№ 49137
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110119418 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба по чл. 248 ГПК, вх. № 322803/11.10.2024 г., подадена от „Сити Кеш“
ООД, ЕИК *********, с която иска изменение на Решение № 16654/09.09.2024 г., по гр.д. №
19418/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който са
изложени доводи за недопустимост и неоснователност на молбата.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 24 състав, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна, като от изложените съображения съдът намира
основание да ревизира своето решение по отношение на това кому следва да се възложи
отговорността за разноски, респективно размерът им.
Нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА регламентира възможността да се предостави
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като ал. 2 на
същия член описва предпоставките при които възниква притезанието за разноски на
процесуалния представител, предоставил безвъзмездно своята услуга. Обстоятелството дали
страната попада в категорията на „материално затруднени лица“ може да се преценя в
производството по чл. 248 ГПК, служебно и при направено възражение от насрещната
страна, която следва в условията на пълно и главно доказване да установи истинността на
своите твърдения, т.е. че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са
налице – в този смисъл Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. по описа
на ВКС, I г.о.; Определение № 50050/21.03.2023 г. по т.д. № 2662/2021 г. по описа ВКС, II,
т.о.
1
От представените писмени доказателства – подаденото от ищеца искане за сключване
на договор за кредит от 22.12.2022 г., може да се установи, че същият е декларирал месечен
доход от трудово правоотношение в размер на 4 001 лева, както и обстоятелството, че
притежава средно образование и няма допълнителни разходи.
Правилото е, че съдът е длъжен да даде отговор на правния спор и да се произнесе по
съществуването на спорното право към момента на края на съдебното дирене, след преценка
на събраните в хода на съдебното дирене доказателства с участието на страните, аргумент от
чл. 148 ГПК вр. чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото обаче е налице процесуална възможност в
хода на устните състезания да се направи искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, респективно да се представи и списък по чл.
80 ГПК, то ВКС изрично допуска възможността оспорващата страна да повдигне спор за
наличието на основанието по чл. 38, ал. 1 ЗА и да опровергае твърдението за
осъществяването му по реда на чл.248 ГПК, за което може да представи доказателства в
подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.2 48 ГПК като опровергае
наличието на поддържаното основание. В този смисъл виж Определение № 106/13.06.2016
г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. по описа на ВКС, I г.о.
Ответникът с молба, вх. № 322803/11.10.2024 г. е представил попълни от ищеца
декларации при сключването на договора за кредит, които следва да бъдат ценени като
извънсъдебно признание на неблагоприятен за стрната факт именно относно размера на
получавания месечен доход.
Релевантно за основателността на направеното възражение е дали към момента на
сключването на договора за безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38 ЗА
страната е била материално затруднена, т.е. ирелевантно е обстоятелството дали към
момента на сключването на договора за кредит, т.е. предходен момент, страната е
декларирала получаването на определен месечен доход. В настоящият случай двамата
момента съвпадат, тъй като ищецът е декларирал, че към 22.12.2022 г. има месечен приход в
размер на 4 001 лева, а четири месеца по-късно – 11.04.2023 г., сключва договор за
предоставяне на безплатна адвокатска защита и съдействие с твърдение, че е материално
затруднено лице. От общодостъпната информация, предоставена от НСИ, се установява, че
средната работна заплата за 2023 г. е 2 198 лева, т.е. двойно по-малка от декларирана от
ищеца сума.
Поради което настоящият състав счита, че възражението е основателно, респективно
молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена, доколкото към момента на сключването на
договора за предоставяне на безплатна адвокатска помощ и съдействие страната не е
попадала в категорията на материално затруднените лица по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
С оглед горното съдът намира основание да измени постановеното решение в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛИ:
2
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 16654/09.09.2024 г., по гр.д. №
19418/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските, като ОТМЕНЯ
същото в частта, с която „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на адв. Ю.
Г., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска защита в настоящето производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3