Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 21.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Дора Михайлова
при секретаря Цв. ПАВЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 810 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното.
Съдът е сезиран
с предявен от „И.Б.“ ЕООД
против „А.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД.
Твърди се в
исковата молба, че по силата на договор за охрана от 01.07.2012 г. ответникът
се задължил да осъществява по възлагане от ищеца физическа охрана, контрол на
пропускателния режим за достъп и проверка на влизащите лица в обект, находящ се
в гр. С., ул. „Б. Ш.“ № .., представляващ двуетажна сграда, за
времето от 17 ч. до 8 ч. на следващия ден, както и 24 в денонощието през почивни
и празнични дни.
Сградата,
обект на охрана, била оградена с плътна ограда, като в четирите края на тази
ограда и по средата били разположени прожектори, които работели без прекъсване
през нощта. На входа на обекта бил изграден КПП за служители на ответника, като
достъпът се осъществявал чрез портал, задвижван по електрически път, който е
възможно да бъде отворен или чрез устройство, намиращо се в КПП, или чрез
дистанционно управление. В двора имало и три кучета, свободно движещи се през
нощта. Задължение на служителите на ответника било да правят обход около
сградата през нощта.
Независимо
от това, на 26.07.2019 г., между 01.30 часа и 02.35 часа, в обекта била
извършена кражба, при която от владението на дружеството – ищец била отнета
сумата от 35 615. 51 лева. Ищецът твърди, че неизвестни лица се покатерили
на покрива на сградата и чрез взломяване с неустановено техническо средство на
дограмата на един от прозорците проникнали в сграда и отнели от касите на
дружеството посочената парична сума. Паричните средства били разпределени в две
каси – в каса с размери 20х20х30 с– 1 444. 89 лв. и 200 евро (или общо
1 836.05 лв.), и в каса с размери 40х40х50 см. – 33 779.46
лева.
Тази сума
представлявала имуществена вреда за ищеца, настъпила поради виновно неизпълнение
на договора (т. 2.5 от договора) за охрана
от страна на ответника.
От записите
на камерите в двора на сградата се виждало, че проникването на лицата е усетено
от кучетата, които започнали да лаят настървено още от момента, в който
извършителите прескочили оградата. Следвайки движението им по покрива, кучетата
продължили да лаят, обикаляйки сградата, въпреки което реакция от страна на
охранителя липсвала.
Ищецът
твърди, че извършителите отворили по-малката каса на място и взели от нея
цялата парична сума. По-голямата каса не могли да отворят на място, поради
което срязали кабели от разклонител и компютър, с чиято помощ пренесли касата
до покрива на сградата и оттам хвърлили касата на земята. Независимо от силния
шум от падането на касата върху земята, предизвикало счупване на плочка,
охранителят отново не реагирал.
Тази каса
била намерена на сутринта от служители на СДВР, отворена на метри от сградата,
без паричната сума, съхранявана от ищеца.
По случая
било образувано ДП № 3384/1331/29.07.2019 г. по описа на 09 – РУ – СДВР.
Ищецът
твърди, че през цялото време охранителят е бездействал. Независимо, че
разполагал с фенер, палка, паник-бутон, мобилен телефон, по който да се свърже
с МВР, той не извършил действия за предотвратяване на кражбата.
Ето защо ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати на
основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 35 615.51 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за
охрана от 01.07.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се и разноските по
производството.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло предявената претенция. Признава, че по силата на договор за
охрана от 01.07.2012 г. се задължил да осъществява по възлагане от ищеца
физическа охрана, контрол на пропускателния режим за достъп и проверка на
влизащите лица в обект, находящ се в гр. С., ул. „Б. Ш.“ № .., представляващ двуетажна сграда, за
времето от 17 ч. до 8 ч. на следващия ден, както и 24 в денонощието през
почивни и празнични дни, както и че на входа на обекта бил изграден КПП за
служители на ответника, като достъпът се осъществявал чрез портал, задвижван по
електрически път, който е възможно да бъде отворен или чрез устройство,
намиращо се в КПП, или чрез дистанционно управление. Оспорва всички останали фактически твърдения
на ищеца, в т. ч., че на 26.07.2019 г., между 01.30 часа и 02.35 часа, в обекта
била извършена кражба, при която от владението на дружеството – ищец била
отнета сумата от 35 615. 51 лева.
Твърди, че
по силата на договора е бил длъжен да упражнява строг, постоянен и ефективен
контрол в обекта, както и да предотвратява и пресича действията на лицата,
нарушили вътрешния ред или проникнали неправомерно в охранявания обект, но
твърди, че тези задължения се отнасяли единствено до контрола на достъп на
входа на обекта през портала, до който се намирал КПП (чл. 1.1, 1.2,1.3 и 1.4 от договора).
Охранителят нямал задължение да обхожда цялата сграда, нито да следи за взломни
прониквания в сградата.
Ответникът
твърди, че не е извършвана кражба в обекта по описания в исковата молба начин,
че в обекта не са се намирали посочените каси и в тях не са съхранявани
посочените от ищеца парични суми. Дори те да са изчезнали, това било резултат
от действия на служители на ответника. Твърди, че протоколите за касова
наличност били антидатирани и съставени единствено за нуждите на настоящия
процес.
Оспорва
твърдението да е признавал иска извънсъдебно.
Ответникът
твърди, че ищецът бил неизправна страна по договора, защото не изпълнител
задълженията си да подсигури необходимите съоръжения и технически средства за
изпълнението на задачите, предмет на договора (чл. 3.4) и не бил провел задължителен инструктаж
със служители на ответника във връзка
със спецификата на изпълняваната дейност (чл. 3.9 от договора).
Ищецът не
бил положил грижата на добър стопанин и не обезопасил прозорците на сградата
против външно физическо проникване. Не бил осигурил СОТ (сигнално-охранителна
техника) в сграда,
която да е свързана с охраната, не бил инсталирал аларма или друга СОТ в
стаите, където се твърди да са се намирали касите, които не били застопорени в
конструкцията на сградата.
При
условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, тъй като неизпълнението на задълженията по чл. 3.4 и чл. 3.9 от договора
– неосигуряването на необходимите съоръжения и технически средства за
изпълнение на задачите, предмет на договора, и непровеждането на задължителния
инструктаж съгласно ЗЗБУТ със служители на ответника, допринесли за вредоносния
резултат.
Съдът, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, установи
следното от фактическа страна.
Страните не
спорят, че към м. юли 2019 г. били обвързани от действието на договор за охрана,
сключен на 01.07.2012 г., по силата на който ответникът се задължил да
осъществява по възлагане от ищеца физическа охрана, контрол на пропускателния
режим за достъп и проверка на влизащите лица в обект, находящ се в гр. С., ул. „Б. Ш.“ № .., представляващ двуетажна сграда, за
времето от 17 ч. до 8 ч. на следващия ден, както и 24 в денонощието през
почивни и празнични дни, както и че на входа на обекта бил изграден КПП за
служители на ответника, като достъпът се осъществявал чрез портал, задвижван по
електрически път, който е възможно да бъде отворен или чрез устройство,
намиращо се в КПП, или чрез дистанционно управление. По силата на чл. 2, т. 3 и
т. 4 от договора ответникът следвало да използва служители, отговарящи на
специфичните условия и при спазване разпоредбите на ЗЧОД, да разработва
необходимите заповеди, инструкции и и разпореждания, определящи функционалните
задължения на служителите, както и тактиката на действие в различните ситуации.
Съгласно чл. 2.5 и чл. 2.6 охраната била
длъжна да упражнява строг, постоянен и ефективен контрол в обекта, както и да
предотвратява и пресича действията на лицата, нарушили вътрешния ред, или
проникнали неправомерно в охранявания обект, и да ги задържи до пристигането на
органите на МВР. Съгласно чл. 3.4 от договора възложителят бил длъжен да оказва
необходимото съдействие за подсигуряване на необходимите съоръжения и технически
средства, необходими за изпълнение на задачите, предмет на договора. По силата
на чл. 3.9 от договора ищецът поел задължение да провежда задължителен
инструктаж съгласно ЗЗБУТ със служителите на ответника, работещи на територията
на охранявания обект.
Съгласно
удостоверение рег. № 3384р-23295 от 31.07.2019 г., издадено от началника на 09
РУ – СДВР, образувано е досъдебно производство за това, че за времето от 01.30
ч. до около 02.35 ч. на 26.07.2019 г. чрез покатерване по покрива и чрез
взломяване с неустановено техническо средство на РVC-дограма на прозорец на втория етаж
на сграда неизвестни извършители проникнали в офис-помещение в
административната част на административно-складова база на „И. Б. Б.“ ЕООД,
находяща се в гр. С., ул. „Б. Ш.“ № .., и по данни на А. Х. В. от
помещението отнели чужди движими вещи, както следва: 1 брой метална каса с
размери 40х40х50 см, съдържаща служебни парични средства – сумата от
33 779. 46 лева и 200 евро, сумата от 1 444.89 лева – служебни парични
средства, които са се намирали в метална каса с размери 20х20х30 см., която е
била взломена с неустановено техническо средство.
В изпълнение
на решение на едноличния собственик на капитала на „И.Б.“ ЕООД от 10.12.2018 г.,
съставено на гръцки език, представено по делото в превод на български език,
което решение е със заверка на датата (10.12.2018 г.) и подписа, извършена от адв. В. Т., била
издадена заповед от 13.12.2018 г. на търговския пълномощник на дружеството-ищец
в края на всеки работен ден да се съставя протокол по образец за касова
наличност на всяка една от трите метални каси в офиса на дружеството. За
нуждите на протокола и отчетите било наредено да се използват следните
обозначения: с „каса 1“ да бъде отчитана метална каса с размери 35х35х50 см.,
находяща се в касов салон за обслужване на клиенти на първи етаж в офиса на
дружеството; с „каса 2“ да бъде отчитана метална каса с размери 40х40х50 см.,
находяща се в счетоводството на втори етаж в офиса на дружеството, с „каса 3“
да бъде отчитана метална каса с размери 20х20х30 см., находяща се в
счетоводството на втори етаж в офиса на дружеството. Разпоредено било
протоколите да се изготвят от касиера – за каса 1, и счетоводителя – за каса 2
и 3 – в присъствие на управителя или търговския пълномощник на дружеството. Представени
са два броя протоколи за касова наличност, съставени на 25 юли 2019 г. от
комисия в състав А. Ч. – счетоводител на ищца, и А. В. – търговски
пълномощник на ищеца, в които са констатирани касовите наличности в „каса 3“ –
1 444. 89 лева и 200 евро, и в „каса 2“ – 33 77.46 лева. Ответникът е оспорил достоверността
на датите в протоколите
за касова наличност и заповедта,
нареждаща изготвянето им, с твърдение, че тези документи били съставени
единствено за нуждите на настоящия процес. В изпълнение на задължението си да установи достоверността на датите на
протоколите за касова наличност от 25.07.2019 г. и заповед от 11.12.2018 г. ищецът е ангажирал
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. В., А. Л. Ч., както и
съдебно-счетодовна експертиза. От показанията на свидетелите А. В., търговски
пълномощник на ищеца, и А. Ч., главен счетоводител при ищеца,
които като безпротиворечиви съдът кредитира изцяло се установява, че ищцовото
дружество стопанисва офис и склад (складова база с административна част), находящи
се в гр. С., ул. „Б. Ш.“ № ... От трите страни обектът бил
ограден с бетонова ограда, а лицето на обекта – с метална ограда и плъзгаща
метална врата. В двора бил разположен КПП - самостоятелна сграда до входната
врата с прозорци с видимост към входа и страните на обекта. В КПП (постова стая) се намирал
бутон за управление на плъзгащата врата. В обекта, по неговата периферия, били
разположени камери, които обхващали и оградата. Мониторите на тези камери се
намирали в сървърно помещение, отделно от пропускателния пункт. Ищецът бил
монтирал и силни прожектори, разположени на ъглите на оградата. В сградата на
ищцовото дружество се съхранявали пари в брой - в основната „първа“ каса, която
се намирала в партерно помещение - помещение на първия етаж, в касата на
касиер-фактурист. В края на всеки работен ден наличните парични суми от първа
каса се преброявали и премествали във „втора каса“ при гл. счетоводител с цел
допълнителен контрол върху наличните парични средства и подготвяне на инкасо.
Това пренасяне на парични суми се извършвало регулярно, седмично. Касите били
масивни, метални, тежки – представлявали сейф с код. Касите стояли на пода, не
били трайно застопорени. В дружеството имало общо три каси. В „трета каса“ се
съхранявали парите за ежедневни разходи - тя се намирала при гл. счетоводител.
Всеки работен ден се изброявали наличностите в касите, като за това бил
съставян протокол, в който се отразявали датата и касовите наличности. Протоколите
се съставяли от търговския пълномощник, главния счетоводител и касиер -
фактурист, като търговският пълномощник полагал подписа си последен. Тази
практика била установена от 01.01.2019 година. В деня преди процесната кражба
свидетелите Ч. и В. също
съставили такъв протокол. Свидетелят В. бил уведомен от един от работниците
за кражбата. Когато пристигнал на място, той установил, че липсват касите от
стаята на гл. счетоводител, липсвали и парите, които били оставили в касите. Документите
били разхвърляни на земята, шкафчетата били отворени, а един от прозорците в
помещение, съседно на това на гл. счетоводител, свидетелите видели, че е
отворен с помощта на уред.
Полицията
впоследствие установила, че една от касите е изхвърлена от дясната страна,
извън оградата на обекта.
Съгласно
представените съкратени отчети на фискална памет за м. юни – юли 2019 г. и заключението
на вещото лице Р. С., което съдът като пълно и компетентно изготвено кредитира
изцяло, и устните разяснения на вещото лице в проведеното на 14.10.2020 г.
открито съдебно заседание към 26.07.2019 г. (в края на деня 25.07.2019 г.) в каса № 2
на ищеца е била налична паричната сума от 33 779. 46 лева, а в каса № 3 –
1 836.05 лева. Вещото лице дава заключение, че счетоводството на ищеца е
водено редовно, а отговорите на поставените задачи е базирало на анализ
движението по сметка каса – 501 и сметка 422 – подотчетни лица, както и
представените по делото писмени доказателства и счетоводни записвания при
ищеца.
От
показанията на свидетелите Р.С.А. и П.С.С., които като правдиви съдът
кредитира, се установяват следните правнорелевантни обстоятелства: в нощта на инцидента дежурен бил свидетелят А., който
работел при ответника като охранител и бил преминал инструктаж по безопасност и
здраве при работа. По време на дежурството в процесната нощ той направил
няколко обхода около сградата, всеки от който отнемал между 5 – 6 минути, без
да забележи нещо обезпокоително. Постовата стая, в която пребивавал, била разположена
на входа на обекта, а тя била оборудвана с паник-бутон и телефон с връзка с
полицията и връзка с работодателя. В нощта на инцидента той нито чул шум от
движение, нито забелязал движение на хора. Единственото обстоятелство, което му
направило впечатление, е движението и паркирането на автомобил, извън сградата,
която охранявал, в който се намирали двама души, които слезли от автомобила и
започнали да оглеждат мястото на охранявания обект (това се случило преди началото на
работния ден на свидетеля). За това, че била извършена кражба
от сградата, свидетелят разбрал на следващия ден. Към мястото, за което на следващия
ден било установено, че е с отворен прозорец, нямало пряка видимост от
постовата стая на охранителите.
От
показанията на свидетеля С. се установява, че по възлагане от управителя на
ответното дружество тя осъществила връзка с представител на ищеца с цел
постигане на споразумение за начина, по който да бъде вдигнат запор, наложен
върху вземания на ответника в рамките на обезпечително производство, инициирано
от ищеца.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице М. Б., което
съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, изготвено след пълен
преглед на записите от охранителните камери, се установява, че на 26.07.2019 г.
е извършено проникване през покрива на две нива на сградата, находяща се в гр.
С., ул. „Б. Ш.“ № ... В обекта има изградена система за
външно (7 броя
камери) и вътрешно (6 броя
камери) видеонаблюдение, като камерите
записват 24/7 само при движение, а записващото устройство се намира в сървърно
помещение в административната част на сградата. Покривът на сградата е на две
нива – до първото ниво се е стигало по метална тръба с фланци, а от покрива на
първо ниво по метална стълба се достига до второто ниво на покрива. Вещото лице
е констатирало, че на видозаписите от процесната нощ се вижда движение на лица
като силуети и кучета в периода от 01:57:02 часа до 02:51:35 часа съгласно
таймера на устройството.
От обясненията
на управителя на ответното дружество се установява, че съгласно устава на „А.“
ЕООД задължение на охранителя е да извършва периодични обходи около
контролирания обект.
Останалите
писмени доказателства като неотносими към спорните факти, подлежащи на
доказване, съдът не обсъжда.
Анализът на
така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Предявеният
иск за заплащане на обезщетение е основан на неизпълнението на задължението на
ответника да защити имуществото на ищеца, съхранявано в предоставения за охрана
обект. Основателността на предявения иск за заплащане на обезщетение за
договорно неизпълнение е обусловена от установяването на следните кумулативни
предпоставки: наличието на облигационна връзка - двустранна правна сделка,
валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение;
виновно неизпълнение (пълно или частично) на договорното
задължение; вреди (ефективни), настъпили от неизпълнението, и
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
Страните по
делото са обвързани от договор за изработка, като елемент от дължимата от
ответника престация е защита от неправомерно проникване на лица в охранявания
обект (чл. 2.6, вр.
чл. 1 от договора). Неоснователни са възраженията на ответника, че задълженията
му се отнасяли единствено до контрол на достъпа до входа на обекта – при
осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на клаузата на чл. 1 от
договора съдът приема, че действителната
обща воля на страните е била предмет на охраната да е цялото недвижимо и
движимо имущество, намиращо се на територията на обекта. В раздел I от договора страните изрично
договорили, че предмет на защита е цялата стопанисвана от ищеца база, находяща
се на ул. „Б. Ш.“ № ... Част от действията, необходими за
осъществяване на дължимата от изпълнителя престация, са договорени в чл. 2.5 и
чл. 2.6 от договора – упражняване на строг, постоянен и ефективен контрол в
обекта и задържане на нарушителите до пристигане органите на МВР.
Съдът
приема, че твърдяното от ищеца посегателство върху процесната охранявана база и
липсата /загубата/ на парични средства са доказани по делото въз основа на съвкупната
преценка на събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза.
Извод относно
вида и количеството на неналичните вещи – паричната сума от 35 615. 51
лева – съдът обоснова въз основа на приетите
по делото протоколи за касова наличност, показанията на търговския пълномощник
и главния счетоводител на ищеца и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице С.. Ответникът е оспорил (освен достоверността на датата) верността на съставените протоколи за касова
наличност. За проверка на съответствието между отразеното в тези протоколи и действителното
фактическо положение съдът допусна изслушване на съдебно – счетоводна
експертиза, от заключението на която и устните разяснения на вещото лице в
съдебно заседание се установява последователност и редовност на счетоводните
записи, водени от ищеца. Съобразно показанията на свидетелите Ч. и В. още от м.
януари 2019 г. в дружеството на ищеца била установена практика в края на всеки
работен ден да се съставя (от комисия) протокол за наличните парични
средства в касите на дружеството – установената чрез тези гласни
доказателства търговска практика е факт, от който следва, че протоколите са съществували
на датата, посочена във всеки от тях като дата на съставяне. Заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е в основата на извода на съда за доказаност на
размера на липсващите парични средства.
Настоящият
съдебен състав приема, че по делото е установено, че ответникът не е изпълнил
поетите с процесния договор задължения, в резултат на което от охранявания от
него обект са били отнети от владението на ищеца 35 615. 51 лева. Отнемането,
респ. загубата на тези парични средства, е последица от бездействието на
служители на ответника. Грижата на добрия търговец - чл. 302 ТЗ, е тази,
която добрият, почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на
дейността в даден бранш и условията за извършването й, обикновено проявява при
изпълнението на задълженията си и включва определена степен на старание,
внимание, напрежение на волята, както и знания, умения, определен интелектуален
и физически потенциал. Касае се за абстрактен модел - изхожда се не от
субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези умения и
качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър
търговец от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията към
добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по ЗЗД - чл.
63, ал. 2, именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече
знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие и работи
срещу печалба и на свой риск. Следователно горепосоченото
правило за полагане на грижата на добрия търговец е налагало при изпълнение на
поетото задължение по процесния договор ответникът, който упражнява по занятие
охранителна дейност, да съобрази необходимия брой лица, които да осъществяват
охрана, нуждата от технически средства (вид, брой, ефикасност) или промяна
в способите за охрана, наличието на незащитени зони на охранявания обект, както
и да осигури извършването на постоянни проверки на обекта, за да не се създават
предпоставки, които да улеснят престъпни посегателства върху охраняваното
имущество, респ., за да осуети такива или настъпването на други вреди. В този
смисъл неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът бил неизправна
страна по договора, защото не бил осигурил достатъчно технически средства за
контрол и наблюдение – вярно е, че съгласно 3.4 от договора ищецът дължи
съдействие за осигуряване необходимите технически средства и съоръжения, като
безспорно е установено, че обектът е оборудван със 7 броя камери за външно
наблюдение и прожектори по периферията. Липсват доказателства ищецът да е
отказал да съдейства за осигуряване по искане на ответника на друг вид
технически средства и съоръжения, необходими за изпълнение на задачата по
охрана.
В
противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса
ответникът не ангажира доказателства за вида на предприетите мерки и степента
им на ефикасност, така и такива, че охраната действително е била осъществявана постоянно
(съгласно чл.
2.5 от договора). Ето защо и при приложение на неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да
се приеме, че ответникът не е положил дължимата грижа при изпълнение на
задължението си, при което на възложителя (ищеца) са причинени имуществени вреди във
формата на претърпени загуби.
В този
смисъл налице са предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на
изпълнителя. Общият размер на вредите от 35
615. 51 лв. е установен въз основа на заключението на вещото лице по
допусната и изслушана съдебно-счетодовна експертиза, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, в който и релевираната
главна претенция се явява основателна и следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
С оглед
изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
по делото в размер на общо 3 875 лева, от които 40 лв. – държавна такса в
обезпечителното производство, 1 800 лв. – адвокатско възнаграждение,
1 425 лв. – държавна такса, 10 лева – депозит за призоваване на свидетел,
сумата от 600 лева – възнаграждения за вещи лица. Разноските, сторени от ищеца
в изпълнителното производство, привеждащо в изпълнение наложените обезпечителни
мерки, не подлежат на присъждане в исковия процес (разноски, понесени в обезпечителното производство, са
тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато разноските по налагане на допуснатите обезпечителни мерки са разходи по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител).
Неоснователно е и искането за присъждане на сумата от 15 лева – държавна такса
по частна жалба срещу определението на съда, с което е отхвърлено искане за
обезпечение на предявения иск, тъй като това определение е потвърдено от
въззивния съд (т.е. изходът
от обезпечителното производство по реда на чл. 389 ГПК е неблагоприятен за
ищеца).
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "А." ЕООД, ЕИК: ………, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „И. – Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: ………, по иск с
правно основание чл. 82 ЗЗД сумата от 35 615, 51 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди във формата на претърпени
загуби, настъпили в резултат на неизпълнение от страна на ответника на задължения
по договор за охрана от 01.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.11.2019 г. - до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "А." ЕООД, ЕИК: …….., със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „И. – Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: ………, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 875 лева– съдебни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: