Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
31.01.2024 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
10.01.2024 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
154 |
по
описа за |
2023 |
година |
|||||||
и за да се произнесе, взе предвид сведното:
Производството е по реда
на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
Х.Ф.М. от ***, с
ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адвокат Н.М. от
АК-***, със съдебен
адрес ***, против Решение №82 от 19.10.2023 год., постановено по АНД
№112/2023 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е потвърдено наказателно постановление
№22-0303-000082 от 08.03.2023 год., издадено от ВПД
началник на РУ - Момчилград към ОДМВР - Кърджали.
Касаторът заявява в
жалбата, че атакуваното
решение е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му
районният съд е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил
материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, което да нарушава правото му на защита. В
жалбата се сочи, че от
представените пред Pайонен
съд - Момчилград доказателства
било
видно, че действително на посочената дата и час, касаторът е пътувал в посока от
*** към ***, управлявайки
мотоциклет „***“, но на него лично не му е било издадено или подадено
разпореждане, с конкретно
посочване със стоп палка да спре, за да му бъде извършена проверка, от страна на полицейски
служители,
на разклона за ***. Сочи също, че по делото били разпитани двама
полицейски служители, от чиито показания се установило, че те са вземали
отношение спрямо друг нарушител на ЗДвП, което се потвърждавало и от представената
преписка, от която било видно, че в 15:09 часа на 22.02.2023
год.,
на посочения път полицейските служители са съставили АУАН спрямо друго лице,
различно от касатора и
че е налице
съвпадение на часа и датата на осъществяване на проверката и датата и часа на
която се твърди, че е било издадено разпореждане, чрез стоп палка, касаторът да спре в най-дясната
част на платното за движение за извършване на проверка. Изложено
е твърдение, че с
други думи,
установило се от доказателствата по делото - писмени и гласни, че по
времето, когато се
твърди, че е издадедно разпореждането за спиране на касатора, полицейските служители са
били ангажирани с проверка на друг участник в движението, което обстоятелство
опровергавало дадените от тях в съдебно заседание показания. В
жалбата се твърди, че след
като не е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът
неправилно приложил материалния закон, тъй като не било
доказано по
безспорен и категоричен начин касакорът да е осъществил от
обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение, поради
което следвало наказателното постановление да бъде
отменено. С
оглед на изложеното, с жалбата касаторът моли
съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и необосновано, атакуваното решение на
Pайонен съд - Момчилград, постановено
по АНД №112/2023 год., вместо което да постанови друго решение по същество, с
което да отмени изцяло наказателно постановление №22-0303-000082 от
08.03.2023
год. на ВПД началник
на РУ - Момчилград към ОДМВР - Кърджали, ведно с
всички законни последици от това, като моли да му бъдат присъдени и направените разноски пред двете инстанции.
Касаторът Х.Ф.М. от ***, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения
му процесуален представител - адвокат Н.М. от АК-***
преди съдебното заседание е постъпила молба, в която моли
да се даде ход на делото в отсъствие на представител на касатора и заявява, че
поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения и моли съда да се
произнесе с решение, с което да уважи същата. Моли
съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и необосновано, атакуваното Решение №82 от
19.10.2023
год. на Районен
съд -Момчилград,
постановено по АНД №112/2023 год., вместо което да постанови друго решение по
същество, с което да отмените изцяло НП №22-0303-000082 от
08.03.2023
год. на ВПД началник
на РУ - Момчилград към ОДМВР - Кърджали, ведно с всички
законни последици от това, като и моли за присъждане и на направените разноски
пред двете инстанции.
Алтернативно е направено искане съдът да постанови решение, с което да отмени Решение №82 от
19.10.2023
год. на Pайонен
съд - Момчилград, постановено
по АНД №112/2023 год., вместо което да постанови друго решение по същество, с
което да измени НП №22-0303-000082 от 08.03.2023 год. на ВПД началник на РУ - Момчилград към ОДМВР - Кърджали, като намали
наложеното на касатора наказание „лишаване от право да
управлява МПС”,
за срок от два месеца,
на един месец, за допуснато нарушение на чл.103 от ЗДвП, ведно с всички законни
последици от това. В молбата са изложени съображения, идентични с тези,
изложени в касационната жалба, като се твърди, освен
това, че в хода на производството пред Районен съд - Момчилград не се доказало,
че касаторът е възприел евентуално подаден сигнал да
спре за извършване на проверка от полицейските служители, които са проверявали
друг водач по същото време.
Ответникът по касация - ВПД началник РУ -
Момчилград при ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се
явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - С. Ч., главен юрисконсулт при ОДМВР – Кърджали,
преди съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба и счита същата
за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение намира за правилно и постановено
в съответствие с материалния
закон. Счита, че от събраните
по делото доказателства, безспорно се установява обстоятелството,
че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен
размерът
на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение, както и че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Моли да бъде оставено в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление, като претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение
в полза на ОД на МВР – Кърджали.
При условията на евентуалност, в
молбата е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че
наведените доводи в същата не намират опора и подкрепа в събраните по делото
доказателства и че съдът правилно е изяснил доказателствата по делото при
проверка на издаденото НП срещу касатора, като ги е
обсъдил в техния правилен и точен смисъл и е направил правилен и обоснован
правен извод, че касаторът е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Счита също, че не се установяват допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство и никое от посочените в касационната жалба обстоятелства, не се
установява и същите не могат да бъдат ползвани като доводи за отмяна на
съдебното решение. С оглед на тези съображения, предлага да бъде оставено в
сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която
то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №82 от 19.10.2023 год., постановено по АНД №112/2023 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №22-0303-000082 от
08.03.2023 год., издадено от ВПД началник на РУ - Момчилград към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Х.Ф.М. от
***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания
„глоба”, в размер на 100.00/сто/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 2/два/ месец, за извършено нарушение по
чл.103 от ЗДвП.
За да постанови решението си, районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че нa
22.02.2023 год., *** в РУ - Момчилград при ОДМВР – Кърджали - Р. М., в
присъствието на св.Р. С. - служител в РУ - Момчилград, е съставил АУАН №GA
866284, против жалбоподателя Х.Ф.М., за това, че последният, на 22.02.2023 год.,
в *** часа, в община ***, на път ***, км.*** метра, на разклон ***, като водач
на МПС и управлявайки мотоциклет „***“, с рег.№***, не е спрял на подаден ясен
и разбираем сигнал със стоп-палка и умишлено е увеличил скоростта и продължил
към ГКПП - „***“. Същият бил установен около 15:30 часа в ***, на ул.„***,
изпробван бил за употреба на алкохол и наркотични вещества със технически
средства, описани в акта, които отчели нулеви резултати. В АУАН било отразено
е, че това съставлява нарушение на чл.103 от ЗДвП, като актът бил предявен и
връчен на жалбоподателя същата дата и същият го подписал и посочил, че няма
възражения. Въз основа на посоченият по-горе АУАН, ВПД началник на РУ -
Момчилград при ОД на МВР - Кърджали издал процесното
наказателно постановление №22-0303-000082 от
08.03.2023 год., с което, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателят били наложени административни наказания „глоба“, в размер на 100/сто/ лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 2/два/ месеца, за допуснато
нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 05.06.2023 година.
Районният
съд е посочил въз основа на какви писмени и гласни доказателства е приел за
установена описаната фактическа обстановка. Посочил е, че при установяването на
нарушителя - жалбоподател в производството, са били снети от него писмени
обяснения на същата дата, приложени по делото, в които същият заявил, че на посочената
дата и място е управлявал описания мотоциклет и че на завоя е имало патрулка, като полицай е вдигнал палката с дясната ръка и
помахал, но жалбоподателят помислил, че го предупреждава да кара бавно и затова
продължил по пътя, като е заявил в обясненията, че не е разбрал, че му подават
сигнал за спиране, защото ако бил разбрал, щял да се върне обратно.
Районният
съд е описал също, че във връзка със случая, актосъставителят
Р.М. е изготвил докладна записка от същата дата, в която посочил, че около
15:10 часа, на път ***, км.*** метра, на разклон ***, посока на движение от ***
за ГКПП - ***, при подаден ясен и разбираем сигнал със стоп-палка на водач на мотоциклет „***“, с рег.№***, същият не
спрял и рязко е увеличил скоростта и продължил движението и че водачът е бил
установен около 15:30 часа, в ***, на ул.„*** и бил изпробван за употреба на
алкохол и наркотични вещества с технически средства/описани в акта/, които
отчели нулеви резултати.
Районният
съд е описал също, че са представени и допълнителни писмени доказателства по
искане на защитата на жалбоподателя, а именно: АУАН №GA 8662282 от 22.02.2023
год., съставен против лицето И. Х. С., за извършено нарушение от последният на
същата дата в 15:09 часа и на същото място: път ***, км.*** метра, на разклон ***,
посока на движение от *** за ГКПП – ***, како и че е приложено и копие на НП
№23-0303-0000083 от 08.03.2023 год.,
издадено срещу това лице, за нарушение по чл.133, ал.2 от ЗДвП.
Районният
съд е посочил, че в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят
Р. М. и св.Р. С., от чиито показания се установява описаната в АУАН и в
обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка и че в своите
показания актосъставителят Р.М. и св.Р.С.
потвърждават описаното в акта, като сочат, че Р. С. е подал ясен сигнал и че водачът
на мотициклета ги е видял, но е продължил пътя си към
ГКПП „***“, както и че е същият е бил установен към 15:30 часа, в ***, на ул.„***“,
където бил изпробван за алкохол и наркотици и тогава обяснил на полицейските
служители, че не е спрял, тъй като бързал. Съдът е отбелязъл,
че и двамата свидетели са категорични, че сигналът е бил подаден със стоп - палка
от полицейския служител Р.С., като полицейският служител Р.М. по това време е
извършва проверка на друг спрян водач, но е видял достатъчно ясно подаденият
сигнал. Свидетелят Р. С. е заявил, че е видял номера на мотоциклета и затова
веднага е бил подаден сигнал до оперативния дежурен в РУ- Момчилград, за да
направи справка за собствеността му.
Така,
районният съд е приел, че при съставянето
на
акта за установяване
на административно нарушение,
правилно е
била установена фактическата обстановка, събрани са били и необходимите доказателства, поради което е било издадено
процесното наказателно постановление. При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът е намерил,
че описаната в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка се
установява по безспорен начин.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е
приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че не е накърнено правото
на защита на наказаното лице и че самото нарушение е описано подробно с
неговите обективни и субективни белези, както и че нарушителят е имал правото
да се запознае с АУАН и да направи възражения в законоустановеният
срок и да представи доказателства или да оспорва действията на полицейските
служители по съответния ред.
Съдът, при извършената проверка на компетентността на актосъставителя,
е установил, че същият е оправомощен по силата на
закона да съставя такива АУАН, като е посочил, че в този смисъл е нормата на
чл.189 от ЗДвП, която предвижда, че актовете за установяване на нарушенията по
ЗДвП се съставят от длъжностни лица на службите за контрол по смисъла на
закона. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че актосъставителят
има такова качество на полицейски служител към ОДМВР - Кърджали и че като такъв
е именно служител във служба, която е контролира движението по пътищата по
силата на ЗДвП. Посочил е, че в същото време, свидетелят по АУАН, а именно Р.
С., също е полицейски служител, който е контролен орган по смисъла на ЗДвП и
има право да извършва проверки, вкл. и чрез спиране на движещите се по
републиканската пътна мрежа МПС, а управляваното от жалбоподателя МПС се е
движело именно по такъв път. Съдът е посочил също ,че административнонаказващият
орган - началникът на РУ към ОДМВР - Кърджали, също е оправомощен
по силата на заповед на министъра на вътрешните работи, да издава наказателни
постановления по ЗДвП.
На
следващо място районният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране/стоп палка по образец/ от контролните
органи, водачът на пътното превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение и че при неизпълнение на това
задължение, в хипотезата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидена съответната
административна санкция – „глоба“, в размер от 50 до 200 лева и „лишаване от
правоуправление“ за срок от 1 до 6 месеца. Въз основа на изложеното
по-горе в мотивите към решението, районният съд е приел, че описаното в процесното наказателно постановление, респ., и в акта за
установяване на административно нарушение е установено по безспорен начин и че деянието
представлява несъобразяване поведението на даден правен субект с
административните разпоредби на специалния закон и същото е наказуемо деяние,
т.к. в нормата чл.103 от ЗДвП са регламентирани съответните задължения
или забрани, като неизпълнението им се скрепява със съответна санкция. Районният
съд е посочил, че в разглеждания случай, от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателят, на посочената дата и час, е
управлявал описаният по-горе мотоциклет и при подаден сигнал на контролните
органи за спиране по смисъла на чл.103 от ЗДвП, не е спрял на посоченото от тях
място за извършване на проверка.
Съдът
е приел на следващо място, че наложените с процесното
наказателно постановление санкции, като вид са съобразени с нормата на чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, за допуснатото от жалбоподателят нарушение на чл.103 от ЗДвП
и че техният размер е съобразен с тежестта на самото нарушение, както и с
подбудите и мотивите за извършването на същото, а и с личността на нарушителя.
Посочил е, че по делото е установено, че жалбоподателят не е спрял на подаден
от полицейските служители сигнал за спиране със стоп-палка за проверка и че
същият, дори и в един по-късен момент, не е спрял мотоциклета, който е
управлявал, а е продължил своят път и съответно е бил установен 20 минути
по-късно в ***. Предвид
това съдът е счел, че не следва да се намалява размера, съответно срока, на
наложените санкции, т.к. същите са определени съобразно изискванията за
справедливост и обективност, като е приел, че наказващият орган се е съобразил
с всички обстоятелства по административното деяние, така и със личността на
дееца или с други думи казано, по отношение на размера на конкретно наложените
наказания съдът е намерил, че наказващият орган правилно и обосновано ги е
определил към средно предвидените в закона размери и че така определените
размери на наказанията за нарушението по чл.103 от ЗДвП, ще изиграят своята
роля за превенция и поправяне.
Така,
по изложените съображения, решаващият състав на Момчилградския
районен съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно
постановление, с което, за допуснато нарушение на чл.103 от ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени санкции по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, както следва:
наказание „глоба“, в размер на 100 лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца, следва да бъде потвърдено изцяло.
При
този изход на делото районният съд е приел, че на страните не се дължат
разноски, т.к. наказателното постановление не е отменено, а АНО не е бил
представляван в съдебното производство, като от гл.юрк.
на ОДМВР - Кърджали е постъпила молба с почти бланкетно
съдържание, без в нея да е конкретизирано дори обжалваното наказателно
постановление, деянието, което е посочено като извършено, наказаното лице,
оплакванията в жалбата и др.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд също така е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Настоящият
касационният състав напълно споделя установената и възприета от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените
въз основа на нея правни изводи. Така, при извършената касационна проверка на
обжалваното решение, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените
в касационната жалба основания за отмяната му, а изложените в същата оплаквания
намира за неоснователни, а някои от тях и за голословни. Следва
да се посочи, е районният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното
дело, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводстветите правила. Събрани са необходимите и относими писмени
и гласни доказателства, включително и тези, за които е направено доказателствено искане от жалбоподателя и за чието съществуване
са налице данни по делото
и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Решаващият състав на
районния съд е
формирал логични,
правилни и законосъобразни изводи за неоснователността
на тези доводи и твърдения, които изводи се споделят
в пълнота и от настоящия касационен състав.
Във
връзка с твърденията в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира
следното:
Основното
твърдение всъщност се свежда до това, че от полицейските служители не бил
подаден сигнал със стоп палка на водача, управлявал описания мотоциклет, т.е.
на касатора Х.М., да спре за проверка, тъй като по
същото време те вземали отношение спрямо друг водач, когото били спрели на
същото място. От подробните показания на двамата полицейски служители от РУ –
Момчилград, а именно – свидетелите Р. М. и Р. С., които показания между впрочем
са абсолютно непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се, става ясно,
както правилно е приел и районния съд, че сигналът е бил подаден със стоп палка
от свидетеля Р. С., който в момента не е бил ангажиран със съставянето и
връчването на изискания и приложен по делото АУАН срещу друг водач, който е бил
спрян там – И. Х. С. От показанията на двамата свидетели става ясно също, че
АУАН срещу този друг водач вече е бил съставен, като в показанията си
свидетелят М., който е актосъставителят по съставения
АУАН срещу другия водач, е посочил, че когато касаторът
е преминал покрай тях с управлявания от него мотоциклет и не е спрял на
подадения му сигнал, актът против другия водач вече е бил съставен и му е бил
предявен за подпис, като за целта е бил поставен върху предния капак на
полицейския патрулен автомобил. Ясно е, че в този момент другият полицейски
служител - Р. С., не е бил ангажиран със съставянето и предявяването за подпис
на този акт, тъй като не той е актосъставител, е имал
възможност и е наблюдавал пътя, като е забелязал приближаващия се с висока
скорост към тях мотоциклет и своевременно му е подал ясен и точен сигнал със
стоп-палката, за да спре. Свидетелят М. е категоричен, че е видял колегата си
да подава сигнал на водача на мотоциклета със стоп палката, тъй актът срещу
другия водач е бил готов и му го е дал да го подпише на капака на полицейския
автомобил, като самият той вече е гледал в посока на движението от *** към ***.
И двамата свидетели са категорични в показанията си, че първоначално, когато ги
е приближил и подминал, мотоциклетът е намалил скоростта си на движение, а след
това е ускорил и е продължил движението си по посока ***. В показанията си
свидетелите категорично и непротиворечиво обясняват, как е бил установен
водачът, как и къде е бил установен впоследствие същия мотоциклет, включително
и какви обяснения за поведението си е дал водачът му – касаторът
Х.М., като в показанията си свидетелят С. сочи, че след като го установили
паркиран на посоченото в показанията им място, регистрационният номер на
мотоциклета е бил покрит с якето на водача. Следва да бъде отбелязано в тази
връзка ,че показанията на двамата полицейски служители в тази насока
кореспондират и с даденото на 22.02.2023 год. саморъчно писмено обяснение от
самия водач – касатора в настоящото производство Х.Ф.М..
В това писмено обяснение касаторът Х.М. е заявил, че
на същата дата, около 15:10 часа, е карал мотор „***“, с рег.№***, по ***/същата се намира по път ***, малко
след разклона на ***/. В обяснението си сочи, че имало патрулка
след „***“/разклонът за ***“ също
е по път ***, непосредствено преди разклона за ***/ и
на изхода на завоя, полицаят му вдигнал палка с дясна ръка.
Така,
според настоящия състав, анализът на посочените по-горе доказателства води на извода,
че независимо от факта, че единият от двамата полицейски служители – свидетелят
Р. М., е предявявал за подпис на друг водач съставен акт за административно нарушение,
вторият полицейски служител от автопатрула - Р. С.,
който не е бил ангажиран с предявяването на акта, е възприел движещия се с
висока скорост към тях мотоциклет, подал му е ясен и точен сигнал с държана в
дясната ръка стоп – палка, за да спре, което водачът на мотоциклета – касаторът Х.М. не е сторил, а е продължил движението си и
дори е ускорил, т.е. повишил е скоростта на движение на управлявания от него
мотоциклет. Предвид гореизложеното съдът намира за напълно несъстоятелни и
недоказани твърденията, изложени в касационната жалба в насока, че в хода на
производството пред Районен съд - Момчилград не се доказало, че касаторът е възприел евентуално подаден сигнал да спре за
извършване на проверка от полицейските служители, които са проверявали друг
водач по същото време.
Така,
в крайна сметка, и според настоящия касационен състав, от всичко изложено
по-горе се налага единствено възможния извод, че фактическите констатации,
отразени в съставения АУАН и ползващи се с презумптивна
доказателствена сила, съгласно нормата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, не са оборени и опровергани от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. От това следва, че деянието, описано в съставения против касатора Х.Ф.М. АУАН и възпроизведено в обжалваното
наказателно постановление, съдържа всички признаци на административно нарушение
по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от
субективна страна, състава на описаното административно нарушение на чл.103 от ЗДвП, което влече налагането на съответните административни наказания,
предвидени в санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
По
отношение алтернативно направеното искане в подадената преди съдебното
заседание молба от пълномощника на касатора, съдът да
постанови решение, с което да отмени
Решение №82 от
19.10.2023
год. на Pайонен съд - Момчилград, постановено
по АНД №112/2023 год., вместо което да
постанови друго решение по същество,
с което да измени НП №22-0303-000082 от 08.03.2023 год. на ВПД началник на РУ - Момчилград към
ОДМВР - Кърджали, като намали наложеното
на касатора наказание „лишаване от право да
управлява МПС”, за
срок от два
месеца, на един
месец, настоящият състав намира
това искане за неоснователно, като досежно размера,
респ. срока, на наложените административни наказания, в т.ч. и на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“, в пълна степен споделя изводите на въззивния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че едно
от касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК е това по т.3, а именно - присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение
по касационен ред, когато наложеното наказание е явно несправедливо. В
случая, санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на основание на която
са наложени наказанията на касатора М., предвижда да
се наказва с лишаване
от право да управлява моторно
превозно средство за срок от
1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лева водач,
който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението. С
процесното наказателно постановление, наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ е наложено на касатора
за срок от 2 месеца, т.е. близо до предвидения в закона минимален срок на това
наказание, поради което не може да се приеме, че така наложеното наказание е
явно несправедливо и това съответно да съставлява основание за изменение на
обжалваното решение в тази му част. От друга страна, разпоредбата на чл.12 от ЗАНН регламентира, че административните наказания се налагат
с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително
върху останалите граждани. Настоящият касационен състав споделя
извода на въззивния съд, че това наказание, наложено
в посочения срок от 2 месеца, ще изпълни целите, посочени в чл.12 от ЗАНН и
най-вече, че ще изиграе предупредителна и превъзпитателна роля по отношение на
нарушителя Х.М. и че същият занапред, дори и да управлява мотоциклет „***“ или
мотоциклет от друга марка, ще се съобразява с правилата за движение по пътищата
и ще
изпълнява нарежданията на органите за контрол
и регулиране на движението по
пътищата. Предвид горното съдът намира, че не е налице основание за отмяна на
обжалваното решение в тази му част и съответно, за изменение на процесното наказателно постановление в частта му относно
срока на наложеното на касатора Х.М. наказание
„лишаване от право да управлява МПС“.
С
оглед на всичко гореизложено касационната инстанция намира жалбата на Х.Ф.М. от ***, с ЕГН **********,
подадена чрез пълномощник –
адвокат Н.М. от АК-***, с наведените в нея оплаквания и доводи за
неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода,
че атакуваното в настоящото производство решение на Момчилградския районен съд е валидно,
правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните писмени и гласни
доказателства, при правилно приложение
на материалния закон и без допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила,
поради което следва с решението
по настоящото дело да бъде
оставено в сила.
При
този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за разноски,
на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН, следва на
ответника по касация да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
В случая по делото е проведено само едно съдебно заседание, в което не е взел
участие процесуалният представител на ответника – административнонаказващия
орган, издал на процесното наказателно постановление,
но същият е изготвил и депозирал своевременно писмена молба със становище по
касационната жалба, поради което следва да се присъди възнаграждение, в
минималния регламентиран в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
размер от 80.00 лева. Доколкото административнонаказващият
орган е в структурата на Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно в полза на
същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени дължимите
разноски по делото.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№82 от 19.10.2023 год., постановено по АНД №112/2023 год. по описа на Районен
съд - Момчилград.
ОСЪЖДА
Х.Ф.М. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с
адрес – ***, с ЕИК ***, направени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер
на 80.00/осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.