О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
389 15.06.2023г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в съдебно заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора като разгледа докладваното от
съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 35 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.219, ал.1 във вр. с
чл.215 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано е по жалба на И.Г.Х. ***, уточнена с молба
вх.№ 1916/ 03.04.2023г., против виза за проектиране на обект „навес за коли“ в
УПИ I-339, 349 от кв. 6517 по плана на
гр. Стара Загора, издадена на 02.03.2023г. от Главния архитект на Община Стара
Загора.
Жалбоподателката твърди,
че е собственик на апартамент № 10 от жилищен блок, находящ се в кв.“Железник“
– изток, ул.“Сърнена гора“ № 19 и не е съгласна с обявената й със Съобщение №
19-99-144/ 06.03.2023г. виза за проектиране. В допълнително направено уточнение
на жалбата излага доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се
твърди, че паркоместа, които е
предвидено да се покрият с издадената виза, не могат да бъдат идентифицирани на
терена, тъй като нямат граници и координати, по които да се очертаят и да се
прецени каква площ от дворното място същите заемат, съответно не можело да се
извърши и преценка коя част от това дворно място ще бъде покрита. Сочи, че дворното място представлява обща
част на етажната собственост и с процедираното покриване на част от него, като
паркоместа, би се ограничило ползването на имота. Направено е искане издадената
виза за проектиране от главния архитект на Община Стара Загора, да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Главен
архитект на Община Стара Загора, не изразява становище по оспорването.
Заинтерисованата страна Т.Ц.П.
изразява становище за неоснователност на жалбата и с изложени доводи, в
представено по делото писмено становище и в съдебно заседание, за
законосъобразност на издадената виза за проектиране, моли оспорването да бъде
отхвърлено.
Заинтерисованата страна – Етажна
собственост на жилищна сграда „Сърнена гора“ № 19, чрез управителя „Градски
дом“ ЕООД, представлявано от управителя К.Д.У., в съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Заинтерисованите страни „БИЛДКОМ“
ООД и С.Д.Р., редовно и своевременно призовани, не изпращат представители в
съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със заявление
вх.№ 20-03-167/ 23.02.2023г., подадено от Т.Ц.П. /конституирана като
заинтерисована страна в настоящото съдебно производство/, е поискала на
основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да й бъде издадена виза за проектране на обект
„Покриване на паркоместа“ в УПИ I-339, 349, кв.6517 по
плана ана гр.Стара Загора, с административен адрес: ул.“Сърнена гора“ № 19. Към
заявлението е приложен нотариален акт № 98, том II, рег.№ 3646, дело 228
от 2021г. за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който заявителят се
легитимира като собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда с гаражи с
административен адрес гр.Стара Загора, ул.“Сърнена гора“ № 19, а именно:
апартамент № 3 със застроена площ 122.61кв.м., състоящ се от дневна-столова,
спалня, веранда с паркоместа с възможност за паркиране на два броя автомобили с
обща площ на верандата 54.19кв.м., коридор, баня с тоалетна.
На
02.03.2023г. главният архитект на Община Стара Загора е издал оспорената виза
за проектиране /л.20 по делото/, с която е допуснато застрояване на навес за
коли – допълващо застрояване, съгласно чл.41, чл.42 във вр. с чл.147, ал.1, т.1
от ЗУТ.
От приложените
по делото графични материали се установява, че означеният в процесната виза за
проектиране обект „навес за коли“ представлява покриване на паркоместа с площ
от 41.13кв.м., описани в НА № 98/ 2021г. като част от веранда с обща площ
54.19кв.м.
По делото е
представен от жалбоподателката Нотариален акт за покупко-продажба на право на
строеж № 113, том II, , рег.№ 2739 от 2021г., от който се
установява, че И.Г.Х. е придобила право на строеж за самостоятелен обект в
жилищна сграда с гаражи, находяща се в гр.Стара Загора, ул.“Сърнена гора“ № 19,
а именно: апартамент № 10, на трети етаж, със застроена площ 58 кв.м., заедно с
прилежащия му склад № 24 със застроена площ 3.61кв.м., както и заедно с
прилежащите 2.40% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
8.59кв.м.
Въз основа на така установените
факти и относимата правна уредба, съдът намира жалбата за процесуално недопустима,
по следните съображения:
Визите за
проектиране се причисляват към актовете, свързани с устройство на териториите.
Визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл.
214, т. 1 от ЗУТ в случаите, при които с нея се допуска ново
строителство (чл.
41, ал. 2 и чл.
134, ал. 6 ЗУТ), което е различно от предвиденото по устройствения
план или не е предвидено в същия, без да се изменя самият план.
Характеристиката и предназначението на визата за проектиране по чл. 140
от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по чл.
21, ал. 1 от АПК във връзка с чл.
214, т. 1 от ЗУТ. Като такава тя подлежи на съдебно оспорване по
реда на чл.
215, ал. 1 от ЗУТ, а заинтересуваните лица, на които специалният ЗУТ
признава правния интерес от оспорването й, са посочените в чл. 131 от закона.
С обжалваната
виза за проектиране се допълват предвижданията на действащия ПУП – ПЗ за УПИ
І-339, 349, кв.6517, по плана на гр.Стара Загора, като се предвижда допълващо
застрояване – навес за коли, което не е било предвиден ос действащия ПУП – ПЗ,
поради което същата подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Кръгът на
заинтересуваните лица, легитимирани да оспорят акт със съдържание на процесния,
е изчерпателно определен с разпоредбата на чл. 131 ЗУТ.
Видно от
разпоредбата на чл.
131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване
на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и
носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до
неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на
които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана. Ал. 2 на цитирания чл. 131
от ЗУТ определя в пет хипотези имотите, които признава за
непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП, а именно: 1. имотите –
предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план
се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата
на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се
допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя
предназначението на имота – предмет на плана; и 5. имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.
Жалбоподателката
обосновава правния си интерес да обжалва издадената виза за проектиране с това,
че е собственик на жилище в сградата, разположена в имота, засегнат от
предвиденото с визата за проектиране т. е. твърди, че е заинтересувано лице по
смисъла на чл.
131, ал. 2, т. 1 вр. ал.
1 от ЗУТ.
Съдът счита,
че тази хипотеза не е налице по отношение на оспорващата.
Жалбоподателката
не е собственик на имота, за който е издадена процесната виза за проектиране –
УПИ I-339,349, кв. 6517 по плана на гр.Стара Загора, нито е носител
на ограничени вещни права върху имота. Съгласно представения от И.Х. нотариален
акт, тя е собственик на право на строеж за самостоятелен обект в сграда, за
която не е спорно, че е изградена в процесния УПИ. Притежаването на право на
строеж върху имота, принадлежащо на апартамента на жалбоподателката обаче не я
легитимира като заинтересувано лице по смисъла на чл.
131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Правото на строеж в случая е осъществено,
което се установява както от данните по делото, така и от самото изявление на
жалбоподателката, направено в съдебно заседание, и е вече само право на
собственост върху самостоятелния обект в сградата.
При липса на
предпоставките по чл.
131, ал. 2, т. 1 вр. ал.
1 от ЗУТ за И.Х. не е налице правен интерес от обжалване на
процесния административния акт, което обуславя недопустимост на оспорването.
По изложените
съображения следва да се отмени определението от 17.05.2023 г., с което е даден
ход по същество на делото. Жалбата следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.159, т.4 от АПК, Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.05.2023г.
за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Г.Х. ***, против виза за
проектиране на обект „навес за коли“ в УПИ
I-339, 349 от кв. 6517 по плана на гр. Стара Загора, издадена на
02.03.2023г. от Главния архитект на Община Стара Загора, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 181/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: