Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова и в присъствието на прокурора … , като
разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА НАХД №2492 по описа за 2019
год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Х.Т. ***, против Наказателно
постановление № 19-0938-004461/08.11.2019г. на ***сектор към ОДМВР-Плевен, ***“, с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 1000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като на основание
Наредба №1з-2539 на МВР са отнети 10 контролни
точки за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200,00лв., за нарушение на чл.37 ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от
издаденото наказателно постановление останал жалбоподателя който го обжалва в
срок.
В жалбата се иска
отмяна на НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се
от процесуален представител в лицето на адв.П.В., с пълномощно
по делото. Последният пледира за отмяна в
частта, в която е санкциониран
жалбоподателя за употреба на алкохол и
управление в това състояние. Не се поддържа жалбата и не се оспорва НП в частта относно наложеното наказание за причиненото ПТП.
Адв.В. излага аргументи, с които се иска отмяна на НП в тази му част.
Ответната страна О.М.П.
– редовно призована, представител не се явява.
Жалбата е с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима. По
същество жалбата е основателна.
С оглед събраните в хода на
съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 15.09.2019г. в 11:06 часа в гр.
Плевен, на първокласен път №3 І-ІІІ км 80+922 с посокан а движение гр.***,жалбоподателят
управлявал собственитя си лек автомобил „***
***И.Д. и С.К. изпълнявали служебните си задължения, когато получили сигнал
от ОДЧ за възникнало ПТП на първокласен
път І-ІІІ, км 90+922. Когато пристигнали на място, установили два
катастрофирали автомобила извън пътното
платно. Единият от участниците в ПТП-то бил
водач на ***, а другият участинк бил водачът на ***. Било установено, че
при излизане от земен път /крайпътна територия/, водачът на л.а. „***“ не
пропуснал правилно движещият се по пътя л.а. „***“, като му отнел предимството
и се ударили странчино. Било реализирано и въпросното ПТП, с материални щети по
двата автомобила.
Подробни данни за ПТП, ***служители и свидители Д. и К., придобили непосредствено при пристигането им на място, от
там присъстващите свидетели и участници
в ПТП - *** - водач на л.а. „***“, П.К. и Д.К..
В съдебно заседание свидетелите П.К. и Д.К. описват механизма на възникналото ПТП, т.к. са
били пътници в л.а. „***“, управлян от
брата на свидетеля П.К. - ***. Свидетелите
са възприели, как от земен път, от тяхна дясна страна е излязъл л.а. „***
Рав 4“, като водачът на този автомобил не спрял, за да даде предимство на л.а.
„***“, а директно се включил в движението. Водачат на л.а.“***“ - свидетеля ***,
с цел избягване на удара, свил, но не
могъл да спре и последвал удар при който „***“-а ударил с предната си част
лявата страна на „***“-тата и се озовал
в канавката. Веднага селд удара, пътниците от този автомобил слезли - това били свидетелите
***, Д.К. и п.К. и се притекли на помощ на водача на л.а.“***“. Водачт бил
адекватен и нямал сериозни наранявания.
Водъчат е бил сам в автомобила и предложил да не викат КАТ. Свидетелите не били
съгласни и се обадили на тел.112 , като подали сигнал за ПТП. Докато чакали
служителите на полицията от земният път
излязъл ***черно на цвят и водачат на
л.а. „***“ се качил в него, като така напуснал мястото на произшесвието. След около 15-20 минути, водачат на л.а.“Тойтоа“ се върнал
с друг автомобил, като бил придружен от
друг мъж . В това време пристиганли органите на полицията, пред които въпросният придружител
на водача настоявал че той е управлявал
л.а.“***“. ***служители пристъпили към установяване обстоятелства по
възникналото ПТП, като снемали поотедло данни от всеки един от свидетелите.
При рутиннта им проверка пристъпили
и към изпробване на водачите на автомибилите за наличе на алкохол, като при пробата на водача на
л.а. „***“ - С.Х.Т., уредът отчел 1,34 на хиляда. Бил издаден талон за медицинско изследавне и водачът бил
откаран в ЦСМП-Плевен, след което
отведен в 01 РУ-Плевен, за
предплиемане необходимите процесуални действия.
Описаната
в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното по съдебен ред
наказателно постановление, с което на С.Х.Т.
***, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
1000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като на основание
Наредба №1з-2539 на МВР са отнети 10 контролни
точки за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200,00лв., за нарушение на чл.37 а3от ЗДвП.
Установената фактическа обстановка
се възприе от показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели
- С.К.,И.Д., Д.К. и П.К., чиито показания съдът кредитира с доверение, като
достоверни и правдиви.
Така описаното се установява по
несъмнен и категоричен начин въз основа събраните в хода на съдебното следствие
по делото писмени доказателства, които Съдът по реда на чл. 283 НПК прие и приложи по
делото.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че с обжалваното наказателно
постановление на ***сектор
към ОДМВР-Плевен, ***“,
са наложени кумулативно две административни наказания на основание чл.174, ал.1
т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП, и на
основание Наредба №1з-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
Издаденото наказателно постановление в тази му част е незаконосъобразно,
тъй като е вменено извършване на несъставомерно деяние. Видно от материалите по
делото
наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН по получено
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.10.2019г. на РП Плевен №В-3919/2019г. по ДП №Б-241/209г. на Районна прокуратура гр.Плевен. Изпълнителното
деяние, описано в обстоятелтвената му част се изразява в това, че:
“На 15.09.2019 г., в 11:06 часа, в гр.***, на път І-ІІІ, с посока на
движение гр.***, управлява собствения си лек автомобил „*** ***, след потреба на алкохол в кръвта над 0,5
промила,
установено по надлежния ред с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ АРВА 0164 с показание /който е отчел/ 1,34 промила. Издаден талон за медицинско
изследване №***/15.09.2019г. и осем холограмни стикера за
сигурност и валидност на пробата с №А012827. Протокол за ХЕ №****/17.09.2019 г. - 1,05 промила. „
С описаното в НП Постановление №В-***/2019г.
на РП-Плевен, образуваното досъдебно производство е прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1 от НПК - несъставомерност на
извършено престъпление по см. на чл.343б, ал.1 от НК. Съдебната практика е последователна, че елементът от
престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 НК е доказана концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред, когато съответната величина над
посочения размер се установи по несъмнен начин и с предвидените от закона средства. Ако има нарушавания на
реда по Наредба № 1/2017 година, за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози /
Издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието Обн. ДВ. бр.61 от 28 Юли
2017г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 2 Октомври 2018г./, не би могло да се обоснове
отговорността като водач на МПС както по чл. 343б, ал. 1 НК, такава и по чл.
174 ал.1 от ЗДвП. Едва тогава ще следва да се да се приеме, че жалбоподателят
не е осъществил състава нито на описаното престъпление, нито на описаното административно
нарушение /в т.см. е Р -№117/ 16.03.2009 г, по
н.д. №92/2009г., III н.о. ВКС/.
Настоящият случай не е такъв.
Главният факт, че С.Х.Т.
е управлявал автомобила след употреба на алкохол, установено по
надлежният ред /първо изпробван
с техническо средство, който отчел концентрация 1,34
промила на хиляда, а след това и с химическо изследване ХЕ №***/17.09.2019 г. , която
констатирала,че концентрацията е 1,05 промила/ е
безспорно установен по делото. Той не се отрича
и от самия жалбоподател,
потвърждава се от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетели, както и от
всички други доказателства по делото. Основният спор е обстоятелството, дали
нарушението е описано правилно в обстоятелствената част на НП и вярна ли е правната му квалификация.
Според настоящата въззивна инстанция отворът на тези два въпроса е положителен.
Съгласно текста на НП, описаното в него деяние, осъществено от Т., изцяло съответства както на
диспозицията на правната норма, залегнала в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, така и на
нейната санкционна част, предвидена в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го
управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Нормата на
чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда санкции в две степени за водач, който управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол, като по т.1, при
концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, лишаването от
правоуправление е за срок от 6 месеца, а глобата – 500 лв., а по т.2 при
концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, както е в
настоящия случай /1,05 на хиляда/, лишаването от правоуправление е за срок от 12 месеца, а
глобата е 1000 лв. По-тежка по вид отговорност, а именно наказателна, е
предвидена, когато концентрацията на алкохол е над 1,2 на хиляда – чл.343б,
ал.1 от Наказателния кодекс санкционира това деяние като престъпление.
В настоящия случай всички релевантни факти за нарушаването
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са описани в процесното наказателно постановление,
като деянието законосъобразно е санкционирано по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Това,че в НП са
посочени и двете стойности от двете изследвания /на техническото средство и на кръвният
тест/,според съда не водят до неяснота и не нарушават правото на защита на
жалбоподателя.
Посочването на двете стойности не представлява съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Критерият, по който се разграничават съществените от
несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване на правото на защита
на наказаното лице. В наказателното постановление се съдържа подробно описание
на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е
позволило в достатъчна степен на водача да разбере за
какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си,
за което сочат всички доказателства по делото от момента на подписване на акта
за установяване на административно нарушение от страна на нарушителя до момента
на подаване на жалба срещу НП и разглеждането й от въззивната инстанция.
В съответствие с изискванията на Наредба № І з –
2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, на
водача Т. е
постановено да се отнемат 12 к. т. за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
По отношение на
нарушението по чл. 37 ал.3 от ЗДвП, за което на основание чл. 179 ал.2, вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание Глоба в размер на 200 лева, Съдът не следва да обсъжда, т.к.
не е оспорено по делото и НП в тази му
част, следва да бъде оставено без
разглеждане.
Предвид всичко гореизложено, съдът на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0938-004461/08.11.2019г. на ***сектор към
ОДМВР-Плевен, ***“, в ЧАСТТА, в която на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на С.Х.Т. *** му е наложена глоба в размер на
1000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като на основание
Наредба №1з-2539 на МВР са отнети 10 контролни
точки за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
срещу Наказателно постановление № 19-0938-004461/08.11.2019г.
на ***сектор
към ОДМВР-Плевен, ***“, в ЧАСТТА в която С.Х.Т. ***,
на
основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00лв., за нарушение на чл.37 ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
Административен Съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: