Решение по дело №1573/2017 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 07.03.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                              трети граждански състав

на шести февруари                                   две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1573 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 232, ал.2 във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Б.С.Б. твърди, че на 22.10.2016 г. ищецът сключил договор за наем с двамата ответници, по силата на който им отдал за временно и възмездно ползване свой недвижим имот, находящ се в гр. П., бул. „М.“ № **, ет. **, с площ от 50 кв.м. Наемната цена била в размер на 300 лева месечно, платими най-късно до двадесето число на текущия месец. Договорът бил сключен за срок от една година, считано от 22.10.2016 г. Наемателите се нанесли в имота на датата на подписване на договора. Съгласно чл. 4, т. 2 от договора, наемателят бил длъжен да заплаща всички консумативни разноски. Това се уреждало и в чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. При сключването на договора партидите за вода и ток за имота не били променени и останали на името на ищеца. При подписването на договора наемателите му заплатили депозит в размер на 300 лева и един месечен наем в размер на 300 лева. Оттогава не заплащали нищо. По време на ползването на имота наемателите, освен че не заплащали дължимия наем, не заплащали и консумативите - вода и ток. Веднъж се стигнало до прекъсване на електрозахранването и съдействие от негова страна за пускането му. На 14.03.2017 г., чрез Нотариус С.Р. поканил двамата ответници да му заплатят дължимите наеми към датата на поканата в размер на 1200 лева. Посочил им и банкова сметка, ***. Поканата била получена и от двамата на 02.04.2017 г. До днес нямало извършено плащане. Междувременно същите му дължали и наем за месец април 2017 г. Претендира заплащане на сумата 1500 лева, представляваща задължение за наем за ползване на имота за периода 22.11.2016 г.-21.04.2017 г. Счита, че двамата ответници отговарят за горната сума разделно, предвид нормата на чл. 121 от ЗЗД.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответниците К.Я.Ч. и К.Х.Ч. да му заплатят сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, всеки от тях по 1/2 част или по 750 (седемстотин и петдесет) лева, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 28.04.2017 г. до окончателното плащане, която сума представлява представляваща незаплатен наем за периода 22.11.2016 г. - 21.04.2017 г., за недвижим имот, находящ се в гр. П., бул. „М.” № ***, ет. ***, с площ от 50 кв.м. Претендира за разноските по делото.

Ответникът К.Х.Ч. признава факта, че по силата на договор за наем от 22.10.2016 г. двамата ответници наели недвижим имот - апартамент с площ от 50 кв.м, собственост на ищеца, находящ се в гр.П., бул. „М.“ № ***, ет.***. Признава факта, че при подписване на Договора изплатили на ищеца депозит в размер на 300 лева, както и сумата от 300 лева - авансово платен наем за един месец. Признава и това, че нотариалната покана е връчена на двамата ответници.

Оспорва твърдението, че не е заплащан дължимия наем за времето, през което ползвали наетото жилище. Оспорва, че не са заплащани дължимите сметки за ток и вода. Наемът бил плащан редовно и ежемесечно. По искане на ищеца наемът се плащал на ръка. Ищецът не издавал документ, удостоверяващ извършеното плащане. Не бил издаден документ и за платените общо 600 лева, предадени му при сключване на договора. В чл. 3 договорът предвиждал възможността за ищеца, в случай на закъснение с плащането на дължимия наем с повече от 5 (пет) дни, да прекрати едностранно договора. Това логично повдигало въпроса защо ищецът чакал цели пет месеца, вместо още през месец декември да прекрати действието на договора, както и въпроса за какво са използвани изплатените 300 лева за депозит.

Твърди, че през месец януари 2017 г. ищецът закупил от фирмата на бащите на ответниците употребяван автомобил. След покупката автомобилът показал дефект. От този момент насетне ищецът започнал да притеснява ответниците и бащите им с искане да възстановят стойността на ремонта. Постоянно звънял по телефона и ги притеснявал. Бащите на ответниците го обезщетили за повредата, но ищецът не бил удовлетворен. Макар да не извършил ремонт на автомобила, ищецът започнал да се заканва, че ще ги осъди да му платят неговата стойност. Затова през месец април наетото жилище било освободено.

Ответникът К.Я.Ч. оспорва иска в първото по делото заседание.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че на 22.10.2016 г. страните са сключили договор за наем на недвижим имот, по силата на който ищецът, в качеството на наемодател отдал на двамата ответници като наематели за временно и възмездно ползване свой недвижим имот, находящ се в гр. П., бул. „М.“ № ***, ет. ***, с площ от 50 кв.м. Договорът бил сключен за срок от една година, считано от датата на сключването му – чл.2. Уговорената наемна цена възлизала в размер на 300 лева месечно – чл. 3, като при сключване на договора ответниците заплатили депозит в размер на 300 лева. Не се спори, че заплатили и месечната наемна цена в размер на 300 лева. Съгласно уговореното, наемната цена следвало да се заплаща най-късно до 20-то число на текущия месец. Съгласно чл. 3 (1) изплащането на наемната цена ще започне от 22.10.2016 г., като до този момент наемателят не дължи плащане на наемна цена. По делото е прието за безспорно установено, че ищецът е предал имота на ответниците на 22.10.2016 г. – датата на сключване на договора за наем. С нотариална покана от 14.03.2017 г. ищецът поканил ответниците да му заплатят сумата от 1200 лева, представляваща наемна цена за четири месеца. В нотариалната покана е посочено, че до 09.03.2017 г. ищецът получил един месечен наем и един депозит. Поканата е била връчена на ответниците на 02.04.2017 г. Не се спори, че наетото жилище било освободено през месец април 2017 г. - заявено с отговора на исковата молба от единия от ответниците и в първото по делото заседание по отношение на втория, доколкото искът се оспорва на същите основания. От показанията на св. Н. се установява, че знаел имота на ищеца на улица М. и че ищецът го отдал под наем на две момчета от К. След сключване на договора ищецът започнал да си търси наема, но не можел да си го вземе. Веднъж прекъснали електрозахранването на имота заради неплатени сметки. Наемателите освободили имота през месец април 2017 г. Точната дата не била установена.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Доказано е по делото наемното правоотношение на страните и изпълнение на задълженията на ищеца, в качеството на наемодател, посочени в т. 1 и чл. 7, т.2 от Договора, а именно: да осигурява на наемателя възможност да ползва жилището безпрепятствено. Договорът за наем се характеризира като двустранен, възмезден, синалагматичен и основното задължение на ищеца е да предаде наетия обект, което задължение съдът приема, че е изпълнил, а ответникът следва да му заплати уговорената цена. В случая е подписан писмен договор между страните, който урежда наемна цена, начин на плащане и др. В случая се претендира заплащане на пет наемни вноски за периода от 22.11.2016 г. до 22.04.2017 г. Ирелеватен за процеса е внесения депозит, доколкото същият служи за гаранция до прекратяване на договора и едва тогава може да бъде ползван за покриване на неплатени наеми и консумативни разходи. В конкретния случай никоя от страните по договора не се е възползвала от правото си да прекрати същия предсрочно – с отправяне на едномесечно предизвестие до другата страна – чл. 5, чл. 8 или от страна на наемодателя – да го прекрати при условията на чл. 3 поради забава в плащането. Установи се, че ответниците не са изпълнили задължението си по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и т. 3 от Договора за наем, да заплатят дължимите вноски за периода от 22.11.2016 г. до 22.04.2017 г. за пет месеца, възлизащи на общо в размер на 1500 лева. Същите не ангажират доказателства факта на плащане при тяхна доказателствени тежест. При това положение искът се явява основателен и доказан в пълния му предявен размер, и съдът следва да го уважи. Ответниците отговарят разделно и всеки от тях следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 750 лева, представляваща месечни наемни вноски за периода от 22.11.2016 г. до 22.04.2017 г.

ОТНОСНО разноските.

Ищецът претендира разноски и такива му се следват на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищецът доказва следните разноски в процеса: държавна такса в размер на 100 лева и 2 лева такса за банков превод, 5 лева държавна такса за съдебно удостоверение и 2 лева такса за банков превод; такса удостоверение към ОДМВР П. в размер на 14.00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Разходите за нотариалната покана не са такива във връзка с производството и не следва да се присъждат.

Ответниците правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира следното: Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 1500 лева възлиза на 335 лева. Ищецът възразява срещу намаляването му като твърди, че направил множество възражения и оспорвания, а делото било с фактическа и правна сложност. Съдът не споделя този довод на ищеца. Производството е протекло в две съдебни заседания, не са ангажирани многобройни доказателства, не са направени срещу иска други възражения, освен за недължимост на сумите поради плащане. Делото не представлява фактическа и правна сложност. При това положение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно и съдът го уважава, като следва да възложи в тежест на ответниците разноски за един адвокат в минималния установен размер, а именно 335 лева.

 

С оглед изложеното, следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца разноски в размер на 458 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал.2 във вр.  с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, К.Я.Ч. с ЕГН ********** и К.Х.Ч. с ЕГН **********,*** да заплатят на Б.С.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева (всеки от тях по 750 лева), представляваща неплатени наемни вноски за периода 22.11.2016 г. - 21.04.2017 г., за недвижим имот, находящ се в гр. П., бул. „М.” № ***, ет. ***, с площ от 50 кв.м, съгласно договор на наем от 22.10.2016 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от предявяване на иска – 28.04.2017 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 781 ал.1 и ал.5 от ГПК, К.Я.Ч. с ЕГН ********** и К.Х.Ч. с ЕГН **********,*** да заплатят на Б.С.Б. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 458 (четиристотин петдесет и осем) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

АГ.