно нарушение е ангажирана административно наказателната му
отговорност, а това пряко ограничава правото му на защита.
С оглед изложеното, ограниченото право на защита на жалбоподателя
винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което обуславя
отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. За пълнота и с оглед задължението на въззивната
инстанция за цялостен контрол на обжалвания административен акт, следва
да бъде посочено, че нарушението формално е осъществено, но с оглед
незначителността на настъпилите вредни последици, както и с оглед
представените доказателства за повторните опити и инициативност на
юридическото лице за отстраняване на допуснатото нарушение, като на
практика нарушението е отстранено само благодарение на това, би следвало
да се приеме, че същото се явява маловажен случай.
С оглед изхода на делото не следва да се уважава искането за
присъждане на разноски от страна на представителя на административно
наказващия орган, а от страна на жалбоподателя липсва такова искане.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-007420 от 17.06.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което за
нарушение на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на
******* с ЕИК ******* е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на административно-наказващия
6
органа за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7