№ 27929
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110144430 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е по исковата молба на Б. А. П., ЕГН: **********,
с.Железница, ***2 чрез адв. Ж. с адрес за книжа гр.София, ул.“***, ет.1 спрямо „Д.Б” ЕООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Искър“, ул. „****,
представлявано от управителя С.Б.З чрез адв. Ф..
Излага се, че с ответника е бил в трудово правоотношение по тр.договор от
07.12.2007г. първоначално на позиция „монтажник“, а впоследствие с ТД от 31.07.2014г. на
длъжност „сервизен техник" с код по НКПД 75941021 като с ДС от 27.01.2022 г. му е било
определено основно месечно БТВ в размер на 1 604.92 лв., считано от 01.01.2022 г. Излага
се, че на датата 16.03.2022 г. около 06:000 ч. сутринта ищецът е бил на работа при ответника
в отдел „малки части“ като при започване на работния процес възникнал спор между него и
друг служител - И.Г. Излага се, че при липсата на организация и план за действие ищецът е
предложил на другия служител начин на изпълнение на възложената им работа за деня, но
той не се е съгласил, поради което ищецът е заявил, че при липсата на консенсус досежно
начина на изпълнение на работа ще сигнализира техническия им ръководител. Сочи се, че в
тази ситуация другият служител – Г изненадващо обидил ищеца и започнал да го удря като
ищецът е отвърнал до степен да отбие започналото срещу него нападение. Намесили са се и
други служители, но до тяхната намеса ищецът получил прорезна рана в областта на лицето
и ръцете от служителя Г, от макетен нож. Твърди се, че след този инцидент П. бил отведен в
„Спешен кабинет по неврохирургия“ към УМБАЛСМ при Н. И. Пирогов ЕАД, където в
06:28 ч. му бил издаден лист за преглед на пациент КДБ/СО № ЧР-09-249/14.09.2021г. и
СМУ от 16.03.2022г. Въз основа на прегледа му било поставено и заключение, а именно:
„субконюнктивален кръвоизлив на ляво око; хирургически обработена порезна рана в
областта на лицето, разположена в областта на дясна буза и продължаваща под дясна ноздра
и повърхностни надрези на кожата в областта на втори пръст на дясната ръка и трети пръст
на лявата ръка.“, получено в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизъм
и по време и начин, които биха могли да се случат така, както са посочени от ищеца.
Издаден бил и БЛ с № Б22021196431 за временна нетрудоспособност за периода от
17.03.2022 г. до 28.03.2022 г.
Излага се, че работодателят е съставил Констативен протокол за установяване на
настъпило събитие, а на 16.03.2022 г. ищецът е депозирал и обяснения със Заповед №
607/16.03.2022 г. и на основание чл. 193, ал. 1 КТ. Излага се, че при връщане на работа на
1
29.03.2022 г. не е бил допуснат като му е връчена Заповед № 626/29.03.2022 г„ с която му е
бил забранен достъпа до работните помещения на дружеството за дата 29.03.2022 г.,
включително е уведомен, че му е забранено да подава заявления за платен/неплатен отпуск,
а със следваща такава с № 628/31.03.2022 г. за работни, но неприсъствени за ищеца дни са
били дните от 01.04.2022 г. до 08.04.2022 г. Но се твърди, че той не е бил. допуснат до
работното му място и на 11.04.2022 г. като със Заповед № 629/11.04.2022 г. периодът за
недопускане до работа е бил от 11.04.2022 г. - 15.04.2022 г. и така до дата 24.06.2022 г. И
най – сетне се излага, че със Заповед № 657/24.06.2022 г., на управителя му е било наложено
наказание: „дисциплинарно уволнение" и е бил прекратен ТД помежду им като причините
за това са, че на 16.03.2022 г., около 06:10 ч. сутринта, при започване на работа ищецът се е
скарал и сбил със свой колега като се е стигнало до размяна на обиди и юмручни удари,
прераснали в побой, с което е извършил нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ.
При тези твърдения се навеждал, че така извършеното уволнение е
незаконосъобразно тъй като не е извършил нарушение на трудовата дисциплина вкл.
изразяващо се в саморазправа, прераснала в побой тъй като не той е станал причина за
започване на конфликта. Навежда се, че дори и да е нарушение на тр. дисциплина стореното
от него като самозащита, то работодателят не е взел под внимание критериите по чл.189 от
КТ. Оспорва се уволнението като извършено без мотиви от страна на работодателя - не се
съдържа описание на конкретни индивидуализиращи обстоятелства по чл.195, ал. 1 от КТ,
нарушена е и разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ като не са събрани достатъчно други
доказателства за механизма на спора между служителите; навежда се, че заповедта е
издадена след срока по чл. 194, ал. 1 КТ – двумесечен от откриване на нарушението и не по-
късно от 1 година от извършването му.“ Дисциплинарното наказание е наложено на
24.06.2022 г. за твърдяно нарушение на 16.03.2022 г.
При горните твърдения и като се ангажират доказателства се желае решение на съда,
с което да бъде признато извършеното със Заповед № 657/24.06.2022 г., на управителя
уволнението за незаконно и да се отмени; да бъде възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ ищецът на заеманата преди уволнението длъжност "сервизен техник", на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ да бъде осъден „Д.Б” ЕООД да заплати на Б.
обезщетение за оставане без работа в размер на 2776,63 лв. поради незаконно уволнение за
периода от 24.06.2022 г. до 16.08.2022 г. ведно с мораторната лихва за месеците юни и юли в
размер на 11.50 лв. както и да се присъди и законовата такава от датата на подаване на
исковата молба – 16.08.2022г. до датата на окончателното изплащане на всяка една от
посочените по-горе главници и да бъде осъден ответника да плати на ищеца сумата от
1604.92 лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата като удържано от ответника на основание чл. 221, ал. 2
КТ вр. чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД обезщетение. Ангажират се доказателства и се претендират
разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който се оспорват част от твърденията на
ищеца досежно фактите – сочи се, че и дамата служители още на същата дата на случилото
се били отстранени от работа със заповед с № 612/ 16.03.2022г. и са им били поискани
обяснения за случилото се. Излага се, че от извършените и на двамата служители прегледи
са били установени следи от удари на всеки един от тях. Излага се, че след събиране на
доказателства за случилото се, работодателят е преценил, че и двамата служители за
нарушение на трудовата дисциплина и в частност на етичния кодекс на предприятието,
следва и са били дисциплинарно уволнени като се навежда, че заповедта е мотивирана –
като са описани действията на работника, довели до нарушение на ТД, и наказанието е
съобразено с цялостното поведение на ищеца – работник, който е имал и др. провинения.
Събрани са и поисканите обяснения за случилото се по чл. 193, ал.1 от КТ, а досежно
наведената преклузия се излага, че не е налице такава, тъй като заповедта е издадена след
2
разрешение на Инспекция по труда с оглед спазване изискванията за закрила на
трудоустроен работник. Срокът е спазен на основание чл.194, ал.4 от КТ. В подкрепа на
горното се ангажират доказателства и се желае решение в този смисъл. Претендират се
разноски.
Исковете са с правно основание по чл.344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ и чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна и за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 2776,63 лв. поради незаконното уволнение за
периода от 24.06.2022 г. до 16.08.2022 г. и по чл. 221, ал. 2 КТ вр. чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК след като провери редовността и допустимостта на
предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася
с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Настоящият състав намира, че така предявените претенции са допустими, поради
което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание, за което да се
призоват страните, на които следва да се връчи препис от настоящото определение.
Съдът указва на страните, че в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на уволнението – наличие на соченото в заповедта основание –
прекратяване на ТД със спазване на процедурата по чл.190 и следващите от КТ.
В тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение – за което
няма спор.
Относно доказателствените искания съдът приема следното: като доказателства
следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и отговора документи.
Следва да бъдат събрани и гласни доказателства на страните – един свидетел на
ищеца и един свидетел на ответника като вторият, посочен от ответника свидетел на
основание чл. 159, ал.2 от ГПК.
При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 15.11.2022г.
от 10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за доброволно
уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните, а на ищеца и
препис от отговора по исковата молба.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
ДОПУСКА по един свидетел за разпит на страните при режим на довеждана за
датата на съдебното заседание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от писмения отговор.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече информация можете
да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес:
3
spogodbi@srs.justice.bg.
По доклада страните могат да изразят становища писмено в срок от една седмица от
връчване на настоящото – на основание чл. 312, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4