РЕШЕНИЕ
№ 943
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20223110104123 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ул. „К.“ № * срещу „Х. Б.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „А. К.“, № *, с която са предявени обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 224, ал.1 и чл. 221, ал.1 от КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 9038,12 лв., представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение за месеците от септември 2021 г. до февруари 2022 г.,
включително; сумата от 701,71 лв., представляваща нетно обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 11 дни; сумата от 1275,80 лв., представляваща нетно
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба –
30.03.2022 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищецът, чрез адв. Н. С., поддържа, че е заемал длъжност
„Регионален мениджър” в предприятието на ответника с месторабота - гр. В., ул. „П.“ № *от
18.05.2021 г. при основно трудово възнаграждение от 2641,83 лв. Излага, че на 18.02.2022 г.
едностранно е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда и поканил работодателя да му заплати дължимото трудово
възнаграждение и обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва за
забава. Поддържа, че му се дължат следните суми: 9038,12 лв. нетно трудово
възнаграждение за месеците от септември 2021 г. до февруари 2022 г., включително; 701,71
лв. нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни; 1275,80 лв.
нетно обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. По
изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Х. Б.” ООД не е депозирал писмен
отговор на исковата молба
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 20.02.2023 г. открито съдебно заседание редовно
1
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е
оспорил твърденията на ищеца за наличие на ТПО с ответника в периода, за който се
претендира изплащане на трудово възнаграждение, по силата на което ответникът се е
задължил да заплаща на ищеца трудово възнаграждение в претендирания размер; че в
процесния период ищецът реално е положил твърдения обем от труд при ответника; падеж
на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение и размер на
претенцията; прекратяване на ТПО в хипотезата на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ и размер на
полагаемия ПГО към този момент.
Твърденията на ищеца се подкрепят и от представените с исковата молба писмени
доказателства, сред които трудов договор № *г., заявление от Д. М. от 11.02.2022 г., трудова
книжка на ищеца, фишове за работна заплата за м. 09.2021 г., м.10.2021 г., м.11.2021 г.,
м.12.2021 г., м. 01.2022 г. и м. 02.2022 г.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове за реално
изпълнение се явяват вероятно основателни.
Ответникът не е оспорил и размерът на претенциите.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от
ГПК, поради което исковите претенцииследва да се уважат по този ред.
Предвид изхода на спора право на разноски в производството има ищеца, който обаче
не е представил доказателства за сторени такива.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, държавна такса от 462,55 лв.
Доколкото постановеното решение е неприсъствено, респективно не подлежи на
обжалване, не е необходимо допускането на предварителното му изпълнение в частта за
присъденото трудово възнаграждение по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х. Б.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„А.К.“, № * ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „К.“ № *
сумата от 9038,12 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за
месеците от септември 2021 г. до февруари 2022 г., включително; сумата от 701,71 лв.,
представляваща нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни;
сумата от 1275,80 лв., представляваща нетно обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците , считано
от датата на депозиране на исковата молба – 30.03.2022 г. до окончателното им изплащане,
на основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 224, ал.1 и чл. 221, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Х. Б.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„А.К.“, № * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Варна държавна такса в размер на сумата 462,55 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2